Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. tota
12. getmans1
13. stela50
14. deathmetalverses
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. tota
12. getmans1
13. stela50
14. deathmetalverses
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. bojil
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. bojil
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. sekirata
Постинг
18.04.2011 06:57 -
Как се вземат субсидиите на горките български животновъди: Къпина - Rubus fruticosus
Автор: zaw12929
Категория: Политика
Прочетен: 1195 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 18.04.2011 07:02
Прочетен: 1195 Коментари: 0 Гласове:
8
Последна промяна: 18.04.2011 07:02
У нас са известни голям брой видове къпини. За храна и лечение се използват листата, корените и плодовете от всички видове.
Внимание, защо ли е нежелана, за чиновници на ДФЗ Срещат се в цяла България от морското равнище до 2000 м н. в. и спадат към сем. Розоцветни - Rosaceae. Стеблата на къпините са бодливи, храстовидни, тъпоръбести, голи или окосмени, полегнали, до почти изправени. Листата са сложни, тройни (и до 7) на дръжка, отдолу рехаво влакнести и рядко гъсто окосмени. По долната страна на главната жилка се намират дребни шипчета. Цветовете са бели или розови, цъфтят през цялото лято. Плодът е сборен, съставен от многобройни орехчета, отначало зелен, после червен, а при узряване черен. От диворастящите къпини най-голямо разпространение у нас има полската къпина (Rubus caesius L). Още древните гърци са познавали много странното лечебно действие на къпините. Наричали ги „Титанска кръв" и им придавали магическа сила. От листата са изолирани танин, витамин С, флавони, органични киселини. Корените съдържат танини, скорбяла и др. В плодовете се намират витамин Е, С, В, РР, Д, каротин, дъбилни и ароматни вещества, фруктоза, захароза, гликоза и др. Младите свежи листа се използват за ядене. Освен това от тях се получава специален „къпинов чай" с приятен вкус и аромат, близък до китайския чай, по следния начин: прясно набраните листа се поставят в херметически затворен съд (буркан), без вода. След известно време те увяхват и потъмняват. Изваждат се и се сушат на открито. Плодовете на къпините намират голямо приложение в хранително-вкусовата промишленост за производство на сиропи, компоти, сладка, мармалади, къпиново вино. Узрелите плодове се слагат в плодови салати, студени супи, сладоледи, кисели, кремове, пудингн, кексове. При изсушаване и варене се рушат някои от съставките, но немалко от тях се запазват. По-слабо се отразява замразяването. Къпиновите листа се употребяват като запичащо, противодиабетно, противовъзпалително, като кръвоспиращо средство, против кръвохрачене, колит и др. Корените на къпините се използват при разширени вени за външно приложение под формата на лапи. Плодовете на къпината намират голямо приложение като лекарствено средство. Отварата от тях притежава потогонен ефект и с успех се употребява против хрема, ангина, настинка, за гаргара, жабуркане при заболяване на устната кухина. Особено ценни са плодовете при диетичното хранене на болни сжлъчно-чернодробни, ендокринно-обменни и сърдечни заболявания. Консумирането на прясно откъснати плодове е отлично средство, възстановяващо силите и работоспособността на човешкия организъм. Соковете и киселините, приготвени от тях, притежават затягащо действие и се използват с добър ефект при заболявания на отделителната система и като помощно средство при лечение на диабет. Къпината е отлично медоносно растение, от което пчелите събират големи количества нектар и прашец, които са лесно достъпни. Медът е вкусен, златножълт и с много добри лечебни свойства.
Интересно е как са подбрани: нежелана храстовидна растителност: орлова папрат (Pteridium aquilinum), чемерика (Veratrum spp.), айлант (Ailanthus altissima), аморфа (Amorpha fruticosa) къпина (Rubus fruticosus).
или са инструмент, да се вземат субсидиите на горките български животновъди- на чужд гръб и сто тояги са малко!
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. Блога в Гоогле
2. мит
3. wordpress
4. портал
5. Европа, България Русе
6. Начало струнен транспорт
7. Електродвигатели Дуюнова
8. НАРОДНО ИНВЕСТИРАНЕ
9. Elektromera
10. Mesenver
11. НЕДЕЛИН
12. Sky Way
13. ТВ програма
14. СТЕВИЯ
2. мит
3. wordpress
4. портал
5. Европа, България Русе
6. Начало струнен транспорт
7. Електродвигатели Дуюнова
8. НАРОДНО ИНВЕСТИРАНЕ
9. Elektromera
10. Mesenver
11. НЕДЕЛИН
12. Sky Way
13. ТВ програма
14. СТЕВИЯ
