Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. bojil
9. ambroziia
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. bojil
9. ambroziia
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Постинг
11.05.2012 08:50 -
« ДО 151 ЕВРО НА ХЕКТАР ГОДИШНО Е ПРЕДВИДЕНОТО КОМПЕНСАТОРНО ПЛАЩАНЕ ЗА ЗАТРЕВЕНИ ПЛОЩИ С ВИСОКА ПРИРОДНА СТОЙНОСТ
Автор: zaw12929
Категория: Политика
Прочетен: 925 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 11.05.2012 09:02
Прочетен: 925 Коментари: 0 Гласове:
5
Последна промяна: 11.05.2012 09:02
ВИЕ ПИТАТЕ, НИЕ ОТГОВАРЯМЕ »
КЛЪСТЕРИ И КЛЪСТЕРНА ПОЛИТИКА-БЪДЕЩЕТО НА БЪЛРИЯ
“За България е време да погледне отвъд магистралите, да увеличи производството си и да създаде своите индустриални зони, които да са групирани в клъстери…”
Темата Клъстери, съхраняването на макроикономическата стабилност, подобряване на бизнес средата, осъществяването на по-тесни връзки между образователните институции и бизнеса, насърчаване на връзките между отделните производства и индустрии в България и създаване на благоприятни условия за обединяването им в технологични клъстери, бяха темите на първото заседание на Съвета за Икономическо Развитие и Социална Политика, ръководен от Президента на Р България Росен Плевнелиев на 03.05.2012 г.
В работата на Съвета взеха участие: Ръководството на Министертсвото на икономиката енергетиката и туризма, в лицето на министър Делян Добрев и зам.министрите, областните управители, представителите на „КНСБ” и „Подкрепа”, работодателски и неправителствени организации.
При откриването на Съвета за Икономическо Развитие и Социална Политика с основна тема „Конкурентоспособност и инвестиционни приоритети”, Президентът Плевнелиев заяви:
”В света се развиват, тези нации,които предлагат най-продуктивната и най-добрата бизнес среда”.И отново за 2-ри път тази седмица, Президентът Плевнелиев заговори за Клъстери и Технологични Паркове, които той нарече Индустриални Зони, които да са групирани в „Клъстери”.
Държавният глава подчерта, че националната програма „България 2020” ще създаде условия за изграждането на подобни високотехнологични центрове и паркове в няколко от големите градове на Страната, сред които са :София,Пловдив, Русе,Варна и Бургас.
Според Росен Плевнелиев страната ни спешно се нуждае от създаването на среда за ускорено привличане на инвестиции, което трябва да стане стратегическа национална цел. Това изисква да се търсят конкретни решения как да се промени Законът за инвестициите и какви допълнителни стимули могат да се намерят за инвеститорите. “Не можем да сме добри във всичко, но не можем и да нямаме приоритети”, заяви президентът. Той добави, че за създаването на всеки клъстер трябва да се сформира работна група, която да включва представители на бизнеса, на браншовите организации, на образователните и научните среди, на изследователските центрове, представители на изпълнителната и на местната власт.
“Добре е институциите да бъдат близо до клъстерите и това е в съответствие с процеса на децентрализация”, отбеляза държавният глава. Росен Плевнелиев подчерта също така, че този процес на административна децентрализация е положителен, но трябва да бъде много добре обоснован и интегриран в държавна стратегия. “Когато държавите имат план, тогава инвеститорите и бизнеса вярват и инвестират”, обърна се президентът към участниците в срещата. “Очакваме от изпълнителната власт бързо да подготви до края на юни предварителния вариант на Националната програма “България 2020”, в който да залегнат и днешните предложения. Тази програма ще представлява договор с Европейската комисия и е силен инструмент за осъществяването на реформи на база на устойчива стратегия”, подчерта Росен Плевнелиев. Според представителите на работодателските организации държавата може да ги подпомогне чрез подобряване на бизнес средата, въвеждането на електронно правителство и общини и гарантирането на справедливост. Синдикалните организации подчертаха необходимостта пазарът на труда да бъде водещ фактор при определянето на образователните програми във висшите учебни заведения и професионалните гимназии. Председателят на Българската Академия на Науките- акад. Никола Съботинов подчерта готовността на Академията да подпомогне процеса на създаване на технологични клъстери у нас и внедряването на иновации в производството.
