Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.10.2013 20:03 - ХРАНИТЕ, ДИАБЕТА, ВРЕДИТЕ, ПЪЛНОТАТА
Автор: zaw12929 Категория: Политика   
Прочетен: 2006 Коментари: 1 Гласове:
5

Последна промяна: 20.10.2013 20:57

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Храни, които пазят от диабет и риск  при диабет- да се избягват захар, бяло брашно, наситените мазнини.

Списък от продукти, които предпазват от и при диабет
1. Всички варива са изключително полезни срещу и при диабет. Зареждат с енергия задълго, въглехидратите им се усвояват бавно, което  поддържа кръвната захар в норма, без резки скокове и спадове дълго време след хранене. Помагат за понижаване и на холестерола. Съдържанието на калций в тях също не е малко – 10% от дневните нужди на организма, тоест 100 мг от минерала, се набавят само с половин купичка стар боб.
Калцият, освен полезен за костите ефект, има и друг, както доказва медицинско изследване – подпомага процесите на изгаряне на мазнините. Бобовите храни са източник на растителни протеини укрепват сърдечно съдовото здраве, като чорби, супи и в салати.

2. Нискомаслените млечни произведения – кисело мляко, бяло сирене, извара.

3.. Мазната риба е полезна заради омега-3 мастните киселини, които допринасят за редуциране на лошия холестерол в организма и съответно имат сърдечносъдов протективен ефект. Рибата е богата и на витамин D.

4. От храненето ни отдавна са отпаднали храни като ечемикът и овесът- едни от най-здравословните житни култури. Ечемикът-богат на бетаглюкани- понижават общия и лошия холестерол, предотвратяват усвояването им от организма. Достатъчни са 3 грама от тези фибри, които се съдържат в количество равно на топка за тенис, за да се наблюдава спад на холестерола с 8%. Подпомагат поддържането в норма на кръвната захар, допринасят значително за освобождаването от излишните килограми.  За да се разчита на ечемика за тези ефекти, обаче трябва да се закупува такъв, при който е запазена целостта на зърното, какъвто се предлага в магазините за био продукти. Преди да се пристъпи към готвенето му, трябва да кисне една нощ във вода. Може да се прибавя в супи и ястия, които типично приготвяме с ориз, вместо него. 5. Овесени ядки – са полезни заради фибрите си; понижават на кръвната захар; усвояване  инсулина; забавя усвояването на въглехидратите, стабилизира нивото на глюкоза в кръвта.

6. Боровинките при консумирали в продължение само на 8 седмици, по чаша на ден, се отчита понижаване на кръвното налягане и скок на добрия HDL холестерол.

7. Малко неочаквано, но диетолозите включват и фурмите  и под формата на мармалад са богати на фибри, което и ги прави диетични и полезни-7 броя  осигуряват 4 г фибри;  антиоксиданти – в много по-голямо количество от гроздето, поркокалите и дори броколите и чушките.   И.

8. Зелените листни зеленчуци са полезни заради фибрите и калция, които съдържат; дават фолиева киселина, полезна и за сърцето  - понижава хомоцистеина с 25% при прием на 400 микрограма дневно и с това намалява риска от сърдечносъдово заболяване.

9. Лененото семе и орехи  са  източник на полезни мастни киселини, в растителните продукти – алфа-линоленова киселина, която организмът превръща в омега-3, са, освен че също са богати на фибри. С последните обаче трябва да се внимава, тъй като все пак са калорични. 30 грама орехи зареждат с 200 ккал. Както лененото семе, така и орехите, могат да се добавят в различни продукти – тестени изделия, зърнени храни, салати, закуски и др.
10.Черен шоколад-подобрява холестерола, кръвното налягане. Богат на мазнини,  да се консумира до  30-тина грама на ден

