Голямата любов е мълчаливата,
нетрайната на публичност налита,
а в другата живее самодивата
и някъде присъства тя на скрито.

Голямата любов е и опората,
която в труден миг те претворява,
разчита те, разбира те до горното
ти " до" - в една октава.

Голямата любов си има шперц
и само той отключва й сърцето.
Обаче, ако с нея си слепец,
недей вини за нищо битието!

31 май 2020г., София
Росица КОПУКОВА

Да, точно това е голямата любов. В нея няма показност, а само саможертва и тайнствена закрила. Трябва да цитирам целия ти стих - толкова съм възхитен, но е излишно да повтарям вече казаното от теб. Бъди благословена да пишеш все така!