Как изчезна град-легенда? в пламъците на пожар август 1811г.  Горят и се сриуват 7 църкви 1 джамия, всички къщи с хората, добитъка, магазиите, стоките, децата, старите, младите, спящите   
Много предположения за пожара. Истината се е загубила в пламъците. Те, непотърсените непогребани са ноколо И СЕ ЧУДЯТ НА БЕЗРАЗЛИЧИЕТО НА ТЕЗИ, КОИТО ЗНАЯТ ИСТИНАТА. МОЖЕ БИ СА Я ТАИЛИ ОТ СТРАХ ИЛИ ПО ПОЛИТИЧЕСКИ ПРИЧИНИ ?!
Всички версии са възможни, но разследване ще покаже истината. Има много потомци, на избягалите на изток българи, които са чували разказите на семейните истории. Някъде в тях е истината и чака да се каже. Да се установи кой запали град Червена вода.В 1811 година. Изгорели са хората, които не са могли да го напуснат- поради болест, старост. Намерили гроб в памъците Кой да ни каже?! ГРАД ЧЕРВЕНА ВОДА- НАЙ ГОЛЕМИЯ БЪЛГАРСКИ ХРИСТИЯНСКИ ЦЕНТЪР. ЕПАРХИЯ
ТРАГИЧЕН ИНЦИДЕНТ ОТ НАШАТА ИСТОРИЯ НА РОБСТВОТО - 1811 ГОДИНА, КОГАТО ИЗЧЕЗНАЛ ТОЗИ БЪЛГАРСКИЯТ ГРАД ...

„ Има такъв град, но съм на село със същото име. „Изчезнал 1811 година. На единият му край в махала „Веселец”само 4-5 недогорели къщи. Другото- купове дялани камъни!” Днес в селото има улица с това име. Тук е роден един съвременен плодовит талантлив и винаги сърдит на управляващите писател. Многодетно е семейството му!
Много колони и дялани камъни са наследството ни.”- Повтаря зловещата история кореняк от опашката.
Казват, че в парк на Лондон има постоянна трибуна с оратори и слушатели и по всяко време там се говори и се слуша-всеки може да изкаже идеите си и да получи мнение или поне да бъде чут. Едно място в Лондон.Само едно! По това отдавна сме ги минали англичаните. Които казват,че
каквото при тях го има,никъде по света не е по добро от тяхното.Ядец! Имаме си ние българите в това отношение нещо над световно ниво-място.Където също всеки намира трибуна да говори за идеите,за преживяванията - всичко,
което ти дойде на ум.Да излее мъката си,да демонстрира радост, да пусне клюка,Сам да се опари от лоши думи по негов адрес.На такова място си седя.Сега.
Чувам от всички страни и едновременно ето какво:Гласове: Всички говорят и слушат едновременно. Производителност!
На говор. По говоренето изглежда сме на първо място в света. Не на глава от населението.Абсолютни числа. Гинес.
Баба, на малчуган, доказва, че знае нещо най важно
“Азбуки, веди, глаголи, добро, ест, живите, зло, земля, иж, и, колко, люди, мислите, нане, он, покой, ръци, слово, твердо, ух, ферт,церт,ша,ща,тита, ижица,
-Както се казва,почни от а, стигаш до я.Без пресекулки!
-Не,такава азбука,не сме учили-оправдава се детето-знам кратката.
-Кратката и баба знае!-тази трябва да научиш.Заглушава мъжки глас
“Тази баба е на 99 години и малко недочува- шептят до мен- продължава:- държи да покаже ученолюбието.Мъчи детето да знаем каквото е учила преди 90 години.Без да се съобразява,че още през 1824 година създавайки “Рибния буквар” българския “Петър първи”т.е.-Петър Берон първи
наложи кратката азбука с която си служим днес. Направи революция в просветлението: улесни четенето,написа даде
на българите най увлекателното четиво за деца и родители-буквара Досещате се,че съм на опашка,където говоренето продължава:
-Вода,дете и жена тръгнат ли, спиране няма.Спасението- правилната посока.Коя е тя?! Демокрацията?! Пътят-грешен или ние…-Друг:
-Поколението ми преживя царство, война, преврати, колективизация, индустриализация, култа, преустройство, преименуването, голямата екскурзия.Едно не може да преживее…
-Лудориите на демокрацията.Те продължават. Всяка промяна е на поредните управляващи програма. Най често-измама.Заприличва ме на компютър,не втора,а многократна употреба. Нашето поколение сме все в недоимъка. Спасение от бедност е работа!.Умна работа! С е вложен интелект, какъвто уж имаме в излишък. За демокрация трябва квалификация: култура-зачиташ личността и труда на другия.И той зачита тебе, .Случва ни се точно обратното. Нашето поколение сме все в огъня.
В тази опашка хората всеки ден са едни и същи. Идват и се подреждат в същия ред, Говорят същите неща, като артисти на сцена. Без режисьор, без суфльор. Освен невидимата ръка на живота. Той е тук в съдбата на всеки. Те го критикуват и той заслушан в думите им забравя да направи за тях нещо по добро. Не обича похвалите
-Спасението от огъня е водата,но от водата от кишата, да не си там! Където е тя. Знам го от личен опит. При един пороен дъжд в родното село се събориха стени на къщата ни.Пороят отнесе всичко.От стаите и по двора-котли, легла
Долапи, маси. столове, строителен материал за довършване на къщата. Но...Само къщите опескани с кал са си на място. Въпреки, че пороят разчистил дворове. Навел, преместил плетища, отваряйки пътя на "локомотива" порой да помъкне "вагоните" – къщи и са го последвали само дърволаци, дори подготвени за строеш греди , каквито няколко човека местят с лост с плуване са стигнали до Янтра и от там към голямата ни река- Дунава. Пътят на реката прави завои и при всичките изхвърля донесеното от пороите намериха намериха хората. Разбира се - само част част от покъщнината си. Къщите стоят под тежестта на водата, напълнила избите. Тази вода на пороя, вече излязла от строя се пребори с бушуващата стихия и желанието и да изтръгне от земята всичко сложено от човешка ръка което природата няма в готов вид наречено цивилизация. Чудото на природата, Която унижава човека.Или го наказва за лошотия. Застоя надделява над желанието за напредък, сочейки поразиите на прогреса –взема жертви, прави хората по бедни. Беше 1948 година. Тогава за първи път се наредихме на опашка. За помощи. За хляб, заплата. На опашката на бедността... А сега е 2008 и...пак преход и още по голяма бедност... "
Децибелите ме връщат в действителността на опашката или продължава да ме води гласът на спомените по пътя на трагичната история, която започнах: Не се шегувам- град и ... вече купища от дялани камъни и колони, под напора на огъня се сриват ... Много такива старини има в нашата балканска земя. Тези развалини са най последните, които изчезва град и цели 20-30 години местот е пусто ... всички заобикалят изгорелия град. Днес , тези, които тряба да го отбелязват където и както трябва заобиклят тази инфрмация
Изгорели... непогребани жертвите витаят около нас и питат докога ще скитат неоплакани, непогребаи. Нещо гузно има , Някаква мистерия е запушвала устата на толкова поколения. Вие мислите