МЕХАНИЗЪМ НА ХРАНАТА ДА СЪЗДАВА ВРЕДА
Захар-Значително количество захар се приема чрез храни съдържащи въглехидрати и скорбяла. тези храни са полезни за здравето ни. Фруктозата, захарта в плодовете нормално е полезна, но приета в неподходящо време и в грешна комбинация създава проблеми на храносмилането и на метаболизма. Захарта играе роля на стимулатор на панкреаса (задстомашна жлеза) да отделя един от най мощните хормони инсулин. Инсулинът има някои добри страни за нашето тяло, като регулира кръвната захар, но лошият ефект е прекаленото много отделяне на този хормон. Toва довежда до превръщане на излишната захар в мазнини, които се натрупват в нашето тяло. От своя страна отделянето на много инсулин стимулира производството на холестерол в черния дроб. Диабетиците, които приемат външно инсулин имат много високо ниво на холестерол и триглицериди (мазнини). Всички наши пациенти, които преминаха на тази диета намалиха холестерола средно с 15%. Въглехидратите се разпадат на глюкоза в нашето тяло и това повишава кръвната захар. От своя страна панкреасът произвежда инсулин, за да понижи кръвната захар, но при този процес инсулинът съдейства за натрупване на мазнини и повишаване на холестерола. Инсулинът също възпрепятства разпадането на вече натрупаните мазнини. Това не е фантазия, а факт. При някои от нас даже има противодействие на производството на инсулин, което от своя страна води до още по голямо отделяне на инсулин, за регулиране на кръвната захар. Има само няколко неща, които не можете да ядете. Това са въглехидрати, които причиняват интензивно отделяне на инсулин. Вие трябва да елиминирате от храната си картофите, белия ориз, хляб от бяло брашно, цвекло, моркови, разбира се рафинираната захар, царевичен сироп, меласа, мед, подсладени напитки и бира. От друга страна вие ще можете да ядете плодове по избор. Списъкът на хранитe, които се позволяват е голям. Както казахме в началото някои комбинации от храни трябва да избягвате, не че самите храни не са добри. Ние искаме да ви предложим начин на хранене, който да е добър за вас и да ви помогне да отслабнете, без да давате пари за разни процедури и фитнес. Намаляване на калориите не довежда до отслабване. Теорията за намаляване на калориите не се доказа на практика. Много от диетите водят до гладуване, което от своя страна лишава организма от важни протеини, витамини и минерали и разбира се постоянно лишение от нормално количество храна. Досега говорихме за лошия ефект на инсулина, но сега ще споменем за глюкагона. Глюкагон се освобождава от панкреаса в кръвния поток в големи количества при консумиране на богата на протеин храна. Глюкагонът съдейства за мобилизацията на натрупаните мазнини в тялото, когато вие се нуждаете от енергия. Когато нивото на глюкагона се повиши, то остава така доста време и спомага за изгаряне на мазнините. Инсулинът се съпротивлява на използването на запасните мазнини, докато богатата на протеин храна не стимулира отделянето на значителни количества инсулин, така че съпротивата е много по малка, като в същото време се повишава нивото на глюкагона, чийто присъствие мобилизира запасните мазнини.
Митове
Едно от нещата, които искаме да дискутираме са някои от концепциите, които от дълго време са поддържани даже и от повечето доктори и както и от други здравни професионалисти.
1. Калории и отслабване

Какво е калория? Калория е количеството енергия необходимо, за да се повиши температурата на водата от +15C до +16C. Теоретично, ако някой консумира количество храна, съдържаща определени калории, тялото трябва да изразходи тази енергия за определено време, за да е неутрално по отношение на калориите. Ако не, тялото ще превърне излишните калории в запаси наречени мазнини, които могат да се освободят евентуално по късно. Това е класическата теория, когато се превишат калориите, те се натрупват като мазнини. Тази концепция се базира на изследвания направени преди много години. Човешкото тегло се регулира чрез интегрираните и добре координирани ефекти на захранване и изразходване на енергия и истината е, че не може още да се разбере как тялото се справя с този сложен процес. Ние знаем, че намаляването на калориите води до временно отслабване. Когато сме на ниско калорична диета, тялото се настройва да изразходва по малко енергия. Изследванията показват, че има наличие на съпротива да се поддържа ниско калорична диета и при по продължително време може да доведе до напълняване. И освен това непрекъснатата борба да приемаме по малко калории ни довежда до едно мизерно хранене, на което ние трудно можем да се задържим и в крайна сметка се отдаваме на едно от най големите удоволствия в живота да се храним нормално. Нашето виждане е, че калориите не са толкова важни, както вида на храната, с която се храним, как се храним и процеса на метаболизма която тя предизвиква.
2. Мазнини и напълняване
Понеже мазнините освобождават повече калории на грам, отколкото въглехидратите или протеина популярния мит е, че мазнините са вредни. Приемането на малко мазнини и повече въглехидрати довежда до приемане на по малко калории и по здравословна диета. Тази концепция води до приемането на огромно количества паста (спагети, макарони и др.), картофи и ориз. Фактът е, че мазнините не причиняват напълняване. Още повече, мазнините са жизнено важни за тялото като го снабдяват с важни елементи като мастни киселини, много витамини и хормони важни за метаболизма. Истина е, че ние много прекаляваме с пържените храни. Правилно е обаче да намалим наситените мазнини. Преработката на мазнините и също и на въглехидратите води до промяна на холестерола. Много важно е да знаем, че някои мазнини спомагат за намаляването на холестерола, а други го увеличават. Като пример, мононаситените мастни киселини зехтин, олио от рапица, фъстъчено олио помагат на пациенти със сърдечносъдови заболявания. Орехите и бадемите са полезни, поради наличието на мононенаситени мазнини.
Изследванията са показали, че в средиземноморските страни, където е повишена консумацията на зехтин има понижена заболеваемост от сърдечносъдови заболявания. Обаче много наситени и полиненаситени мазнини водят до риск от коронарни болести. Средиземноморската диета е богата на свежи зеленчуци и плодове, пълноценно зърно, зехтин сравнение със стандартната диета. Друг клас от мазнини са омега-3 полинаситени или рибено масло. Тези мазнини намаляват триглицеридните нивa и намаляват лепкавостта на тромбоцитите в кръвта. Увеличаването на триглицеридите или тромбоцитите е една от причините за артериосклероза.


