Три заблуди за българския растеж

Колкото повече малки и средни предприятия се появяват на пазара, толкова по-успешно е стопанското развитие на съответната страна? Не и в България. Не и сега. Днес там важат други закономерности.

Николай Цеков разговаря по темата с шефа на софийския Институт за икономическа политика Ясен Георгиев:

Преди броени дни бе публикуван новият доклад на Световния икономически форум за конкурентоспособност. В него България се придвижва с 5 позиции нагоре и вече заема 57-мо място. По редица други показатели, включени в изследването, обаче страната отстъпва назад. Така например в класацията за състоянието на бизнеса България се смъква от 97-мо на 106-мо място. Що се отнася до работата на институциите пък, българските заемат едва 108-мо място от общо 148 страни, включени в изследването. “Тази картина обаче би била непълна без митовете на българския растеж”, твърди икономистът Ясен Георгиев от софийския Институт за икономическа политика.

Заблуда N° 1

“Един от митовете за българския растеж е, че колкото повече нови малки и средни предприятия се появяват на пазара, толкова по-успешно е стопанското развитие на страната. Малките и средните фирми в България с персонал до 250 души и с оборот под 97 милиона лева годишно са над 99 на сто от всички фирми. Те осигуряват три четвърти от работните места в страната. Макар по тези показатели те да формират гръбнака на българската икономика, на този етап те не могат да бъдат “ракета носител” за постигане на догонващ икономически растеж. Оттук идва и разликата между ролята на малките и средни предприятия в България и страни като Германия или Австрия. Значението им за българската икономика е надценено и те не са този гръбнак, за който се говори, че са например малките и средните предприятия в страна като Германия”, отбелязва Ясен Георгиев.

Причината за несигурните позиции на българския малък и среден бизнес, според него, се крие в данните за неговата жизнеспособност. Националният статистически институт информира, че едва 6% от малките и средните фирми успяват да оцелеят пет години след излизането си на пазара. “В Западна и Централна Европа този тип фирми и предприятия се задържат сравнително по-дълго”, казва Ясен Георгиев и обяснява, че за проблемите на българския малък и среден бизнес налице са две ключови обстоятелства – трудният достъп до свежи пари и сивата икономика. За да получат кредити, на дребните предприемачи им се налага да доказват пред банките, че имат достатъчно високи обороти. В същото време за да оцелеят, те трябва да прибягват до двойното счетоводство на сивата икономика и така да скрият част от оборотите чрез сделки в кеш и с плащания на част от заплатите “под масата”. В крайна сметка укриването на данъци, неплащането на осигуровки и триковете при наемането на персонала като стратегия за оцеляване на пазара отрязват достъпа на дребния бизнес до кредити. Друг голям проблем пред малките и средните предприятия в страната е липсата на експортна ориентираност в тяхната дейност, което е от жизнено значение за много от малките фирми и занаятчийските предприятия.”

Заблуда N° 2

“Магическата сила на европейските фондове за България, която щяла да повиши стандарта на живот на българите и да модернизира изцяло страната, е друга заблуда, разпространявана от политици и медии. В този случай е добре да погледнем към резултатите от европейско финансиране в другите източноевропейски страни”, предлага Ясен Георгиев. Полските икономисти например разглеждат помощта от Европа като много скромен компонент в растежа на страната. Значението му се засилва в сегашната кризисна ситуация, но в никакъв случай не превишава ролята на буфер. За да имаме високи стопански постижения, трябва да си поставим цели като осезаемо увеличаване на темповете на икономически растеж посредством иновации, производителност и енергийна ефективност, които да доведат до повече инвестиции, работни места и добавена стойност в българския брутен вътрешен продукт”, казва Ясен Георгиев.

Заблуда N°3

“Твърдението, че с някакво вълшебно преразпределение на държавните харчове ще се стигне до ускоряване на растежа и до намаляване на мизерията е една от новите заблуди на българската политическа сцена”, казва шефът на Института за икономическа политика и обяснява, че това просто няма как да се случи не само поради ограничените бюджетни приходи, но и заради огромната каца без дъно, каквато представляват нереформираните български институции. “Те изсмукват без видим резултат огромна част от скромното държавно финансиране. Една от малкото опции за увеличаване на ресурсите на бюджета е в увеличаването на данъците. На фона на широко разпространените възприятия за нарастваща корупция, резултатът от събираемостта би бил плачевен, защото бизнесът и гражданите не виждат срещу себе си държавен апарат, който адекватно да преразпределя парите им за нуждите на публичния и частния сектор”, твърди Георгиев.

“И ето, че отново стигаме до несвършената от България работа след 6-те години членство в Европейския съюз. А тя се състои в реформирането на държавните институции, особено на “черните дупки” в бюджета. Такива са огромното като щат, но не и като обем на полезна работа Министерство на вътрешните работи, както и зле работещото, но много скъпо струващо на данъкоплатците правосъдие. Освен това страната все още няма читаво “електронно правителство”, което да осигури чрез интернет всеобхватни, бързи и напълно достъпни услуги за гражданите и бизнеса и така да намали поне малко вездесъщата и множаща се бюрокрация”, заключава шефът на софийския Институт за икономическа политика Ясен Георгиев.

