Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.04.2012 09:53 - Капитализъм, с лице на дявола или ... какво с човешко лице... вече не знаем какво искаме...
Автор: zaw12929 Категория: Политика   
Прочетен: 2824 Коментари: 4 Гласове:
3

Последна промяна: 10.04.2012 17:38

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Обществото ни е доведено до положение на човек, употребил много алкохол, преди да вземе дрогата... либерална демокрация
1. Две парадигми на успешното развитие 
 отговарям на всички, които прочетоха в предишен постинг" коментара  на  sparotok , който написа: " Казваш, че българите са бедни защото са мързеливи хитреци, допълваш също, че българите са безбожни...

Не мислиш ли, че засягаш несправедливо доста хора с подобни изказвания?

Аз съм българин, но не съм мързелив, имам мазоли на ръцете от дванадесет годишен. Изкарвам си хляба с много труд, а и помагам на бедни и болни хора.
Освен това съм християнин, спазвам постите, спазвам и Христовия завет да обичам ближните си.

Хората от моя род също нито са мързеливи, нито са безбожни. След 1944 г. състоянието на рода ми бе конфискувано от глупави хора, а след 1991 голяма част от спестявянията ни се изпариха заради мошеническите игри на малка група хора... Това е причината някои от близките ми да не се радват на благосъстояние, не е мързела и не е безбожието..."

Двадесет и две години от началото на българския преход от една към друга икономическа и политическа система множеството равносметки на това, което е станало, са силно критични и песимистични. Масово разочарование от политиката. Милиони хора се чувстват излъгани в  очакванията. Възприятията са за изгубено време в българската история,за провал и катастрофа. В този контекст възниква въпросът за оценката на факторите, с които е свързано това, и предполага да се обърнем към по-общите теоретични модели на теориите за развитието.   В теориите и налаганите от развитите западни държави иглавно на световната хегемонна сила САЩ политики на развитиетоот гледна точка на ролята на различни версии на демокрацията в този процес можем да открием две основни парадигми след Вторатасветовна война.
Първата от тях е нелибералната (авторитарната) парадигма.
Тя е доминираща в световен план до 70-те години на ХХ век испоред нея успешното развитие по-често предполага авторитарниуправления и нелиберални форми на демокрация. Характеризира теориите за модернизацията, които са западната парадигма на развитието, противопоставяна на социалистическия път на развитиеслед Втората световна война. В такава класическа работа от този род като „Политическият порядък в променящите се общества“ наСамюъл Хънтингтън, публикувана от издателството на Йелския 
университет през 1968 г. думата „демокрация“ не се среща нито веднъж на нейните 488 страници 1. Това не е случайно. Опитът от 87 ( 1 Huntington, S. Political Order in Changing Societies. New Haven and London: Yale UP, 1968.) успешното развитие, особено на първоначални етапи на модернизация, почти навсякъде показва, че това става при засилена централизация и различни версии на авторитарност. Така е не само в бившите социалистически страни, които по това време лидират вкосмическите си програми пред Запада, но и в Югоизточна Азия,където се разгръщат новите азиатски тигри – Тайван, Южна Корея, Сингапур, Хонконг.   Затова и в налагането на своята глобална хегемония и политикаСАЩ изобщо не поставят на преден план  демокрацията и  демократизацията,  активно подкрепят силно диктаторски режими навсякъде по света, ако са антикомунистически настроени. В Латинска Америка- насилнически и кървави военни режими, чиито лидери са обучени и подкрепяни от САЩ, а икономиките на тези страни са зависими от големите американски корпорации. Така е и в останалите части на света. Типични примери са подкрепата за преврата на генерал Сухарто в Индонезия, довел до убийството на около един милион души, и участието в преврата на генерал Пиночет в Чили срещу законно и демократично избрания президент Салвадор Алиенде.   Втората парадигма е (либерално) демократичната.   Началото в международната политика и идеология бе поставено при Джими Картър и разгърнато след това при Роналд Рейгън- изведоха на преден план пропаганда и практики на защита на съответните либерално демократични права на човека и санкциониране на държавите, които не правят това, чрез множество различни механизми, дипломатически натиск; икономически санкции; военна интервенция; за да налагат насилствено своя модел на многопартийна представителна демокрация, възприеман като универсален и водещ до успех всяка страна независимо от конкретните условия в нея. Връх на това са бомбардировките на Югославия, инвазия в Ирак през 2003 г., довела до стотици хиляди невинни жертви под лозунгите за „демократизация на целия Близък изток“.  
В идеологията тази парадигма бе тясно свързана с неолибералната икономическа визия, акцентираща върху стесняване ролята на държавата и даване повече права и възможности на гражданите, пазарните субекти, потребителите. Оттеглянето на държава от икономика, замяна политикономията с икономикса, предоставяне на пазарните субекти грижата за развитието са изразени чрез идеята за либерална демокрация, разбрана като максимална ненамеса на държавата и защита на първо място на правата на собственост.
 
