Публикуван преди 2 седмици 

На 10 юни 2020 г.от Там Хънт

" Синхрон е все по - настояща реалност за тези,  които  имат очи да видят " ~  Карл Юнг .

Всички сме ги имали - онези моменти, когато се случва нещо, което ви кара да помислите за ролята на дизайна във Вселената и вашето собствено място в нея. Когато се влюбите, участвате в артистични начинания или се борите с трагедия, тези моменти могат да се случват често. Наистина ли „нещата трябва да бъдат“ на по-дълбоко ниво? Или Вселената е просто разгръщаща серия от случайни събития, случващи се едно след друго, докато нашите ограничени човешки умове отчаяно се опитват да намерят нишката, която ги свързва заедно?

Синхронността е техническото име, дадено на събитията, за които се отнасям. Карл Юнг, швейцарският психолог, изложи термина в своето есе от 1951 г. по тази тема. Синхронността по същество е смислено съвпадение. В света около нас се случва нещо, което изглежда опровергава вероятността и „нормалните“ обяснения.

Класическият пример е собствената винетка на Юнг при лечение на особено упорит пациент. Той описва своите разговорни сесии с нея, които се задълбочават в теми за нейната прекомерна рационалност и отхвърляне на всякакви по-дълбоки значения във Вселената. Докато пациентът му описваше нейните чувства и скорошен сън, в който й беше даден златен скарабей, Юнг чу леко потупване по прозореца зад него. Чукането продължи и Юнг отвори прозореца, за да намери голям бръмбар скарабей, който лети срещу прозореца. Той я хвана и й я подаде, казвайки: "ето ви скарабея."

Според бръмбар скарабей е класически символ на прераждането. Така мечтаната скарабея и реалният свят бръмбар скарабей съвпаднаха, за да създадат момент на трансформация за пациента, който успя да преодолее проблемите си.

Водя списък на синхроничности от собствения си живот вече няколко години. Много от тях са доста тривиални събития, които най-добре могат да се обяснят като просто съвпадение. Един пример: Купих игра на Amazon като подарък за племенника си. Играта имаше 354 отзива. Веднага след това купих песента на Нели, "Просто една мечта" (страхотна песен), в iTunes. Имаше и 354 отзива. Има ли по-дълбок смисъл в тези събития? Съмнявам се! Но човек може да се простира, за да намери нещо, ако искаш.

Втори пример е малко по-трудно да се отхвърли като случайност. Учих биология в колеж и продължавах да чета широко в теорията на еволюцията, тъй като завърших колежа през 1998 г. Оттогава публикувах и няколко статии в тази област. Четох книгапо еволюционна теория и се появи странната, но завладяваща тема за секса в леглото. Женските дървеници нямат вагини - знам, странно е! Вместо това мъжки дървеници вкарват пениса си в тялото на женската, пробиват се в карапузата и депозират сперматозоидите директно в кухината на тялото. Поклатих глава в почуда и се прибрах малко след това. Когато се прибрах от кафенето, където бях чел, включих запис на „Ежедневното шоу“ с Джон Стюарт и, ето, се появи темата за секса с дървеници! Той показа много забавен и изящно странен скит от Изабела Розелини, демонстриращ секс от дървеници. Никога досега не бях чувал за секс с дървеници и тук той се появи два пъти за един ден, в напълно несвързан контекст.

И така, какво предлагат тези два епизода на секс с дървеници с по-дълбок смисъл? За да бъда честен, нямам идея, но със сигурност мога да спекулирам. Мисля и пиша за сексуалния подбор и други механизми на еволюцията от много години и разработих публикувана теория, която разширява идеите на Дарвин относно сексуалния подбор. Така че може би по някакъв начин ме насърчават да продължа по този път от възможното си синхронично преживяване. Знам, че е нещо като разтягане, но не е напълно неразумно.

