Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.01.2012 19:24 - България се е сринала от 27. място през 1988 г. на 60. място през 2011 г.
Автор: zaw12929 Категория: Политика   
Прочетен: 2176 Коментари: 3 Гласове:
6

Последна промяна: 31.01.2012 19:55


 България се е сринала от 27. място през 1988 г. на 60. място през 2011 г. 
по комплексния индекс на човешко развитие, чрез който ООН мери равнището на развитие на отделните държави и грижата за човека в тях/
Независимо от това обаче, в масовото съзнание у нас продължава да се налага либералната хегемония за предимствата на днешните реалности, които легитимират съществуващия в България капитализъм.
Благодарение на мощни идеологически апарати, подпомагани и от глобални идеологически машини, съществува либерална идеологическа хегемония. Тя налага съответни идеологически митове, които изопачават реалността, но играят водеща роля в медиите и политическото говорене в страната.  Там няма да намерите нито едно сравнително число на основни показатели през 1989 г. и сега. Самата статистика се променя, за да скрие подобни сравнения. Има субективни възприятия от рода на това как имало опашки при социализма или пък Кореком, как сега хората можели повече да пътуват, а тогава по-малко. 
Цялата риторика е в стилистиката на схващането за този период като „освобождение“, като идване на „свободата“ след период на несвобода и ограничения. Утвърждават се хегемонни дискурси за „черното минало“ и „свободата“ днес, която обаче има недъзи, защото все още „комунистите“ пречели. ...
Огромно количество средства се изсипаха отвън за поддържане на центрове и издания, налагащи клишета за двете основни сфери на обществото. В икономиката — за неефективността на плановата икономика, за разлика от сегашната (не се забелязва, че по същество сега икономика няма), а в политическата и моралната сфера типично идеологическа реалност е разделението между черното минало и дошлото след него освобождение. 

Идеологемата, че пазарът ни прави по-свободни
... Глобализацията все повече отваря държавите за външни въздействия и ги тласка да прехвърлят част от своите функции към наднационални или локални пазарни и непазарни субекти.
Идеолозите на неолиберализма наложиха представата за държавата като основна причина за несвободата и за пазара като инструмент за повече свобода. Пазарът може да бъде и е много по-голям ограничител на свободата и сигурността на човека и социалните групи, отколкото държавата.
Понятието за свобода има множество измерения: негативна и позитивна, индивидуална и групова, политическа, религиозна, икономическа и пр. Негативна свобода е класическото либерално понятие за свобода. Тя означава липса на едни или други външни ограничения за действията на човека и социалните групи. В класически дефиниции за негативната свобода на действие либерални философи като Д. С. Мил заявяват, че свободата се простира дотам, докъдето не се вреди на другия. Във всеки случай така се налагат различни свободи, виждани като липса на различни ограничения — свобода на личния живот, на словото, на придвижване и пр.
Традиционно ляво ориентираните политически философии свързват понятието за свобода с позитивна свобода или с даването на възможности на група или индивиди да определят своя собствен живот, да развиват и реализират своите способности. Тази свобода има няколко основни измерения, свързани с възможностите, които човекът и обществото получават с помощта на образование¬то и науката. Свободата е възможността да действаш със знание за причините и следствията на това, което правиш. Незнаещият, неграмотният, суеверният, манипулираният човек е несвободен. И колкото повече хора обществото държи в такова състояние, толкова повече е несвободата в него. Позитивната свобода означава също способност да постигаш определени цели, да имаш равни шансове с останалите, да притежаваш средства, за да осъществиш целите си.
Колкото по-непазарно е едно общество, толкова по-важни са непазарните, административните, политическите, моралните регулатори върху човешкото поведение. И обратното, колкото по-мощни са пазарните регулатори, контролът на поведението чрез парите, чрез търсенето и предлагането, чрез печалбата, имаме съответно по-малко други регулатори.