Разпадът на източноевропейския социализъм, след края на Студената война, дойде в контекста на глобална хегемония парадигмата за ценността и предимство на разбрана по този начин демокрация, наложена,  на ново-появяващите се политически сили в тези страни, обявени за
Единствени носители на демокрацията. Бившите комунистически партии станаха „демократично социалистически“, отцепилите се от тях, обявили се за опозиция – „демократически“. Това породи и апологията на тази парадигма като даваща най доброто възможно обществено-политическо устройство в знаменития „край на историята“ на Франсис Фукуяма. Така смяната на парадигмите главно в САЩ като глобален хегемон в много отношения предопредели и това, което стана в Източна Европа. Нали Чърчил е казал: „По добро от тази демокрация, никой не е измислил!”- затова, да и търпим недостатъците. А трябва ли?! Като те вече надделяват всичко добро, което трябваше да ни даде промяната?! Ако вземем думата- ни очакват бомбите, като тия над Сърбия… , която показваше свои собствен път, изгонва структури на Отворено общество… Българите сме послушни-„Наведена глава сабя не сече!”- „ Бомби не падат!”   2. Двата възможни пътя за бившите социалистически страни   В края на 80-те и първата половина на 90-те години на ХХ век  бившите социалистически страни бяха изправени пред потребността от радикални промени, за да преодолеят тенденциите на появило се ново икономическо отдалечаване от развития Запад ( и  както те си въобразиха – за да използват постиженията на третата индустриална революция) Тази промяна можеше да стане и се реализира по два алтернативни начина:   Първият: приемане на либерални политически системи от западноевропейски и американски тип и приватизация на одържавените икономики. Това бе хегемонно налаганата от развитите западни страни визия за успешно развитие, като ново появилите се финансирани главно от САЩ-идеолози от частни мозъчни центрове, енергично наложиха тезата,  не е възможно успешно икономическо развитие без либерална многопартийна демокрация, че авторитаризмът препятства развитието. Затова промените може да се направят само чрез „преход към демокрация и пазарна икономика“. У нас дори промените в политиката изпревариха промените в икономиката. Още през втората половина на 80-те години Горбачов започна да вижда бъдещето чрез реализацията на тези лозунги за преодоляването трудностите :„повече демокрация – повече социализъм“. Икономическите трудности на Съветския съюз се задълбочиха-той катастрофално се разпадна. Че „демокрацията“ (либералната представителна демокрация) е вълшебната пръчица, решаваща проблма на обществото ни  се стана глобално хегемонна идеологема. Независимо от тези разпадни процеси, се възприе като път към бъдещето. Новопоявилите се демократи у нас през на 90-те години истерично  провъзгласяват нова ера, в която „демокрацията“ (обща фраза, зад която стоеше всъщност идеята за либерална многопартийна представителна демокрация, т.е. за един специфичен вид демокрация) е самоценност независимо от обстоятелствата и ще осъществи всичко онова, което „комунизмът“ не бил успял и не можел да осъществи. Пренебрегваше се, че тя и в развитите западни държави се появява едва на определен етап на развитие, сравнително скоро след като те са решили редица други задачи на своето развитие, т.е. че е резултат на развитието, а не безусловна предпоставка.   Новопоявили се медийни политолози,финансирани от САЩ налагащи хегемонно масовото съзнание, „демокрацията“ стана такова най-висше състояние на човечеството, както бе „комунизмът“ за бившите комунисти.     Наложиха като очевидна свръхценност и всяко съмнение звучи светотатствено, ретроградно.   Втората алтернатива на развитие е нелибералната,   В която запази ръководната роля, доминиращото положение на комунистическите партии и се пристъпи към етап на икономическа модернизация чрез използване по активно на ролята на пазара- моделът, използван в Китай. Критикуван от Запада, особено след събития „площад Тянанмън в Пекин”, - под влияние на съветската перестройка китайски студенти и интелектуалци настояваха и тяхната страна да тръгне по либералния път.   Възприели идеята, че само демокрацията може да осигури развитие, западни и наши новопоявили се демократи гледаха с пренебрежение към ставащото в Китай. Сочеха , че много скоро развитието на пазарните отношения и частната собственост ще влязат в конфликт със съществуващата система,очакваха трусове и разпад. В докладите „Глобални тенденции 2010 г.“ от 1995 г. за 2015 г.“ от 2000 г., изготвени от експертно-аналитичните екипи на Американския съвет за разузнаване и професори от водещите американски университети, Китай не присъства. В публикациите за Китай в САЩ и Западна Европа доминират песимистичните тонове и очаквания за тежки трусове.Нещата се променят радикално през 2005 г., когато е публикуван поредният прогнозен доклад на Американската разузнавателна агенция „Глобални тенденции 2020 г.“,който Китай е продължил своето възходящо развитие и се е превърнал във водеща световна сила.   3. Равносметката за успеха на различните модели на развитие? Двадесет  и две години след началото на промените в Източна Европа можем да направим равносметка на два типа догонващо развитие – нелиберален и с либерална демокрация. Равносметката:категорично гигантско превъзходство на нелибералния модел, догонваща модернизация; катастрофа на модела „демократичен“ (либералнодемократичен),който не само не ускори нашето развитие, а по степента на деструктивност се оказа по-разрушителен от всички войни, водрни от източноевропейските държави: Русия днес в резултат на Горбачовата демокрация има повече безпризорни деца, отколкото след кървавата гражданска война след революцията, през 20-те години, когато Макаренко  създава центрове за събирането и превъзпитанието им.   