Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.04.2012 17:34 - Катастрофални събития ни очакват есента на 2012, не е края на света, но ще е края на държави
Автор: zaw12929 Категория: Политика   
Прочетен: 6013 Коментари: 10 Гласове:
9


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Джералд Селенте: Институт за Социално-Икономически Проучвания в Америка.
постоянно критикува действята на американското правителство и предвижда невиждани за сегашното общество събития.

Тенденции 2012 Мечтата на един американец...

Есента на 2012 най-голямата възможна депресия се е разпростряла по цялото земно кълбо. Милиарди са без работа, бездомни и отчаяни. Държави са банкрутирали, международни търговски взаимоотношения- прекратени, неописуемо високи цени, затворени граници на САЩ?!

 Националистическите и анти-глобалистките движения са прерастнали в основни течения сред обществото. Имигрантите устроили се на запад по време на икономическия бум са обвинявани за ниското заплащане на труда, за това че отнемат местни работни места – биват излавяни и депортирани по техните родни страни.
Въпреки различията между Голямата Депресия през 30-те и днешната „Най-голяма Депресия” приликите извикват спомени за времената преди Втората Световна Война.

От Великобритания чак до Русия се чува ранното биене на военните барабани.
Китай, Виетнам, Индонезия, Сингапур – всички се борят за оцеляване. Индустриалните Япония, Тайван и Южна Кореа обвиняват Китай за постоянния спад на износът. Вътрешни борби и нестабилност разкъсва Югоизточна Азия.

Мексико, не отдавна желана дестинация за отдих от цяла Америка сега е не по-малко опасно място от Конго, а правителството – това което е останало от него Разпрострели се по цяла Южна Америка, преврати и военни конфликти взимат надмощие. Малко нации са пощадени. В Авганиста, Ирак и Пакистан е все същото, само годината и броят на жертвите е различен. Президентът и Конгресът изцеждат хазната и жертват още животи под предтекста да пазят Америка от Азия .
Израело-Палестинския конфликт е в същата патова ситуация. А Иран, военно обвързан с Русия и Китай е вече член на Ядрения Клуб, с когото всички се съобразяват.

Богатите на петрол нации загубили милиарди в безрасъдно и рисковано инвестиране на богатството се опитват да се справят с местните бунтовници и спадът на приходите.

Индийското икономическо чудо е изчерпано от чудеса и отново е в условията на страна от Третия Свят. Изострените отношения с Пакистан предвещават ядрен конфликт.

Канада, Австралия и Нова Зенландия също не са в чудесна форма, но в сравнение с другите страни са райски примамливи.
Африка си е Африка. Не се е променила много. Корупция, бедност, престъпност. Деспоти и диктатори придобиват контрол и власт. Новите завоеватели се изправят срещу старите. Борба за природните богатства, които земята дава.

Видели навреме задаващите се тенденции чрез умни решения и доза късмет се възползваха от инвестиции в собствени енергийни източници.
Бизнеси учещи ни как да оцеляваме се развиват доста добре на фона на другите. „Оцеляване” продава и се е превърнало в търговска марка. По време на обтегнати международни отношения и затворени граници цената и търсенето на двойното или мултинационално гражданство се е покачила.
Но оцеляването щеше да е много повече от оръжия и консерви. Искаше се емоционална и психическа подготовка.

. Дори списания като The Economist излизаха със заглавия: „After the Storm: How to make the best of the recovery.” Или: „След Бурята: Как да извлечем максимална полза от възстановяването.” Политици, финансови гурута, нобелови лауреати, които - с някои изключения - не предвидиха рецесията, сега - отново с някои изключения - излизаха със съобщения, че краят й е дошъл.
На улицата обаче нещата стояха по друг начин. За шофьорите, дърводелците, търговците, счетоводителите, ресторантьорите, колежаните и за много други нямаше възстановяване. Ниско платени работи, загуба на работни места, без успех в търсенето на нова работа - това беше действителността. Но не и в света на медиите.

Америка беше заляна с невиждана от обитателите й по размери престъпна вълна от безцеремонни политици и финансисти. Не минаваше и седмица без Вашингтон или Уол Стийт да извършат престъпление. А ако имаше публични личности с опониращи мнения, те бяха обявявани за луди и даже обвинявани от правосъдието. За всичко това се грижеше и Холивуд впрегнал всяка една стотинка от развлекателната си индустрия.