Пазарът и парите в едно общество на нарастващо неравенство по отношение на собствеността и доходите водят до гигантско неравенство и във възможностите на различните индивиди и групи. Те могат да бъдат много по-големи ограничители на свободата, но поради своята абстрактност и анонимност да не се възприемат за такива, за разлика от административните, политическите и моралните ограничения, които по-лесно могат да бъдат приписани на съответни субекти.
Възможно е човек да не може да напусне селището, в което живее поради липса на средства, но същото може да се случи и поради ограничения, поставяни от държавата. Възможно е да не може да следва поради липса на средства, но и защото го ограничава държавата. Анонимността на пазара обаче може да му създава илюзията за свобода, за разлика от действията на държавата, които изглеждат като ограничения от идентифицируеми източници на власт.
Бедният човек, който не може да се изучи или да удовлетвори базисни потребности, е много по-несвободен от милионера, който може с пари да купи всеки и всичко. Формално обаче либералното буржоазно съзнание ще представя това като свобода в степента, в която единият и другият са юридически и политически равноправни. 
Пазарът като диктатура и ограничение може да бъде и е много по-мощен фактор, отколкото държавата. Държавата на Хитлер например убива 6 милиона души в лагерите между 1933 и 1945 г., но пазарът на глобалния капитализъм само за една година убива пет пъти повече от глад, независимо че земята има ресурси да изхрани всички. През 50-те години държавата у нас можеше да налага определени ограничения за следване на „класовите врагове“, но в момента пазарът на капитализма прави невъзможно каквото и да е образование на 450 000 души, живеещи в гета, да не говорим за хилядите клошари, просяци и едва свързващи двата края.
Степента на възможна свобода например на художествения творец до 1989 г. бе много по-голяма, защото той имаше осигурен максимален потребител... Подобна диктатура (много по-силна от тази например на партийната организация) имаме днес с въвеждането на пазарните ограничения върху подбора на теми и проблеми от страна на учените, тяхната реализация, решения, ориентация. Проектният принцип, освен че се опира на връзки и свои хора, за да получиш съответното финансиране, предполага и определени идеологически и политически граници за финансирането, независимо дали финансиращият декларира, или не това. Особено силно това се вижда например при частните тинк-танкове у нас, които са финансирани главно от САЩ и имат доминиращо неолиберална и проамериканска ориентация.
В държавната научна институция рязко снижават финансирането и искат проектно финансиране, в частната директно ти поръчват какво да правиш, а ако искаш като свободен интелектуалец да създаваш съответна продукция, няма не само кой да я финансира, но и кой да я потребява.
Държавният социализъм е модел на догонваща модернизация чрез затваряне на определен регион от полупериферията на световната капиталистическа система като противодействие на съществуващата преди това експлоатация, извличане на различни ресурси от държавите от центъра на тази система. Обособяването на голям регион дава възможност за концентрация на ресурси и ускоряване на развитието, което именно защото е развитие, предполага рязко увеличаване на свободата на обществото като цяло и на отделните индивиди. В центъра на този социализъм е идеята за позитивната свобода, свързана с даване на колкото се може повече възможности за развитие на човека както чрез образование и наука, така и чрез процеса на модернизация, при който милиони хора получават възможност за вертикална миграция. Премахват се границите, свързани с несвобода, между класи и страти, между града и селото, ръчен и физически труд и пр. От гледна точка на свободата, разбрана като знание, социализмът извършва революция — създава масовото безплатно образование, отделя огромно количество средства от БВП за образование, и то за колкото се може по-качествено образование, създава взривна възможност за вертикална миграция, променяща в позитивна посока статуса на милиони хора.
Говорейки за свобода, нашите новопръкнали се либерали обикновено имат предвид т. нар. негативна свобода, разбрана при това съвсем тясно — като свобода на словото и политически плурализъм, т.е. като формална политическа свобода. Но това наистина е съвсем тясно и неадекватно разбиране за свободата. Да, сега имаш свободата да живееш на улицата, да бъдеш просяк и скитник и никой не ти пречи, докато преди 1989 г. такива категории не съществуваха. Да, до 10 ноември с изключение на Ванга не можеха да се подвизават сегашните хиляди врачки, екстрасенски, астроложки и т.п. Да, сега съществува негативната свобода да не ти пречат да станеш проститутка, и хиляди български момичета стават такива, докато до 1989 г. това го нямаше. Но дали това е реалната свобода и дали в реал¬ната свобода имаме нещо повече?
Свободата е и възможност да се използват от повече хора постиженията на науката и техниката, които за класическите просветители дори са били основната посока за разгръщане на свободата изобщо. Тя е рационален анализ и рационално осмисляне на процесите, което предполага качествено образование и наука. Днес, със срива на образованието, с убийството по същество на науката, с прогонването на най-добрите учени и най-добрите студенти в чужбина, с възхода на хилядите екстрасенси, врачки, магьосници, астролози, нашето общество е най-нерационалното в цялата своя модерна история. В този смисъл то е и най-несвободно, защото колкото по-ирационално е едно общество, толкова по-малко свободно е то.