3. Холестерол
Холестеролът не беше проблем до 1970 г. По това време за първи път се обърна внимание на опасността от маслото, яйцата, свинската мас и други животински продукти. Това произведе една класация, кои храни са полезни и кои вредни. Изследвания са правени в много страни и се препоръчва да се намали консумацията на мазнини с 30%. Обаче, например в Холандия 48% от енергията, която се получава от храната се дължи предимно на мазнини. Холандия има една от най високата продължителност на живот в Европа. Подобно е, и в Крит. Клиничните изследвания са показали, че намаляването на холестерола не довежда до намаляване на смъртността. Изводът е, че холестеролът по само себе си не е индикатор за риск от сърдечносъдови болести.
4. Алкохол
Алкохолът не допринася много за напълняване. Чаша вино има по малко калории от филия бял хляб. Тялото разпознава алкохола като източник на енергия, като по този начин тялото няма да изгори мазнини от резерва. По голям негативен ефект има когато алкохола се приема на празен стомах. Ефектът се намалява, когато първо се приеме малко храна, така че алкохолът не да може да достигне тънките черва толкова бързо. Някои видове алкохол са по вредни от други. Бирата например съдържа голямо количество малтоза, въглехидрат, който причинява много бързо повишаване на кръвната захар. Виното е най приемливо от алкохола, особено червеното, прието след първоначално приемане на парче сирене или месо. Прекомерна употреба на алкохол е вредна.
5. Храносмилане и метаболизъм
Храносмилането и метаболизма на храните, които приемаме е ключът към поддържане на здравословно и нормално тегло. Защото "ние сме това което ядем".

Храносмилане
Храносмилането обхваща целият процес от приемането на храната до крайното абсорбиране чрез чревните клетки и изпращане до черния дроб за метаболизъм. Най важното при храносмилането е разграждане на протеините, мазнините и въглехидратите в по малки частици и абсорбирането им в кръвния поток и лимфатичната система. Преди това да стане, важна част от храносмилането е смесването и разбиването на храната в стомаха като с миксер. Този процес позволява на храната да бъде омекотена и смесена с течност и подложена на различни фази на храносмилане. Крайната точка е изпразване на стомаха и преминаване на храната в тънките черва. Течностите в стомаха се освобождават много бързо, но солидните частици по бавно. Понякога половината от стомаха се изпразва за между 30-60 мин. По малките частици напускат преди по големите в последователен ред. Последните солидни частици, които напускат са несмилаемите фибри или листните зеленчуци. Доброто сдъвкване на храната е важно за по лесното усвояване. Изпразването на стомаха може да закъснее по различни причини, като приемане на много мазнини, пиене на много алкохол по време на ядене или преди. Това забавяне може да доведе до оттегляне на съдържанието на стомаха към долната част на хранопровода, причиняващо киселини, неразположение в гръдния кош, чувство на препълване, даже и прилошаване и повръщане. Това често става при вечеря преди лягане. Най добре е храната да се смеси в стомаха и постепенно да напусне към тънките черва. В началото на тънките черва, жлъчката от жлъчния мехур и ензимите от панкреаса се смесват със стомашното съдържание и ускоряват процеса на раздробяване на храната на по малки частици. Тази смес се предвижва надолу в тънките черва, където започва абсорбирането от клетките на стените на червата. Смесването на храните има голямо значение за по късното раздробяване на по малки частици, за да бъдат абсорбирани. За пример, приемането на храни съдържащи даже и малко количество неразтворими фибри могат да афектират храносмилането и абсорбцията на въглехидрати като причиняват по малък инсулино стимулиращ ефект, отколкото, ако приемаме само въглехидрати. Това има положителен ефект. Плодовете приемани отделно са по лесно храносмилаеми, отколкото приемани с други въглехидрати и мазнини. Негативният ефект от приемането на плодове неправилно се отразява на храносмилателния процес.
Метаболизъм
Метаболизъм означава "променям" и включва много процеси, които трансформират хранителните вещества в химически субстанции, така че да могат да се използват от тялото. Целият процес е много сложен. Нивото на метаболизъм е различно при хората, което означава, че отслабване и напълняване при една и съща диета може да бъде различно значително. Въпреки че, процесът е сложен вие трябва да знаете, че черният дроб играе централна роля в метаболизма на храните, включително и на алкохола и в метаболизма на повечето от лекарствата.
Нека да разгледаме видовите храни които се метаболизират в тялото ни. Всичко, което приемаме като храна са въглехидрати, разградени до проста захар, 80% гликоза и останалото фруктоза или галактоза в зависимост дали сме приели плодове или млечни продукти; протеини, които се разграждат до аминокиселини; мазнини, които се разграждат до триглицериди; фибри, които са целулоза и не могат да се разградят. От тези само три се усвояват от храносмилателния тракт: захар, аминокиселини и триглицериди (мазнини).

