Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.04.2011 21:55 - Най корумпираната страна сме, защото винаги
Автор: zaw12929 Категория: Политика   
Прочетен: 1835 Коментари: 0 Гласове:
8

Последна промяна: 27.04.2011 22:40

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Измамниците викат „Дръжте измамниците!”    За да сме най корумпираната страна основна заслуга  имат  чиновниците, техния ламтеж да отнемат колкото се може по вече средства от населението, като ги представят, като свои успехи в борбата с измамите и злоупотребите. Това лъсва с най ярка сила в момента от работата на чиновниците от ДФЗ по раздаване на субсидиите по СППП (система за преки плащания за площ)      Нека да се спрем само на начина, по който са „третирани” животновъдите. Да, третирани с актове за връщане сумите за 2009 година. Друг въпрос е, това ли ще помогне на Дянков да си попълни половин милиард недостиг на бюджета. За целта ето какви „процедури се прилагат: Как се класифицират със задна дата пасища?! Недопустими за подпомагане пасища имат различни показатели всяка година
Условия за кандидатстване 2009 г.   www.agro-consultant.net/.../91-instruktziyata-za-predstavyane-i-obrabotka-na-zayavleniyata-za-registratziya-na-zemedelskite-... -    Условия за кандидатстване 2010 г.   http://www.citybuild.bg/act/naredba-usloviiata-dopustimost/2135668969
  1. „Постоянни пасища” са поддържани площи, използвани за отглеждане на треви и други тревисти фуражни растения, възникнали по естествен начин (самозасяване) или чрез култивация (засяване), и които не са включвани в сеитбооборота в продължение на 5 и повече години или няма да бъдат включвани в ротацията на културите (сеитбооборота) за поне 5 последователни години от датата на промяната в начина на трайно ползване.
 2. „Трева и други тревисти фуражни растения” – всички тревисти растения (тревни растителни съобщества от многогодишни житни и бобови треви и/ или разнотреви), които по традиция се срещат в естествените пасища или обикновено се включват в смесите за семена за пасища или ливади в България (независимо дали се използват  или не за паша на селскостопански животни).   3. Постоянните пасища включват:     „Мери”- постоянни пасища, разположени в близост до населени места, които се ползват само за паша на селскостопански животни.     „Ливади” – постоянни пасища с плътна тревна   покривка, които се ползват за добив на фураж (сено) чрез коситба или за паша на селскостопански животни.    „Пасища” – постоянни пасища с плътна тревна покривка, които се ползват за паша на селскостопански животни. Коситба може да се извършва като алтернатива на пашата или като модел за борба сплевели.
Негодни за подпомагане по схемата за единно плащане на площи са:  1. Постоянни пасища или части от тях, заети от дървесна и/ или храстовидна растителност с височина над 50 см (за клек и хвойна – и под 50 см), при гъстота, надвишаваща 50 броя на хектар, освен ако растителността е важна за защита на водите и почвата;

