Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.03.2020 03:22 - Асо, Аспа, Аспандеат, Аспар, Аспарух
Автор: dichodichev1 Категория: История   
Прочетен: 552 Коментари: 1 Гласове:
1

Последна промяна: 28.03.2020 03:50

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 АСО – “кости, скелет; ос, основен; гроб”, т.е. неприкосновенно, свещенно място или предмет, което е под табу или на което се крепи основата на Света. Асо е древнобългарско понятие фиксирано в надпис от VІІ-Х в. (?) или от по-рано. Не може да се изключи и по-друго значение, което е в синхрон както с горното, така и с Ас* (вж Асат*): “същност” - срв. целият др.-бълг. текст: “Зенти асо е”, което в свободен превод означава “Тук лежи Зенти”, “Зенти - той самият [тук] е”; от Ас*; вж Аса*, Асат*, Аскал*;

АСПА – л. име на двама Половски* кана* от края на ХІ и нач. на ХІІ век – Аспа АСЕНЕВИЧ* и Аспа ГИРГЕНОВИЧ*, чиито дъщери се женят за рус. Князе Юрий І и Святослав Ольгович през 1107 г. (вж Аепа*, Асеневичева*, Половци*); името А. е почти тъждествено с Аспар* и дългата му форма Аспарух*, и със синонима им Испор* и Исперих*, а фамилията Асеневич* (вж) е еднаква с Асен* (Асена*, Асеня*);

АСПА АСЕНОВИЧ – Аепа Осенович*, Половски кан (рус. “хан”), вероятно син на Половския кан Асен (†1082), който изрично е отбелязан в древната руска хроника “Повест временных лет”; вж. Асен /2/*); Аспа Асеневич е Половски* кан от ХІ-ХІІ в., чиято дъщеря се жени през 1107 г. за Княз Юрий І Долгорукий (род. 1090, Княз на Ростов, от 1125 княз и на Суздал, от 1132 Княз на независимо Ростово-Суздалско княжество, Киевски велик княз 1149-1150, повторно в 1150 и през 1155-1157); вж. Кучка (2)*; вж. Асеневичева* (Осеневичева*), Асеневич*, Половци* (Кумани*); вер. Аспа Асеневич* е близък роднина (но едва ли брат) на Аспа Гиргенович*;

АСПА ГИРГЕНОВИЧ – Кан на Половците* през вт. пол. на ХІ - нач. на ХІІ в., вер. близък родственик на Аспа Асеневич*; А.Г. е отбелязан в руската историография от ХХ век като “втори хан”, т.е. втори кан на Половците след Аспа Асеневич (РН*, стр. 80); през 1107 г. дъщерята на Аспа ГиргеновичNa. Гиргеновичева, се жени за Святослав Олегович (рус. Ольгович), втори-трети братовчед (рус. “троюродный брат” /РН*/) на Юрий І Дългоръки (1090-1157; рус. Долгорукий), който пък в същото време се оженил за дъщерята на Аспа Асеневич* (РН*); вж Аспа*, Асен /2/*, Аспа Асеневич*, Половци*, Батавил* (Путивл*), Асеневич*, Асеневичева*, ГИРГЕНОВИЧ*;

