Сериозна ерозия в доверието към колективните институции на властта и същевременно и продължаващо доверие към премиера Бойко Борисов - това са двете ключови тенденции, очертани от мониторинга на обществено-политическите нагласи на социологическата агенция "Алфа рисърч", проведен между 3 и 10 декември 2009 г.

Пет месеца след масовата електорална подкрепа на изборите за ГЕРБ и сформирането на негово самостоятелно правителство доверието към основни институции на представителната власт бележи съществен спад. Най-силна е негативната тенденция в отношението към парламента, чието одобрение намалява три пъти. То се стопява от 45% през август до 17% в началото на декември.

Макар и с по-нисък темп, нараства критичността на обществото и към правителството. Доверието в кабинета спада от 44% до 30%, а недоверието нараства от 9% на 22%.Тази тенденция обхваща всички социално-демографски слоеве. Разликите засягат мотивите, с които отделните социални групи оттеглят подкрепата си за правителството.

Първата и относително най-голяма група е тази на хората с по-нисък социален и материален статус – жители на малките населени места, с ниски доходи, възрастните поколения, заетите в сферата на администрацията. Колкото и да изглежда парадоксално, фактор за тяхната неудовлетвореност са мерките, които правителството се опитва да реализира до момента.

Рестриктивната финансова политика на кабинета в първите месеци от управлението му се отразява най-пряко именно върху социалните групи, чийто материален статус пряко е зависим от държавния бюджет. В резултат те са най-потърпевши от орязаните социални разходи и в началото на декември изразяват сравнително висока критика към дейността на ресорните в тези сфери министри: здравния Божидар Нанев, социалния Тотю Младенов и финансовия Симеон Дянков.

Същевременно преобладаваща част от избирателите в по-лошо материално положение продължава да одобрява индивидуалните усилия на премиера Бойко Борисов и на вътрешния министър Цветан Цветанов за разобличаване на злоупотребите на бившите управляващи и осигуряване на по-добър обществен ред и сигурност за гражданите. Поради това,независимо от общата негативна тенденция в доверието към институциите двамата първи мъже на ГЕРБ продължават да бъдат едни от най-харесваните политици в страната.

Втора и значително по-малка по обем група, в която нараства критичността към управлението, се формира от силно ограничен слой от високостатусни избиратели – жители на големите градски центрове, заети в частния бизнес, с високи доходи. Те са едни от малцината, които подкрепят мерките за стабилизиране на финансовото състояние и подобряване имиджа на държавата пред европейските партньори.

Респективно повече от всички останали те одобряват дейността на финансовия министър Симеон Дянков, правосъдния Маргарита Попова, външния Румяна Желева, регионалния Росен Плевнелиев. Доверието към премиера Бойко Борисов сред тази група избиратели също все още доминира. Те обаче стават все по-критични към действия на министър-председателя, които идентифицират като повече или по-малко отклоняващи се от демократичния начин на управление: честа смяна на позиции по важни въпроси, противопоставяне на членове на кабинета, опит за еднолично решаване на институционални казуси.

Именно (едно)личното поведение обаче силно допада на разочарованите от работата на държавните институции български граждани. Поради това в края на годината премиерът е единствената публична фигура, ползваща се с доминираща подкрепа сред избирателите. Един от интересните въпроси, който ще привлича вниманието на наблюдателите през следващата година, е дали премиерът ще продължи да бъде едноличен фаворит на обществото, или политическите му опоненти ще съумеят да излъчат равностоен конкурент.

Щом за три-четири месеца към българския парламент,толкова много се е стопило доверието,представям си,какво ще е след две години!Ако я докарат до тогава де...

Те губят проценти, ние падаме в мизерия без изход