2. Постоянни пасища или части от тях, заети от храстовидна и/ или дървесна растителност с гъстота, която не позволява свободно пашуване на селскостопанските животни;
   3. Частите от постоянни пасища, заети със сгради, съоръжения, скали, скални участъци, ерозирали или оголени терени и други подобни трайно неподходящи за подпомагане площи, когато те заемат поотделно или общо повече от 100 кв.м. от площта на постоянното пасище;
   4. Постоянни пасища, от чиято площ над 60% е заета от нежелана растителност,  храсти, дървета и/ или други трайно неподходящи за подпомагане площи.
Чл. 13. Постоянните пасища по чл. 5 могат да бъдат: 1. земи, които не са включвани в сеитбооборот в продължение на 5 и повече години;   2. земи, които няма да бъдат включвани в сеитбооборот най-малко 5 последователни години от датата на промяната на начина на трайно ползване (новосъздадени пасища). (2) Като продуктивни пасища се класифицират постоянни пасища върху почви от 1-ва до 7-а категория, с плътна тревна покривка, които се ползват за паша на селскостопански животни. На тях може да се извършва коситба като алтернатива на пашата или като метод за опазване на заобикалящата среда или за борба с плевелите. (3) Като ливади се класифицират постоянни пасища, върху почви от 1-ва до 7-а категория, с плътна тревна покривка, които се ползват за добив на сенаж или сено чрез коситба или за паша на селскостопански животни. (4) Като мери се класифицират постоянни пасища, разположени в близост до населени места, които се ползват за паша на селскостопански животни или се косят като метод за опазване на заобикалящата среда или за борба с плевелите. (5) (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2010 г.) Като слабопродуктивни пасища се класифицират постоянни пасища, включително ливади и мери, върху почви от 8-а, 9-а или 10-а категория, които обикновено не са обект на наторяване, култивация, презасяване или дренаж и обикновено могат да се използват за екстензивна паша и не се косят или се косят по екстензивен начин. Екстензивна е пашата до 1 животинска единица на хектар. Чл. 15. (1) Трайно неподходящи за подпомагане са площите в постоянни пасища, заети от дървесна или храстовидна растителност, сгради, съоръжения, скали, скални участъци, ерозирали или оголени терени. (2) Не са допустими за подпомагане пасищата или тези части от тях, в които площите по ал. 1 са компактно разположени и заемат, заедно или поотделно, повече от 100 кв. м. Тези пасища или части от пасища не се заявяват за подпомагане, а когато бъдат заявени, се изключват от площта на пасищата, подлежаща на подпомагане, и при условията на Регламент (ЕО) № 1122/2009 тяхното заявяване се санкционира. Чл. 16. (1) Допустими за подпомагане са постоянни пасища, които се използват за паша на животните  или косене, независимо дали коситбата се извършва за добиване на сенаж или сено, или като метод за опазване на околната среда, или за борба с плевелите, когато: 1. на тях има не повече от 50 броя дървета и/или храсти на хектар с височина над 50 см (за клек и хвойна - независимо от височината), които не са компактно разположени (с мозаечно       разположение);   2. дървесната и/или храстовидната растителност е с гъстота, която позволява свободно пашуване на земеделските животни; 3. на тях има мозаечно разположени сгради, съоръжения, скали, скални участъци, ерозирали или оголени терени, които заемат не повече от 10 % от общата площ на пасището, след изключване на неподходящите за подпомагане площи по чл. 15, ал. 2. (2) За слабопродуктивните пасища по чл. 14, ал. 5 максималният брой дървета и/или храсти на хектар по ал. 1, т. 1 е 75 броя, а мозаечно разположените сгради, съоръжения, скали, скални участъци, ерозирали или оголени терени по ал. 1, т. 3 заемат не повече от 20 % от общата площ на пасището.  
   В чл.13 т.1 и 2 от Условията за 2010 година не казват най същественото от наредбата за 2009 година:    „Трева и други тревисти фуражни растения” – всички тревисти растения (тревни растителни съобщества от многогодишни житни и бобови треви и/ или разнотреви), които по традиция се срещат в естествените пасища или обикновено се включват в смесите за семена за пасища или ливади в България (независимо дали се използват  или не за паша на селскостопански животни)…” нещото, което е правило тези площи да са пасища за добитъка, местообиталища за дивеч и място, където растат тревите, храстите, които дават на България, първо място по лечебни растения.   Ливадите никога не са били пасища- те са ниви подготвяни за косене. За целта в ранна пролет се почистват от къртичини, храсти, камъни, за да може да се извърши няколко пъти косене. Изричното   посочване в картите при очертаването, че това са ливади е наложително, защото тук трябва да има задължително условие да се коси и балира ливадната трева.       В чл. 16 ал 1 т.  1   на Условията за 2010 година е изчезнал текста „освен ако растителността е важна за защита на водите и почвата” , а тази функция е нещо еднократно и по нататък, няма кой да свлича почвата от наклонени терени и да сбира водите от поройни дъждове, ако храстите се премахнат.  В чл, 16 ал. (1) текста .”… за борба с плевелите” е грешен. Никога на пасищата няма плевели. Всички животни пасат на пасището, но различни видове и к0личества. Например- козите пасат най вече храсти.    