АСПАНДЕАТ – друго име или епитет на Тангра*, при хазарите-тюрки Тенгри-хан или Тенри* - висшия Бог в пантеона на “хуните” (хазарите*) в района на С. Кавказ, в земите на дн. Дагестан - т.е. там, където преди това, до периода 652/668 г., са живели българите Чдар болкар*. Фиксирано е по време на Албанска (Кавказка Албания) християнска мисия през 682 г. - описана от арменеца Мовсес Дасхуранци (Каланкатуаци) - която е оглавявана от Епископ Исраел и покръства “страната на хуните” (хазарите*) по време на владетеля им Алп Илутвер (Елтебер). В предюдаисткия ха-зарски пантеон съпруга на Тенгри-хан е Умай (букв. “плацента”): Богиня на плодородието и детеродството, олицетворение на женското начало, чиито фетиши са лъка и стрелата (тя е различна от армен. Анахит и от съпругата на Тангра* в бълг. пантеон). Средният свят се представя от приеманите като единно божество близнаци Йер-Суб (вода-земя). А. е едната страна на Тенгри-хан, представяна като чудовищен исполин. Дру-гата му страна е Куар (от перс. xwar: слънце), персонифициращ слънцето и мълниите. Вероятно хазарите са от скито-угърски (БИХ*,173) произ-ход, което ги свързва с Огурските* племена дошли в С Кавказ към ср. на V в. - малко преди 463 г.(вж Стара Велика България*), и обяснява разли-ките в пантеона и културата им с тези на българите; свързват А. с перс. aspa: кон, и го срв. със Спентодат от иран. епос. Но aspa е по-скоро див, неубоздан кон, което свързва термина с времето преди опитомяването на коня: кр. ІV - нач. ІІІ хдл пр. Хр. (или преди хазарите да познават и при-тежават питомния кон) и напълно премахват от единния образ на Бога (А. + Куар = Тенгри хан, Върховен бог) значението му на покровител и съзидател (вж Тангра*). Затова по-вер. А. е от Ас*: независим, водещ, неприкосновен, самовластен + Пан*: пазител, стопанин (вж Ступана*) или, ако окончанието на /Ас-/Пан е носовка, клоняща към /П-/ -оу ~ -ъ, Пан- клони към Перети*: “лети, тича, бяга, стреми се”. Втората част на думата е Деiати от Деиство, Деиствиiе, Деланиiе, Деiаниiе, което е от Дает - в др.-бълг., ст.-бълг.- Даеть (СС*): Дава*, Даващ* - Даiеть, Дати, Даiъть, Даiъшттааго;

АСПАРАспара, Аспарух* (вж), Аспаракх*, Аспарук*, Аспаранта* (Исперанта*), Аспар /1/*, и пр., а също: Испор*, Исперих*, Есперих*, Есперерих; вж. Аси /1/*; вж. Аша*; вж. Асо*; вж. Аспарагус*; Името А., в незначително променяща се форма, варираща около корена на термина – Аспа-, Аспар-, Аспара-, е отбелязано в българския регион поне от І в. нататък, но е много по-старо в др.-българо-др.-иранския регион – срв. Аспандеат, срв. Аспаранта* или Исперанта*, Хисперантес* (сл. 520-480), наред с термина в др.-бълг. и ст.-бълг. испрь (фонет. испəр, испор, от *аспрь – фонет. аспжр, аспəр): “извисяващ се, небесен, божествен, върховен”, срв. др.-бълг. и ст.-бълг. въ-испрь: 1. “в горното, във високото, в небесното, в божественото; горе, високо”, 2. “нагоре, нависоко” (VІІІ-ІХ в., СТР*; срв. Вис*, Висинй*), както и същинския корен Аша*, Аса*, Аси /1/*, Ас*, Асат*, а също Аспарукх*, Аспарук*, Аспарух* и пр.

Някои изследователи се опитват да наложат в общественото пространство мнението си, че названието Аспар или Аспарух означавало “конник”. Обаче и древното българско митично божество Самодива* (Самовила*, Вила*), която съвсем не е конник, а е летяща богиня, е наричана също Асперица или Ясперица, наред с редуцираната форма Перия (БМ*), и това име-епитет е запазено до ден днешен.

За сравнение, мъжкото съответствие на ж.р. Асперица е м.р. Аспар, Аспарук*, *Аспарик, Аспарух*, Есперих*, Еспере-рих, Исперих*, Испор* или *Еспор. Женското нарицателно Асперица е от корена Ас* и съставната Пера, Перя (Перьъ): “летя, хвърча, стрелкам се”, др.-бълг. и ст.-бълг. Пер©: “летя, движа се (бързо), стремя се, стрелкам се”, 3 л. мн. ч. Пер©тъ (Перът): “летят; движат се (бързо)” (ЕР*), от Пьрати (с­), пер©, переши: “летя, движа се (бързо) във въздуха; бързам, придвижвам се стремглаво” (МС*, СС*), прич. сег. деят. мн. м. дат. ПерΉштнимъ, ПерΉщнимъ: “летущним, летящен, хвърчим” (СС* - ІХ век), страд. ед. ср. им. Перомо¬: “летимо, хвърчимо” (СС*), авест. pъrъt-: "бой, битка; бия, поря, пер© (бия въздуха с крила, летя)”, parъna-: “перо, перушина, крило; летало, летене”; коренът Ас* (или Яс, срв. Асен* = Ясен, Авор = Явор*, Авление = Явление*, Агода = Ягода*, Анкул = Янкул*, и пр., МС*) се среща във формите Ес и Ис (срв. Аспарух* = Есперих* = Исперих*), както и в Яс (Ясен: “Асен”) и Ос (Осен: “Асен”), и носи значението “независим, автономен, стоящ над всичко, небесен, самовластен, божествен” (срв. Исус*, Асат*, Исконен*, Истина* и пр.); тоест ж.р. Асперица означава “богиня, божествена, дух, демон”, като подобно значение следва да носи и мъжкото съответствие Аспар, Аспарух*.

