Постинг
11.04.2017 10:43 -
Първият пост, бъдете снизходителни, моля!
Имало едно време.. или поне така се очаква да започна...
Няма да говоря за измислени герои.
Ако някой ми беше казал преди 6 години, че мога да преместя облаците със силата на мисълта си, щях да му се изсмея. Ако някой ми беше казал, че мога да си контролирам сънищата и да ходя, където си поискам, щях да си го представя, но трудно да повярвам, че наистина мога да го постигна.
Хората живеем в измислен свят, матрица, която е в изгода на шепа хора. Повечето от вас сигурно са запознати с някои конспиративни теории. Всички сме в стадото и не е като да не го осъзнаваме, но и не знаем какво е да сме извън него. Или поне повечето не знаят.
Аз знам какво е да си различен, изпитвам го всеки ден...
Един ден се събудих с мисълта, че усещам чужди присъствия, все едно някой ме гледа, закриля ме, дори ми праща знаци, а съм била на не повече от 10 години. Започнах да визуализирам какво би било да опозная този друг свят, да погледна на моя с други очи. Но тези желания останаха и тлееха кротко някъде в ума ми. Идваха ми различни мисли и картини. Представях си събития , които след доста време, наистина се случиха.
Веднъж на 11-12 годишна възраст, ми дойде факс, че много близо до мен има човек, който иска да се свърже с мен, но понеже тинейджърството ме срина( беше доста тежко и бурно) не продължих с тези "врели некипели".
Навърших 18 и сякаш с това отворих нова страница и какво наистина искам да знам за себе си. Купих си първата книга на Джон Кехоу - "Подсъзнанието може всичко" и не след дълго привлякох към себе си доста хора, единият от тях беше учителят ми ... точно този, който през три блока от нас стоеше и ме чакаше да се появя. Промених светогледа си дотолкова, че станах доста емоционална, усещах отрицателната енергия от километри и бягах от нея, станах търсач.Търсех още хора като мен. Знаех, че съм нещо повече от момичето, което бях. Започнах да сънувам. Всеки ден. Сънувах бащата на детето ми месеци преди да го срещна. Сънувах детето си месеци преди да забременея. Сънувах Enrique Iglesias толкова много пъти, че накрая се озовах бекстейдж на концертите му.
Настръхвам само като си помисля, колко много неща съм сънувала и са се случили. А напоследък осъзнавам в съня си, че сънувам и правя някакви луди неща, пътувам или се срещам с хора, които ми липсват в ежедневието. Това вече граничи с лудостта, но не ми пука особено.
Иска ми се хората да се осъзнаем и да сме една идея по-сплотени, по-добри, услужливи,
Последното хубаво нещо в България, което се случи е групата във фейсбук за споделено пътуване. Там имах възможността да се запозная с доста интересни хора, хора като мен. Не правя реклама, но тази група сплотява ежедневно хора и прави такива интересни връзки, хора се сгодяват в следствие на познанството си и споделеното пътуване.
Имаме нужда от сериозно осъзнаване на това кои сме тук и сега. Какво се случва около нас? Сега в момента . Имаме нуждата да говорим повече за нещата, които не се виждат и не се докосват. Имаме нужда да събудим душите си и да ги извисим.
Трудно е предвид, битовизмите, но е факт че ако всеки ден търсим, ще намерим. Трябва да таим надежда и любов към живота, а ако грешим, трябва да умеем да си прощаваме,
да търсим поуката и никога да не съжаляваме за каквото и да било. Това, което ни се случва е винаги за добро. Винаги може да се излезе от даден проблем с урок и положителен поглед
Няма да говоря за измислени герои.
Ако някой ми беше казал преди 6 години, че мога да преместя облаците със силата на мисълта си, щях да му се изсмея. Ако някой ми беше казал, че мога да си контролирам сънищата и да ходя, където си поискам, щях да си го представя, но трудно да повярвам, че наистина мога да го постигна.
Хората живеем в измислен свят, матрица, която е в изгода на шепа хора. Повечето от вас сигурно са запознати с някои конспиративни теории. Всички сме в стадото и не е като да не го осъзнаваме, но и не знаем какво е да сме извън него. Или поне повечето не знаят.
Аз знам какво е да си различен, изпитвам го всеки ден...
Един ден се събудих с мисълта, че усещам чужди присъствия, все едно някой ме гледа, закриля ме, дори ми праща знаци, а съм била на не повече от 10 години. Започнах да визуализирам какво би било да опозная този друг свят, да погледна на моя с други очи. Но тези желания останаха и тлееха кротко някъде в ума ми. Идваха ми различни мисли и картини. Представях си събития , които след доста време, наистина се случиха.
Веднъж на 11-12 годишна възраст, ми дойде факс, че много близо до мен има човек, който иска да се свърже с мен, но понеже тинейджърството ме срина( беше доста тежко и бурно) не продължих с тези "врели некипели".
Навърших 18 и сякаш с това отворих нова страница и какво наистина искам да знам за себе си. Купих си първата книга на Джон Кехоу - "Подсъзнанието може всичко" и не след дълго привлякох към себе си доста хора, единият от тях беше учителят ми ... точно този, който през три блока от нас стоеше и ме чакаше да се появя. Промених светогледа си дотолкова, че станах доста емоционална, усещах отрицателната енергия от километри и бягах от нея, станах търсач.Търсех още хора като мен. Знаех, че съм нещо повече от момичето, което бях. Започнах да сънувам. Всеки ден. Сънувах бащата на детето ми месеци преди да го срещна. Сънувах детето си месеци преди да забременея. Сънувах Enrique Iglesias толкова много пъти, че накрая се озовах бекстейдж на концертите му.
Настръхвам само като си помисля, колко много неща съм сънувала и са се случили. А напоследък осъзнавам в съня си, че сънувам и правя някакви луди неща, пътувам или се срещам с хора, които ми липсват в ежедневието. Това вече граничи с лудостта, но не ми пука особено.
Иска ми се хората да се осъзнаем и да сме една идея по-сплотени, по-добри, услужливи,
Последното хубаво нещо в България, което се случи е групата във фейсбук за споделено пътуване. Там имах възможността да се запозная с доста интересни хора, хора като мен. Не правя реклама, но тази група сплотява ежедневно хора и прави такива интересни връзки, хора се сгодяват в следствие на познанството си и споделеното пътуване.
Имаме нужда от сериозно осъзнаване на това кои сме тук и сега. Какво се случва около нас? Сега в момента . Имаме нуждата да говорим повече за нещата, които не се виждат и не се докосват. Имаме нужда да събудим душите си и да ги извисим.
Трудно е предвид, битовизмите, но е факт че ако всеки ден търсим, ще намерим. Трябва да таим надежда и любов към живота, а ако грешим, трябва да умеем да си прощаваме,
да търсим поуката и никога да не съжаляваме за каквото и да било. Това, което ни се случва е винаги за добро. Винаги може да се излезе от даден проблем с урок и положителен поглед
Вълнообразно
Търсене
За този блог
Гласове: 2
Архив