Материалът подготвихме за Вас с помощта на Пресцентъра на Президентството на Р България. Очаквайте: Какво предложи, Текстилен Клъстер Коприна на областните управители на Бургас,Разград,Ямбол,Враца и Русе, относно създаване на технологични паркове за възстановяване на текстила в България.
клъстерите. Те се разглеждат по различен начин. "Клъстерът е съвкупност от фирми, доставчици, поддоставчици на услуги, фирми от сходни производства и свързаните с тях институции (правителство, бизнес организации, академични общности, финансови институции и др.). В зависимост от характера на връзките между фирмите в клъстера може да говорим за: вертикални, хоризонтали и секторни клъстери."1 При хоризонталния клъстер фирмите са на едно и също равнище на производство и маркетинг. При вертикалния клъстер фирмите са на последователни нива на производство и маркетинг. При тези клъстери фирмите са от различни сектори. При секторните клъстери фирмите са от един сектор. Друга дефиниция за клъстер е следната - "географски свързана концентрация от сходни, взаимообвързани или допълващи се фирми с активни канали за делови взаимоотношения, комуникация и диалог, които ползват обща специализирана инфраструктура, пазари на труд и услуги и са изправени пред общи възможности за развитие и заплахи."2
Друго схващане е, че клъстерите са нещо, което се базира на систематични връзки между фирмите, и се отнасят за основното или съпътстващо производство, технологиите, природните ресурси, квалификацията на персонала и каналите за дистрибуция. Клъстерът е може да се квалифицира като общност, която работи за една цел - да бъде подпомогнат основния бизнес, като с това се гарантира успешното развитие и на дейностите, които са налице покрай основния бизнес. Освен това те заедно споделят проблемите си и решенията за тях. Така или иначе, независимо от терминологичните вариации ясно е, че клъстерът е доброволно обединение на компании, които имат общ интерес от това.
Какви са основните предимства на тези обединения ? Ако говорим за клъстер от типа "основно производство и неговите доставчици", позитивите от това обединение са ясно разграничими. Базирайки работата си на клъстерното обединение, основният производител на дадено изделие може да разчита на коректност и систематичност в доставките, точно изпълнение на поръчките и на липса на закъснения. От друга страна, за малките фирми-доставчици на основния производител, включването в клъстера е шанс за развитие покрай основната компания. Те могат да разчитат на дългосрочни договори и точност при плащанията. Така за доставчиците участието им в клъстера дава възможност в известна степен да прогнозират бъдещата си дейност и паричните си потоци. Развитието на голямата фирма е фактор за развитие на нейните сателити. Най-важната последица за бизнеса от тези обединения може да се оцени еднозначно - по-добра конкурентоспособност. Разчитайки на дългосрочно сътрудничество помежду си, компаниите могат да намалят разходите си. Дългосрочните договори с доставчиците например са възможност да се намалят разходите за съхранение на детайли и оттам - цялостната себестойност на продукцията.
Макар че е с твърде скромни правомощия, за да осигури някакви съществени преференции за бизнеса, местната власт има огромно значение за възникването и развитието на клъстера Такъв е примерът със Севлиево - фактът, че инвеститор от ранга на "Американ стандарт" е тук, действа като магнит за останалите фирми. Добричката община насочва усилията си за създаване на клъстер в областта на обувното производство в града. Основният фактор за това е бившият обувен завод, след фалита на който в Добрич съществуват около 20 по-малки фирми - производители на обувки. Няколко компании от Девненския регион - "Агрополихим", "Девня цимент", "Солвей-Соди" са обединени в клъстер Девня. Те имат общ зародиш - уникалното находище на природни ресурси край Варна, което е породило техните бизнеси, а също и общи проблеми свързани с възстановяването на околната среда, използването на пристанище Варна и енергоносителите.
