При нас е точно обратното. Чиновникът е враг номер едно на гражданина.   Чиновникът не се чувства пълноценен (и щастлив), ако не направи всичко по силите си, за да възпрепятства, забави, отложи или провали в зародиш всяко разумно и логично решение или действие, което по някакъв начин би улеснило живота на "това неблагодарно животно" - гражданинът на Република България. ...

.В едно гражданско общество гласът на Разума трябва да е по-силен от писукането на Бюрократа! В една нормална държава трябва да се чуе гласът на Медиите, 
  А къде е гражданското общество, да изиска от  чиновника?!
   Или обратното, гражданското общество се занимава с ругаене на чиновниците- всички под един знаменател. Хем има критика, хем няма.
   Един каза : "Стискам зъби". Другият му отговори "И аз мълча, иначе ще падат зъби". И всичкото това през медиите пред "гражданското"  мълчание. Страх лозе пази!

   Преди много, много години един велик английски поет е казал, че:

"Човекът не е Остров, вътре в себе си затворен. Човекът има връзка с Континента, той е част от всичко друго. ....всяка човешка смърт ме намалява, аз съм част от цялото човечество. И затова недей да питаш за кого бие камбаната !" България е  УНИКАЛНА държава. От човеци- острови, острови с димящи вулкани. Не ни спира приказката и нито когато трябва, нито където трябва я казваме, а все на вятъра.

Ако говоренето беше производство, първи сме в света и не на глава от населението, а в абсолютни цифри