Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.02.2010 13:15 - само ГЕРБ ще дръпне българската икономика напред
Автор: zaw12929 Категория: Политика   
Прочетен: 1015 Коментари: 0 Гласове:
-1

Последна промяна: 12.02.2010 13:17


  Атанас Бобоков: Само износът няма да дръпне българската икономика напред image От Чавдар ПървановВсички статии на автора   image

Атанас Бобоков, председател на УС на "Монбат"
Фотограф: Красимир Юскеселиев

image

Българските предприятия, чиято продукция отива основно за външните пазари, най-рано усетиха кризата преди повече от година и бяха едни от най-засегнати от нея. В момента обаче те са първите, които чувстват възстановяването в търсенето на европейските пазари. За предизвикателствата към експортните компании и тенденциите в износа на страната разговаряме с Атанас Бобоков, председател на управителния съвет и един от основните собственици на производителя на акумулатори "Монбат".

Нужни са повече национални средства за експортно застраховане и кредитиране

Държавата трябва да си оправи плащанията към бизнеса и да не бави ДДС

Да очакваме ли трайно възстановяване на европейските пазари след излизане на еврозоната от рецесията? Кой е реалистичният сценарий за развитието на кризата в Европа според вас?
- Лошото е, че в последните месеци секторът на услугите е в застой, а те са основен фактор в западноевропейските икономики и формират около 75% от брутния им вътрешен продукт. Икономиката на Западна Европа няма да се възстанови бързо и нещата няма да се оправят до лятото, както се смяташе предварително.

Когато има 10% безработица, без изгледи скоро тя да намалее, може да се очаква и по-слабо потребление. Надявам се да не се стигне до спирала в това отношение - увеличаваща се безработица, което още повече да свие потреблението. Това важи с пълна сила и за България. Не виждам бързо възстановяване. Ако си говорим на езика на буквите и цифрите кризата върви към развитие под формата на корен квадратен - след кризата ни чака застой. Дано да не се сбъдне най-песимистичният сценарий за възстановяване тип W, защото това би усложнило нещата.

При подобен сценарий и тези бюджетни дефицити държавите, в това число и големите, едва ли биха издържали втори шок. Трудно ще се намерят и нови пари за спасяване на банки и компании, за стимулиране на потреблението и т.н. Ние като компания обаче няма да допуснем спадове и даже сме оптимисти за годината. След оповестяването на консолидирания отчет до седмица ще представим на инвеститорите и прогнозите си за 2010 г. На този етап не мога да представя конкретни цифри, но считам, че годината ще е по-добра.

Не се ли възлагат твърде много надежди на износителите ни да издърпат икономиката от стагнацията? Докъде се простират възможностите на експортно ориентираните компании?
- Няма какво да се заблуждаваме. Българските експортно ориентирани компании не могат да направят чудеса. Високият икономически растеж няма да се върне скоро. Не защото не сме устремени напред. Погледнете какво носеше растежа от предишните години и ще видите, че износът беше на трето, даже четвърто място. Двигателите - строителството и туризмът ги няма вече като определящи сектори.

Дори селското стопанство носеше значителен ръст, макар да има малък дял в БВП, просто защото тръгна от една много ниска база. Колкото и да им се иска на политици и икономисти, износът няма да дръпне българската икономика напред. Самите експортни компании са изправени пред проблеми, които в кризата ограничават възможностите им за механично увеличение на експорта. Конкуренцията на външните пазари е ожесточена, а опасността от изпадане в неплатежоспособност на клиентите там расте.

Нещата не са розови и не бива да очакваме износът на нашите компании да се повиши кой знае колко. Единственото, което спасява експорта през януари е ниската база от същия период на миналата година, когато нямаше газ. Сега нямаме проблеми със синьото гориво, но пък състоянието на международните пазари е лошо. Ако има някакъв ръст през първите три месеца на годината, той ще е на годишна база, но тенденцията е неблагоприятна.

Необходима ли е специална секторна политика към износителите от страна на държавата? От каква подкрепа се нуждаят предприятията?
- Държавата няма много налични механизми. Хубаво е, че съществува Българската агенция за експортно застраховане (БАЕЗ). Държавата трябва да отдели повече средства за нея с ясното съзнание, че агенцията няма да печели, а ще губи пари. Целта на БАЕЗ трябва да е стимулиране на бизнеса, а не печалби. Нужни са повече пари и по-благоприятни условия за застраховане за компаниите. Допреди кризата в Германия и Франция имаше регистрирани 40 хил. фалита и предполагам, че сега са два пъти повече.