Общините определено имат полза от развитието на клъстери, която се изразява в следнито:
Въпросът с клъстерите става все по-актуален с приближаващото отваряне към европейските пазари, тъй като малките фирми нямат капацитет да отговорят на европейските изисквания и няма как да оцелеят, ако не се обединят. Клъстерът им гарантира пазари и обновяване на машинния парк. Освен това работата в екип и партньорство неминуемо водят до повишаване на качеството на продукцията, защото, ако един се провали, целият клъстер се проваля. Успешни опити за създаване на клъстери у нас има и в областта на мебелната и дървопреработващата промишленост в Разлог - клъстерът "Места". Опити за това се правят и във Велинград и Троян. В текстилната промишленост също има успешни опити. Малките фирми за производство на текстил и облекла нямат нито финансови, нито технологични възможности да изнасят продукция. Повечето от тях работят на вътрешния пазар, но нуждата ги кара да търсят други възможности не само да оцелеят, а и да вървят напред. По правило поръчките от чужбина за облекло са обемни и изискват по-голям производствен капацитет. И тъй като не всички предприятия имат пълния набор от машини за всички изделия, те се обединяват и си разпределят работата. Сдружението е доброволно, но на практика е под натиска на пазара и на невъзможността да се инвестира. Обединението в текстилния бранш е налице. Хоризонтален клъстер (за трикотаж) има и в Благоевград и в Хасково. Западните клиенти идват с големи поръчки, а фирмите не разполагат с необходимия капацитет и са принудени да се кооперират с колеги, съседи, приятели. Клъстерът улеснява логистиката за западния контрагент. Плюсовете на това окрупняване са, че фирмите се специализират в някаква дейност и това им дава възможност да отговорят в срок независимо от големия обем на поръчката. За мнозина това е начин за оцеляване, защото малката фирма няма капацитет да се развива в толкова различни посоки.
Практиката е наложила вертикалната интеграция между разградския завод "Амилум" - основен производител на подсладители и нишесте в страната, и производителите на царевица в Добруджа (суровина за производството) и индустрията на газираните и алкохолни напитки (клиенти на "Амилум"). Рудодобивът и цветната металургия в Средногорието също се оценяват от редица специалисти като своеобразни клъстерни обединения. Предприятията "Асарел Медет", "Елаците мед", "Бимак Челопеч", "Юмикор мед", както и КЦМ край Асеновград имат сложни, но добре работещи хоризонтални връзки, осигуряват заетост на повече от 6 хиляди души и формират значимо перо в българския износ. Кооперирането между предприятията и създаването на междуфирмени обединения и вериги с участието на научни и развойни звена е една от възможностите за развитие на етерично-маслената и парфюмерийната промишленост по мнението на експертите от браншовата асоциация.
В парфюмерийния сектор има неформални обединения между производители на опаковки и на козметични продукти. Всяко обединение е възникнало доброволно и е породено от реални потребности. Тези сдружавания между компаниите не винаги отговарят на теоретичното схващане за клъстер, но са полезни. Има специален проект за създаване на клъстер в етеричномаслената промишленост в Южен Централен район. Целта е да се обединят технологичните усилия на фирмите в името на по-голямо розопроизводство и създаване на краен продукт.
Очевидно е, че клъстерните обединения имат бъдеще у нас и може би това е възможност да се избегнат очертаващите се фалити на редица предприятия, след влизането на страната в Европейския съюз. Автор: Марин Иванов Money.bg
Според Росен Плевнелиев страната ни спешно се нуждае от създаването на среда за ускорено привличане на инвестиции, което трябва да стане стратегическа национална цел. Това изисква да се търсят конкретни решения как да се промени Законът за инвестициите и какви допълнителни стимули могат да се намерят за инвеститорите. “Не можем да сме добри във всичко, но не можем и да нямаме приоритети”, заяви президентът. Той добави, че за създаването на всеки клъстер трябва да се сформира работна група, която да включва представители на бизнеса, на браншовите организации, на образователните и научните среди, на изследователските центрове, представители на изпълнителната и на местната власт.
“Добре е институциите да бъдат близо до клъстерите и това е в съответствие с процеса на децентрализация”, отбеляза държавният глава. Росен Плевнелиев подчерта също така, че този процес на административна децентрализация е положителен, но трябва да бъде много добре обоснован и интегриран в държавна стратегия. “Когато държавите имат план, тогава инвеститорите и бизнеса вярват и инвестират”, обърна се президентът към участниците в срещата. “Очакваме от изпълнителната власт бързо да подготви до края на юни предварителния вариант на Националната програма “България 2020”, в който да залегнат и днешните предложения. Тази програма ще представлява договор с Европейската комисия и е силен инструмент за осъществяването на реформи на база на устойчива стратегия”, подчерта Росен Плевнелиев. Според представителите на работодателските организации държавата може да ги подпомогне чрез подобряване на бизнес средата, въвеждането на електронно правителство и общини и гарантирането на справедливост. Синдикалните организации подчертаха необходимостта пазарът на труда да бъде водещ фактор при определянето на образователните програми във висшите учебни заведения и професионалните гимназии. Председателят на Българската Академия на Науките- акад. Никола Съботинов подчерта готовността на Академията да подпомогне процеса на създаване на технологични клъстери у нас и внедряването на иновации в производството.