Нека припомним, че в централната част на пръстена на Калоян* (1197-1207) – т.нар. Калоянов пръстен*, е изобразено именно летящо божество-змей (това може би е Мардукан*, Мардук-кан или Мардук*, но в никакъв случай не е лъв или каквото и да е разхождащо се по земята и познато на хората конкретно животно; вж. м.р. Змей*, ж.р. Хала*). А и Калоян е най-малкият брат от фамилията Асеневци*, чието родово име се носи от втория син Асен І* (1190-1196), защото най-големият взема българското християнско-династично Петър, като към всичко това следва да се прибави, че името Асен е от същият корен Ас*, от който е и Аспар*, Испор* или *Еспор, Аспарух*. Същевременно следва да се отбележи, че между предходните български владетели със сигурност поне Омуртаг* (814-831) е бил наричан с епитета Мардукан* или Мардук-кан по време на битката при Харка* (дн. Харков), когато унищожил напълно 70-хилядна обкована в желязо тюркменско-хазарска армия (ДТ*), без да се броят помощните й съюзни части, с които наброявала поне 100 хиляди (в друг откъс се казва, че Хазария* можела тогава веднага да вдигне 120-хилядна армия, ДТ*); преди това епитетът Мардукан вероятно е носен и от управляващият град Болгар* принц Бесерман* - братът на Българския владетел Сарачин* (759-787; т.е. Царичин: “царски принц” или “царстващ принц”), чиято столица била Самбатис* (дн. Киев*).

Змеят-божество в Калояновия пръстен най-вероятно следва да показва пряката връзка на Българския цар Калоян* с Българската царска династия Дуло* (в писмата си до Римския папа Калоян твърди, че е родсвеник на старите български владетели, а самият Папа Инокентий ІІІ /1198-1216/ потвърждава това в писмените си отговори до Българския цар). Обаче пък Дуло* е представлявана във времето от конкретните водачи на отделните династични колена – Навухудоносор* (606-562 г. пр. Хр.), Авитохол* (153 - сл. 173), Ирник* (453-?), Кубрат* (605-665) и сина му Аспарух* (668-699), който от 668 г. или от 676 г. (след смъртта на чичо му Самбат* /618-676/) поел Западно-Българската корона (Крум* /787-814/ също е от коляното на Аспарух, особено доколкото не би могъл да бъде поставен от специален български събор на Западно-Българския трон без доказана директна родствена връзка с него). И понеже именно Аспарух* (668-699) е прекият носител на родовото право преди Калоян* (1197-1207), то той би следвало да фиксира чрез изобразения на пръстена си змей-божество именно този български владетел. При това този епитет е носен както от изключителни владетели като Александър ІІІ Македонски (Аспаракх*), така и от редица български владетели преди Кубратовия син Аспарух* (638/668-699);

Сравнете персийските паралели, които имат др.-иронско-авестийска база (и поради това тя е родствена и единна с др.-българския език и терминология), отнасящи се за корена Ас*, Аса*, Аша* и пр.; нпр. перс. Асар [ﺁﺛﺎﺭ]: “явление, божествено явление, небесно явление”, Дсдр [ﺍﺛﺭ], мн. ч. Асар [ﺁﺛﺎﺭ]: “следа, отпечатък; впечатление; действие; влияние; признак, белег; знак; произведение, паметник”, Дсир [ﺍﺛﻴﺭ]: “избран, избран от Бог и божествата, избран от съдбата”, както и Еспор [ﺍﺳﭘﺭ] (бот.): “спора; летящо семе”, Жсперм, Асперм [ﺍﺳﭘﺭﻢ]: “сперма, семе; плодящ, оплождащ, създаващ; създател” (ПС*);

