Постинг
01.11.2017 08:47 -
Поезия, прераждане, кобила...
Автор: kanibal
Категория: Поезия
Прочетен: 5120 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 01.11.2017 08:51
Прочетен: 5120 Коментари: 1 Гласове:
20
Последна промяна: 01.11.2017 08:51
Разпуснала косите си смолисти,
ударила със жезъла по трона,
Тя, Дора Габе светла и лъчиста,
застана гордо смела под амвона.
Ядосали я бяха разни хора,
които се съмняваха във нея,
и тя, развяла като флаг простора,
една прекрасна жълта Дулсинея,
изтри със ярост всичките куплети,
които бе разпръснала из нета.
Поеми, и балади, и сонети,
една огряна от луна планета
изплакаха внезапно на умряло
и времето от мъка се изприщи.
Остана без творбите й земята,
Сафо от Перник беше ги изтрила,
и вечна скръб нахлу във небесата,
Сафо сега се прероди в кобила.
И ето, вече новата Багряна,
която вдъхновяваше вселени,
сега е силна, луда и засмяна,
една кобила, светло преродена.
ударила със жезъла по трона,
Тя, Дора Габе светла и лъчиста,
застана гордо смела под амвона.
Ядосали я бяха разни хора,
които се съмняваха във нея,
и тя, развяла като флаг простора,
една прекрасна жълта Дулсинея,
изтри със ярост всичките куплети,
които бе разпръснала из нета.
Поеми, и балади, и сонети,
една огряна от луна планета
изплакаха внезапно на умряло
и времето от мъка се изприщи.
Остана без творбите й земята,
Сафо от Перник беше ги изтрила,
и вечна скръб нахлу във небесата,
Сафо сега се прероди в кобила.
И ето, вече новата Багряна,
която вдъхновяваше вселени,
сега е силна, луда и засмяна,
една кобила, светло преродена.