Материалът подготвихме за Вас с помощта на Пресцентъра на Президентството на Р България. Очаквайте: Какво предложи, Текстилен Клъстер Коприна на областните управители на Бургас,Разград,Ямбол,Враца и Русе, относно създаване на технологични паркове за възстановяване на текстила в България.
клъстерите. Те се разглеждат по различен начин. "Клъстерът е съвкупност от фирми, доставчици, поддоставчици на услуги, фирми от сходни производства и свързаните с тях институции (правителство, бизнес организации, академични общности, финансови институции и др.). В зависимост от характера на връзките между фирмите в клъстера може да говорим за: вертикални, хоризонтали и секторни клъстери."1 При хоризонталния клъстер фирмите са на едно и също равнище на производство и маркетинг. При вертикалния клъстер фирмите са на последователни нива на производство и маркетинг. При тези клъстери фирмите са от различни сектори. При секторните клъстери фирмите са от един сектор. Друга дефиниция за клъстер е следната - "географски свързана концентрация от сходни, взаимообвързани или допълващи се фирми с активни канали за делови взаимоотношения, комуникация и диалог, които ползват обща специализирана инфраструктура, пазари на труд и услуги и са изправени пред общи възможности за развитие и заплахи."2
Друго схващане е, че клъстерите са нещо, което се базира на систематични връзки между фирмите, и се отнасят за основното или съпътстващо производство, технологиите, природните ресурси, квалификацията на персонала и каналите за дистрибуция. Клъстерът е може да се квалифицира като общност, която работи за една цел - да бъде подпомогнат основния бизнес, като с това се гарантира успешното развитие и на дейностите, които са налице покрай основния бизнес. Освен това те заедно споделят проблемите си и решенията за тях. Така или иначе, независимо от терминологичните вариации ясно е, че клъстерът е доброволно обединение на компании, които имат общ интерес от това.
Какви са основните предимства на тези обединения ? Ако говорим за клъстер от типа "основно производство и неговите доставчици", позитивите от това обединение са ясно разграничими. Базирайки работата си на клъстерното обединение, основният производител на дадено изделие може да разчита на коректност и систематичност в доставките, точно изпълнение на поръчките и на липса на закъснения. От друга страна, за малките фирми-доставчици на основния производител, включването в клъстера е шанс за развитие покрай основната компания. Те могат да разчитат на дългосрочни договори и точност при плащанията. Така за доставчиците участието им в клъстера дава възможност в известна степен да прогнозират бъдещата си дейност и паричните си потоци. Развитието на голямата фирма е фактор за развитие на нейните сателити. Най-важната последица за бизнеса от тези обединения може да се оцени еднозначно - по-добра конкурентоспособност. Разчитайки на дългосрочно сътрудничество помежду си, компаниите могат да намалят разходите си. Дългосрочните договори с доставчиците например са възможност да се намалят разходите за съхранение на детайли и оттам - цялостната себестойност на продукцията.
Макар че е с твърде скромни правомощия, за да осигури някакви съществени преференции за бизнеса, местната власт има огромно значение за възникването и развитието на клъстера Такъв е примерът със Севлиево - фактът, че инвеститор от ранга на "Американ стандарт" е тук, действа като магнит за останалите фирми. Добричката община насочва усилията си за създаване на клъстер в областта на обувното производство в града. Основният фактор за това е бившият обувен завод, след фалита на който в Добрич съществуват около 20 по-малки фирми - производители на обувки. Няколко компании от Девненския регион - "Агрополихим", "Девня цимент", "Солвей-Соди" са обединени в клъстер Девня. Те имат общ зародиш - уникалното находище на природни ресурси край Варна, което е породило техните бизнеси, а също и общи проблеми свързани с възстановяването на околната среда, използването на пристанище Варна и енергоносителите.
