най
Ненаситния
Орган
На човека
Две сестри.Близначки- талантливи,каквото едната развали
другата забавя,но поправя.
Живее на брега хитър рибар.Със скъсана мрежа от три дни стои. Минава тъдява техния Цар.На кон.Отива на лов.Има привичка такава-де мине,богатство раздава и казва:
-Хайде,рибарьо,рибата,дето си уловил ми дай! За нея злато ти дамвам...
-Нищо още не съм уловил,ако може на връщане...се спазарил
Ето,връща се Царят,а рибарят пак хленчи
-Нямах късмет,до сега се мъчих, само този боклук улових
-Каквото си уловил,това ще дадеш.Царска дума се не мени.
Тръгвай злато да получиш,каквото тежи
Отиват в палата,Слагат го на кантара.Царят слага,то още
по тежко става.Цялата хазна слага ...не стига...
Всички съветници,всички акъллии се изредили,да помогнат.Но..
Въпросът не уредили.А боклука кантара натиска и... по
Царската дума си иска..
Като чула това в двореца дотичала другата сестра.При
Кантара се спряла.Щом боклука видяла всичко разбрала.
От земята щипка пръст взема, над хазната посипва.Мигом
Боклукът олеква.От кантара изчезва.Всички гледат онемели
-Не се чудете,Това не е риба.Няма защо, ако за риба злато си обещал,а дават биклук,да даваш насреща...А това беше кост
от човешко око-най ненаситното нещо на света Все гледа и все още му се иска! Само като го сложат в пръстта спира.Нищо не му трябва.
От тогава Царете спрели с компромис за боклуци да дават.