Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.03.2020 10:59 - Кан СУЛАБИ (700-727) и т.н.
Автор: dichodichev1 Категория: История   
Прочетен: 538 Коментари: 3 Гласове:
0

Последна промяна: 29.03.2020 11:00

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
СУЛАБИ – Кан на България (699/700-727), за когото в “Гази-Барадж тарихи” пише: “Сулаби управлява 27 години и умря в 727 година, оставяйки властта на своя син от аварка Авар.” (ДТ*); Името Сулаби е от съставните Сула*: “Дунав”, и Би (Ба*): “върховенстващ”, със значението “Върховенстващият на Дунав” – срв. др.-бълг. Дулоба*: “Върховенстващият Дуло” (вж. Самбат*, Дулоба*);

Сулаби се припокрива с “неизвестният” кан в “Именник на българските канове” (от 678 г. ?), поставен след, успоредно със, или съвместно с Тервел* (699-720). Този кан, вероятно Крумеса или Кормесий “... (управлявал) 28 години, родът му Дуло, а годината му дван-шехтем” (“Именник”, ММ*). След него управлявал синът му Севар* - срв. Авар. В т.с. може да се приеме за година на възкачването му като съвладетел 715 г. (подписването на договора с Византия от 716 г. е направено от името на Крумесис или Крумеса – фиксирано в надписа при Мадарският конник*); или 727 г., когато е останал за кратко самостоятелен владетел, преди да остави сина си за свой главен наследник. Или пък се е възкачил на престола като самостоятелен кан под името Крумесис ІІ (727-754 или 760).

Моско Москов предполага, че в “Именника” има двама кана между Тервел* (699-720) и Севар*, поставяйки “Неизвестен І” в 714-715 г., а “Неизвестен ІІ” в 715-721 г. (ММ*); но, във връзка с някои по-нови факти, може да има и други решения.

Според Гази-Барадж* (пр. 1380-1246), който ползвал документи от владетелската канцелария, Сулаби е син на Бат-Тимер* (690-698/699), който е син на Бат Боян* (665-690). Той недолюбвал войната, а обичал търговията и успял “да оживи търговските сухопътни и водни пътища, отиващи към Авария*, Артан (Балтика, Прибалтика), Рум (Византия, т.е. най-вече визант. владения в Крим* и М. Азия; вж. карти: 700-750 г.), Джалда* (Ялта, т.е. Крим*), Себер* (Седморечието* на изток от Урал) и Кашек (в Кавказ, земите на адигейци, абхазци, кабардинци, черкези)”. Според това сведение, териториите управлявани от С., които не са в Крим, в Хазария и в другите споменати райони, са северно и западно от Крим, северно от района Кашек на Голям Кавказ, и южно и югоизточно от Прибалтика. Именно в тези параметри, източно от Киев* и Днепър*, се намирали и владенията на дядо му Бат Боян* (668-690) и на баща му Бат Тимер* (690-698).

Сулаби отделил най-добрата част от подвластните му склави* (ульчийци*: “подвластно на държавата и на кана население”) и им наредил да се занимават с изготвяне на плавателни съдове (ладии, големи еднодръвки), и [за което] ги назовал (издигнал в сан) субаши (държавно превилигировано служещо военномобилизирано население, освободено от определени данъци; името “субаши” е употребено според волжко-българската терминорогия от ХІІІ-ХІХ в.; след ХІ-ХІІ в. статут “субаши” във Волжка България* можели да имат предимно само мюсюлманите /ДТ*/).

По-късно – след като бил уведомен от Хазарския хакан Кук Куян, че Грузинския княз (бек) тормозел Хонджак (област на т.н. Хони*, която била в пределите на Хазария), отмъщавайки за помощта на хоните* (българите) към своите събратя в Кавказ – на Сулаби му се наложило да тръгне на поход срещу Грузия (която е християнска от VІ век; прави впечатление, че Хазарския хакан Кук Куян, който от 699 г. е българския поставеник и вероятно васал, не смее сам да нападне Грузия, а се обръща с молба за това към Българския владетел Сулаби). 

Българската войска, предвождана от Кана си, с лекота разбила нестойките в боя грузинци и за втори път пленила грузинския княз-престолонаследник Джухман (първият път Джухман е пленен в края на 698 г. от Сулабиевия баща Бат Тимер). Но сивобрадият му баща – Грузинският владетел – изведнъж се явил в българския лагер и предложил на Сулаби да вземе него в плен взамяна на свободата на сина му. Поразеният от такава силна родителска любив, Сулаби не само дарил свободата и на бащата, и на сина, на и се побратимил с Джухман и взел неговото име. Зарадваният Грузински княз (бек) дал дума (клетва) да не притеснява Хонджак и да плати данък на Хакана [на Хазария], и Сулаби с леко сърце се отправил към владенията си… (ДТ*, стр. 23).