Какво породи нелибералния модел на догонващо развитие на Китай за тези 22 години? Направи на пух и прах либералния модел, опроверга песимистични прогнози- направи Китай първа икономическа сила в света, изпреварвайки САЩ, който се оказа и най голянмият и длъжник Годишният растеж на реалния БВП от 1979г. насам  г. е над 9%. Даже насред най-лошата световна икономическа криза от век насам растежа  от 8,7% чрез стимулиране потреблението от правителството Най-висок растеж и най-ускорено развитие на една икономика за толкова дълъг период в историята. За периода номиналният БВП увеличен 11 пъти. През 1989 г. Китай произвежда около 5% от световния БВП, а днес оспорва първото място с 11–12% от световния БВП и дела във външната търговия. БВП на Китай през 2009 г. е около 5 трилиона, а по паритет на покупателната способност е около 9,5 трилиона. От  2009 г. на интернет потребителите в тази страна е най-голям дял в света- надвиши този на САЩ и Канада, взети заедно. Като се изключи критика към комунистическата партия и политиката и в интернет пространството, всичко друго може да бъде подложено на дискусия и това е фактор в повишаване на управляемостта на системата. Нео либерали не пропускат да изтъкнат нарастване на неравенството, но това е тенденция във всички развити страни. В Китай обаче същественото е, че никога за толкова кратко време в историята такова голямо количество хора не са излизали от бедност. По равнище на конкурентност, като инструмент за развитие при придобиване на различни позиции или за печалба той се оказва много по-конкурентна система от тази на бившите социалистически страни. Достатъчен пример в това от- ношение е например фактът, че за едно място за асистент в Пекинския университет се конкурират средно 150 човека, докато у нас много често е трудно да намериш дори и един кандидат. Китай произвежда все повече високотехнологични стоки, стана най-голям износител на електроника. Китай победи в геополитически и икономически прекроен свят след световната финансова и икономическа криза, резултатите от нелибералния модел на догонваща модернизация.   Доколко успешен е „демократичният модел“ на догонваща модернизация, за България.   През 2009 г. – 20 години след промените  Китай е увеличил БВП 11 пъти. В България е почти същият две десетилетия са загубени за страната. А през това време останалият свят се е развивал ускорено напред и става все по-невъзможно той да бъде догонен. Ние сме между държавите, които са се смъкнали най-много назад в световната надпревара. През 1987 г. България е на 27-о място в света по известния показател на ООН индекс на човешко развитие, отчитащ равнището на БВП по паритет на покупателната способност на човек от населението, състоянието на здравеопазването и образованието, 22 години по-късно, сме се срутили не без помощта и на либералната демокрация очевидно чак на 61 място. А нашите кресливи демократи ни уверяваха, че само това бил начинът да ускорим развитието си и да се наредим сред развитите държави. Ако вземем индекса на промишлената продукция в   България през 1980 г. за 100, в 1989 г. той е 139, а днес – около 30,  а за 2011 – никой не се съмнява, че сме „мръднали” още по назад  на една четвърт от този през  1980 година  връщане световната историческа надпревара с десетилетия назад. През 1989 г. у нас се дават около 2,8% от БВП за наука, сега около 14 пъти по-малко – около 0,2%, което е на равнището на най-бедните африкански държави. Това е свързано с разгромяващо падане  качеството на образованието в страната. Докато Пекинският университет се нареди между 100-те най-добри университети в света- то  бившите социалистически държави няма нито един между първите 200. . Страната ни е демодернизирана, натрупаното преди това национално богатство е разграбено или унищожено . България е най-голям износител на проститутки в света на човек от населението и българските проститутки в Западна Европа печелят около 7% от БВП на страната .Преди 20 години България  печели от електроника, сега от проститутки (заводите закрихме!) Такива са резултатите от сравнението на 2-та типа развитие. По-назад в историята, във времето на Търновската конституция, откриваме:в периодите, когато е била авторитарно нарушавана, има ускорено  развитие . . времето на Стамболов; . след 19-майския преврат през 1934 г. Наложените институции на либерална демокрация се оказват неефективни, корумпирани, имащи катастрофално деструктивни следствия. Не осигуряват разделението на икономика и политика подчиняват държавата и политиката на частни икономически интереси, както са описани в класически марксистки работи, в които се говори за „буржоазния характер на демокрацията“. Ако в Китай нелибералният модел на развитие подчинява икономиката на стратегически и дългосрочни цели,у нас съчетанието на либерална демокрация и неолиберална икономика  подчини политиката на интереси на частни икономически субекти, олигархизирайки държавата, превръщайки я в инструмент за обогатяване на политици и свързани с тях кръгове. Осъществи периферен и силно кормпиран капитализъм, 90% декласирани  с формирано лумпенско и маргинално съзнание, до появата на псевдодемократични версии популистки демокрации, лидерски партии, с политики около ефектеня пиар, негативна пропаганда, срастване с неявни интереси. България формално е парламентарна демокрация, а у нас именно парламентът има нищожно  равнище на доверие от страна на населението. Сблъсъкът на реалните резултати от прехода с предварително напомпваните очаквания за това как демокрацията“ ще ускори развитието и ще ни направи богати ражда масово разочарование и търсене  виновник за това състояние. Доминиращата либерална парадигма ражда нескопосани обяснения за лошите хора, които са съсипали очакванията на добрите демократи:не  дали възможност право демокрацията да действа както трябва. Никой не смее да сложи пръст в раната, да види причината в превърнатата се в „свещена крава“, неподлежаща на каквато и да било критична оценка посока на развитие. Причината се търси в субектите, а не в модела, задаващ съответно поведение на субектите.