Как вторият български капитализъм доведе до деструкция на свободата 
Няколко са основните посоки, в които започна деструкция на свободата и сигурността:
Първо. Взривно се увеличи несвободата като липса на равенство в икономическите възможности и във възможностите да се възползваш от определена собственост. 
Предполага се, че равенството е неотделимо от по-голямата свобода. Резултатът обаче е точно обратният — рязко увеличаване на неравенството, което имплицира и неравенство в свободата и сигурността. Членовете на Политбюро от 80-те години са същински бедняци в сравнение с появилите се след това олигарси. Бедният няма ресурсите да бъде свободен. Там, където цари огромно неравенство по отношение на собствеността, има и гигантско неравенство, и ограничения на свободите на множество хора. 
Ако вземем мащабите на икономическото насилие, ще открием, че в периода 1944-1954 г. се извършва одържавяване на собствеността на една немалка част от населението, но тази собственост се използва след това за умножаване и на нейна основа се развива една българска версия на социална държава. Сега става точно обратното — отнема се общодържавна собственост, която е над сто пъти по-голяма, и се разрушава или се превръща в частно притежание на едно малцинство от хората. В резултат над един милион души (съставляващи една десета от населението) по същество насилствено са прогонени от България и загубата на човешки ресурси е по-голяма, отколкото във всички войни, които е водила България преди 1944 г.
Никога в своята история България не е имала толкова просяци и клошари, колкото по времето на „втория си капитализъм“, каквото е положението след 1989 г.

Второ. Идеологемата за свободата на словото. Идеолозите на днешния български капитализъм изтъкват като израз на днешната свобода на първо място свободата на словото. Свободата на словото е подчинена на пазарния механизъм и пазарните интереси, не на истината, а на капиталистическата печалба. Тя зависи от собствеността на медиите и от идеологическите апарати, владени от световния хегемон и богатата част на обществото. От друга страна,чрез нея в „информационното общество“ се произвежда продукция, от която се печели, а не която развива, обогатява, рационализира човека. Затова сензацията, шоуто, скандалът, забавлението са основните механизми на функцио¬ниране на свободата на словото в публичната сфера. 
На трето място, свободата на словото е свързана със създаването на основата на големите пари на т. нар. тинк-танкове като идеологически апарати за налагане на съответна хегемонна идеология. Нейните противници може да се опитват да говорят, но нямат инструментите да бъдат чути. А свободата на словото не е просто право да говориш, а възможност да бъдеш чут. Гигантското неравенство днес е неравенство във възможността да говориш и да бъдеш чут. Какво като имат право на свобода на словото клошарят, просякът, едва свързващият двата края, селянинът в българската провинция, лишен от възможност да отиде дори на лекар? Когато правото няма средство да бъде използвано и да въздейства, то се превръща в празна идеологема.

Трето. Има ли смисъл днес лозунгът „Свобода или смърт“?
 
Свободата в смисъла на лозунга „Свобода или смърт“ се разбира като свобода на суверена — като способност на един народ да се самоуп¬равлява и избира посоката на своето развитие. 
Днес България е много по-зависима от ЕС и неговите институции, отколкото някога от СССР. От СИВ не идваха с контролни доклади да ни казват какво да правим в различните системи. Чужди посланици не шестваха по медиите с указания към политици и институции. Нямаше чужди бази на наша територия. Днес, при разделението на богат капиталистически център, полупериферия и периферия, степента на зависимост на малки държави като България е такава, че свободата на избор е параван за все по-голяма зависимост и несвобода.

