Из лекция на Рудолф Щайнер, изнесена на 24. септември 1922 в Дорнах и включена в СС 216 “Основни импулси на световно-историческото развитие на човечеството”    

Ние трябва да си изградим една възможно най-ярка представа за мумията по време на разцвета на египетската посветителска култура. Мумията представлявала човека в неговата форма, след като от нея било отнето духовно-душевното. Докато е жив човек, във формата действа това, което работи в етерния и астралния организъм и в азовата му същност. Тази същност се оживява от идващото от кръвта и останалия организъм, което пронизва формата като цвят на човека. При мумията е налице формата, която може да съществува на земята само чрез човека. Тя не би могла да възникне, ако човекът не е на земята. Без душевното и духовното да присъстват непосредствено, египетският посветен се е нуждаел от тази форма, за да има нещо, което иначе без културата на мумиите нямаше да го има.  

Трябва да опитаме да си създадем представа за онези времена на душевно настроение, съвсем различно от днешното. Но тази представа ще бъде много различна от днешния ни светоглед. Трябва да сме наясно, че всичко, което човекът имал вътрешно като идеи и мисли до египетската култура, което  преживял в душата си, му било давано непосредствено от духовния свят. Той живеел в откровенията на духовния свят, даже когато се отдавал на мислите си. Във времето на древноиндийската и древноперсийската култура човекът имал само мисли, които са били откровения от духовния свят. За външния свят, растения, животни, минерали човекът не мислел, а изпълвал душевния си живот с мисли, идващи от духовния свят. Те му давали достатъчно знания за света. Той живеел с растенията, с животните, давал им имена. Но и имената той чувствал, сякаш са откровение на боговете. Когато през древноиндийската, древноперсийската епоха човекът давал име на някое цвете, сякаш божествен глас му казвал ясно възприемаемо, че трябва да казва именно така на цветето. Като давал име на някое животно, имал съзнанието, че чува вътре в себе си, че именно така трябва да нарича животното. Всички имена на нещата, назовавани от членовете на древноиндийската, древноперсийската цивилизация, им идвали отвътре.   

В египетската цивилизация това се променило. Тогава вътрешните изживявания започнали да залязват. Човекът вече не можел толкова ясно да възприеме онова, което му се разкривало от духовния свят. Затова все повече чувствал необходимостта да живее с външната природа, с растителното, животинското и минералното царство. Но той не можел да го направи, защото времето за това още не било дошло. То дошло истински едва след Мистерията на Голгота. Човекът още не бил развит дотам, че да може да живее с външния свят, затова бил принуден да мумифицира умрелите. Защото от това, което живеело в умрелия, който вече не бил одушевен, се добивали сведения за заобикалящата природа, за растенията, животните, минералите. Първите познания за растенията, животните, минералите човекът придобил, докато онези духовни същества, на които той създал земни обиталища чрез мумиите, му говорели от тях.   

Би могло да се каже, че във времето, когато боговете все повече преставали да говорят на човека от свръхсетивните светове, той намерил убежище при помощниците им, които сега вече можели да живеят на земята поради факта, че човекът консервирал човешката форма чрез мумиите. Всъщност това бил доста сложен процес. За посветените било възможно да получават непосредствено от лунните духовни същества, които живеели в мумиите, информация за това какво трябвало да става в човешкия живот, да получават насоки за управлението, ръководството и възпитанието на хората.   

Но дори за посветените било невъзможно да получават лесно от живеещите в мумиите същества сведения за природата, растителното, животинското и минералното царство, защото в началото още не съществували съответните способности в човешките души. Въпреки това именно в тази област египтяните били велики. Те например създали една прекрасна медицина точно с помощта на културата на мумифицирането. Разбира се, ако един съвременен интелигентен човек тълкува тези неща, той ще каже: “Египтяните консервирали мумиите и изучавайки различните органи, поставили началото на египетската медицина, но и на анатомията.”  

Но това е само привидно. Истината е, че в онези времена такива логически съображения, изследвания чрез наблюдения, не били полезни за египтяните, защото те въобще не общували по този начин с външния свят. Те имали много по-изтънчено общуване с него. Но с това, че формата на мумиите била съхранявана толкова грижливо, било предизвикано следното нещо - душите на умрелите били привързвани за известно време към своите мумии.   

Това е отрицателното в египетската култура, което винаги трябва да ни показва, че тя всъщност била низходяща, упадъчна култура. За нея не бива да се говори като за период на разцвет за човечеството, защото египетската култура се намесвала и в свръхсетивната съдба на хората. Тя привързвала по определен начин човешките души след смъртта към съхранената им форма, към мумията. И докато от духовните същества, живеещи в мумиите, се получавали насоки за човечеството, то за природата, животинското, растителното и минералното царство такива сведения не били получавани. Това ставало опосредствано, като лунните духовни същества съобщавали природните тайни на човешките души, намиращи се все още в мумиите. От тези души посветените получавали информация за животинското, природното и минералното царство. Така в египетската култура съществувало едно забележително настроение. Египетските посветени си казвали: “Нашите човешки тела до смъртта не са подходящи да получат разбиране за природата. Ние не можем да извоюваме природна наука, телата ни още не са пригодени за нея, това ще стане по-късно, след Мистерията на Голгота. Но ние все пак трябва да получим някакво разбиране. Така, както са устроени нашите сегашни тела, хората ще са пригодени едва след смъртта да знаят нещо за природата. Те живеят тук сред нея, но не могат още да използват телата си, за да си създадат понятия за природата. Едва след смъртта ще им се изяснят тези понятия за природата. Затова ще задържим мъртвите за известно време, за да ни дават знания за природата.”  

Значи в историческото развитие на човечеството именно по време на египетската култура настъпило нещо, имащо съмнителен характер. Халдейската култура била настрана от тези неща и можем да кажем, че е била по-чиста култура.   

Всичко, което Ви изложих сега, за днешната наука, разбира се, е фантазия, но за нея и много други истини са измислица. А изложеното тук е било известно преди всичко на древното еврейство. Ето защо в Стария завет ще намерите тази антипатия, това отвращение към всичко египетско, макар че чрез Мойсей по заобиколен път в Стария завет са навлезли много египетски елементи. Там можете да прочетете какво е било настроението срещу всичко, което Ви представих като съществено за развитието на Египет.   

Такова било настроението в Древния Египет - ние трябва да създадем външни средства, защото вече не притежаваме вътрешни, за да получим силите, които управляват и възпитават човека. Но трябва също предварително да заложим нещо, което ще дойде чак в бъдещето - една природна наука. Засега не можем да го направим по друг начин, освен като ни го дадат нашите мъртъвци, които ние привързваме към мумиите им.”