Това от своя страна се превръща в печеливш инструмент за популистки манипулации на сили, които искат да се доберат до властта и да задържат властта, издигайки лозунги за
„възмездие“ спрямо тези, които били „виновни“ за това състояние. ( Тройна коалиция, Беров, Виденов и като ги свалим и пратим в затвора, ще потекат мед и масло за всички) На ред е Костов!! Парламентарна демокрация сме, , а ни управлява медийна диктатура,  отвън, без никакъв жал, мисъл, нужда да се пледира за добруването на хората. Неграмотно управление- не защото нашите политици са неграмотни, а защото такава е линията на външните  управници. Унищожаването , като народ и държава на България ( е в ход и сме поставени в безисходица-) е един концлагер от който изличат със зелена карта умните ни деца, а ние се топим, заемайки най първи места по смъртност, бедност, лишени от здравеопазване, своевременно пенсиониране, от работни места.

Ще пращаме в затвора бизнесмени неплатили заплати, притиснати от кризата.Линия на унищожаване наличния бизнес, а старт на нов се смазва от най многото молове на глава  от населението в света. Те търгуват, ние... с какво да купуваме?! Не случайно  се разиграват сценарии за Валентин Златев- смазан от световните проблеми на минната продукция. Други фактори за заблуда са, зле сме, заради Русия, която ни спряла газа , не без натиска на Запада, върху Украйна. Зле сме- Путин става президент..., изборите там недемократични... защото от тях финансирани протестиращи не успяват. Но с Горбачов успяха и това стига сега за да страдаме, а те като победители да решават съдбата ни, да сме опитен и всякакъв полигон...