Четвърто. Деструкция на свободата на движение в социалното пространство. 
Социализмът е общество, в което за около три десетилетия 4-5 милиона души смениха своите позиции в социалната йерархия и от селяни ставаха граждани, от деца на семейства без образование или с ниско образование ставаха лекари, инженери, философи, учени. Това е гигантска свобода, получена от огромната част от хората. След 1989 г. масирано се извършва точно противоположният процес ¬— гигантска декласация за милиони хора, т.е. движение надолу в йерархии¬те на заплащането и социалния престиж. Така е с учените, интелигенцията, образованите хора и огромното количество други хора.
Социализмът създаде гигантска „средна“ прослойка от население¬то с определени равнища на потребление и статусни характеристики, опиращи се на фактически всеобщо основно образование, всеобщо достъпно средно образование, гарантирано ниво на здравна защита, високо ниво на мобилност (практически безплатен транспорт), 90% притежаване на недвижима собственост (жилище, вилно място и пр.), високо ниво на културно потребление (много високо дори в сравнение със западноевропейското) (3). Това дава определено равенство във възможностите и свобода на всеки човек поотделно. Днес българското общество е по-неравностойно, отколкото когато и да е било в своята хиляда и триста годишна история ¬— неравно във възможностите, свободата, сигурността. Но там, където има неравенство в икономическите възможности милиони пъти, има и съответно неравенство в свободата милиони пъти. Имаше времена, когато се страхувахме, че България ще се „латиноамериканизира“, днес тя обаче се „африканизира“.
Пето. Разрушаване на свободата като икономически възможности и равенство в тези възможности. Държавният социализъм създаде мощна система на безплатно образование, а свободата е на първо място по възможности за развитие на човека — да бъде здрав, да развива и използва своите възможности, да се образова, да има шансове за персонално и професионално израстване, за промяна на своя социален статус. Ако си беден селянин например, да можеш да се изучиш, да отидеш в града, да получиш жилище, да завършиш университет, да станеш лекар, учител, инженер, писател, научен работник и пр., да промениш състоянието си, да получиш допълнително нещо, което ти или твоето семейство сте нямали? За две десетилетия, между 60-те и 80-те години, няколко милиона българи сменят радикално своето положение от селото към града. От страна с предимно основно образование България се нарежда между най-образованите страни в света, има безплатно образование, безплатно здравеопазване, много по-мощна вертикална миграция от всякога преди това в историята си.
Възможно ли е това днес при сриналата се образователна система? Възможно ли е при наличието на бедност, поради която между 20 000 и 40 000 деца годишно са принудени да напускат училище? Богатството също е свобода, защото предполага възможности, но една голяма част от населението няма тази свобода. 

Шесто. Разрушаване на свободата и възможностите да оцелееш физически чрез адекватно здравеопазване, независимо че правото на живот е ключово от времето на Лок насам. 
От 27. място по индекс на човешко развитие през 1988 г. България се срина на 55. място през 2011 г.
През 1989 г. в страната имаше всеобщо и безплатно здравеопазване на всички равнища. Сега здравеопазването е силно корумпирано, един милион български граждани са без здравни осигуровки, което като относителен дял е повече, отколкото в САЩ. България оглавява европейската класация на отсъствия по болест годишно. Това е гигантска несигурност и гигантска несвобода — несигурността и несвободата на втория български капитализъм.