За наставката в Аспар, Испор*, Аспаракх*, Аспарук*, Аспарух*, Есперих*, Исперих* и пр., която се явява във формите Пар, Пара, Параг, Паракх, Парух, Парарах, Перерих, срв. перс. Парс№ [ﭘﺎﺭﺲ]: “перс, др.-персиец; Персия (древна), Ахеменидска Персия (VІ-ІІІ в. пр. Хр.), Заратустрийска Персия (ХV-І в. пр. Хр.)”, ПарсІ [ﭘﺎﺭﺲ]: “барс, тигър, лъв”, Парса [ﭘﺎﺭﺳﺎ]: “благочестив, богопокорен, набожен; добронравен, честен; персиец”, Паръги [ﭘﺎﺭﮔﻰ]: “раздраност; скъсване (на въже); дупка, прорязано, пересто, прокъсано, дупка, на дупки, на прорези; който прорязва, къса, разкъсва”, както и Пару [ﭘﺎﺭﻮ]: “дървена лопата с дълга дръжка; весло; крило”, Парук [ﭘﺎﺭﻮﮎ]: “дървена лопата; стъргало; малка наковалня” (срв., че питието на безсмъртието Мада* било получавано от боговете и посветените чрез разбълкване на компонентите му с голяма дървена лопата-бълкалка), Паръпаръги [ﭘﺎﺭﻩﭘﺎﺭﮔﻰ]: “раздраност, разкъсаност, изпокъсаност”, Паръпаръ [ﭘﺎﺭﻩﭘﺎﺭﻩ]: “раздран; разкъсан на части; на парчета, на късове, разкъсан; който разкъсва, раздира” (бога Мада* е разкъсван на части, след което възкръсва, символизирайки вечния живот, безсмъртието и жизнения кръговрат), Парах, Параг, Параh [ﭘﺎﺭﺍﻩ]: “проход”, Пдр(р) [ﭘﺭ]: “перо, пера, пернатост (у птиците); пух; крило, крилце; крила (на птица, насекомо); плавник, плавници; листче, листенце”, Пор, Пдр [ﭘﺭ]: “пълен, напълнен; много, премного; изобилен; преизпълнен, раздразнен, ядосан, едва сдържащ гнева си или обидата си; знаещ, осведомен, компетентен, разбиращ; напълва, зарежда; запечатва, пломбира”;

Следвани от родствените и неразривно свързани с предходните Пордрдƒж, Пдрдрдƒж (Пдрдрч) [ﭘﺭﺍﺭﺝ]: “ценен, драгоценен, скъпоценен; звачим; преголям; достоен; уважаем, почитан”, Поръѓтъдар, Пдръѓ-тъ-дар, Пдръk-тъ-дар [ﭘﺭﺍﻗﻴﺪﺍﺭ]: “могъщ, могъществен, мощен; властен, властващ, господстващ; господар”, Пдракдн-ддн [ﭘﺭﺍﻛﻧﺪﻦ]: “разбива, разгромява (врага), разсипва, разпилява, разхвърля, раздробява, разсейва; разпространява (закони, учение и пр.)”, Поравазъ, Пдравазъ, Пдрауазх [ﭘﺭﺁﻮﺍﺯﻩ]: “нашумял; известен, прославен”, Пдрпа [ﭘﺭﭘﺍ]: “с пера, перокрак, гащащ (за гълъб, петел и пр.)”, Пдрпдр [ﭘﺭﭘﺭ]: “размахващ крила, бие с крила, излита”, Порпдр, Пдрпдр [ﭘﺭﭘﺭ]: “покрит с пера или с пух (за птици и др.); кичест, гъст, с много листа (за растения)”, Пдрвдр, Пдрудр, *Пдру(х)др [ﻴﺭﻮﺭ]: “възпитавам, отглеждам; грижа се, отхранвам; нося, лелея (цел, мечта); излагам подробно, развивам (мисъл, тема, теза); съхранявам, опазвам, консервирам”, както и компонент в сложни думи със значение “възпитавам, отглеждам, лелея”, Пдрвдрдъгар, *Пдру(х)д-р-дъгар [ﭘﺭﻮﺭﺪﮔﺭ]: “творец, създател, Бог; божествено провидение; възпитател; кърмилец”, Пдрвдз, Пдру(х)дз [ﭘﺭﻮﺯ]: “(1) произход, родословие; който има произход, родовит; (2) племе; поколение, потомство”, Пдрвдзн, Пдру(х)дзн [ﭘﺭﻮﺯﻦ]: “много лек, ефирен”, Пдри [ﭘﺭﻯ]: “фея; райска дева; временно изгонен ангел – крилата красива жена; самодива; нинфа; русалка”, Пдри-ддн [ﭘﺭﻴﺪﻦ]: “лети, пърха; отлита; размахва крила; скача, подскача, изскача, скоквам, във въздуха съм; отминава, изпарява се, отлита (за мирис, течност)”, и др. (ПС*);