Сериозният социален изследовател обаче би следвало да вижда зад субективистките обяснения процеси, свързани с особености на възприетия модел на развитие. Въпроса е защо промяната не доведе дори просто до неефективна 
Демокрация- а донесе катастрофична демокрация.   Преоценка отношението либерална демокрация/икономическо развитие   В този контекст отново следва да бъде преосмислено отношението между либерална демокрация и развитие (представяно идеологически у нас,отношение между „демокрация“ изобщо и развитие).
При едно такова преосмисляне в контекста на една социология на
демокрацията откриваме два фактора, имащи значение за нейното развитие и успех.Първият: либерална многопартийна  демокрация в рамките на силните национални държави е относително ново явление, което е успешно при наличието на различни предпоставки: равнище на образовано население; не случайно дълго в западния свят има образователен и имуществен ценз, ограничаващ правото на гласуване.
. Класически либерални 
автори, бащи на либералната демокрация, предлагат тежестта на гласа на участващите в гласуването да бъде различна в зависимост от тяхното образование.А у нас, изборите се решават с плашане 20-30 лева на необразованите роми . .Либерални демокрации предполагат определено равнище на отношение между селско и градско население-при доминиращо селско население те не функционират успешно и са силно неустойчиви.

.В бедни страни с висока поляризация  негативни  з
а либерална демокрация. Тя изисква определено развитие на комуникации и публичната сфера, даващи възможност за диалог. Необходима на определен етап на усложняване и динамика на обществения живот, изискващи много повече прави и обратни връзки за неговата интеграция и устойчива промяна.

Във всеки случай възможността и необходимостта є са силно зависими от 
различни обстоятелства.   Вторият фактор, за успеха на либералната демокрация, е свързан с ролята на силната държава, във висока степен независима от външни фактори и сили. Глобализацията и свързаният с нея процес на отслабване на суверенитета обаче водят до кризисни процеси дори в предходните форми на либерална демокрация в развитите западни държави. Затова навсякъде съществуващите системи са подложени на критика и нарастващо недоволство, падащо доверие към политиците и партиите. В цяла Европа броят на партийните членове и членската маса дори на традиционно големи партии намалява.
Паралелно  възходът на глобалния пазар, на транснационалните корпорации и неолибералните икономики подчиняват все повече държавата и политици не на цели, обещания, пред избирателите, а на своите интереси. Още по-валидно е това за малки и зависими от големите политически сили държави като България, където успешният политик се нуждае от външна политическа подкрепа. Навсякъде  последните  две десетилетия започват да се пукат по шевовете  разграничения между икономика и политика, гърмят скандали за корупция сред висшите политически елити. Демокрация в епохата на неолибералната глобализация се оказва навсякъде и в най-развити държави – все по-корумпирана, подчинена на логиката на пазарните субекти, а не на интересите на мнозинството от гражданите. Ако до 70-те години на ХХ век почти няма голям политик на Запад, който да е обвиняван в корупция, след това скандалите за корупция навсякъде се превръщат в ежедневие. Все потрудно държавата и политиците реализират дългосрочни цели и стратегии и не е случайно, че ЕС не успя да реализира своята Лисабонска стратегия за периода 2000–2010 г. Политиката и публичната сфера се превръщат в място за скандали и шоу спектакли.негативна пропаганда, не за рационален диалог с гражданите, какъвто е идеалът за такава демокрация в някогашните работи на философи като Юрген Хабермас. Във възход така и в най-развитите страни са   лидери като Берлускони в Италия и Саркози във Франция, както и на десни ксенофобски и популистки партии. В този контекст в глобален план през последните десетина години върви преоценка на възможностите на различните модели на развитие и в нарастващо количество публикации се изтъква, че нямаме либерална демокрация  
Фукуяма започна да говори за необходимостта 
от силни институции на държавата,, че либералната демокрация не е безусловно явление, а се появява и може да бъде успешна само при определени условия.