Идеологемата за рухналите граници в образите на Берлинската стена и „Желязната завеса“
Трябва да се отбележи, че либералното понятие за свобода, в което на преден план се извежда негативната свобода, е тясно свързано с липсата на ограничения и съответно на граници. Докато социалистическата представа е свързана с позитивната свобода, възприе-мана чрез метафората за прокарване на път към бъдещо по-висше състояние. Неолибералната вълна от времето на Рейгън и Тачър насам налага в глобалното идеологическо съзнание навсякъде по света негативно възприятие за свободата като на премахване на стени.
Падането на „Желязната завеса“ и на Берлинската стена е любима идеологема, чрез която с помощта на мощни идеологически апарати, създадени след 1989 г., се легитимира вторият български капитализъм. Реалността зад всички метафори за падащите граници и либерални идеологически възторзи пред рухналата Берлинска стена през 1989 г. обаче е, че днес имаме умножаване на границите. И ако границата е индикатор за несвобода, то значи, че днес сме по-несвободни от всякога. Глобализираният капитализъм е неравновесен и силно конфликтен. Глобалните пазари могат да опустошат цели страни и региони (и България след 1989 г. е типичен пример в това отношение), изсмуквайки от тях квалифицирани кадри и други ресурси.
Всичко това обаче не са нищо друго освен ключови идеологеми на глобализирания капитализъм, заинтересован от премахването на границите, които пречат на глобалната експанзия на капитала. ... Печеливши от това глобализиране на движението на основните елементи на производствения процес — капитал и труд — са глобалните корпорации и световният финансов капитал със съответна транснационализираща се буржоазна класа. В стремежа си за печалба капитализмът разширява своя обхват, излизайки отвъд отделните държави, събаряйки съществуващите силни граници. Чрез свободното движение се изсмукват ресурси — финанси и човешки капитали, от едни региони и се прехвърлят на територии, изгодни за капитала.
На равнището на идеологията обаче тази логика на глобализиране на капитализма се представя като „падане на граници“, „освобождаване“, „свобода“.

Премахването на „Желязната завеса“ по същество е неоколониален механизъм за грабеж в условията на постиндустриален капитализъм, опиращ се на ограбване на човешки потенциал ¬— ключовия капитал за съвременния информационен капитализъм. ... Реалният смисъл е разрушаване на ограниченията за движение на капитали и извличане на печалби от всяка възможна територия на съвременния свят.

Глобализацията на капитализма се оказва процес, съпътстван от фрагментация в различни сфери. Бауман отбелязва: „Интеграция¬та и парцелирането, глобализацията и териториализацията са взаимно допълващи се процеси. По-точно те са две страни на един и същ процес — този на световното преразпределение на суверенността, властта и свободата да се действа, задвижен (въпреки че по никакъв начин не е детерминиран) от радикалния скок в технологията на скоростта... Днес сме свидетели на процес на ново световно разслоение, в хода на което се установява нова социокултурна йерархия, нов световен мащаб... Квазисуверенитетите, териториалните деления и сегрегациите по идентичност, за които глобализацията на пазарите и на информацията съдейства и прави „необходимост“, не означава различие на равни партньори. Това, което е свободен избор за някои, се стоварва като жестока съдба върху други.“ (4)

Границите стават все по-проницаеми за трансгранична организирана престъпност, трафик на хора и наркотици, контрабанда и всякакви други опасности.
Улрих Бек е човекът, който може би най-силно реагира теоретически на тази ситуация, въвеждайки две нови категории за описание на съвременните общества. Първата е за глобалното рисково общество, което характеризира една нова епоха на несигурността. Второто особено важно понятие е „плурализация на границите“ от всякакъв вид — между природа и общество, знание и незнание, субект и обект, война и мир, живот и смърт, ние и другите. Това, което е ново, е премахването на пространствените ограничения за капитала и труда в процесите на глобализация. Предходните национални граници отслабват, но на тяхно място се появяват и умножават всички възможни граници, с които да се стигне до сигурността (5). От своя страна Бауман ще отбележи, че „развитата част от света се обвива с предпазната ризница от неангажираност и издига глобална Берлинска стена“ (6).
Продължавайки лицемерно да възпява падането на Берлинската стена като символ на освобождението, капиталистическият свят построи през следващите две десетилетия 24 стени между различни общества и държави, като почти всички са по-големи от Берлинската стена. САЩ, които всяка година триумфално празнуват „падането на Берлинската стена“ и жалят убитите на нея, за да спрат идващата несигурност от Мексико, построиха десетки пъти по-голяма и по-охранявана стена („Тортилена завеса“), на която само за три години са загинали много повече хора. Подобна стена е системата от биометрични данни в документите, необходими, за да пресечеш границата. Същото прави Израел със стена между себе си и Палестина. В Северна Ирландия огромна стена разделя католици и протестанти.

