Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.08.2014 20:42 - За хората и Bay Ganio (Бай Гейн/ ) с lol
Автор: virginblack Категория: Лични дневници   
Прочетен: 9974 Коментари: 19 Гласове:
37


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Една торба мидички, 461 снимки и три късметчета, които ми сервираха с кафето. С това се върнах във Виена след месец в България.

Да ми люти и пари. Да ми напомня за България и за моето предателство към нея. Да ми напомня, че трябваше да работя 4/5 от отпуската си, за да си платя сметките в красива, мълчалива, неусмихната Виена.

Да ми напомня, че домът е там, където ме посрещат с усмивка, а не където е лаптопът ми.

Там където мирише сладко.

Всяка година се връщам във Виена с горчивото чувство, че съм един неуспял, провален човек, защото ако бях успяла, щях да съм си у дома и да успявам там.

Няма да говоря за лошото – ИМА ГО ВЪВ ВСЯКА СТРАНА, дори в повече, отколко при нас.

Няма и да мога да говоря за доброто, защото ми се свива гърлото и усещам колко съм проста, издребняла, как целият ми живот се е превърнал в едно оцеляване, вегитиране, роботизирано ходене из чуждите улици в услуга на чуждите хора.

Последните четири дни в България прекарах сред хора, които са толкова богати, че не им трябва фейсбук и виртуални приятелства, не им трябва дори телевизия да за са щастливи. Хората на село са от друга планета – от планетата на истинските човеци. Там има река, комари, жарко слънце, много работа, малко пари, малко лукс, но не чух никой да се оплаче от живота си. Видях деца, които всъщност наистина играят навън по цял ден, видях младежи, които не си вземат телефоните в джоба когато излизат да играят карти. Видях хора които могат да седнат на маса без да посегнат нито веднъж към… комуникаторите със свят, който всъщност съществува само някъде из ефира. Един свят, в който batristo, който се е настанил да живее в Лондон ми обяснява как трябва да ида на женския пазар и там да разправям, че съм преводачка, щото нали… съм звучала доста просташки. Това са измислени хора.

А хората на масата ти, които минават, пият една водка, боднат един домат и разправят случки се смеят не със LOL или ROFL, a с глас и истински смях.

Така и скърбят. Така и се ядосват. Беземотиконно.

Човешки.

Дворовете са отворени, никой не заключва вратите си, българи и цигани живеят заедно, имат смесени бракове, мегдан, хубаво училище, две църкви, много ракия и водка и… знаеш ли когато хората седят без лаптопите и телефоните си на маста, можеш да чуеш удивителни истории. Искаше ми се днес да разправя историята за Вовата и оная проститутка в Италия дето я чукал в Лада 1500 („червена, от онези с фаровете отпред”), за скърцащия презерватив и как се проститутката върнала от съжаление при него да го довърши), но макар че се смях със сълзи на тая случка, днес ми е тъжно да я разправям.

Човек рядко се смее в цивилизована Европа. Няма на какво.

В автобуса на връщане… пак една жена зад нас говори четири часа и 49 минути колко било хубаво във Виена и колко противно й се видяло в България (ама си взела някой буркан в сака „дано не се счупи”). И като си събу миризливите крака и ги сложи на облегалката на Анджела, така че детето да не може дори да се облегне, ми стана ясно, че е от онези българи, които не искаш да познаваш. Лицето на България за пред света са И хора, които си мият краката в мивката на обществената тоалетна (това в два часа през нощта в Унгария).

Лицето (задникът) на България пред света търси голяма надница без данъци, ако може и без труд.

Пак ще кажа, има много българи, които са си заработили стандарта навън с умения и знания и помагат на родители и близки, ама честно, по-голямата част не са българи, отдавна не са. И се срамуват. От родителите си, от езика си, от корените си.

Не съм идеалист, знам всичко, разбирам хората, които с 2000 лева заплата хахаха искат да избягат навън да търсят по-добро. И тук следва по-силно ХАХАХА. Да заповядат. Разбирам и селяндурския манталитет на много имигранти, които едва свързват двата края, ама като си отидат не затварят уста да плюят България и да хвалят чуждото.

„Вие как му казвате на това тук? А домат ли беше, че забравих?”

„О, при вас така ли им казват на пъбовете? Вярно, че беше пивница?”

„А, то нашето не чете на български. Имам си таблет, нищо, че е на четири и там се учи да прави думички на английски. Я мама, сей сенк ю”

„А, вярно ли не ядете доматите с колците?”

„О, не благодаря, не пия ракия, водка може, ама ако е руска.”

 Така се създават митове. После защо никой не ми вярва като казвам истината.  