Бившият министър на труда при
 Бил Клинтън и известен проф. по икономика Робърт Райх, в  предвид Китай, каза: „капитализмът не изисква демокрация“     Вървм ли към преосмисляне на ролята на държавата, регулациите в световната икономика, в контекста на глобалната икономическа криза след 2008 г. И у нас се засилват гласовете за трансформиране,усъвършенстване на политическия модел, да се отдели политиката от икономиката и да се даде повече власт на гражданското общество, да се засили пряката представителна демокрация. И в другите страни се говори за това как се променят и как трябва да се променят властовите структури, да се разпределят правомощията на различни равнища и различни институции- държавата да се трансформира така, че да засили своята регулативна роля и значението си на субект, създаващ и насочващ стратегии на развитие. Гласовете в международен план в това отношение се превръщат в лавина последната година в условията на ръсть на Китай, променящите се геополитически баланси и това, което става в САЩ и Западна Европа. В току-що излязлото и печелещо внимание изследване на Янис Мостро, Елиът Гю и Дейвид Дитман „Възход на печелившо инвестиращата държава и гео
политика на XXI век“ 
отбелязва: „Икономическият и геополитическият възход на т.нар. страни от БРИК (Бразилия, Русия, Индия, Китай) демонстрира, че икономическият растеж може да дойде по различен начин – либералната демокрация не е предпоставка за успешна икономическа експанзия. Едностранчивата политика, защитавана от западната агентура и финансови фанатици през 90-те години, не се оказа нищо повече от безсмислица и реално разруши такава стара и огромна страна като Русия.“

Страховете в САЩ от глобалния възход на Китай са големи, защото се оказва, че именно благодарение на нелибералната си демокрация той о успешно осъществява дългосрочни
стратегии и  реализира  проекти, които са амбиция на ЕС- нови енергийни източници, зелени технологии и пр. Не е случайно, че такъв моден и популярен днес философ като Славой Жижек в своя статия не къде да е, а в „Ню Йорк таймс“ по случай 20-год. източно европейския преход отбелязва:
Когато хората протестираха срещу комунистическите ре- жими в Източна Европа, голяма част от тях не искаха капитализъм. Те искаха свободата да живеят живота си извън контрола на държавата, да се събират и да говорят това, което им харесва; те искаха естествен и искрен живот, освободен от примитивното идеологическо индоктриниране и от доминиращото цинично лицемерие. Както много коментатори забелязаха, идеалите, които протестиращите следваха, бяха в голяма степен взети от наличната социалистическа идеология – хората се стремяха към нещо, за като „социализъм с човешко лице“. Може би този начин на мислене заслужава втори шанс.“ Ний вряхме в казана, те ни казваха след 89, колко ни е парило, а наши глупаци ни чертаеха, как най  много жертви са загинали през комунизма в социалистическа почти 9 милионна България, а сега сме с 2 милиона по малко за 22 години и 99%  на ръба между живота и смъртта, за да бъдат упреквани, че са бедни, "защото не са умни, като американците"…да, победиха ни без война… и ни хвърлиха, като гориво, за мотора на тяхното развитие, мотор, отдавна станал негоден отпадък.

Какво ще ни довърши: Шистов газ, като предизвика трус, способни да увреди и АЕЦ Козлодуй. Но тогава ще има ли българи по нашите земи, превърнати в концлагери на уранци и други отричащи добротата на САЩ и Запада… в списъка на които е унищожението на православието и мюсюлманството… в ход е! Нищо не може да се направи, защото причината не е в нашите политици и грешна ни е посоката. Връщане назад няма или само чрез партия „Атака” на Волен…

използван материала 
"ОСИГУРЯВА ЛИ ЛИБЕРАЛНАТА
ДЕМОКРАЦИЯ УСПЕШНО ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ?" проф. д.ф.н. Васил Проданов

Според основателя на Института за изследване на тенденциите, Джералд Селенте, 22-месечната истерия около предстоящия европейски финансов колапс, който започна през март 2010 г., с Гърция, през 2012идва към своя край.

image
В последната прогноза на Селенте,озаглавена "Първата голяма войнана 21 век - да се подготвиш, да оцелееш, да победиш", той рисувамрачна картина за 2012 г.,прогнозира влошаване на класовата борба, която вече е ударила повече от една дузинадържави, като Тунис, Египет, Йемен, Сирия, Бахрейн,Катар , Великобритания, Гърция и Италия, и коятонеизбежно ще се разпространи и в Източна Европа,Централна Азия и дори по-интензивно в Съединените щати.