Европейският съюз издига границата Шенген между себе си и останалия свят и за да я укрепи, Гърция се кани дори да строи огромен ров между себе си и Турция.
Либералната идеологема е, че тези граници са различни от Берлинската стена, която била израз на освобождение, защото при нея хората отивали отвътре навън, докато тук движението в повечето случаи било обратното — например при „Тортилената завеса“ между САЩ и Мексико се ограничавало движението на латиноамериканци за САЩ. Тук обаче се пренебрегват поне две неща:
- първо, става дума за граници и независимо от посоката на ограничаване те пречат на толкова скъпата на неолибералите „свобода на движение“, под лозунга на която празнуват падането на Берлинската стена;
- второ, неолибералите лицемерно поставят и свалят стените в зависимост от интересите на богатите държави от капитали¬стическия център — границите са отворени за изсмукване на висококвалифицирани кадри, за „brain drain“, и по този начин за ограбване на стотици милиарди долари от останалия свят, докато в същото време те спират бедните и неквалифицираните, отделяйки ги в свое¬образни глобализирани гета зад съответните граници.

Държавите все по-трудно могат да служат като граници за движението на глобалните потоци на капитал като условие за капиталистическо възпроизводство. Резултатът от това е, че фирмите, компаниите, богатите хора поемат тези функции, които трябва да изпълнява държавата — появява се бизнесът с частна охранителна дейност, поставят се технологически прегради пред опитите да бъде накърнена собствеността на частни и корпоративни субекти. У нас в този бизнес са заети около 140 хиляди души, което е повече от държавните полиция и армия, взети заедно. Те охраняват новите стени на хиляди частни обекти в страната. Падналите граници на държавата са заменени с огромно количество нови граници вътре в страната, свързани с охраната на хилядите частни обекти.

Вътре в границите на националните държави възникват разнородни по сигурност пространства — оградени с достатъчно системи за сигурност частни пространства, в които можеш да получиш по-добро обслужване и повече безопасност, за разлика от обичайните публични пространства. В тях е пълно с камери, охранители и охранителни системи, но можеш да бъдеш сигурен за собствеността и децата си, а всякакви просяци, бездомни и съмнителни лица просто не могат да влязат в съответната територия. На мястото на границите на националните държави като територия, на която се предлага сигурност, се появяват защитени анклави на частни пространства за сигурност, достъпни за относително малцинство от избрани. Във всеки град имаме разделение на опасни и сигурни зони.

Богатите, за разлика от бедните, могат да си осигурят материално допълнителна защита срещу рисковете — да ползват по-сигурен транспорт, по-екологична и здравословна храна, по-добри лекарства и лекари, допълнителна защита, своя полиция в затворени специални градчета.
Затворените градове на богатите са с електронни граници спрямо външния свят. Възникват най-напред в Северна и Южна Америка. У нас също се строят специално за по-богати хора.

Когато стана президент на България, първият указ, който издаде Желю Желев, беше за премахване на ограниченията за жителството в големите градове и това бе обявено за голямо постижение на свободата. Едно от последствията от това беше появата на гигантски ромски гета край големите градове, в които днес живеят около 450 000 души. По различни данни около една трета от жителите на гетата у нас не излизат оттам и се изхранват от кофите. „Много роми фактически почти не напускат махалата. Във всяко гето, където и да е то, поначало се концентрира разрушителна енергия на омраза към културата на обкръжаващия полис... В тях цари културата на изолираните, отхвърлените, вътрешно непримирима с културата на доминиращите обкръжаващи. В социалнопсихологически план гетото ражда омраза, и то двупосочно — към „гетоизираните“ и към онези, намиращи се извън него.“ (7) 
Ерозията на голямата средна класа, създадена при социализма, декласацията на милиони хора, абсолютното обедняване на голяма част от населението доведоха до нова пролетаризация и нови класови граници, противоречия, антагонизми, подсилвани днес от глобалната икономическа криза.