Ще кажа пак това, което казах преди три години – за един месец в България как така никъде не ме обслужиха лошо? Как ли? Като влезеш и се усмихнеш и кажеш едно добър ден – ей така. Иначе като влезеш и се държиш като темерут, кой ще ти се усмихва бе? И аз да съм, и ще ти тегля една майна.

Ма миришело й на цигари от летището. Тва като: уф не мога да го лапам до гърлото, че имам гагинг. Или: бе млякото нещо не е като това, дето си го купувам там. Пък не казваш колко кенефа трябва да измиеш, колко задника трябва да оближеш, колко подритвания трябва да изтърпиш, за да наемаш стая и половина на цената на три апартамента в България и колко обикаляш из евтините магазини, за да можеш да си купиш най-тънкото вино от евро и половина. Не казваш и че си хванал някой балък или стара парантия и си се задомил за чуждо гражданство, че и гей можеш да се пишеш, само и само да се нагнездиш да живееш при някой който да те издържа и да те чука в гъза, за да носиш обувки, които струват колкото операцията на очите на майка ти, която няма да платиш, щото… бе да се оправят там.

Бе като цяло „ш’ма снимаш ли утгори, мило.”                                                                                                        

Четирите дена в Ново село ми върнаха вярата в човешката доброта. Никога не бях ходила там, но един съвет от мен: не виждай, а гледай, не чувай, а слушай. И запомняй. Аромати и цветове. Това ще ме грее.

И морето с огромната луна потопила лъчи в индиговата вода.

И ароматите, на всички хора, които прегърнах, които обичам с цялото си сърце, и усещането че си обичан, че си повод за нечия усмивка, което татуирах върху кожата си за месеците, през които ще крача в мъглата на неясното си съществуване и ще се държа изправена, ще се опирам на парапетите на живота (там където ги има), за да мога да се върна и да го преживея отново.

Понякога на човек му е нужно само едно – да знае, че някой някъде там го обича и мисли за него. Това ако е човек де.

Пп: молба към всички българи, които живеят в чужбина – ако не милеете за България, поне не се обаждайте; всички знаем в какви лайна газите, щото и аз газя в същите. Ако ви е мила България – няма нищо лошо да си го кажете бе, хем ще ви олекне, хем и може да стоплите нечия душа.

На въпроса, който ще цъфне в половината коментари „ти що седиш там”, ще съм отговорила много подробно в стотина предишни поста.

Последно: извинявам се ако съм допуснала грешки, просто съм ужасно изморена.

 

 

 

 

 

 

 




Гласувай:
37



1. анонимен - закова ме!!
21.08.2014 21:05
Право в сърцето !Благодаря ти ,както винаги!!
цитирай
2. coacoa11 - И тъга, и радост е като чета напис...
21.08.2014 21:38
И тъга, и радост е като чета написаното. Чакани сте и много обичани... Топли прегръдки с пожелания за здраве, сили и късмет!
цитирай
3. susona - наистина ли
21.08.2014 22:09
никога не ти се е случвало да те обслужат лошо
на усмивката ти да отвърне леден поглед
на въпроса ти или молбата ти да те наврат в кучи гъз
имам една паметна случка в кенефите на автогара Плевен
джобовете ми в този момент бяха изгребани до 45 стотинки
за тоалетна в Обнова при престоя стигаха
е да обаче спряхме в Плевен, а там - 50 стотинки
отивам аз и казвам имам 45 стотинки, може ли?
лъжете госпожа, лъжете!
не ви ли е срам! изглеждате интелигентна жена
как може да лъжете! вие се излагате в очите на кенефчиите, госпожа!
как не ви е срам!
имаше една по-млада, която пригласяше с вметки тук там.
казах ок и се обърнах да излизам. младата не знам кой ангел я посети
ама ми подвикна
ей там отсреща има за 30 стотинки.
казах и благодаря
отидох отсреща и си платих пикането достойно
дет се вика.
сори, че го споделих
разбирам, че не е в съзвучие
с емоциите ти в момента
и не от любов към спора
просто така
спомних си.
разбира се имам и много мили спомени.