Разбира се действията на момчетата с костюмите от Уол Стрийт бяха завоалирани с думи, чието значение бе неизвестно за широката публика. Беше се случил най-големият банков обир, само че обрани бяха хората, а не банките. Банките бяха обирджиите.

Хиляди страници с нови закони минаха през конгреса и бяха приети без дори да бъдат прочетени: спасителни планове, стимулиращи пакети, изплащане на задължения, купуване на задължения. Извършено бе престъпление, което беше наречено законодателство. Всички американци и техните наследници бяха нагърбени с дълговете на финансовите институции, така наречените „Незаменимите”. За взимането на това решение нямаше дебати. Какво в крайна сметка щеше да се случи ако тези финансови институци се сринат? Единствено незабавните действия можеха да предотвратят катастрофата. Но каква щеше да е тази катастрофа с която плашеха обществото?
Нищо повече от вече позната ни стратегия с всяване на страх. Икономическа версия на онази, която се използва за войната в Ирак. Предлога беше друг, но играта същата. Без място за дебати.
По време на криза всяко общество се осланя на своите лидери, вярвайки безрезервно в техните намерения и винаги изискващи незабавни действия. Без време да се мисли. През 2009 година малко хора си спомняха войната на Бил Клинтън. Фактите проговарят след време: „Kosovo’s Plight Exaggerated.”, прочетете заглавието на 1 July 1999 на USA Today. “Many of the figures used by the Clinton Administration and NATO to describe the wartime plight of Albanians in Kosovo now appear greatly exaggerated …” - „Много от използванито от администрацията на Клинтън и НАТО доказателства да опишат ситуацията на албанците в Косово се оказаха силно пеувеличени...”
Историята се повтаря, след това дойде 11 Септември, после Авганистан и Ирак. Президентът Обама не измени на традицията. Някои видяха на време заващите се тенденции: замразяване на чужди авоари, ограничаване на интернет свободата, затварянето на границите, арести и прочие. Скоро щяха да бъдат част от ежедневието. А когато най-лошото предстои да се случи, тези които не предприемет мерки и неса готови да рискуват те губят.

До 2012 година - геополитическите опасности, икономическия армагедон, повишението на престъпността, нарко войните, тероризма, гражданското неподчинение – щеше да има много възможности лидерите по света да играят най-страшните си козове, за да може лековерните да бъдат парализирани. А скептиците невъзможни за убеждение щяха да подлежат на драконови мерки, в случай че тръгнат да излизат извън контрол.
Най-страшният коз в ръцете на властта беше, че ако финансовите институции не бъдат подпомогнати от държавата чрез спасителни планове то системата ще рухне и животът който познаваме никога няма да бъде същият. Но щеше линаистина системата да рухне?

Щеше ли цивилизацията да спре да съществува беше въпрос, чийто отговор бе оценен на сумата от 14 трилиона долара. Ето как отговори Обама на този въпрос: „Знаете ли, ако къщата на моите съседи избухне в пламъци било то от цигара в спалнята или от неизключен котлон, моята реакция ще е да спра пожара да се разрастне и до моята къща.” След около седем месеца Бен Берненке, изпълнителния директор на Федералния Резерв, отговори аналогично на същия въпрос: „Ако имаш съсед, който пуши в леглото си или пък пали огън в къщата си и ако вие си казвате: „Не ми пука, няма да викам пожарната” – това е нормално според мен.Но ако къщите са ви дървени и са една до друга? Мисля че всички ще се съгласим с действията по потушаване на пожара. А след това ще се запитаме как да накажем съседа и какви мерки за бъдеще да предприемем това да не се повтори.”

Такова сравнение с финансовата ни система беше непростима лъжа, непоправима глупост, но медиите го изтълкуваха като мъдро и логично. Ами ако съседът ви е комарджия и загуби къщата си на залог във Вегас. Ще трябва ли целия град да плаща дълговете на съседа, за да си изплати обратно къщата. А още повече да му се дават компенсации, за да може да лети първа класа до Вегас и да играе хазарт отново?

Джералд Селенте:
Политически атеист. През 1980г. създава Институт за Социално-Икономически Проучвания в Америка.
Следейки глобалната икономика прави точни предвиждания за движението на световния финансов пазар и историческите следствия свързани с него.
Говори се, че е предвидил сривът на стоковата борса 1987г., колапсът на Съветския Съюз 1991г., азиатската финансова криза 1997г. Последните години постоянно критикува действята на американското правителство и предвижда невиждани за сегашното общество събития.  Мечтае за световна катастрофа... 