Всичко това станало преди 727 г., когато починал Сулаби. И доста преди 737 г., когато Хазария* била разбита и подчинена от Арабския султан, а Хазарския хакан Кук Куян (699-745), неговите хазари и другите му поданици били задължени да приемат исляма. Нещата се променили чак с женитбата на Византийския престолонаследник и съвладетел от 720 г. Константин V (юли 718-775) за Хазарската принцеса Чичак или Ирина Хазарска (†след 25, І, 750), което станало по влеме на управлението на Лъв ІІІ Исавър (717-741, женен от 705 г. за Мария Българска*). Този брак бил потвърждение за сключен анти-арабски византийско-хазарски договор, който бил в добавка към подновен българо-хазарски договор, и с това свое ново положение Хазария се поосвободила от бремено на Арабската зависимост;

Според “Историята” на Гази-Барадж* (“Гази-Барадж тарихи”), писана между 1240 и 1246 г. по автентични документи от владетелската канцелария на Волжка България*, Сулабиевият син Авар управлявал след баща си от 727 до 759 година. Този период, от 727 г. насетне, точно се припокрива с царстването на Българските канове Севар* (721-737), Кормисош* (737-754) и Винех* (754-760). След Винех последвали драматични времена на бързо сменящи се владетели – Телец* (760-763), Сабин* (763-765) и Умар* (60 или 40 дни в 765 г.), като тези кризисни събития в България може да са останали и недоразбрани от византийските хронисти, които ги описват. Същевременно докато Севар, както и Авар, и предхождащите ги канове, произлизат пряко от рода Дуло*, то Кормисош (елин., визант. O`Kormesios /ММ*/, което, отчитайки елино-ромейската практика при транскрипции на персийски имена в елино-македоно-римски от V-ІV в. пр. Хр. и поне до към ІІІ-VІІ век сл. Хр., може реално да е Кромесъ или Крумеса) е от рода Вокил или Вихтун, а пък рода на Винех е Окил, т.е. най-вер. е също Вокил (ММ*); вж. Волжка България*, Именик*;

Името, или по-точно епитетът Сулаби, който може да е от др.-български, но и от тюркизираното наречие на Волжките българи* (Гази-Барадж пише историята си между 1240 и 1246 г.), се състои от термина Сула-*: “Дунав” + наставката -би (-ба), със значение “върховенствува”. Това категорично определя Кан Сулаби като владетел на Дунавска България (ако беше кан в Дулоба* и Панония - района на Сулу*: “Среден Дунав”, би бил наричан *Сулуби, от корена Сулу* и базовото *Сулуба – срв. Дулоба* на Самбат*, като и по-сетнешната Дулебия*, появила се през 658 г. в областта на дн. С. Украина и ЮИ Полша). Споменаването на Сулаби като един от кановете-създатели на Волжка България* (по-точно на съпътстващата я Кара-България: “Западна България”) от Гази-Барадж през ХІІІ век, което е в противоречие с името му - производно от Дунав (Сула /1/*), говори, че по негово време българската държава е все още неделима, простираща се между създадената в 673 г. Хазария* на изток, Франкската държава на запад и Византия на юг (Волжка България* е наричана, в единство и противовес на единната Стара Велика България*, “Ак-булгар” – т.е. “Източна българска”, или “Ак-Булгар-Йорти” – т.е. “Източно-Българска-Държава”, при значенията на Йорти: “Държава”, и на Ак: “Източен” /ДТ*/).

Тази “Западна България” (Кара-Булгар*) е управлявана от Самбат* (620-675) и Аспарух* (668-699), докато от 673 г. Безмер* или Бат Боян* (665-690) е федерат или по-скоро съюзник-уният с Хазария*. Аспарух* е наследен от Тервел* (699-720) и от Сулаби (699/700-727), който също както в (Дунавска) България разделя държавата на 10 военни области (ДТ*, с. 23). Сулаби е наследен от Авар (727-759) или от Севар* (72?-737




Гласувай:
1



1. dichodichev1 - История на Българите
29.03.2020 11:05
Тази “Западна България” (Кара-Булгар*) е управлявана от Самбат* (620-675) и Аспарух* (668-699), докато от 673 г. Безмер* или Бат Боян* (665-690) е федерат или по-скоро съюзник-уният с Хазария*. Аспарух* е наследен от Тервел* (699-720) и от Сулаби (699/700-727), който също както в (Дунавска) България разделя държавата на 10 военни области (ДТ*, с. 23). Сулаби е наследен от Авар (727-759) или от Севар* (72?-737<?), като при това името Севар почти напълно съвпада със споменатото в хроникалния текст на Гази-Барадж* (пр. 1180-1246) име Авар, още повече, че и за двамата се подчертава, че са от рода Дуло*.