Общините определено имат полза от развитието на клъстери, която се изразява в следнито:
- чрез тях се внедряват нови иновативни решения на определена територия,
- местната икономика става по-устойчива и конкурентоспособна,
- реализира се значителна добавена стойност,
- регионът се идентифицира с определена продуктова група или индустрия.
Въпросът с клъстерите става все по-актуален с приближаващото отваряне към европейските пазари, тъй като малките фирми нямат капацитет да отговорят на европейските изисквания и няма как да оцелеят, ако не се обединят. Клъстерът им гарантира пазари и обновяване на машинния парк. Освен това работата в екип и партньорство неминуемо водят до повишаване на качеството на продукцията, защото, ако един се провали, целият клъстер се проваля. Успешни опити за създаване на клъстери у нас има и в областта на мебелната и дървопреработващата промишленост в Разлог - клъстерът "Места". Опити за това се правят и във Велинград и Троян. В текстилната промишленост също има успешни опити. Малките фирми за производство на текстил и облекла нямат нито финансови, нито технологични възможности да изнасят продукция. Повечето от тях работят на вътрешния пазар, но нуждата ги кара да търсят други възможности не само да оцелеят, а и да вървят напред. По правило поръчките от чужбина за облекло са обемни и изискват по-голям производствен капацитет. И тъй като не всички предприятия имат пълния набор от машини за всички изделия, те се обединяват и си разпределят работата. Сдружението е доброволно, но на практика е под натиска на пазара и на невъзможността да се инвестира. Обединението в текстилния бранш е налице. Хоризонтален клъстер (за трикотаж) има и в Благоевград и в Хасково. Западните клиенти идват с големи поръчки, а фирмите не разполагат с необходимия капацитет и са принудени да се кооперират с колеги, съседи, приятели. Клъстерът улеснява логистиката за западния контрагент. Плюсовете на това окрупняване са, че фирмите се специализират в някаква дейност и това им дава възможност да отговорят в срок независимо от големия обем на поръчката. За мнозина това е начин за оцеляване, защото малката фирма няма капацитет да се развива в толкова различни посоки.
Практиката е наложила вертикалната интеграция между разградския завод "Амилум" - основен производител на подсладители и нишесте в страната, и производителите на царевица в Добруджа (суровина за производството) и индустрията на газираните и алкохолни напитки (клиенти на "Амилум"). Рудодобивът и цветната металургия в Средногорието също се оценяват от редица специалисти като своеобразни клъстерни обединения. Предприятията "Асарел Медет", "Елаците мед", "Бимак Челопеч", "Юмикор мед", както и КЦМ край Асеновград имат сложни, но добре работещи хоризонтални връзки, осигуряват заетост на повече от 6 хиляди души и формират значимо перо в българския износ. Кооперирането между предприятията и създаването на междуфирмени обединения и вериги с участието на научни и развойни звена е една от възможностите за развитие на етерично-маслената и парфюмерийната промишленост по мнението на експертите от браншовата асоциация.
В парфюмерийния сектор има неформални обединения между производители на опаковки и на козметични продукти. Всяко обединение е възникнало доброволно и е породено от реални потребности. Тези сдружавания между компаниите не винаги отговарят на теоретичното схващане за клъстер, но са полезни. Има специален проект за създаване на клъстер в етеричномаслената промишленост в Южен Централен район. Целта е да се обединят технологичните усилия на фирмите в името на по-голямо розопроизводство и създаване на краен продукт.
Очевидно е, че клъстерните обединения имат бъдеще у нас и може би това е възможност да се избегнат очертаващите се фалити на редица предприятия, след влизането на страната в Европейския съюз. Автор: Марин Иванов Money.bg
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. Блога в Гоогле
2. мит
3. wordpress
4. портал
5. Европа, България Русе
6. Начало струнен транспорт
7. Електродвигатели Дуюнова
8. НАРОДНО ИНВЕСТИРАНЕ
9. Elektromera
10. Mesenver
11. НЕДЕЛИН
12. Sky Way
13. ТВ програма
14. СТЕВИЯ
2. мит
3. wordpress
4. портал
5. Европа, България Русе
6. Начало струнен транспорт
7. Електродвигатели Дуюнова
8. НАРОДНО ИНВЕСТИРАНЕ
9. Elektromera
10. Mesenver
11. НЕДЕЛИН
12. Sky Way
13. ТВ програма
14. СТЕВИЯ
