Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.02.2010 00:00 - Варварството най общо казано е отричането на науката, като фактор за развитие…
Автор: zaw12929 Категория: Политика   
Прочетен: 846 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 21.02.2010 00:04


      Варварството на западняците трае векове ликвидацията у нас само  две десетилетия    Най-ранните изследвания на човешки общества,   открития познания са от епохата на античността.С падането на римската империя продължително време Запада изпада в изостаналост. Варварските племена, между които преобладават германци, вместо да оценят да го продължат, го разрушили, И защо тогава да се чудим, на български демократи, ликвидирали базата на индустриалното българско земеделие. Демонстративни палаткови лагери истината палеха, унищожаваха книги, други символи на българщината, за да отмъстят на други българи, правили това след 1944 г и окаляли с кръв българския ден на победата над фашизма. Не са знаели или не са искали да разберат, че то не води до нищо добро. Не взели поука от варварската мисия на победителите на римската империя. И днес  20  години след варварството не можем да се съвземем.     Не се знае, до кога ще продължи. Тогава- трае векове. И ония- германските варвари, извършили мащабна ликвидация. над   дворци, театри, училища, библиотеки, картини статуи. Затова не научават нищо от богатството на римската култура. От своя страна англоезичните келти също не узнали по вече в стремеж за грабежи тогава на италианските днес земи. Нещо подобно на троянски кон устроил техен вожд Гестинг, селянин от Източна Франция. Той си послужил с измама. Негови пратеници съобщили на епископа, че вождът им умрял, молили да го положат в църква за поклон. По време на опелото Гестинг изкочил ,убил епископа, войните му извадили скритото оръжие, избили населението, , унищожават книги, библиотеки, културата на човечеството. Настъпва всеобща изостаналост на Запада. Ние също след 1989 г се връщаме назад, в икономика култура, обедняхме и не е нито по вина на библията, нито на църквата.       Ренесанса започва с преоткриване старото наследство, неговото преосмисляне          В късното средновековие започват гигантски структурни промени, които в края на краищата раждат Новото време с "новата държава" и "новия социален ред”, който да се основава на закони, приложими за всички. Началото започва с  въвеждането в употреба на термините "общество" , "държава", „наука”.  Променят се  разбиранията за целите на "науката" (познанието) и нейните методи, като търсят в практичното   знание. Съответно, ако всичко се "управлява" от закон, "предвиждането" и контролът стават възможни. И щом природата се подчинява на закони, така трябва да е и в човешкото общество. Възможно е "да се постигне знание, което е полезно за живота и ... да открием практическата философия, чрез която, знаейки силата и действието на огъня, водата, въздуха, звездите, небесата и всички други тела, които ни заобикалят, ние можем да ги прилагаме по същия начин във всички употреби, за които са пригодени - и така да се превърнем в господари и притежатели на природата".       Така се прехвърля  се мост от практицизма на Ренесанса до теоретичния дух на Новото време. За "модерна наука" можем да говорим от епохата, чиито граници са белязани от имената на Коперник (1473-1543) и Нютон (1642-1727).      Промяната на идеите, която бележи началото на модерната епоха са  в наука. Казано по друг начин -   фундаментално отричане на "стария свят" от "новия свят". Като:      Първо, Коперник разбива Аристотеловата просъществувала 20 века теория,   като доказва, че Земята не е център на Вселената, но в новия безкраен свят дори и слънцето е център на няколко малки планети.   Втора стъпка Галилей – преоткрива античната атомна доктрина и отхвърли разликата между земно и божествено. подкрепи го с опити, изследвания, направени   с изобретените от него микроскоп и телескоп. Поглеждайки небето хората не видели Бог, а звезди и планети. В Коперниковата слънчева система се настанили атомите , а науката взела превес над религиите.    След това идва идеята на Декарт, че "всяка промяна в корпускулярния свят е резултат от свободното движение на частиците, прекъсвано от време на време от сблъсъците помежду им" (В Кuhn, 1957, р. 238). Тя е последвана от усилията да се конструира напълно нова "обща концептуална схема" за света (Вж. Harrй, 1964). В "Новата философия" ("корпускулярната философия") "формата" и "телосът" (целта) отварят търсенето на математически закони, които управляват механичните движения и взаимодействия на частиците. Тази програма има две големи части. Към откриването на законите се добавя приложение, обясняване "богатия непрекъснато изменящ се поток на сетивния опит". Това е стремеж - както при Хобс (1588-1679) - да се създаде "социална физика", нова наука за обществото. Щом новооткритите закони на природата са приложими спрямо новата космология и новата физика - т.е. спрямо "философията на природата" - защо те да не могат да се приложат със същия успех и спрямо "моралната философия"? Крайният резултат "Векът на Разума". Идеята, че великата цел на човешките усилия е откриване едновременно на естественото и разумното във всички сфери на действителността; неговото приложение; отстраняването заблудите на ирационализма "Развода" между новата "наука" със старата "метафизика" . То предоставя необходимия "фундамент" за най-новата "наука". Което довежда до   Новото   значение на термина   "наука"        При откриване учебните светски заведения нарекли Университети, ( от универсумцялото, всичкото знание за света- разни, всякакви, всички налични тогава знания). Най първо се учи теология. За нуждите на стопанството, търговията учи аритметика, земеделие още и латински. Защото светското учение се отделило от църковното, от където дошли светските у1ители- богослови. Учи се и теология. Научните знания идват все пак от античните книги. Запазили в пощадените от унищожение манастири и църкви. Въпреки, че събора от     Поради наличието тогава на древни книги написани на латиница, като език и азбука, се изучава латински.Това разпространява тази азбука. Както и довежда до обществото на средните векове знанията на античността. Започва от умовете на епохата тяхното преосмисляне, “поправяне”      Това, което днес се нарича "наука", е част от стара традиция, в която episteme, scientia и Wissen са едно и също нещо. Рационалното изследване, употребата на разума,"опита", развитие на "теория" и аргументацията са начини на опознаване на света. Може да е знание както за Бога, така и за Природата; космоса, душата (psyche)   В университетите на средновековието   "философията" включва цяло семейство от    налични "дисциплини": математика и астрономия,част от "натурфилософията", обратна, противоположна на "моралната философия" и "теологията". "Естествената теология" е "философска" част от теологията, различаваща се от останалата "философия" по своя предмет, но не и по своите методи.         Уитмън отбелязва, че словосъчетанието "природна наука", означаващо "изследване единствено със средствата на разума на всички неща в природното царство на Бога", е използвано за пръв път от Томас Хобс в Левиатан, но той подчертава също, че терминът "натурфилософия" продължава да бъде предпочитан през седемнадесети и осемнадесети век (в Smith, 1980, p. 12). Адам Смит (1723-1790), подобно на много други, използва термините "философия", "изкуство" и "наука" доста свободно, а думата "наука" (ако Уитмън е прав) не съществува преди 1839 година.  Замества употребяваните до тогава знание и познание    Решаващо   става разбирането , че "науката" е доказуемо знание, а не "мнение", "вероятност", или "вяра". Разликата между "знание" и "мнение" не е въпрос на степен, а е видова разлика.  


Тагове:   общо,   най,   науката,   казано,


Гласувай:
4
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: zaw12929
Категория: Политика
Прочетен: 10414248
Постинги: 5100
Коментари: 11031
Гласове: 56485
Архив
Календар
«  Декември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031