[За използването на името Авар, вместо Севар, съществува една съвсем конкретна причина. Българският кан и етнически български принц Гази-Барадж*, като върховен дипломат на Великия Моголски хан за цяла Европа от 1237 г. до края на живота си в 1246 г., тоест по времето когато пишел и редактирал своята хроника, водил лично преговорите с Римските папи Бенедикт ХІІ (1234-1242) и Климен VІ (1242-52), чрез католическите им посланици, които били от Унгария. Поради това той се представял за формално свързан със земите на аварите и българите в Панония, доколкото там се били настанили от 894 г. предвожданите от Българския принц Арбат* (пр. 893-907) угри-маджари от поречията на Донец* и Десна* – наричани и Себери* (Сэбэр). Точно тези Арбатови угри-себери, които се кръстосали в Панония със заварените местни авари и българи, създатели в земите на бившата Авария от 1000/1001 г. каторическото Унгарско кралство. Затова Гази-Барадж, в интерес на преговорите и на положението си на главен дипломат, експлоатирал факта, че неговата майка била Себерска принцеса и той говорел с Папските пратеници на майчиния техен и свой угърски (себерски) език (ДТ*), който нямало как да не бъде преплетен с много български термини];

В т.с. е възможно родово-племенното име (във връзка с честите прекръствания на отделни не-многочислени групи, по името на кана си, на района, в който живеят, и пр.) Севар (срв. Себер) да е носено от основния владетел, докато негови съвладетели са били Кормисош (737-754) и Винех (754-760). Важна е и годината, в която Севар е заместен от Кормисош. През нея година – 737 сл. Хр., започва голямо две-годишно нашествие на арабите в Хазария, при което Хазарския хакан Кук-Куян (699-745; който е поставен на трона от Аспарух* /668-699/ и Тервел* /699-720/, вж. Възнесенка*), бил принуден да приеме исляма; “Тогава част от бурджаните (“българите” от Кавказ, от Кавказките области Джураш и Бурджан, граничещи на север с региона Саклан*) приели мохамеданството, но кара-българите (“западните българи”) се въздържали...” (ДТ*, с. 24).

Гази-Барадж не е многословен относно действията на Авар (т.е. Севар), което се отнася и за всички други български властители, свързани със Зарадна или т.н. “Дунавска” България (Кара-Булгар*). Споменава само малко негови конкретни действия:
че той, по молба на майка си (която средновековният хронист Гази-Барадж свързва с Панонската Авария и аварите), направил няколко похода срещу франките, в помощ на аварите в Панония и Сулу* (“Среден Дунав”), където обаче живеят и много българи; тогава на трона на Франкското кралство са Меровингските крале и властници Хилперих ІІ (719-721), Теудорих ІV (721-737), майордомът Карл Мартел (ок. 722 – 22, Х, 741, род. 686 г.) и Хилдерих ІІІ (743-751), който е заменен от Каролинга Пипин ІІІ Къси (751-768);

че през 745 г. потушил едно въстание в района на днешните С. Украина, Берорусия и С. Русия, прогонвайки размирните саклани-уруси (от района на р. Рос и Киев) към новгородско-илменските склави (славяни), а после и едните и другите още по на север; при тези събития половината от сакланите-уруси останали по местата си между Рос и Киев, и се помирили с Българския кан, докато друга част избягала към бъдещия Новгород, а трета отишла в земите на Дон и отседнала там под името “буртаси”;

че през същата 745 г. изпратил сина си Тат-Угек Бесерман да разбие мурдасите при Волга и Ока*, който на тяхно място заселил бурджани* (западно-българи от Зап. Кавказ и поречието на Кубан) и сабани* (масагети*, печенеги*); те пък, под водачеството на своя принц Бесерман, създали край река Волга в района на освободените от мурдасите територии през късната есен на 745 г. град Мардукан* или Нардукан, който скоро след това получил името Болгар* (Болгар Велики);

че в 759 г. изпратил сина си Тат-Угек Бесерман срещу нахлулите откъм р. Урал башкири, и, преди да почене (в 759 или 760 г.?), поставил на трона другия си син – Тат-Утяк Сарачин (ДТ*, с. 24-26).