цитирай
4. virginblack - Случвало ми се е, но по-често извън ...
21.08.2014 22:34
Случвало ми се е, но по-често извън България. А на теб случвало ли ти се е шефът ти да ти каже, че ще ти даде заплатата само ако спиш с него и да си тръгнеш без заплата? Това не е в България. Случвало ли ти се е да те удари шефа ти, ама така да те удари. че да паднеш на земята? А случвало ли ти се е да ходиш със скъсано сухожилие или счупено коляно на работа в шина? само за да не те уволнят без да можеш да ползваш болничен? И работата ти да е на крак? И това не е в България. А случвало ли ти се е да работиш по 16 часа на крак и да припаднеш на работа и шефката ти да вика "ако кажеш на на някой, че си на работа от 16 часа няма да си намериш място тука" и "не куцай пред англичаните, че много се впечатяват от експлоатация на персонала"? И това не е в България. А случвало ли ти се е поради лекарска грешка да се наложи да платиш 3000 евро за операция? А случвало ли ти се е да те изгонят от държавна институция, понеже не говориш правилен немски и никакъв турски? И това не е в България. На мен такива работи в България не ми се бяха случвали. Това го видях навън. Не го казвам от любов към спора. Просто не правете България по-черна отколкото е - това беше молбата ми. Оставете ме да си я представям красива. Моля.
цитирай
5. susona - ...
21.08.2014 23:50
чак толкова брутални случки не
но знам за какво говориш и то не от втора ръка
всъщност се връщам за друго
ето това

Всяка година се връщам във Виена с горчивото чувство, че съм един неуспял, провален човек, защото ако бях успяла, щях да съм си у дома и да успявам там.

знам, че едва ли имаш нужда някой да ти отваря очите, достатъчно интелигентна и проницателна жена си, но не е излишно някой да ти каже
ей, споко, нещата са такива каквито са и това което правиш е това което е възможно
поствам ти една любима притча с любимия ми Чжуан Дзъ, сигурно я знаеш, но в момента я чувствам подходяща.


Чжуан-цзъ, облечен в протрит халат и обут в прости сандали, минал покрай владетеля на царството Вей.
- Колко лошо живеете, уважаеми! - възкликнал царят.
- Аз живея бедно, не лошо-отговорил Чжуан-цзъ.- Да имаш Път и неговата сила и да не ги претворяваш в живота, ето това е лошо. Да носиш протрит халат и дървени сандали, означава, че живееш бедно, не лошо. Не ви ли се е случвало, господарю, да видите как голяма маймуна се катери по дърво? Тя без усилие изкачва кедровото или камфоровото дърво, с лекота скача от клон на клон и то с такава скорост, че стрелецът не успява да се прицели в нея. Но ако се озове в нисък храсталак, тя започва да ходи настрани, озъртайки се непрекъснато, чувства се неуверена и губи равновесие. И причината не е, че мускулите и са отслабнали или се налага да прилага по-големи усилия. Просто тя е попаднала в неподходяща обстановка и няма възможност да покаже това, на което е способна. Така е и с човека, ако се попадне на глупав господар или на чиновници-блюдолизци, даже и да иска да живее по-добре, дали ще може да го направи?!
цитирай
6. wonder - Толкова си истинска! Всяка твоя ...
22.08.2014 03:11
Толкова си истинска! Всяка твоя дума е излята направо от сърцето ти в нашите сърца. Собствената ти човещина и обичта на близките ти, винаги ще те правят богата където и да си, защото богатството не се измерва с пари - то е състояние на Духа.
цитирай
7. faktifakti - поздрав за откровеността
22.08.2014 13:35
и силния постинг.
цитирай
8. beckslover - четох го,
22.08.2014 16:08
се едно е хайку

а колко библейска горест...
и сила...

!
цитирай
9. pravda - ". . . България. . . Оставете ме ...
22.08.2014 19:09
"...България... Оставете ме да си я представям красива."

Не просто си я представяш,мило момиче,България Е красива.Виждаш я такава,каквато е,защото си истинска-без грам превзетост,без предрасъдък,без озлобление.
Гледаш Родината си със сърцето и ума си и заради това си точна в преценката си!

Нямаш празник,но да ти пожелая:каквото ти е на сърцето,това да ти и е в ръцете!
цитирай
10. virginblack - ". . . България. . . Оставете ме ...
22.08.2014 19:40
pravda написа:
"...България... Оставете ме да си я представям красива."

Не просто си я представяш,мило момиче,България Е красива.Виждаш я такава,каквато е,защото си истинска-без грам превзетост,без предрасъдък,без озлобление.
Гледаш Родината си със сърцето и ума си и заради това си точна в преценката си!

Нямаш празник,но да ти пожелая:каквото ти е на сърцето,това да ти и е в ръцете!


Благодаря :)
цитирай
11. virginblack - Толкова си истинска! Всяка твоя ...
22.08.2014 19:41
wonder написа:
Толкова си истинска! Всяка твоя дума е излята направо от сърцето ти в нашите сърца. Собствената ти човещина и обичта на близките ти, винаги ще те правят богата където и да си, защото богатството не се измерва с пари - то е състояние на Духа.