Гласувай:
12



1. анонимен - Наистина ли?
11.04.2012 11:18
Позволете да не се съглася с господина, макар да не съм икономист. Катаклизмите за които говори са възможни единствено, ако му повярваме. А повярваме ли му трябва и да признаем че парите, в този си вид са всичко на този свят, от което имат полза само имащите ги, и то в количество по - голямо отколкото могат да усвоят. Това в историята вече се е случвало - почвате да печатате свои пари и.... животът продължава, макар и в изолация. Сиреч войните обслужват само имащите пари, които не са съгласни да понесат загуби, от развитие на технологиите, което е нормално за икономическото развитие на света и развитие на нови отрасли, нямащи нищо общо със съществуващите. Прогресът, който е изваден от уравнението обаче рано или късно си отмъщава. Колкото по - рано дадем на хората свободната енергия, толкова по - късно ще свърши нефтът и докато свърши, вече ще имаме и заместители на пластмасите и други нефтопроизводни продукти. Явно глобализъм липсва и в мисленето, щом робуваме на цикли от 1923 година. Май Гърция ще докаже първа на света какво имам предвид. Ние отдавна сме го доказали, за който мисли като мен.
цитирай
2. анонимен - Извинявам се на автора, ама имам ...
11.04.2012 16:31
Извинявам се на автора, ама имам един въпрос. ПИЛ ЛИ СИ Е ХАПЧЕТАТА ДНЕС? И ако, да, дали не е време да ги смени с по-силни.
цитирай
3. pesho - Za avtora
11.04.2012 17:10
Avtora si e napalno normalen,za sajalenie na horata sa im promiti mozacite.Polojenieto shte stava vse po strashno za niakoi hora.Tezi koito rejisirat vsichko sa go izmislili genialno.
цитирай
4. анонимен - пенсионер
11.04.2012 18:42
"Земя ти имаш хляб и гроб за всички....."-всеки може да избира!
"....спасение дебне от всякъде."
цитирай
5. zaw12929 - Господа анонимни- тук ли си устр...
12.04.2012 01:02
Господа анонимни- тук ли си устройвате среша. Добре! Действайте!
цитирай
6. hatanasov - Нямаше смисъл да чета толкова плява.
12.04.2012 02:58
Няма нищо страшно и в това. Та България въпреки всичко е една от трите държави, които са оцелели в Европа.
цитирай
7. alexanderherzdorf - Има неща, с които съм сългасен в д...
14.04.2012 14:57
Има неща, с които съм сългасен в дадения анализ, но съм длъжен да отбележа, че Селента до голяма степен е фантазьор, който си преписва предсказването на определени събития вече след като са се случили. И в самата статия на доста моменти той изпада в чиста фантастика. Когато настъпи период на криза обаче той става актуаелен и предсказва едни и същи неща - като тръгнем от стагфлацията в първите години на Рейгън до днешната дългова криза, той все говори за тотален колапс, бунтове, ревюлиции и прочие, но досега прав не е излязъл.
цитирай
8. djani - Аман от пророци!
16.04.2012 12:30
Явно маите не случайно са посочили тази година като край на календара си. Но дали краят на един календар е край и на света? Поне за нас българите трудно би станало по-лошо, от това което преживяваме. Ето, дори и уж агонизиращите гърци раздадоха великденски бонуси на всички работещи и пенсионери и даже по 300 евро на безработните. Апокалписиса е за тези, свикнали на висок стандарт. А при нас отдавна е настъпил.
цитирай
9. oranjevia - Аз пък на 20 декември 2012г. ще си ...
17.04.2012 10:55
Аз пък на 20 декември 2012г .ще си организирам напиване.Така съм го решил.По случай края на .... свят.Така че да свършва, че взех да се уморявам от врачки, маи, баячки, библии,пророчици да ми го пророкуват.
цитирай
10. анонимен - Време е са си спомним за Силвио Гезел.
17.04.2012 17:59
Свободна земя,свободни пари.Естественият икономически ред.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zaw12929
Категория: Политика
Прочетен: 14206168
Постинги: 5609
Коментари: 13044
Гласове: 68271
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031