Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.05.2010 23:03 - Не е наш патент: Варварството най общо казано е отричането на науката, като фактор за развитие…
Автор: zaw12929 Категория: Политика   
Прочетен: 904 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 16.05.2010 23:13


  Щом природата се подчинява на закони, така трябва да е и в човешкото общество. Разликата : природните закони са непоклатими, докато човешките са функция, обслужваща управниците        Варварството на западняците трае векове 

 Най-ранните изследвания на човешки общества,   открития познания са от епохата на античността. С падането на римската империя  продължително време Запада изпада в изостаналост. Варварските племена, между които преобладават германци,  вместо да оценят да го продължат  достигнатия напредък  се постарали напротив, да  заличат постигнатото.  Изпепелявали  книги, разрушили сгради, съоръжения Не са знаели или не са искали да разберат, че то не води до нищо добро. Варварската мисия на победителите на римската империя трае векове.ония-  варварите извършили мащабна ликвидация. над   дворци, театри, училища,  библиотеки,  картини статуи. Затова не научават нищо от богатството на римската култура.  От своя страна англоезичните келти също не узнали по вече в стремеж  за грабежи тогава на италианските днес земи. Нещо подобно на троянски кон устроил техен вожд Гестинг, селянин от Източна Франция. Той си послужил с измама. Негови пратеници съобщили на епископа, че вождът им  умрял, молили да го положат в църква за поклон. По време  на  опелото  Гестинг изкочил ,убил епископа, войните му извадили скритото оръжие, избили населението, , унищожават книги, библиотеки, културата на човечеството. Настъпва всеобща изостаналост на Запада.

  Ренесанса започва с преоткриване старото наследство, неговото преосмисляне

     В късното средновековие започват гигантски структурни промени, които в края на краищата раждат Новото време с "новата държава" и "новия социален ред”, който да се основава на закони, приложими за всички.  Началото започва с  въвеждането в употреба на термините "общество" , "държава", „наука”.  Променят  се  разбиранията за целите на "науката" (познанието) и нейните методи, като търсят в практичното   знание. Съответно, ако всичко се "управлява" от закон, "предвиждането" и контролът стават възможни.  Щом природата се подчинява на закони, така трябва да е и в човешкото общество.  Възможно е "да се постигне знание, което е полезно за живота и ... да открием практическата философия, чрез която, знаейки силата и действието на огъня, водата, въздуха, звездите, небесата и всички други тела, които ни заобикалят, ние можем да ги прилагаме по същия начин във всички употреби, за които са пригодени - и така да се превърнем в господари и притежатели на природата". 

    Така  се прехвърля  се мост от практицизма на Ренесанса до теоретичния дух на Новото време- "модерна наука"   Промяната  на идеите, която бележи началото на модерната епоха  са  в наука. Казано по друг начин -   фундаментално отричане на "стария свят" от "новия свят". Като:

   Първо,  Коперник разбива Аристотеловата  просъществувала  20 века  теория,   като доказва, че Земята не е център на Вселената, но в новия безкраен свят дори и слънцето е център на няколко малки планети.

Втора стъпка Галилей – преоткрива античната атомна доктрина  и отхвърли разликата  между земно и божествено. подкрепи го с опити, изследвания, направени   с изобретените от него микроскоп и  телескоп. Поглеждайки небето хората не видели Бог, а звезди и планети. В Коперниковата слънчева система се  настанили атомите , а науката взела превес над  религиите.

 След това идва идеята на Декарт, последвани от усилията да се конструира напълно нова "обща концептуална схема" за света Крайният резултат  "Векът на Разума". Идеята, че великата  цел на човешките усилия е откриване  едновременно на естественото и разумното във всички сфери на действителността; неговото приложение;  отстраняването  заблудите на ирационализма "Развода" между новата "наука" със  старата "метафизика"  . То предоставя необходимия "фундамент" за най-новата "наука". Което довежда до Новото   значение  на  термина   "наука"

   При  откриване  учебните светски заведения нарекли  Университети, ( от универсумцялото, всичкото знание за света-  разни, всякакви, всички налични тогава знания). Най първо се учи теология. За нуждите на стопанството, търговията учи аритметика, земеделие още и латински. Научните знания идват все пак от античните книги.Те били укрити и се  запазили в пощадените от унищожение манастири и църкви.

 Поради наличието тогава на древни книги написани на латиница, като език и азбука, се изучава латински.Това разпространява тази азбука. Както и довежда до обществото на средните векове знанията на античността. Започва от умовете на епохата тяхното преосмисляне, “поправяне” Това, което днес се нарича "наука", е част от  стара традиция, в която episteme, scientia и Wissen са едно и също нещо.  Рационалното изследване, употребата на разума,"опита", развитие на "теория" и аргументацията са начини на опознаване на света. Може да е знание както за Бога, така и за Природата; космоса, душата (psyche)   В  университетите на средновековието   "философията" включва  цяло семейство от    налични "дисциплини": математика и астрономия,част от "натурфилософията", обратна, противоположна на "моралната философия" и "теологията". "Естествената теология" е "философска" част от теологията, различаваща се от останалата "философия" по своя предмет, но не и по своите методи.          Уитмън отбелязва, че словосъчетанието "природна наука", означаващо "изследване единствено със средствата на разума на всички неща в природното царство на Бога", е използвано за пръв път от Томас Хобс в Левиатан, но той подчертава също, че терминът "натурфилософия" продължава да бъде предпочитан през седемнадесети и осемнадесети век (в Smith, 1980, p. 12). Адам Смит (1723-1790), подобно на много други, използва термините "философия", "изкуство" и "наука" доста свободно, а думата "наука" (ако Уитмън е прав) не съществува преди 1839 година.  Замества употребяваните до тогава знание и познание

 Решаващо   става разбирането , че "науката" е доказуемо знание, а не "мнение", "вероятност", или "вяра". Разликата между "знание" и "мнение" не е въпрос на степен, а е видова разлика.

 



Тагове:   общо,   най,   науката,   казано,   Отричането,


Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: zaw12929
Категория: Политика
Прочетен: 9030135
Постинги: 4908
Коментари: 10318
Гласове: 51821
Архив
Календар
«  Юни, 2018  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930