- Хей, човече, ти вече не си беден. Кажи какво правиш с толкова много ориз? - попитали го съселяните му.
- Деля го на четири! - отговорил просякът. - Едната част давам на дявола, другата - в заем, третата хвърлям в реката, а четвъртата оставям в храм, дар за моя довереник.
Всички били много учудени от отговора му, затова продължили да го разпитват:
- Къде е този дявол? И кой е този, дето взема заем от просяк? А в коя река хвърляш ориза? На кой храм правиш дарение?...
Ала просякът не им казал нищо повече. Тогава селяните много се ядосали, хванали го и го завели при Владетеля. Той му заповядал да говори и така искал или не - трябвало да се подчини...
- Знаете ли - казал той, - дяволът е жена ми. Тя нищо не работи, само яде и по цял ден спи. За да засищам лакомията й, трябва непрекъснато да прося.
- А кой взема заем от теб?
- Втората част от ориза е за сина ми. Сега той е малък, а моите крака още вървят и мога да го храня. Но утре, когато порасне, а аз остарея, той мен ще храни. Та ето за какъв заем говорех.
- Ами какво значи, че хвърляш в реката третата част на ориза?
- Имам малка дъщеря, - казал просякът, - за която трябва да се грижа. Но когато порасне, тя ще се омъжи и ще ме напусне. Нима оризът, който й давам, не е като хвърлен в реката?...
Всички с нетърпение очаквали отговора на последния въпрос:
- А в какъв храм и на кой довереник оставяш последната част от ориза?
- Този храм е моето тяло, а довереник - душата ми. Ако за тях не се грижа, как ще имам сили да живея и да извършвам своите богослужения?...
Владетелят много харесал мъдрите отговори на просяка и го възнаградил щедро.
24.02.2013 14:22
то било нявга в древността,
какво той смята на света
за най-големия порок-
лъжата, измамата или разврата?
Набръчкал своя древен лик,
като че ли тоз въпрос е чакал,
отговорил мъдрият старик-
ВЛАСТТА в ръцете на простака
то било нявга в древността,
какво той смята на света
за най-големия порок-
лъжата, измамата или разврата?
Набръчкал своя древен лик,
като че ли тоз въпрос е чакал,
отговорил мъдрият старик-
ВЛАСТТА в ръцете на простака
Аз и още нещо бих прибавил към това :)
Че властта има способността
до неузнаваемост да промени човешката душа...
Много бързо забравя тя за своите другари и неволи,
готова е да жертва всичко свято,
за да успее да остане на ръководното си място :)
Спокойна вечер :)
Казвам му: "Остаряваме... Един ден ще трябва да се грижиш за нас с майка ти..." А той ми отговори: "О-о-о, татко, ти не знаеш ли приказката за орела?"
"Разкажи я" - викам. И той започна, подръпвайки от електронната цигара: "Летял орел с челядта си. Едно от орлетата приплакало на баща си, че се уморило, а той му казал да стъпи на гърба му. Орлето, щастливо му пошепнало: Като остарееш,тате, аз ще се грижа за тебе! Не, сине, ти си длъжен да се грижиш за малките си. Тръснал гръб и наказал орлето само да лети..."
Спокойна вечер!
и истинска... като самия живот...
поздравявам те, от сърце..