Университет

Води ни безотказно

към овалната арена

на Колизеум.

Може би Рим.  Може би Август.

Може би Цезарово сечение.

Може би сме твърде недостъпни

Да го посрещнем.

Така или иначе, той ще остане отвъд

Всяко съприкосновение.

Защото ръцете ни са отсечени

 В китките,

А пръстите още кървят,

Не се безпокой, лекарите са вече на път.

Ще им отрежем пъпната връх,

Когато ни стигнат.