Умножават се нормативните юридическо-административни граници на поведение на хората. 
Имаме засилване на границите и нови граници в още едно отношение — нормативните граници, отнасящи се до различни нарушения, свързани с увеличаване на наказанията — тенденцията е към „наказваща държава“, която замества социалната държава според неолибералните теоретици на държавата.
В резултат на това, че всяко дребно нарушение на съответните норми получава жестока санкция, САЩ са страната с най-голям брой затворници, като голяма част от тях работят. Общият им брой днес е около 2 400 000 човека, което е близо с милион повече в сравнение с намиращите се в ГУЛаг на Сталин през 1953 г. Бауман пише: „Броят на хората в затвора или на очакващите присъдата „затвор“ нараства, и то бързо, в почти всяка страна. Почти навсякъде мрежата от затвори се радва на строителен бум. Навсякъде по света се увеличават разходите от държавния бюджет за „силите на реда и затвора — главно за действащи полицейски сили и за обслужването на затворите. Най-важното е, че пропорцията на населението, което е в пряк конфликт със закона и е субект на наказанието „затвор“, нараства с бързо темпо... Рязкото нарастване на наказанието чрез затвор внушава, че има нови големи части от населението, набедени поради едно или друго съображение, че са опасност за социалния ред.“ (8).
САЩ са на първо място в света по брой на затворници — през 1979 г. е имало 230 затворници на 100 000 жители, а двадесет години по-късно, в началото на 1999 г., те са 649 на 100 000. „..Щатът Калифорния, възхваляван от някои европейски социолози като истински рай на свободата, предвижда за разходи по строежа и поддържането на затвори бюджет, който далеч надхвърля цялата сума на щатските фондове, предназначени за всички висши учебни заведения. Затварянето е върховната и най-радикална форма в пространствено ограничаване.“ (9)

Умножават се културно-идеологическите и символните граници. Наблюдаваме процес на формиране на десетки нови граници в идентичностите, противопоставянията, изобретяване на истории и политики на паметта, омраза и конфликти. Антициганските протести, антиимигрантски нагласи, етническите дистанции и у нас, и в Европа са индикатор за тази тенденция. Имаме процеси на десекуларизация и завръщане на нови религиозни граници. 
От външния образ на един враг се премина към множеството вътрешни образи на врага. 
Броят на политическите уволнения след 1989 г. е много по-голям, отколкото след 1944 г.
Говорят ни, че сега сме „свободни“ поради откритостта на страната. Какво казват фактите? Според статистическите справочници България през 1986 г. е била посетена 7 567 000 чужденци, докато 20 години по-късно, през 2006 г., те са били дори с 18 000 човека по-малко — 7 499 000. През 2009 г. в българските университети са се учили около десет пъти по-малко чужди студенти, отколкото през 1988 -1989г. 

Желю Желев, който е между най-автономните български политици, признава в свое интервю по случай 20-годишнината от 10 ноем¬ври, че свободата всъщност била свобода да можеш да излизаш в чужбина. И малко след това добавя, че в резултат на това излизане в чужбина Западът е успял да отмъкне 300 000 български висшисти и само от това загубите на България са 75 млрд. долара. 
автор: Васил Проданов 



Гласувай:
6



1. zaw12929 - Да си женен или ерген- най добре е да ...
31.01.2012 19:33
Да си женен или ерген- най добре е да опиташ и от двете, за да не съжаляваш.
Нас американците, французите ... няма значение, няма да ни настигнат никога, защото имахме късмета да опитаме и от трите възможности: фашизъм, социализъм и... демокрация и всеки си има мнение, кога не е бил добре и защо сега сме най добре и на кого да благодари и кой да ми се извини...
цитирай
2. alexs - Не знам може ли да бъде щастлив човек ...
31.01.2012 20:12
Не знам може ли да бъде щастлив човек с планина от пари, а животът му да е опасност! /Мякои от най-богатите хора в България платиха с живота си
Кое по-добро лагерите на комунизма или клошарите на днешния ден, които могат да завиждат на бездомните кучета!
Комунистите казваха на времето, че в капиталистическото обшество "Човек за човека е вълк"...и се оказаха прави!
цитирай
3. dedenze - Скоро ще бъдем на последно място
01.02.2012 13:24
Интересно е кои сега са след нас !?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zaw12929
Категория: Политика
Прочетен: 14207295
Постинги: 5609
Коментари: 13044
Гласове: 68272
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031