..."Ако живеете в Гърция, сте депресирани, ако живеете в Испания, сте депресирани, ако живеете в Португалия или Ирландия, сте депресирани", казва Селенте. "Ако живеете в Литва, вие бягате към банката, за да изтеглите парите си. Тези нападения на банките продължават. 
Унгария, Румъния, България - по-голяма част от от Източна Европа също са в депресия. В момента депресията е засегнала много страни."

Както казва селенте, на Китай, също не може да се разчита. Когато американците и европейците спрат да купуват китайски боклуци, Китай ще намали вноса на суровини и енергия от държави, чиито суровини е консумирал по време на бума, което ще доведе до порочния кръг от растяща безработица и икономически упадък.


"Всичко е взаимосвързано", обяснява Селенте... 

...Той продължава: "
послушайте, най-малко, Кристин Лагард от МВФ, тези лихварски бизнес-акули от последна инстанция - дори тя казва това, което ниеговорим от три години - текущия паралел с краха от1929 г., Голямата депресия, валутната и търговската войни и Втората световна война.

Както показва историята, когато ужасите на икономиката съсипват обществото, политическителидери търсят инструменти за създаване на шовинизъмв национален мащаб, за да пренасочат гнева наразярената тълпа. Това търсене на политическа сигурност, обикновено се превръща във война.

"Вижте търговската война, за която те сега говорят. Акосъберете всички заедно, ще видите движението на махалото към голяма война, която вече се случва ", казва Селенте.
 

"Тези психопати, които са причина за тези проблеми дават съвети как да се справим с тези проблеми, чрез добавяне на още повече насилие към старото насилие и престъпна дейност."

Селенте казва, че тласъка към глобален срив и призиви за война, може да се очаква "някъде през първото тримесечие на 2012 г.," когато европейският криза ще се влоши до състояние на колапс. "Няма никакъв начин да се измъкнат европейските страни", казва той емоционално.

Селенте съветва американците отсега да си подготвят план за бягство от страната: "Те приеха Закона за пълномощията на военните сили в спешни случаи.Което дава на президента право да нарече всекиго, терорист, като мен, например. За мен ще дойдат военните (дори не и полицията), ще избият вратата, ще ме арестуват, ще ми представят сглобени обвинения и без съд и съдебните заседатели, ще ме осъдят ... Те могат да ме измъчват, да ме убият, ако желаят, или да ме изпратят в един от тайните затвори разпръснати по целия свят. "

Според него, приемането на този закон, наличието на
лагерите FEMA и плановете да се разпространят по цялата територия CAT скенери, както на летищата, всичко това предполага, че САЩ може да влезе в криза като тази, която е довела до гражданската война от 1861-1865.

Превод и редакция:
Захари Андреев 
11.01.2012
     



Гласувай:
3
0



1. zaw12929 - Толерантност, бистър ум! Тъпи к...
10.04.2012 09:56
Толерантност, бистър ум! Тъпи коментари изтривам, достатъчно ми са тъпаците, които управляват света... и унищожават България, заради прибързаните ни заключения.
цитирай
2. zaw12929 - Това, което си направи българинът, ...
10.04.2012 09:58
Това, което си направи българинът, никой не може и не иска да поправи
Със бомбандировки, или не- ние сме в кюпа... доволни сте, че не чукаме камъни...
цитирай
3. zaw12929 - Ние го искахме- социализъм с чов...
10.04.2012 09:59
Ние го искахме- социализъм с човешко лице... те тва е булка Спасов ден!!!
цитирай
4. djani - Твърде много теоретизиране!
16.04.2012 09:57
Поне за изкушените от Интернет и икономика. Всичко това изцяло или фрагментарно сме го изчели. Не по-различно, от казаното от добрия чичко Маркс. Важен е извода за смяна на парадигмата. А тя няма как да дойде у нас, освен от вън. Може би пак на върха на руските щикове, или с преориентиране към БРИКС. Винаги сме следвали победителите. Твърде малки сме за друго.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zaw12929
Категория: Политика
Прочетен: 10867348
Постинги: 5194
Коментари: 11400
Гласове: 58384
Архив
Календар
«  Юли, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031