 

Защо биоземеделието запада

Мизерни реколти, които не носят печалба и строги директиви затрудняват живота на онези, които се изхранват от биоземеделие. Вероятно поради това голяма част от тях се връщат към традиционното земеделие.

Германците купуват все повече биологично чисти храни. Само че земеделието не успява да произвежда толкова, че да задоволи цялото търсене. А то наистина е високо в Германия. Хранителните продукти, произвеждани без химия, както и опазването на околната среда от отровните въздействия на пестицидите, са от голямо значение за повечето германски граждани. Само през последните 4 години търговскията с биологично чисти храни е отбелязала прираст с цели 21 на сто! Единствено в САЩ търсенето на подобни продукти е още по-голямо.

Германските био-земеделци обаче не успяват да се възползват изцяло от тази тенденция. Едва около 8 на сто от селскостопанските ферми и само 6 на сто от земеделските земи са се преориентирали към екологично чисти продукти. Евтиният внос от Европа и САЩ им създават трудности. Междувременно дори дискаунтърите в Германия предлагат собствен, и то не-малък, асортимент от биологично чисти храни, което сваля нивата на цените.

Вече и дискаунтърите предлагат био-храни, а това сваля нивата на цените

Неизбежната крачка назад

Щефан Рьоке е един от онези германски земеделци, които вече са се предали. На 19 години той поема бащината ферма в провинция Долна Саксония и няколко години по-късно се ориентира към производството на биологично чисти продукти. Обработва 80 хектара земя, където отглежда зеленчуци и зърнени култури. Единайсет години по-късно обаче той вижда постигнатото в съвсем различна светлина и се връща към традиционното земеделие, макар да си остава противник на пестицидите и изкуствените торове. “Не бях доволен от слабите добиви, трудностите при прибирането на реколтите, многобройните контроли. Затова направих крачка назад”, казва той днес.

Добивът от екологично произвеждано жито възлизал на два тона годишно. При цени от по 25 евро за 100 килограма приходите не стигали, за да покрие разходите. Допълнителни затруднения му създавали строгите директиви и разпоредби, свързани с биологичното земеделие. На всичкото отгоре обработваемата земя на Щефан се намира в регион с бедни почви, а използването на торове в биологичното земеделие също е силно ограничено: “Разрешените по директива 40 кг. азотни торове не позволяват производството на достатъчно количество култури – и не дават онзи приход, който би ме задоволил. Виж, съвсем друго би било, ако получавах по 70 евро за 100 кг. зърно”, оплаква се Щефан Рьоке. Откакто се върнал към традиционното земеделие, добивите му са се увеличили повече от два пъти.

Добивът от екологично произвеждано жито е слаб, доходите не покриват разходите

Пречките са прекалено много

Институтът “Тюнен” в Брауншвайг е проучил въпроса за отлива от биоземеделие в Германия. Резултатите сочат, че близо 50% от селските стопани, които между 2003 и 2010 година са се ориентирали към биоземеделие, междувременно са се отказали от него. Основните мотиви за отказа им са икономически затруднения, липса на възможности за развитие, както и трудности с многобройните бюрократични изисквания и контроли. Учените стигат до извода, че е необходимо да се подобрят рамковите условия за работата на фермите, отглеждащи биологично чисти продукти в Германия.

Финансовите помощи за био-земеделците например са твърде различни и зависят от финансовата ситуация на отделните федерални провинции. Политиците постоянно променят плащанията или дори ги прекратяват временно, а това води до голяма несигурност за производителите, които не знаят дали направените от тях инвестиции ще им се изплатят след пет или след двайсет години.

Освен това на европейско ниво се приемат решения, които ще доведат до допълнително ограничаване на европейските средства за екологично земеделие. По всичко личи, че целта на германското правителство 20 на сто от земеделските земи в страната да се обработват екологично няма да бъде постигната в скоро време. И сега увеличаването на площите с еко-култури в Германия върви повече от бавно: през 2012 година те са нараснали само с 1,8%.

  Митът “Био”

Печатът с надпис “Био” се появи в Германия през 2001 година. Роди го лудостта – заради болестта “луда крава”, която върлуваше по онова време. Днес хората купуват био-продукти, защото ги смятат за по-полезни. Дали е така?

Повечето купувачи на био-продукти се интересуват силно от “вътрешните ценности”. Те искат да знаят какво точно има в прясното мляко, шницела и зеленчуците, които са на масата им – и дали това отговаря на нормите за екологично производство. По същество тези хора се държат като влюбените, защото също като тях виждат и очакват само хубави неща от обекта на своите желания, коментира леко иронично “Зюддойче Цайтунг” и продължава: Тези хора вярват, че био-продуктите съдържат повече витамини, повече минерални вещества – с две думи: че са по-здравословни, че са по-добри от конвенционалните хранителни продукти. Така ли е обаче наистина? Изследователи от университета в Станфорд представиха най-обширното досега изследване по този въпрос. В него те стигат до категоричен резултат: “Не съществува почти никаква разлика между биологично и конвенционално произведените хранителни продукти”.

