Рибката променяла цветовете си на светлина. Била ту червеникава, ту сребриста, ту златна. Плувала си безгрижно в стария аквариум и пляскала радостно с опашка. А после се криела между речните камъчета, които били нарочно поставени на дъното, за да си мисли тя, че затвореното пространство е част от отвореното. Нямало дълго да стои тук, тъй като принцесата била понякога разсеяна и забравяла да й даде храна. Така можела да умори от глад красивото животинче.
          А междувременно девойката не си губела времето, а се разхождала из разни паркове и градини.Седяла по пейките,чоплела семки и похапвала кифли. Изобщо не се интересувала,че ще увеличи талията си. Това безстрашие идвало от усещането, че отдавна не се чувствала така свободна. Можела да си направи пикник на полянката, да погледа синьото небе и белите облачета. Радвала се на глътките въздух, които просторът й осигурявал.Радвала се на птичките, тревичките и пчеличките. Тези мъхнати работници не спирали да хвъркат по цветчетата, а те били в изобилие. Събирали нектар, за да направят мед. Така осигурявали храна на себе си, но и на хората.
          Като помързелувала, царкинята разтворила познатата книга и се зачела Толкова интересни случки се случвали там. И различни думи й правели впечатление. Като например: курвоазие,курназ, курабийки. Един и същ корен присъствал в тях, а по произход били различни. Едната била френска, другата била турска, а третата била май българска. Първата назовавала вид коняк, който тя решила да опита. Щяла да си вземе и от сладките тестени изделия, които  в кухнята приготвяли за празника. Разбира се, трябвало смелост да се налееш с алкохол и да преядеш с бисквити, но нали животът бил пред нея и от нищо не трябвало да се страхува. Затова тя се запътила към помещението, където готвачи и готвачки вършели чудеса.