Ок, един последен пример от живота ми, като пример за силен синхрон: Аз бях на Хаваи много пъти от края на 2013 г., с основната си мотивация да купувам имот там (пиша това есе в Хило, Хавай ). Почти никога не разговарям с хората до мен в самолета, защото наистина ми е приятно спокойното време за четене или работа по писане на проекти и защото се страхувам да не бъда пленен в скучен разговор в продължение на много часове. Първото пътуване до Хаваите обаче беше с жена, с която се срещах по това време, така че имаше по-малък риск да трябва да говоря с човека до нас през целия полет. Започнах разговор по прищявка с жена, седнала до себе си до нас, и се оказа, че тя живее на Големия остров и в нашия разговор научихме много за това. Всички станахме приятели, след като тя ни покани на нейния рожден ден същата седмица,

Второто пътуване до Хаваите беше месец по-късно и този път пътувах сам. Друга жена, пътуваща соло, беше на седалката до мен, аз отново избрах да започна разговор и тя също беше доста интересна и приятелска. Тя беше на гости на добър приятел, който живееше в Хило. В същия ден, когато пристигнахме в Хило, вечерях с жената, която срещнах при първото си пътуване и се натъкнахме на втората жена, която току-що срещнах в самолета онзи ден, в същия ресторант, който е един от многото в Хило! Няколко дни по-късно приключих с втората жена и все още сме приятели.

Третото ми пътуване беше месец по-късно. Пак пътувах сам и този път отивах три месеца. Надявах се най-накрая да купя някакъв имот, след като много разузнавах първите две пътувания, а също и да проуча роман, върху който работя, който е поставен на Големия остров. Този път бях седнал до един човек, пътуващ сам, който сякаш беше на късните си двадесет или началото на тридесетте. Отново започнах разговор; отново това беше странно, защото почти никога не говоря с хората в самолета. Отново проведохме страхотен разговор и се оказа, че той е пътуваща медицинска сестра, която заминава за Хаваите за тримесечен договор. Станахме страхотни приятели и имахме много приключения по време на престоя ми.

Както и да е, за да приключите: три от три пътувания до Хаваите създадоха добри приятели и възможности да научите много за Големия остров. Съвпадението може да е добро обяснение, но въпреки твърдия ми научен поглед върху повечето неща, не мога да не се замисля дали простото съвпадение може да не е най-доброто обяснение тук.

Ако вместо това търсим тези събития от гледна точка на синхроничността, по-дълбокият смисъл за мен е доста очевиден: по някакъв начин Вселената като че ли ми помага да създам дом на Хаваите. Това беше връзката между външните събития и менталните ми състояния, която е отличителната черта на синхронността.

Бихме могли да разгледаме и тези събития като просто резултат от вълнението ми от заминаването за Хаваите и място, което мислех да направя сериозна част от живота си (все още живея в Санта Барбара, но разделих времето си между Санта Барбара и моя място близо до Хило; рай до рай…). Вълнението ми ме направи по-приказлив и по-интересен към хората около мен. Възможно е. Но също така е доста необичайно, че хората, пътуващи соло, младежки и интересни, щяха да седят до мен три пъти подред.

В средата на 2014 г. предприех четвърто пътуване до Хаваите и не срещнах никой интересен в самолета и дори не разговарях с човека до мен. Но три от четири инстанции все пак са достатъчни, за да ме настръхна по главата.

И така, какво става със синхроничните преживявания? Първо, нека дефинираме внимателно нашия термин. Юнг определи синхронността като смислени и причинно-следствени връзки между външни (физически) и вътрешни (ментални) събития. Добрата стенограма е смислено съвпадение . Съвпадението е между външни събития и вътрешно значение, което по някакъв начин съответства на тези събития или е било вдъхновено от тях.

