Свеждам глава, още от момента на чуване новината. И все се чудя, за себе си, какво може да ни помогне. Децата са около нас. Трябва на всяко да се повтаря непрекъъснато, какво не бива.    Да не се  оставят коли без контрол. Имам гняв към виновните. Това сме ние големите, а не сме порасли достатъчно, че да сме по грижовни. На всеки може да се случи. Да правим каквото можем, да става, каквото става.      Това е животът- най трудното занимание в него и най важното е отглеждането на децата И това е мисията на жената.  Това съчетание  на празник и траур не е случайно, а повод  да се замислим  за мисията, за  условията, за начина, да сме по добри към децата!