Дали? :) Дано :)
цитирай
12. virginblack - чак толкова брутални случки не но ...
22.08.2014 19:44
susona написа:
чак толкова брутални случки не
но знам за какво говориш и то не от втора ръка
всъщност се връщам за друго
ето това

Всяка година се връщам във Виена с горчивото чувство, че съм един неуспял, провален човек, защото ако бях успяла, щях да съм си у дома и да успявам там.

знам, че едва ли имаш нужда някой да ти отваря очите, достатъчно интелигентна и проницателна жена си, но не е излишно някой да ти каже
ей, споко, нещата са такива каквито са и това което правиш е това което е възможно
поствам ти една любима притча с любимия ми Чжуан Дзъ, сигурно я знаеш, но в момента я чувствам подходяща.


Чжуан-цзъ, облечен в протрит халат и обут в прости сандали, минал покрай владетеля на царството Вей.
- Колко лошо живеете, уважаеми! - възкликнал царят.
- Аз живея бедно, не лошо-отговорил Чжуан-цзъ.- Да имаш Път и неговата сила и да не ги претворяваш в живота, ето това е лошо. Да носиш протрит халат и дървени сандали, означава, че живееш бедно, не лошо. Не ви ли се е случвало, господарю, да видите как голяма маймуна се катери по дърво? Тя без усилие изкачва кедровото или камфоровото дърво, с лекота скача от клон на клон и то с такава скорост, че стрелецът не успява да се прицели в нея. Но ако се озове в нисък храсталак, тя започва да ходи настрани, озъртайки се непрекъснато, чувства се неуверена и губи равновесие. И причината не е, че мускулите и са отслабнали или се налага да прилага по-големи усилия. Просто тя е попаднала в неподходяща обстановка и няма възможност да покаже това, на което е способна. Така е и с човека, ако се попадне на глупав господар или на чиновници-блюдолизци, даже и да иска да живее по-добре, дали ще може да го направи?!


Хубава притча. Благодаря. Виж, аз има страхотна професия, живея с книгите, които превежда и с децата, които обучавам. Останалото е като фон, но понякога фонът е важен. На него или изпукваш, или бледнееш. Не се оплаквам от съдбата си, не се оплаквам и от това, което съм преживяла, то ме е направило такава :)
цитирай
13. blondinkas4uk09 - Хубав постинг , приятно е, че сподели. :)
22.08.2014 20:06
Аз лично не деля света на БГ и останалия свят... чувствам се добре навсякъде и пожелавам на всеки да се чувства добре навсякъде. :)
цитирай
14. honeybee - Здравей, хубава и силна жено!
22.08.2014 20:30
И друг път са ми попадали постингите ти, но днес седнах и изчетох всичко. И плаках, и се смях. Няма да давам клишета, защото си уверен в себе си човек. Знаеш, че си постигнала много, най-много като майка - а това е най-важното. Бих се радвала да се видим - когато идвате в София (с малцето или без), или когато аз съм във Виена - да видя моите малки :( . Сега искам само да те целуна.
цитирай
15. planinitenabulgaria - Брависимо за този постинг!!!
22.08.2014 20:57
Възприемам го като психологически анализ, насочен към хората да осмислят битието си, да се променят в положителен аспект. Не разбрах обаче за Ново село до Видин ли става въпрос, където имат местен език, новоселски или някое друго.
Брависимо за този постинг!
цитирай
16. virginblack - Възприемам го като психологически ...
22.08.2014 21:08
planinitenabulgaria написа:
Възприемам го като психологически анализ, насочен към хората да осмислят битието си, да се променят в положителен аспект. Не разбрах обаче за Ново село до Видин ли става въпрос, където имат местен език, новоселски или някое друго.
Брависимо за този постинг!


Да, за същото. Даже има речник на новоселския език. Поговориха ми малко хаха нищо не се разбира. Доста хора поддържат езика и го говорят. Много интересно и уникално.
цитирай
17. injir - Ей, и да се върнеш пак! :) Чу ли?
23.08.2014 15:19
Ей, и да се върнеш пак! :) Чу ли?
цитирай
18. ko642 - Честно казано не знам как човек може ...
25.08.2014 21:16
Честно казано не знам как човек може да е успял в България?!

Поздрави!
цитирай
19. aip55 - България,
28.08.2014 18:52
като родина е супер, но като държава е мащеха за българите. Аз съм също бивш емигрант, но ми се струва, че си далеч от истината за трагедията на живеещите в България. Имам и постинги, които съм написал, но умишлено съм пуснал само половината, защото продълженията са много лични...... Все пак поздрав за постинга ти!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: virginblack
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1508008
Постинги: 391
Коментари: 1731
Гласове: 5232
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031