2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Прочетен: 1321 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 25.05.2017 00:17
Тези дни медиите гръмнаха по повод новото издание на „Под игото“ от ИК Жанет 45.
Ще попитате – какво толкова, това е жедьовър в българската литература, нормално е да го издават. Прави сте. Има обаче една особеност. Романът е отпечатан на тъй наречената „шльокавица“, тоест на български, но с латински букви.
Мнозина, разбира се, не разбраха какъв е замисълът на този проект и започнаха да негодуват.
„Как не ви е срам да посягате на творчеството на Вазов?“
„Това е гавра.“
„Защо си правите пиар на гърба на великите?“
Изброих само три от хорските мнения. В България практиката е следната – не разбираш нещо – осъждаш го. Точка.
Никой всъщност не се замисли защо е направено това издание. Повярвайте ми – това е една чудесна идея.
Ще се опитам да обясня защо.
Ние имаме нужда от отрезвяване.
Имаме нужда някой да ни изкрещи в лицето, че е време за промяна.
Българинът не разбира от дума. Ако това бе сторено с която и да е друга книга, нямаше да има такъв отзвук. Но именно защото става дума за Иван Вазов всички скочиха и започнаха да нападат. Следователно работата е свършена. Ударът е нанесен. И боли. Знам, че боли, но това е целта. Целта е да прогледнем. Целта е да си спомним, че ако не зачитаме азбуката си сме изгубени.
Имате ли представа колко хора пишат на „шльокавица“. Тя е новият вирус на интернет пространството. И вероятно – един от най-опасните. Особено сред младите. Вече е модерно да се пише с четворки и шестици, вместо да се използват букви като „ч“ и „ш“. Модерно е да се правим на интересни, незачитайки собствената си писменост.
Бих запитал – каква нация сме ние тогава? Какъв народ сме? Накъде отива културата ни? Има ли я изобщо? Изчезва ли? Калво може да се промени? Късно ли е?
Малцина са тези, които търсят отговори на тези въпроси. Още по-малко са тези, които се вълнуват от отговорите им.
Един от тях е Божана Апостолова – моят издател и управител на ИК Жанет 45. От позицията на човек, който я познава добре, искам да кажа следното: Без нея българската литература щеше да потъне. Безвъзвратно и необратимо. Тя спасява книжовността ни в продължение на повече от 25 години. Наясно съм какъв е бил пътят ѝ. Наясно съм колко труден е бил той.
Наясно съм, че издаването на българска литература и най-вече на поезия, често пъти ощетява издателя от чисто финансова гледна точка. Божана Апостолова продължава със своята мисия въпреки това. Запомнете нейното име и се радвайте, че я има. Радвайте се, че е сред нас. Тя е един от последните пазители на нашата загиваща духовност. Духовността, която бавно си отива. Духовността, която изтлява като свещ в ръцете ни. Културата...
Култура ли казах? В наши дни тая дума ми звучи като лапсус. Ние сами стигнахме дотук.
Ние сами позволихме да се ударим в дъното, понеже сме много в крак с времето. Понеже Чудомир вече се изписва с четворка. Понеже предпочитаме все да бързаме за някъде и не ни пука как пишем, как се изразяваме, изобщо – какво излиза от нас. Георги Господинов го бе казал навремето. Езикът е нашият дом. Домът, в който би следвало да се прибираме в студените зимни вечери. Но – кажете ми – какво остана от тоя дом. Руини? Отломки? Нищо... Погрижихме ли се за тоя дом, както подобава? Не би ли следвало поне малко да се срамуваме?
Новото издание на „Под игото“ е шамар. Шамар, който всички ние, искаме или не, заслужихме. Шамар, който отекна в тишината. Ясно е какво ще стане сега – едни ще одобряват, други ще се възмущават, трети – изобщо няма да обърнат внимание. Така е с всичко по нашите земи. Всяко чудо за три дни. Всичко отшумява. Всичко се забравя, независимо от стойността му. Това е тъжната истина.
Честит празник на словото, българи! Спрете да пишете на „маймуница“. Спрете веднъж завинаги. Моля ви, уважавайте родния ни език. Той е нашата памет. Той ще остане и след нас. Него ще говорят бъдещите поколения. И тези след тях.
Моля ви – пазете го.
Автор: Росен Карамфилов
Тагове:
Френски политолог: Путин е рационален по...
Идин поздрав:)
2. Н.В. Цар Симеон ІІ - личен сайт
3. Царство България
4. Изгубената България
5. За стария български правопис
6. Клуб "Един завет" - потомци на офицерския корпус на Царство България
7. Стара София
8. Европейски кралски династии
9. Das Herzogliche Das Herzogliche Haus Sachsen-Coburg und Gotha
10. Н.В. Цар Симеон ІІ - генеалогия и...
11. tretrooper
12. bolg
13. kordon
14. sulla - Ъплоуднати постинги за делитване
15. Консерватизъм
16. Музикалните хроники на един немузикален човек
17. Петър
18. deathmetalverses
19. Национален светоглед
20. Блог „Аристокрация БГ”
21. Относно царските имоти
22. Велики учени за вярата си в Бога
23. Погубените 1945. "Народният съд" - непубликувани фотографии на Т.Славчев
24. Декомунизация
25. Владетелски двор на Третото Българско царство
26. alexanderherzdorf
27. Славимир Генчев
28. tvmreja