СТАНИ БОГАТ В БЪЛГАРИЯ :: Интервю с Министъра на МЗХ в служебното правителство:

Проф. Иван Станков е зооинженер, завършил е Селскостопанската академия. Дългогодишен преподавател и учен в катедрата „Животновъдство- преживни животни и млекарство” при Аграрния факултет на Тракийския университет, където последователно придобива научните звания асистент, старши асистент, главен асистент, доцент и професор (2001). От 2007 г. е ректор на Тракийския университет - гр. Стара Загора.
Специализирал е в Аграрния колеж „Харпър Адамс” в Ню Порт, Англия (1995), и в Университета в гр. Дижон, Франция (1996). Има повече от 200 научни труда, учебници, ръководства и справочници в областта на проучването на икономическите фактори и общите проблеми на животновъдното производство, качествените признаци на продуктите от овцевъдството и козевъдството и други.
Интервю:
- Проф. Станков, как ще обобщите свършеното досега от служебния кабинет в областта на земеделието и животновъдството?
- Моят мандат като министър, макар и много кратък, започна с нещо много важно за България, а именно защитата на нашите приоритети в Съвета на министрите в Европейския съюз. Там ни поставиха като основен акцент бъдещото развитие на животновъдството, производството на плодове и зеленчуци, биоземеделието, развитието на младите фермери, на малките ферми. Всичко това са основни приоритети, които заложихме в програма за периода 2014 - 2020 г. Така че животновъдството ще може да се включи в групата на директните плащания, което е много важно, тъй като успяхме да договорим от всички средства, които се предвиждат в следващия програмен период, 12% да бъдат за обвързано с производството заплащане. А това включва такива производства като животновъдството, зеленчукопроизводството, лозарството, биоземеделието. Освен това се предвиди и една възможност около 25% от средствата от втори стълб, които много трудно се оползотворяват и много често се връщат, да бъдат прехвърлени в първи стълб - земеделие. Всичко това, което е направено и се събира като суми, ще бъде насочено към животновъдството и производствата, за които вече споменах. Затова смятам, че всички тези стъпки са много съществени.
Направихме също така пълен преглед на разпределението на пасищата и установихме с голямо съжаление, че една много голяма част са раздадени на хора, които всъщност нямат животни. Така че ще предложим на следващото правителство да преразгледа този казус с пасищата, защото

ТРЯБВА ДА СЕ ОЗЕМЛЯТ ФЕРМЕРИТЕ, КОИТО ОТГЛЕЖДАТ ЖИВОТНИ

Започнахме и много конкретна работа за изграждане на хидромелиоративната система, която също е свързана в много голяма степен с животновъдството, защото най-важните култури, които малко са пренебрегнати в България - фуражната царевица и люцерната, са свързани именно с напояването.
Заедно с всичко това в рамките на тези три месеца изградихме Бизнес научен съвет, разработихме национална стратегия и секторни стратегии, като една от основните е свързана с бъдещето развитие на животновъдството. Там има раздели за всяко едно производство, разбира се и за овцевъдството, което е моя слабост и пристрастие. Също така вече има действащ договор с Катар, така че започваме много конкретна работа за увеличаване на броя на животните, най-вече на овцете, и създаване на такива кръстоски с породата „Аваси“, които представляват интерес за Катар.
- Освен от Катар има ли интерес и от други страни за изкупуване на животни?
- Да, интерес има и от други арабски страни, като Саудитска Арабия, където има нужда от животни, има възможност и за износ за Русия. Най-интересното е, че