Това подсказва, че ако Авар и Севар са едно и също лице, като всъщност е именно така, то вероятно под техните действия са прикрити други, важни за България събития, свързани и с арабското настъпление към С. Кавказ, Хазария и Византия, които още не са разгадани от съвременната историческа наука; вж. Бесерман*, Сарачин*; вж. Възнесенка*;

СУЛА (1) – Дунав* (ДТ*), откъдето е и нарицателното Сулу*: “Среден Дунав” или “Подунавието”, както и епитета на Българския кан Сулаби* (700-727), определящ, че и владетел и на Дунавските земи, като съвладетел на Тервел* (699-720);

СУЛА (2) – ляв приток на Днепър*, неголяма река в Сумска и Полтавска* области (сега в Украина), дълж. 363 км, плавателна в средното и долното си течение; От Сула на север до Десна* (Себер-су) са земи, населени към VІІІ в. предимно с угри* - наричани маджари*, себери*, торки, турци*, но тези територии са управлявани от българи и влизат в България най-късно от към 370 г. насетне, когато Булимир* (ок. 340-378) прогонва готите* от Днепър на запад. Сула, заедно с р. Рос* - десен приток на Днепър (вливащ се на ок. 80 км северно от Сула и течаща относително успореден с нея в посока запад-изток), са границата между Половците* и Киевска Рус през ХІ-ХІІІ в., а вероятно двете са гранични въобще между Руските* и Българските земи от създаването на т.нар. Киевскаото “руско” княжество към 921-964 г., до края на ХV-ХVІ в. – разширяването на Московска Рус от 1490 г. натам, при управлението на Великия московски княз Иван ІІІ Василевич (1462-1505). На север от Сула (и от горни Псел) до Десна* са земите на т.н. област и полуавтономно княжество Черна България* - между Волжка България, Полтавска област и Днепър, което се появява към времето на възкачването на Угър-Лъчин* или рус. Игор (921-944) на Киевския трон през 921 г. (ДТ*) и формирането на Волжка България* с приемането на исляма за държавна религия през 922 година (ФА*). Именно през Х в. тази “Черна България” се споменава и от Византийския император и стратег Константин VІІ Багренородни (944-959, род. 905 г.), наричана по др.-български Кара-Българа, Кара-Българиа: “Западна България” – което е сведено по-късно от съпътстващи племена към формата Кара-Булгар*: “Западна България”, но е превеждано от византиеца по тюркското значение на Кара: “чер, черен” (срв. др.-бълг. Кара*: “Запад, западен; залез, з&#225;лезен, Залез-Слънце; вечерен, нощен; краен, последен; външен; завършващ, завършечен, свършечен, където е Края на Света, който е на Края на Света); Дори и само заради факта, че Сула е Българска, Половска* (Куманска*) и Волго-Българска гранична река, не може да има съмнение, че Сула и Сулак* са имена с еднозначен корен, който е от българската езикова среда; вж Сулак*, Сулу*, Сура*, Сур* и пр.;

