Платих скъпа цена за незнанието си и за доверието, че лекарите помагат. Но  личния лекар и фелдшера ни не мога да  сложа в една редица с тия от болницата... Внимавайте какво правят и какво лекарство ви предписват. Сякъш им дават бонуси за умрели болни

Когато съпругът ми получи инсулт в 21 часа вечерта, до минути дойде личният ни лекар и лично се обади в бърза помощ, че става въпрос за инсулт. Но, линейката дойде след 2  и половина часа. В болницата стигна в в полунощ. Като лекарят се качи при шофьора и не му приложи никаква процедура.  Даже се опита, да не го вземе. Нямаше количка или носилка. Предупреди, че ако до 10 минути не го натоварим- ще си заминат. Но, го натоварихме, а лекарят не се доближи даже до болния, а се качи при шофьора. В болницата чакахме до 2 часа, за да дойде доктора на томографа. Иначе, че говори че за такива болни фатални са първите 2-3 часа. Докато стигна до болничното легло изминаха 5 часа. При което лекарят, които го прие ме предупреди, че кръвоизливът е прекалено тежък, да очаквам най лошото. След всичко, което ми се случи за 2 седмици в болницата, където имах право от 11 до 18 часа да стоя и обслужвам болния, като не получих инструкции, как да се грижа , останах с впечатление, че служителите  правиха всичко той да не остане жив, докато е тук.

Трябва да имате епикризата, да знаете  какъв е инсулта: запушване на кръвоносен съд( хеморагфичен)  или спукване- с кръвоизлив. Много важно за спасението му е да разберете, какви са лекарствата, които са му предписани. Ще има лекарства, предписани от лекаря, но вие, преди да  ги давате,  прочетете листовката! Като прочетох, че това лекарство, не се дава, опасно е за прекаралите мозъчен кръвоизлив отидох при лекаря, които му ги предписа, показах  му листовката, а той невъзмутимо ми отговори: така ги лекуваме, ти нали не ми разбираш от работата.  Получих рецепта. Отидох в селската аптека, а тя се ужаси и ме препрати при личния лекар. Отмени лекарството, което съставлява стимулант с 90% спирт. Абсолютно опасен за състоянието му.
Ако давате лекарство за кръвното, трябва да го мерите, може да падне и да стане непоправимо. Вие не сте лекар, трябва  да  пазите болния жив!

Ровех се из Интернет. Разбрах: лешникът притежава качествата на орехите. И още нещо  уникално: възстановява работата на мозъка, усилва умствени възможности, препоръчва се за учащи, при интензивна  мисловна дейност, за възстановяване след инсулт.

След прекаран инсулт болните имат промяна на ларинкса- трудно преглъщат храната, ето защо на тях лешника трябва да се дава смлян, редовно всеки ден!

Подобрение се получава. Не става за дни. Тежко болни-след  хеморагичен инсулт ( кръвоизлив в главата)  от болница са с парализа на дясна или лява половина , изкривени уста, набъбнал език, трудно поглъщат дори и водата. Търпеливо, внимателно  се поят и хранят с лъжица. Като на 2-3 часа  им се дава храна: кашеста- 2-3 лъжици попара, кисело мляко, овесени ядки, извара, настъргани ябълки, като в нея се слага 1 супена лъжица смлян лешник добре объркан. При това сте в готовност  да давате и вода за пиене. Да не се задавя. Това се прави всеки ден. Болният се дразни от светлината, отчаян е, парализата му е резултат от поражения на мозъка, който не „командва” движенията. Първите месеци не иска радио, телевизор, дразни се, изпада в депресия, ако не получава такава храна- може да получи анемия.  

 Изминаха 6-7 месеца,  изкривяванията на лицето му изчезнаха. Освен с храната трябва се упражнява езика като 2-3 пъти с чаена лъжица езикът се обръща в правилното хоризонтално положение. На болния се показват гласните от азбуката, произнасят, с молба и той да ги произнася. Защото тези болни са „забравили” значението на думите, да им се казва за посетителите, кой какъв е. Те не знаят, че това са децата им и ще мине време докато го разберат. Беседвах с които са се възстановили в известна степен и те споделяха, как не са познавали в първите дни даже децата си. Други бяха провървели, имаха говор, но не можеха да четат и не искаха да се научат- изпитвали болка, ако гледат текст. Повтаряха инсулта и оживяваха.

Благодарение на грижи у нас  преживя още 4 години, след 6 месеца нямаше криви уста, със здравата си лява ръка започна сам да се храни- леко повдигнат в леглото, обслужва  уринатора. Слагах го на фотьойл до леглото, за да си отпочине гърбът му,да го измия и сменя памперс.Да гледа телевизия. Лежа на кубативен дюшек с постоянно включен компресор. След година постигна  контакт с децата си най вече с усмивка, отделни думи, имаше сексуалните си възможности. Можа парализирания си крак да повдига.

Здравето ни е само в наши ръце, в нашия ум и не се предоверявайте на здравната система там ще ви заблудят за всичко, защото те са сложени при такива условия от здравната каса и Финансовото министерство

 

"Като знам какъв съм инженер, много се страхувам да отида при лекар."
Преживял съм подобни среши с недъгави лекари и линейки "направи си сам" с майка ми, лека и пръст. Не го пожелавам на никого!

ВАЖНОТО Е НЕ КАКВО ЗНАЕШ, А ИСКАШ ЛИ ДА СВЪРШИШ РАБОТАТА АКУРАТНО. КАТО ЖЕНА ИНЖЕНЕР СЛАГАХ В ДЖОБА СИ МНОГО КОЛЕГИ... И ДОКАЗАТЕЛСТВОТО БЕ, ЧЕ ИДВАХА ДА СЕ СЪВЕТВАТ С МЕН. НЯМАШЕ ИНТЕРНЕТ НО НАМИРАХМЕ ИНФОРМАЦИЯ, КАК ДА РЕШАВАМЕ ПРОБЛЕМИТЕ

за жалост, такова ни е дереджето...

Дълголетници са били нашите предци, но бабите ни са слагали на всяка манджа връзка магданоз, на боба връзка джоджан, не са сладили със захар, а с мед.