“О мой, Боже,правий Боже!”-възкликна националния ни исполин сочейки ни,кого подозира,заклеймява-сбърканите,”палещи свещи” на дявола”православни скотове”,а недруговерци.Може да сбъркаме,ако не разберем поета.Звучи актуално.С всяка мисъл  И тази записана със златни букви в музея на човечеството-Париж ;   “Тоз, който падне в бой за свобода,той не умира!”   Не е акцентирал на конкретна свобода.Влиза и свобода на слово и на вероизповедание.Всяка свобода!Не и тази,да се държим надменно,самонадеяна,да сочим себе си,като водещи света,като последна инстанция, назначена, да предписва на другите в какво да вярват. Защото сме в ерата на демокрацията.Миг от историята на човечеството,когато всички говорят,всеки признава само мнението си за меродавно.Ще изтече с доброволно налагане общия обществен интерес  и ще настане хармония,общ стремеж за добруване.

Оборват, вярваме лесно, че доброто и злото, вървят ръка за ръка, Няма раждане без смърт и обратно. Нищо не ни дава основание, да твърдим, че едното, значи добро, другото- зло.Ако сме вярващи.За съжаление,така изградените “структури” на вярата от една страна и ерозията, над религиите , нанасяна с всеки успех от науката, създаваща нови и нови вълни атеисти, ни нарежда не само на опашката на палещите свещи на дявола  На злото   На нас, които вярваме пък иконите са от много старо време  Някой вече са изпразнени от съдържанието което да привлича децата, за да се препредава вярата, както става векове при предците ни съхранява,като народ. Липсват адекватни на времето ни икони. От  дефицит на уважение, даване правото друг до нас да е по добър, по умен дори.

    Нали 2 юни десетилетия почитаме, като българския ден на благодарността? Защо не   Повярваме в Ботевия Бог на добротата. Друг Няма!    Бог е един за всички.  Едни го почитат чрез Мохамед, ние чрез Христос- безкрайно голямо е разнообразието.  Както във  всяка област, човеците имат избор. Еднаква за всички е божията врата:  Никоя от религиите не посочва къде Бог. Храмът е мястото, отредено, да сме заедно със съмишлениците си          Не знаем местонахождението на Господа, но сме сигурни, че всеки от вярващите го носи у себе си.Дилемата е:  да вярваме, че го има или да Го виждаме. Избрано е приемливото  което няма не вреди никому…Още с поемането на първия въздух бебето-човек изревава- плаче,че е гладен.На мнозина става навик, да искат, да плачат и оплакват, Да висят за милост:  Ако имаше достъп до божията врата, щяха да я обсадят невъобразими по големина и състав опашки от молители,за какво ли не.?!

   пътят към Бог за всеки, без разлика на вероизповедание е уникално пряк, през пътеките на собствената ни глава и ум . Защото, пътищата на душата са и ще си останат дискретни. Човек може да бъде свенлив ,прикрит, дори неискрен спрямо друг човек, но не и пред душата си, която е същност, Пред самия Него. Лице пред Бог, за вярващия.

Всеки е запитвал себе си,поне веднъж,за Бог,всеки сам в душата си решава има ли вяра  макар открито, упорито, да твърди, че няма такава. Има съмнение, гордост, самонадеяност  Никой не наднича в мислите на другия-територията на единствената абсолютна човешка свобода.  Мозъкът на човека, където се раждатмисли, живее душата има неразгадaни закони е граница между силите, движещи материята и тези, на духа. Умът най бързото нещо в света на нашето познание! С него само стигаме до всяка точка на вселената до хора и събития от сегашното или миналото.Мислите, ръце на ума, са най силния инструмент, който притежава човечеството. Мислите на доброто ,са които дават радост,мир растеж ,градеж, който оставя бъдаще. В радостта има смях, в злобата-присмех. Да умеем  да се радваме, да се смеем без присмех, примитивна радост, която огорчава, причинява мъка на други. Предизвиква омраза,  поражда отмъщение.Неведоми са пътищата из душата ни. Да не “палим свещи на дявола!”  Затова имаме ум и мисъл.

 С мисълта човекът успя да разгадава постепенно закони на природдата, В по-голямата си част, те още не са разкрити и ще са предмет на бъдащето. Дори и сега, разкритото за естеството на явленията не може да се поберат в главата, дори на гений,  Но в умовете на човечеството може. То е създало и технически средства за съхраняване и ползуване,  които непрекъснато усъвършенства  Науката не може да промени законите на природата, а пригажда техника за прилагането им.

 Мислите за заедност- обособяват човечество. Цялост, която с всяка стъпка, отначало правена за милиони години и в наши дни е все по ускорена. Умът на човечеството, тази сборна сила на все по-високо стъпало повдига. Да обобщим, че отличието ни, не е само и просто труд: Животните трупат тор,хората-цивилизация! Друг начин да живеят: Така преди 200 г. хората в Европа са живеели средно 38 години, като мъжете работят по най-малко 70 часа седмично, а жените много по вече! През зимата нямало нито пресни, нито замразен плодове и зеленчуци. Нямало къпане, канализация, Сметта е стояла натрупана пред домовете. Тогава водите и въздуха не са замърсявани, поради липса на днешната индустрия

    При цялата днешна цивилизация, живеем ли по добре?! Каква е цената и в човешки жертви?! Според световната статистика, ежегодно при катастрофи с автомобили умират 1 000 000  и още 1 200 000 са ранени,като в голямата си част остават трайно увредени и инвалиди. Основателни са били опасенията на религиозните водачи, че прилагането на техническите новости ще доведе до нещастия.  Пред избора на застоя, човечеството избра пътя на прогреса . Трябва да си дадем сметка,че през всичките епохи на растеж и прилагане на все по прогресивни начини на живот, на новости са били свързани с жертви, но като общ резултат, се стига до едно непрекъснато подобряване живота, увеличаване продължителността. Науката и трхникатаса средството на прогреса, а възпитанието ни учи, да живеем безопасно и умно! Сега сме във века, когато решаващ фактор за възпитанието са медиите. За съжаление там има дефицит от водещи мисли, да зи превърнат в носител на прогреса, а неманипулатори, слуги на зли идеи, пред олтара на дявола