„Хората ...? Плахо пита съвестта. Разказвачът продължава:
„На керван се изнизали всичките преди да лумне пожара.
Той продължил, докато били нечувани горещини, Цели две недели докато най сетне завалял пороен дъжд. Огънят угаснал,но още месеци димяли купишата развалини. Било юли август 1811. Внезапно удържалите победи руски войски са призовани незабавно да си тръгнат. Защото към Русия тръгвал Наполеон.”
Кой е запали градът със 7-те църкви джамия, кулен часовник? Кой е дръзнал на селище 300 години стожер на българщината, с епископ на най голямата епархия и до днес не е разкрито. А съществуването му е забулено в подозрителна забрава. Историята пропуска да отбележи този геноцид- унищожаване на град. Заличаване на българска епархия. Този град си има и турска махала, джамия, също изчезнали. Някой са чували че точно от там е тръгнал унищожителния пожар. Други добавят, че докато селището гори е заобиколено от редовна турска армия, дошла да пази, никой да не се спаси, докато не изгори и последната къща. Трети- че, когато армията дошла нямало с какво да гасят. Чучурите на чешмите пресъхнали , защото от огъня водите пропаднали надолу и се възвърнали след 30-40 години. Тогава селището отново се напълнило с хора.. казват че това са били деца,
на селището занесени в балкана в оня трагичен миг. От търговци, Били помолени,от родителите. Да ги отнесат и спасят от погиване. Защото бягащите към Русия една каруца какво по напред да сложат, ако имат 9 сина ?! Дали най малките. С надежда, като се върнат да си ги приберат. Истината е някъде по средата.
Има още два варианта- за пожара- да са го запалили отстъпващите войски или бягащите с тях българи. Всички версии са възможни, но разследване ще покаже истината. Има много потомци, на избягалите на изток българи, които са чували разказите на семейните истории. Някъде в тях още тлее истината и чака да се каже. Да се установи кой запали град Червена вода. 1811 година. Изгорели са хората, които не са могли и не е трябвало да тръгват- болни старци. Искащи гроб в наша земя. Може родилки, патриоти, които за нищо не биха напуснали родината. Но кой да ни каже?!
Вие си мислите че това са фантазии?! Тръгнете и днес по местата, където е лежал градът, ще прочетете по огради многобройни дялани камъни. Ще видите тук и там цели или счупени от напора на огъня колони. И пред нашата порта има една половина. Другата – в оградата на отсрещния двор. Те са потъмнели от мисли: който ги направи боклук тогава преди почти 200 години откакто лежат и си спомнят за величието на града от който са били частица.
Честваме 130 години от Освобождението ни от Турско управление. Русия не е осъществила това с един акт. Освободителната война се предшества от стълкновения между най голямата и силна империя султаните и всичките европейските народи.
Г.С.Раковски за погрома на град Червена вода
На 5.05/1858 г съобщава с две писма до Москва-  Спиридон Палаузов и до Петербург- Иван Кишелевски, че в Молдова е срещнал българи, донесли там старини- от българското царство: български царски грамоти,със запазени печати изобразени на платно животни, стари монети, ръкописи и български знамена. Твърди, че са донесени в Молдова от българи, дошли там,защото 1811 г градът им е унищожен- град Червена вода до Русчук. По този повод Раковски написва и поемата” Воспоминание старославново города Червеновода близ Русчука...”
„ Мислите ми прекъсват викове :
Хеи, ти защо влезе без да си чакаш реда?- подхващат млада жена, излизаща с пълни торби. На фона на продължаваащото дюдюкане, преди да пресече улицата се обръща и по посока на опашката гневно извиква
-Дърти безделници – На Вас държавата Ви плаща, аз трябва да работя... и отминава
-Бедност.- всички се умълчават
  Един друг пожар гори днес в душите ни и срива човешката доброта     
Прекъснатата сесия от неизбежно стълкновение между поколенията продължава ! Черно или бяло коте да ни пресече пътя за късмет ?!

Един друг пожар гори днес в душите ни и срива човешката доброта