Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.08.2009 02:55 - Наука втора част
Автор: zaw12929 Категория: Политика   
Прочетен: 1041 Коментари: 0 Гласове:
0



Това, което днес се нарича "наука", е част от стара традиция, в която episteme, scientia, Wissen са едно и също нещо. Рационалното изследване, употребата на разума,"опита", развитие на "теория" и аргументацията са начини на опознаване на света. Това може да бъде знание както за Бога, за Природата; В университетите на средновековието   "философията" включва цяло семейство от    налични "дисциплини": математика и астрономия,"натурфилософия", , противоположна на "моралната философия" и "теологията". "Естествената теология" е част от теологията, различаваща се от останалата "философия" по своя предмет, но не и по своите методи.  Уитмън отбелязва, че словосъчетанието "природна наука", означаващо "изследване единствено със средствата на разума на всички неща в природното царство на Бога", е използвано за пръв път от Томас Хобс в Левиатан, но той подчертава също, че терминът "натурфилософия" продължава да бъде предпочитан през седемнадесети и осемнадесети век (в Smith, 1980, p. 12). Адам Смит (1723-1790), подобно на много други, използва термините "философия", "изкуство" и "наука" доста свободно, а думата "наука" (ако Уитмън е прав) не съществува преди 1839 година. Думата наука човечеството има от 169 години, както и самата модерна наука. (Ноември 08)  От времето на Нютон (1642-1727) и в голяма степен благодарение на него, можем да различим вътре в рамките на "натурфилософията" един раздел, наричан "експериментална философия". Накратко казано натурфилософията е разбирана като усилие да се открият фундаменталните обяснителни принципи на природата като творение на Бога. Нейните "хипотези" се основават на предположения, но дават смислени обяснения. Те варират от това, което днес определено бихме нарекли "метафизическо" до това, което ни изглежда напълно "научно". Към първата категория са "аристотелианските" обяснения чрез термини като "субстанциални форми" или "окултни сили" - например магнитните сили на "симпатия" (Виж Manicas, 1965). На противоположната страна са различните версии на "корпускулярните" хипотези - такива като тези на Бойл и на Картезианците. "Експерименталната философия" - отбягва такива хипотези, "независимо от това дали са метафизически физически, окултни или механически".  Между двете е налице фундаментално различие, което ни отпраща към за демаркацията между "наука" и "философия" чието разрешаване предполага концептуализация и на двете. По-малко очевидно, но също толкова важно е, че във времето между Декартовите Разсъждения върху метода (1637) и Хюмовия Трактат (1739) е станала забележителна промяна в разбирането на това, с което Нютон и новите "експериментални философи" се занимават. Нютон, Лок (1632-1704), заедно с Бойл и други, се придържат към една реалистка теория на природните науки, но от времето на Хюм (1711-1776) насам Нютон е бил тълкуван по начин, който може да бъде наречен "емпирицистка теория на науката".  Поради това, че "емпиризмът" е една от основните концепции в понататъшното развитие на науката, ще наричаме една философия (на наука) емпирицистка, ако тя твърди, че научното обяснение трябва напълно да изключва позоваването на знания, които лежат по принцип отвъд границите на опита. Всички, които се самоопределят като позитивисти през деветнадесети и двадесети век, са емпирици в този смисъл на думата. Към тях причисляват "емпириците" от най-различен тип, такива като Кант и неговите последователи, според които научното познание е ограничено в царството на феномените.          6. Легитимност на трансдикцията Историците на науката са съгласни с I. Cohen, че през  XVII век "в основата на цялата научна мисъл от тази епоха лежи "корпускулярен постулат". Това означава, че "новата наука" или "новата  философия", която Нютон нарича "експериментална философия", е "корпускулярна философия" (Cohen, 1956, p.145). Това обвързва всички нейни защитници - Гасенди, Лок, Бойл и Нютон - с признаване реалното съществуване на атомите, които обаче не могат да се възприемат сетивно. Въпреки това, никой "не разглежда атомизма като спекулативна,метафизическа система, а само за “индуктивно доказуема теоретична основа на експерименталната философия" (Mandelbaum, 1964, p. 1). По-общо казано, никой от тях не отхвърля легитимността на това, което, следвайки Манделбаум, можем да наречем "трансдикция" илиизвеждане на заключение от "опита" по посока на това, което е по принцип отвъд опита. Не е просто така нареченият "проблем за индукцията", на Хюм. Може ли да правим изводи от наблюдаваното към ненаблюдаваното или от миналото към бъдещето. От това, което е наблюдавано към това, което е ненаблюдаемо, което по принцип не може да се наблюдава.



Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: zaw12929
Категория: Политика
Прочетен: 10414007
Постинги: 5100
Коментари: 11031
Гласове: 56485
Архив
Календар
«  Декември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031