Юнг се опита да обясни синхронността чрез апел към „колективното несъзнавано“. Това колективно несъзнавано се описва от Юнг или като сбор от нашите несъзнателни умове, държани общо от всички хора, или, по-интригуващо, като по-дълбоко ниво на реалност, което подкопава нашия физически свят. Синхроничността се издига от колективното несъзнавано и е насочена към „индивидуализация“, ключова част от учението на Юнг.

Юнг предположи, че корелациите между външни и вътрешни събития имат подобна основна причина. Така че, докато корелациите не са били причинно-следствени - те са „акаузални“, има по-дълбоко причинно обяснение за всяка половина на синхроничното събитие. Юнг като че ли вярваше, че самата Вселена се опитва да научи някакъв урок или прозрение, предлагайки тези смислени съвпадения.

Друга интригуваща възможност е синхронните преживявания да подсказват идеята, че ние - вие, аз и всичко около нас - сме част от много по-голям ум. Точно както в собствените ни сънища могат да се случват събития, които крият законите на физиката или логиката, ако наистина сме част от много по-голям ум, много по-голям сън, тогава синхроничните преживявания са уликите. Тази идея е очертана от немския писател Вилхелм фон Шолц и спомената от Юнг в „ Синхронност“.

Гледайки по-голямата картина, а не само моите собствени кандидати за синхронни преживявания, синхронността е може би най-непреодолимата причина за мен лично да оставам агностик относно интелигентността на по-високо ниво във нашата Вселена. Не съм религиозна личност. Не съм християнин и дълги години бях войнствен атеист. През последните десет години обаче се насочих към по-мека позиция на големите въпроси за Бога, духовността и смисъла.

По-рано писах за „анатомията на Бога“, описвайки как намирам доказателствата и обосновката за „ Бог като източник “ за доста убедителни. Бог като Източник е земята на битието, апейрон , Акаша, Единният и т.н., това е почвата, от която растат всички неща. Източникът не е в съзнание. Той е извън дихотомията на съзнателно / несъзнавано. Това е чист Дух.

Бог като върх , съзнателно същество, което може или не може да се интересува от нашия живот или дори нашата планета, е различен въпрос. Метафизичната система, която намирам за най-разумна - система, известна като философия на процесите, с Алфред Норт Уайтхед като основен съвременен експозитор - със сигурност има място за Бог като среща на върха. Дали Бог като среща на върха наистина съществува обаче е отделен дебат. Ако трябваше да залагам на това, бих се обзаложил, че в този момент няма Бог като върха на върха. Но оставам агностик.

Синхронностите, които се случиха в живота ми, са многобройни и странни. Те не добавят задължително към каквито и да било убедителни доказателства за Бог като среща на върха, но със сигурност ме карат да се чудя.

Връщайки се към известния пример за синхрон на Юнг скарабски бръмбар, ние трябва да бъдем справедливи и научни да признаем, че бръмбарът, когото е хванал, не е технически бръмбар скарабей; Вместо това това е бил бръмбар скарабей (обикновен розов шафер), чийто „златистозелен цвят почти наподобява този на златен скарабей“ бръмбар, по собствените думи на Юнг. Изглежда, че тогава Юнг упражнява някакво поетично разрешение в момента, в който е дал бръмбар на своя пациент и в по-късното му описание на епизода.

Има ли значение, че технически не е бил бръмбар скарабей? Очевидно нямаше значение за пациента, за когото Юнг твърди, че „този опит проби желаната дупка в нейния рационализъм…“ Това би ли станало без поетичния лиценз на Юнг? Нямаме начин да знаем. Тези подробности показват, че има голяма сива зона по отношение на синхроничностите, по които всеки от нас трябва да се ориентира, когато придава значение на конкретни събития.

Тази критика настрана, всички ние със сигурност имаме многобройни синхроничности, които ни доказват по-широки точки: има дълбоки мистерии, присъщи на реалността, и ние не можем, ако искаме да бъдем научни, да пренебрегнем тези мистерии и мрачно възприетия свят на по-дълбокото значения, които понякога подчертават синхронностите във всеки наш живот.