Появата на плевели, липсата на горепосочените текстове превръща пасищата в зелени площи, които са лишени от хранителните качества, които правят продуктите на българските животни- млека и меса уникални. Те са резултат на качеството на пашата. Това не вълнува чиновниците на ДФЗ, те създават така не условия за развитие на животновъдството, каквато е ОСП (Общата Стопанска Политика) на ЕС, а условия да си увеличават доходите, като първенци в „намирането” недопустими за подпомагане площи. Това е форма на корупция и трябва ЕС да помогне за нейното отстраняване и премахне тези бариери на развитие на животновъдството.  Чиновниците не правят нищо, за да се изясняват условията на всяко пасище, което ги улеснява, да налагат санкции за несъществуващи пороци или такива само Независимо от това, за коя година сме кандидатствали, получаваме карта на всяко пасище и са означени като:  „БЛОГ НА ЗЕМЕДЕЛСКО СТОПАНСТВО” утвърждаващи от Земеделска служба какво пасище получаваме по местоположението, размер, не се посочва качеството на пасището, както е по горепосочените наредби :     1. продуктивни пасища;  2. ливади;   3. мери;  4. слабопродуктивни пасища;   На картата да се отбележи варианта за ползване- за паша на животни или за поддържане без животни.  Още- може да се отбележи при заявяването на картата „БЛОГ НА ЗЕМЕДЕЛСКО СТОПАНСТВО”  видимите храсти, кордони, други присъствия, какво представляват, защо трябва или не трябва да се премахнат. По този начин при кръстосаната проверка, ползвайки снимката на обекта, проверяващият ще знае къде да търси нарушенията. За въздейства, за осъществяване на ОСП ( Общата Селскостопанска Политика ) Само така ще се допринесе за развитието на селското стопанство Може на пасище да има храсти, -кордон, който го разделя от ниви, като предпазва от нанасяне на вреди. Дърветата са необходими за животни и хора, защото никой не е в състояние да стои на слънце, а на пасището няма шезлонги и чадъри.        Един проблем,  който чиновниците не искат да кажат на хората ясно и категорично, че се дават субсидии, като те се ползват по два начина:     Първи начин, за да си пасат животните на пасищата и да се косят ливадите за сено. При този начин пасищата се дават на животновъди, които доказват притежанието на животните си чрез местните и регионални ветеринарни служби. Там животните са регистрирани по съответния начин имат и ушни марки, без каквито не могат да излизат на паша. По принцип ливадите се косят, като за целта още в ранна пролет се почистват от къртичини и отпадъци.  Пасищата, които не са ливади се ползват само за паша.  Втори начин : когато няма животни и площите и трябва да се поддържат поне с едно косене годишно. Този начин са на път да реализират чиновниците на МЗХ, като не искат да разберат, че имат мисия, да направят най доброто за даване старт на животновъдството. Не като намаляват субсидиите, а като изискат от ЕС да ги изравни със субсидиите на старите страни членки, за да се увеличава животинската маса. Ако се допусне животните да се унищожат, каквото мероприятие сега се извършва, трябва да се знае, че българските пасища не са подходящи са косене. Пасищата са се оформяли като такива, поради невъзможността да се превърнат в ниви. Имат наклони, неравности, оформени пътища на порои, естествени тераси и др. Така , че изтребването на животните ще е най лошия вариант на поддържане пасищата. Затова незабавно трябва да се изчистят текстовете на наредбите от текстовете капани и да се махнат от ДФЗ чиновниците, които ги създават и използват.      Написаното в чл.13 ал.5  на Условията за 2010 година  „ (5) (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2010 г.) Като слабо продуктивни пасища се класифицират постоянни пасища, включително ливади и мери, върху почви от 8-а, 9-а или 10-а категория, които обикновено не са обект на наторяване, култивация, презасяване или дренаж и обикновено могат да се използват за екстензивна паша и не се косят или се косят по екстензивен начин. Екстензивна е пашата до 1 животинска единица на хектар..”    Но , категорията не се посочва, а определението че, „  които обикновено не са обект на наторяване, култивация, презасяване или дренаж „ се отнася до всички пасища, те не се косят, защото се пасат. Мерите са пасища и ако ще има мери в Указанията, нека се посочват и в документите при очертаването- в картите. Като се отбележат и обратното- тези, които са обект на торене, култивиране, презасяване- да се впишат, като продуктивни. За пети път се кандидатства и картите за очертаване следва да са точни, подробни, без възможности за грешно тълкуване и действия. Да не унижаваме тружениците на полето и да не допускаме санкции от ЕС. Нито да употребяваме субсидиите, за попълване дупките на бюджета!       Ако условията не бъдат точно отразени в документацията, ще продължава корупцията на чиновниците отнемането на субсидии. Няма недопустими площи, има недопустими за европейска страна чиновници... 

         



Гласувай:
8
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: zaw12929
Категория: Политика
Прочетен: 10577470
Постинги: 5128
Коментари: 11150
Гласове: 57150
Архив
Календар
«  Февруари, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
242526272829