ЕДВА 40% СА ЗАДОВОЛЕНИ ПОТРЕБНОСТИТЕ ОТ ОВНЕШКО МЕСО В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
Дори французите, които са големи овцевъди, предлагат да им подготвим партиди, но проблемът в момента е, че ние не можем да направим една голяма партида от около 200-300 хиляди животни например.
- А колко овце се отглеждат в момента в България?
- Техният брой действително е намалял драстично и в момента са някъде около милион и половина, тук включвам всички овце в страната, но реално овцете майки са около един милион. Историята не помни по-малък брой животни от досега. Никога овцете в България не са били под шест милиона, дори и през най-тежките години - войни, епидемии. И сега това смятам, че трябва да се възстанови.
- Стратегията за животновъдство включва ли нова отсрочка от страна на ЕК за модернизация на фермите, които трябва да преминат към първа категория до края на годината?
- В програмния период се залага на иновациите и новите технологии, така че тази част е много добре разработена. Проф. Радослав Славов, който също е овцевъд и декан в Аграрния факултет към Тракийския университет, беше председател на комисията, която разработи тази стратегия. Аз не зная дали ще получим нова отсрочка, но работата в тази насока ще продължи и няма да се налага да се закриват ферми. Вече имаме уверения, че ще има някакви компромиси, въпреки изтичането на крайния срок.
- Точно преди година по време на първия събор на овцевъдите Мирослав Найденов каза, че в България овце има, но няма овчари. Как ще го коментирате?
- Това наистина е един много сериозен проблем за овцевъдите, но трябва да се работи в посока за неговото решаване. Има достатъчно хора без работа, които могат да се ангажират чрез съответната форма на обучение и подготовка в сферата на овцевъдството. Но също така, като говорим за иновации, трябва да споменем и безпастирното отглеждане, особено на месодайните породи, и за изграждането на нови системи на хранене, защото светът вече е преминал към нов тип на хранене с гранулирани и брикетирани храни. Така че има възможности за решаване на този проблем, но за това се изисква много работа и добра подготовка.
- Какви мерки са необходими за бързото съживяване на българското животновъдство предвид драстичното намаляване на броя на животните?
- Този процес никак не е лесен. Самият период на възпроизводство в овцевъдството е доста дълъг, защото през година получаваме един и максимум два приплода от овца. Но възможностите за това е разширеното възпроизводство, а това означава всички годни животни да не отиват за месо, а само за разплод. Другото, което е, че има достатъчно заделени средства, предвидени за закупуване на овце от други страни, както и на други животни. Останалите мерки в тази насока са увеличаване на броя на контролираните животни, което също е много важно, тъй като без селекционирани животни и един добър генофонд не можем да разчитаме да развиваме сектора. Много са спешните мерките, които трябва да предприеме в тази насока следващото правителство, но аз смятам, че

ТРЯБВА ДА ЗАЩИТИМ НАШЕТО НАЦИОНАЛНО БЪЛГАРСКО ПРОИЗВОДСТВО С ЦЕНАТА НА ВСИЧКО

С един по-строг контрол и по-добра организация да осигурим директните плащания и националните доплащания, които са много важни, тъй като в момента стимулите за нашите животновъди не са достатъчни. И най-важното е да променим отношението към българското аграрно производство, защото през годините то е пренебрегвано както по време на плановата икономика, така и след това, при т.нар. пазарна икономика.

Винаги земеделието е стояло на по-заден план. Затова аз настоявам то да стане основен приоритет за България, защото дава суровини за промишлеността, дава поминък на хората, носи добавена стойност, ако тези продукти се произвеждат в страната. Трябва, разбира се, да има експорт на продукти и навън.

Смятам, че държавата трябва да осигури не по-малко от половин милиард лева доплащания за животновъдството към настоящия милиард директни плащания, за да се доближат нашите субсидии до европейските и да съживим сектора.

- Проф. Станков, кои породи са подходящи за отглеждане в България?
- Има различни породи, които са много подходящи за отглеждане в България в зависимост от съответните райони. Така например за планинските райони са подходящи каракачанската, среднородопската, старопланинската, котленската и други породи, които ние пазим в малки стада като генофонд.
Там също трябва да се работи за увеличаване броя на животните, както и контролирания им състав. За полупланинските райони са подходящи цигая, полутънкорунните породи, млечните породи. А за полските райони най-подходящи са и млечните породи, и месодайните породи. Ние имаме достатъчно животни - плевенската черноглава, която е много подходяща, синтетичната популация, някои вносни породи, като „Асаф“, която е много популярна. Има такива породи обаче, които са пригодни само за определени райони.
- А как ще коментирате проблема с ушните марки, които често падат, и фермерите, получили средства от държавата, след това плащат санкции в троен размер за всяко животно без такава марка?
- Това действително е един много сериозен проблем и смятам, че скоро ще се намери решение, защото вече изтича договорът за работа с тази фирма и сме го предоставили като приоритетен въпрос на Агенцията по безопасност на храните

Нагоре