Можете да си представите колко голям е шансът българска фирма да попадне на компания, която е пред фалит. Тази ситуация е не само в двете страни, а в повечето европейски държави. Освен експортно застраховане държавата може да предложи и финансиране. Аз просто съм учуден от начина, по който експортната банка на САЩ - ЕxIm Bank, стимулира износа на американските компании. Видях го с очите си при разговори за доставка на оборудване от САЩ.

Доставчиците там са готови да ни предложат продукция с минимално първоначално плащане и разплащане чак след доставка и монтаж в България. Това се случва за първи път. Ако експортното ни кредитиране е уредено добре, ще може да се помогне много на българските предприятия, работещи за износ.

Банката за развитие не помага ли?
- Не знам към експортно ориентираните фирми да е имало нещо специално. Всяко правителство говори за бързо връщане на данък добавена стойност (ДДС), но това засега се оказват само обещания. Нищо не се е случило. И ако държавата може да направи нещо реално, то поне нека връща ДДС в срок. Това е една добра помощ. Защото когато държавата трябва да си събере данъците, го прави с голямо усърдие, но когато трябва да възстановява, нещата не стоят така и предпочита да бездейства. 

Но пък така правителството си връзва бюджета. Вие нямате нищо против бюджетния баланс, нали?
- Да, но все пак това са плащания, които се дължат на бизнеса и не могат да се забравят. Ако не върнеш ДДС-то на един износител три месеца поред, той просто ще спре да изнася. За какви помощи за експортните ни компании говорим изобщо и какви схеми за подпомагане, ако тя не си изпълнява най-основните задължения.

Стабилността на бюджета се превърна в някаква фикс идея покрай стремежа да ни приемат в чакалнята на еврозоната, но реално погледнато ние си имаме голям валутен резерв и поне част от него можем да използваме, за да преодолее страната временните си затруднения. Трябва нещо да се направи, за да заработят тези пари за държавата и бизнеса. Нека не се заблуждаваме откъде идват парите в хазната - бизнесът е този, който плаща данъци.

Те идват от частните, не от държавните предприятия. И когато се създават проблеми на частния бизнес, няма откъде да се попълни бюджетът. Получава се един омагьосан кръг и затова държавата, която е седнала върху една торба с пари, трябва да развърже кесията и да си оправи задълженията и плащанията.

Какво може да даде от себе си бизнесът, за да излезе страната ни по-бързо от кризата? 
- Да си плаща редовно данъците и, общо взето, в тази обстановка да се стреми да оцелее. Безработицата се увеличи до 10% и може да продължи да расте. Плащайки задълженията си, държавата помага и на финансите, защото на всеки безработен се плаща обезщетение.

Доколко има реална алтернатива на банковите кредити в България за финансиране и не се ли преувеличава мощта на европейските фондове?
- От всички 13 млрд. евро, които ЕС е предвидил по различните нейни програми, ние сме усвоили засега само 1%. Това е толкова смешно. Питам се у кого е вината и не виждам тя да е на някого друг освен на държавата. Ще ви дам пример. След провала на САПАРД, където банките кредитираха компании, които се оказа, че няма да получат еврофинансиране независимо дали са изрядни или неизрядни, сега как ги виждате кредитните институции при всичките проблеми да отпуснат заем само срещу спечелен проект.

Аз не го виждам. А цялата технология на европейските фондове е първо да спечелиш проект, да го финансираш със собствени средства или банков кредит и чак когато машините бъдат доставени и монтирани, идва комисия, пише се протокол и до 2-3 месеца се плащат парите. За да усвоиш европроект, трябва да имаш готови средства за инвестиция.

За мен тук е мястото на държавата, която трябва да осигури механизъм за поне частично финансиране на тези проекти и целево да отпусне средства през Банката за развитие и търговските банки. По този начин ще подпомогне процеса на усвояване на еврофондовете. В противен случай единият процент най-много да се увеличи до два. Сега вместо в криза да усвояваме тези милиарди, ние не правим нищо.

Как се справя "Монбат" с усвояването на своя проект по програма "Конкурентоспособност"?
- В началото наивно си мислехме, че ни чакат едни пари там. Няма такова нещо. Както споменах, компаниите първо си финансират инвестицията и едва след това си получават парите по фондовете. При нас се получи едно забавяне, защото технологията, която искаме да внедрим, все още не е разработена напълно. Чух, че ще има удължаване на срока на програмата и се надяваме да успеем. Иначе ще трябва да се откажем и да кандидатстваме отново догодина.
  Етикети


Тагове:   напред,


Гласувай:
0
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: zaw12929
Категория: Политика
Прочетен: 10577870
Постинги: 5128
Коментари: 11150
Гласове: 57150
Архив
Календар
«  Февруари, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
242526272829