АСПАР (1) – Ардабур*, Флавий Ардабур Аспар или Ардабур Аспар (пр. 380 – сл. 428), носи от 420 г. един от най-високите санове на принцовете в Римската империя – магистър (magister militum: “военен министър” в Източно-Римската импреия), трети по статут след този на императора (Август) и на младшия съимператор (Цезар, Кесар); участва в Римско-Сасанидската война (421-422 г.) в Месопотамия, където побеждава полководеца Nisibis (Нисиб), и във войната срещу Вандалите в Сев. Африка през 424-425 г., а през 427 г. е консул, заедно са Хиерий (Йери); Ардабур е роден най-късно към 375-380 г. в Долна Мизия, родоначалнок е на рода Аспар или Ардабур*, баща е на Аспар /2/*; вж. Ардабур /2/*, Ардабур /1/*;

АСПАР (2) – Аспара, Flavius Ardaburus Asparus, Флавий Ардабур Аспар/а (400-471); Asparus е директно от др.-бълг. Аспар*, Аспара, или от гърцизираната форма Аспарухос, *Άσπαρυχος ~ от бълг. Аспарух, което е от Аспар (ΐсъпаръ), Аспаро, Аспара, ΐспаръ (срв. др.-бълг. асъсарии: “ас, дребна римска медна монета” /СТР*/, формирано от др.-бълг. Ас*, Аса* и от др.-бълг. Сара: “цар”, авест. sarah-, sara-: “връх; цар”, въпреки елин. ασσάριον: “дребна римска медна монета”, което би дало в българкия формата *ассарии, а не асъсарии, срв. Ангел*, др.-бълг. анъгелъ, Андрей – Анъдреи, и пр.);

Виж продължението.




Гласувай:
1



1. dobrodan - Ето малко инфо :),
28.03.2020 22:30
Халик обяви Черниговска област за волжко-българско автономно владение и прати сина си в Улуг-Булгар (предполагагемо Велики Болгар) на Средна Волга като заложник. Искелците наричаха този младеж Бат-Аслап (Святослав), а баща му и нашите - Хаким. Аз заведох Хаким (Святослав Олегович, баща на героя Игор Святославович от "Словото") от Чернигов в Улуг-Булгар и после често се интересувах как живее и как се учи... Там Хаким остана до 1107-ма година...
Не успях никак да помогна на скъпия си родител в 1095-та година при обсадата на Буляр. Забързалият се да му помага Дугар (саксински губернатор, 1076-1096 г.) довел със себе си гадния и коварен Куюк, фалшив приятел на Дугар и Волжка България. В интерес на истината Дугар и Волжка България нямали по-зли врагове от Куюк и брат му Кара-Айюбай (Аепа от руските летописи)...
В "Джагфар тарих", ако правилно си спомням, има едно събитие "Сватбата на Айюбай". Това го пиша, защото смятам, че връзката аепа=аспа не е вярна.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: dichodichev1
Категория: История
Прочетен: 194250
Постинги: 266
Коментари: 337
Гласове: 113
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031