Позата му ми се струва необичайна...Доктор, Бърза помощ ...Щом влизат чувам:
"Ако до 3 минути не го натоварите в линейката,тръгваме си!"
Казвам едно смотано "Чакайте!..Около нас къщите са празни."В главата ми изплува разказ на съседка"Не го взеха от бърза помощ нямаше кой да помогне.. да го натоварим..Заранта баща ми умря!"
Тичам по улицата,крякам като недоклано пиле.Не,докато не намеря хора няма да се върна.Двама вилажии.Неделя вечер.Ще се прибират заранта.Склоняват и шофьора.В 22.20 сме в болни цата,По вече от час чакаме на скенера,Няма доктор.Само за стачки има органичация,Защо бърза линейката?!..
Придружавам го до отделението. :"Голям мозъчен кръвоизлив всеки момент ... може да почине... Почти ме изблъскват в тъмен коридор,Слизам по стълбите и край няма,Сълзи обливат лицето ми. Най сетне съм на свеж въздъх.В ръката ми телефона се тресе.Ужас взеха ми номера от отделението.Да ми съобщят ако.
Нима е ... цяла треперя и не мога нито да видя монитора,
нито да кажа нещо.Задушавам се..Била съм извън света на човечността.Сама както ще бъда вече...Падам
Спасителят ми,шофьор на такси ме докарва до дома,Аз съм само по потник и бермуди,В страх да не ме остави линейката не съм се сетила нито за пари,нито за дрехи..
Човек е готов винаги за радост,за добра новина.За лошата никога не може да бъде готов.