Какво откриват учените?

Учените са анализирали резултатите от стотици медицински и научни изследвания, публикувани в специализирани издания между 1966 и 2011 година. В студията си те са се концентрирали главно върху изследвания, които сравняват съдържанието на хранителни субстанции и наличието на бактерии или пестициди. Обект на изследване са били и 17 студии, сред които и такива, които съдържат резултатите от клинични изследвания на хора, хранещи се съответно с биологично произведени или конвенционални продукти.

Струва ли си да купуваме био-храни?

Какво откриват учените от Станфорд? Що се отнася до съдържанието на витамини, разликите между био и не-био се оказват незначителни. По-значими разлики имало единствено при данните за фосфора, който се откривал в по-голяма степен в био-храните. Но тъй като недостигът на фосфор не е някакъв широко разпространен проблем, учените смятат, че това предимство на био-продуктите е на практика без значение. По отношение на съдържанието на протеин и мастни вещества, резултатите за двете групи храни били почти идентични. Единствено биологично произведеното прясно мляко съдържало малко повече Омега-3 мастни киселини. И там обаче разликите били по-скоро незначителни.

Луди пари за нищо и половина?

Учените са изненадани и от един друг резултат: предположенията, че конвенционално произведените храни съдържат повече вредни субстанции като например салмонелите или бактерията Ешерихия коли не получават научно потвърждение. По-значими разлики се установяват единствено по отношение на пестицидите – в биологично чистите продукти те са значително по-малко.

След като разликите са толкова незначителни, а положителният ефект за здравето – недоказуем, дали купувачите на “Био” не пълнят напразно нечии джобове? Независимо от всички съмнения, био-продуктите са все пак за предпочитане пред конвенционалните храни, твърдят учените от Станфорд. Най-малкото поради това, че биологичните храни се произвеждат без синтетични торове и почти без пестициди, което само по себе си е огромен принос към опазването на околната среда. А онези, които искат да направят нещо добро за здравето си, нека просто по-често посягат към плодовете и зеленчуците – без значение по какъв начин са били произведени, препоръчват авторите на изследването.

 

Какво става с Полша?

Едва ли е имало друга страна, която да се е стремяла към Обединена Европа така силно, както Полша. Сега обаче поляците внезапно взеха да “залагат” предимно на националния си суверенитет, вместо на солидарността.

 

Варшава

Точно в Полша, където европейската идея намираше най-убедени привърженици, в последно време се забелязват тенденции към ренационализиране. Президентът Бронислав Коморовски ясно заяви, че трябва да се сложи край на участието на полски войници в международни мисии из разни конфликтни зони на света като Ирак и Афганистан.

Приоритет занапред ще има националната отбрана, а не тази на Хиндукуш, където наскоро загина 43-ият поред полски войник. Министърът на отбраната Томаш Шемоняк също се включи в тази дискусия като допълни, че за следващото десетилетие се предвижда обхватна модернизация на отбранителните сили, която ще струва близо 32 милиарда евро. Време било Полша отново да е в състояние да “показва зъби”.

В области като енергетиката и климата също се забелязва преориентация. Ключовите думи тук са шистов газ, течен газ и атомна енергия. С ветото си Варшава вече на два пъти блокира работата по европейските климатични договорености. Енергетиката и опазването на климата междувременно са основни спорни тема между Полша и Германия.

Отстъпление по различни въпроси

А напоследък и еврото. Страните, присъединили се към ЕС през 2004 г. и след това, поеха задължението в някакъв момент да се присъединят към общата валута. Само че еврокризата охлади силно тази готовност. Сега мнозинството от иначе тъй проевропейски настроените поляци вече не е за еврото. В Унгария и Чехия евроскептицизмът също се засилва.

Министърът на отбраната Шемоняк

Какво става наистина с Европа? Накъде се развива тя? Има ли място за ново отстъпление от плановете за европейска интеграция, които и без друго не са от най-амбициозните? Нима може новата Европа, а с това и европейските идентичност и нация да се създават само чрез идеи и импулси от горе?

Във всеки случай дискурсът за единна Европа и действителността се разминават повече от когато и да било. Ясно е едно: “Европа на активните граждани” не може да се създаде насила, нито с проповедите на неколцина убедени европейци и ентусиасти.

Броят на хората, напуснали родината си, е нараснал от 154 милиона през 1990 г. до 232 милиона и процентът на мигрантите в богатите страни расте, показва нов доклад на ООН.
Над половината от мигрантите живеят в 10 страни, като САЩ са на първо място с 46 милиона през 2013 г. ООН съобщи, че в САЩ живеят 13 милиона души от Мексико, около 2,2 милиона, които са родени в Китай, 2,1 милиона от Индия и 2 милиона от Филипините.
В Русия живеят 11 милиона мигранти, в Германия – 10 милиона, в Саудитска Арабия – девет милиона, а в ОАЕ и Великобритания – осем милиона.