СУЛАК – река от българския ареал, във времето след заселването на Древните българи* в С. Кавказ от ІІ-І в. пр. Хр. натам - вж Стара Велика България*; букв. “малка Сула”, “подобна на Сула”, докато с името Сула* се наричала голямата Дунав* (срв. Сула*: “Дунав”, Сулу*: “Среден Дунав”; но срв. и родственото име на река Сура*). Стопанският възход в Терекско-Сулския район, включващ на юг и Дербент*, е успореден и еднозначен с възхода на всички български земи, които са включени в състава на Стара Велика България от Авитохол* през 153 г., и има ясно определена археологическа граница от ІІ в. натам. Общите позиции в строителството, керамиката, възхода на земеделието и свързаната с него техника и технология, и пр., валидни за всички български територии се наблюдава и района на Сулак. Той е най-плътно заселената област в Прикаспието през ранното средновековие (вер. до Арабската експанзия срещу Кубратова България* /605-665 г./, обхванала Каспийското крайбрежие до р. Кума* през 652-653 г.), като долината на пълноводната река, оградена от три страни с приморски хребети, е с дължина 15 км и ширина до 4 км. Аналогии на строителната, керамичната и пр. страни на културата край Сулак и по цялата територия от Дербент* до Кума*, покриват С. Кавказ и се виждат в паметниците свързани пряко с българската култура в Дунавските земи от VІІ-ІХ в. (ХИБ*) - т.е. покриват ареала на европейската българска държава (и на етноса), който постепенно, в рамките на времето от ІІ до ІХ-Х в. и нататък, се измества от Каспийско-Днепърския район на запад (както и на север към Волжка България*, но там има някои особености в развитието, които са свързани с приемането на исляма за държавна религия и с васалитета спямо Хазария*). Около Сулак са градовете Булгар-Балк*, Вабандар* (в който към 652-53 г. живеели 40 000 семейства) и пр. - през V в. само Българите и Аланите (Хайландури = Оногундуриу Онугундури) имали градове в С. Кавказ, като от общо “триста (300) града... Аланите имат пет (главни) града”. От юг подстъпите към Сулак се охранявали от мощната военна линия Дербент*, която в много аспекти е аналогична с Онгъла*. Вер. след завоюването на Дербент* от Арабите в средата на VІІ в. (652-653 г.), голямата част от Българите се изтеглят от Сулакския район на север - към Терек*, Кума* и Кубан*, и остават под управлението на Аспарух*. След нахлуването на Хазарите през 673 г. Бат-Боян или Безмер* приема съюзен васалитет спрямо Хазария*, но Северно-Кавказките българи са под управлението на Хумък или Кумък (пр. 673 г. и след това), внука на Бат Оркан* (602-603, поч. към 640-645). Възможно е по името Хумък-Кумък българите в Кавказ да са наричани и Кумани*, водещо до трудно разграничаване в писмените извори на българите Кумани от тюрките Кипчаци-Кумани; вж Стара Велика България* и пр.; вж Сула*, Сулу*;

СУЛУ – букв. “Среден Дунав”, от Сула /1/*: “Дунав” (ДТ*); област в района на Панония, Великоморавия и околните територии, които Самбат* завоюва към 623 г. и създава самостоятелна българска държава през 625 г.; Тези земи носят името Сулу още преди тази дата и вер. са наречени така най-късно при Реан* (488-520 ?), който ги включва в състава на България през 501-504 година; вер. името е формирано върху думата Сол*, както и Солун* (гръц.- Tessalonika). Това фиксира областта около Солноград* (Солниград) в средното течение на Тиса*, съвпадащ с дн. Солнок (Szolnok, Унгария), като отстоящия на 100-тина км. на юг град Сегет (Szeged) е административен център на областта Чонград.
Смята се обаче, че държавата на Самбат*, известна като Държавата на Само*, не е включвала Солноград и областта около него, която е била до към 800-801 г. в пределите на Авария*. От друга страна единствено голяма държава би дала достатъчно мощ на Самабат* да води непрекъснати войни с Франкската империя в продължение на 35 години. Но именно отнемането на Солноград и солните залежи от Аварите могат да са този значим повод, който да подтикне Кубрат* да изпрати брат си Самабат* на военна експедиция в този район през 623 г. Тези факти налагат преразглеждане на границите на Авария в периода 623-658 г., която още при Кубрат* (605-665) и Аспарух* (668-699) била отхвърлена на запад, където до 800 г. е унищожена като държавен субект от Карл Велики (768-814) и Крум Страшни* (801-814);

СУМУКАН – Шаккан, *Сама-кан, шумеро-акадско божество, покровител и защитник на дивите зверове и добитъка, “цар на планините”. Получава власт над животните от странстващия по Шумерските земи Бог Енки* (шумерският мит “Енки и Шумер”). Със С. – представян гол или облечен в кожи, се сравнява външния вид на героя Енкиду; в своя предсмъртен сън Енкиду се среща в преизподнята със С. (акадският епос за Гилгамеш* или по-скоро за Билаг-мес*), а според шумерският текст С. посреща Гилгамеш в преизподнята (шумер. “Смъртта на Гилгамеш”); В наставката -Кан: “върховен, божествен, небесен” = Цар, а Суму е основна форма на епитета-сан С&#225;ма*, срв. Самбат*; вж. Билга-мес*, Енки*, Енох*, Еньовден* и пр.;
цитирай
2. dobrodan - Тая мистична наставка "би" :) в едни други езици има точно
29.03.2020 12:08
обозначение, у нас е позната като "бей". Нищо за чудене по въпроса :).
цитирай
3. shtaparov - В реалната Българска история няма ...
30.03.2020 13:23
В реалната Българска история няма нито "канове" нито някакъв "Сулаби" или "Слаби",така че писането на такава статия е чиста проба губене на време!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: dichodichev1
Категория: История
Прочетен: 194232
Постинги: 266
Коментари: 337
Гласове: 113
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031