Въглехидрати
Въглехидратите се съдържат в растенията и също и в животински продукти. Преобладаващите въглехидрати, които приемаме са под формата на захар и скорбяла. Въглехидратите могат да бъдат класифицирани като прости захари и по сложни захари, като скорбяла. Всички въглехидрати абсорбирани в тялото ни се превръщат в повечето случаи в глюкоза. Глюкозата е основното гориво в човешкото тяло. Глюкозата се използва веднага или се натрупва като гликоген в черния дроб и мускулите, за да се използва по късно. Ако има останала глюкоза тя се съхранява като мазнини. За да разберете метаболизма на въглехидратите и връзката с нашите препоръки за хранене и отслабване е много важно да знаете какво повишаване на глюкоза причиняват различните храни, когато ги приемаме. Това просто може да се нарече гликемичен индекс, който варира при различни видове въглехидрати. Когато кръвната глюкоза (захар) се понижи, гликогенът който е натрупан в черния дроб се разгражда на глюкоза, нивото на глюкозата се повишава и кръвната захар се нормализира. Въглехидратите като скорбялата, които имат по сложна структура могат, противоположно на някои вярвания да бъдат разградени и абсорбирани толкова бързо както простите въглехидрати, като например обикновената захар. Приемането на въглехидрати повишава нивото на глюкозата в кръвта;при захарта повече, а при пресните плодове по малко. Повишаването на кръвната захар води до освобождаване на инсулин, който от своя страна предизвиква спад на глюкозата. Така, необходимата глюкоза достига клетките и се използва като енергия а останалата се натрупва като мазнини.

Протеини
Източници на протеини са месото, ядките, млечните продукти и някои зеленчуци под формата на съставки наречени aминокиселини. Аминокиселини се освобождават от протеина под въздействието на ензимите отделяни от панкреаса. Без действието на ензимите, молекулите на протеина не могат да се абсорбират, понеже са твърде големи и сложни, за да навлязат в кръвния поток. В случай, че ензимите на панкреаса липсват, те могат да се заменят с капсули вземани по време на ядене. Човек на средна възраст трябва да консумира поне 1 гр. протеини на всеки кг. тегло. И двата вида протеини животински и растителни са необходими за нашата диета. Диетата ни трябва да бъде добре балансирана с двата вида протеини. Когато протеините се разпаднат до аминокиселини, те могат да се абсорбират от червата и метаболизират от черния дроб. Тогава най общо казано аминокиселини могат да се използват от тялото като изграждащи елементи на всички протеини, които образуват клетките, хормоните и нервно трансмитерите (малки субстанции, които предават сигнали на нервната система) или аминокиселините могат да бъдат превърнати в глюкоза или захар в черния дроб чрез процес наречен глюконеогенеза. Това е процес на получаване на глюкоза от невъглехидратни храни. Това е много важно за тялото да произвежда собствена глюкоза в периоди, когато консумацията на въглехидрати е намалена, защото глюкозата е основното гориво на тялото.
Мазнини
Мазнините или липидите са сложни молекули съставени от мастни киселини, които имат животински или растителен произход. Мазнините се храносмилат чрез въздействието на ензими от панкреаса наречени липази. В противен случай те не могат да се използват от тялото и се изхвърлят. Даже когато са разградени на субстанции, повечето от тях остават неразтворими във вода и изискват специален вид абсорбция, чрез превръщането им в емулсия и разтварянето им. Жлъчката от черния дроб, която се съхранява в жлъчния мехур играе специална роля при тази абсорбция. Субстанциите на мазнините са достатъчно големи и без тази процедура не могат да влязат в кръвния поток. При недостиг на панкреатични ензими, те трябва да се приемат допълнително с храната. Мазнините се абсорбират чрез червата като глицерин и се превръщат в триглицериди докато са още в чревните стени и тогава те навлизат в лимфатичната система откъдето тези мазнини могат да се използват от всички клетки на тялото. Клетките използват мазнините като гориво за производство на енергия като важен компонент на клетъчната структура и също като източник на важни субстанции произвеждани в клетките. Много важна функция на мазнините е да образуват изолационен слой непосредствено под кожата. Това трябва да бъде тънък слой от мазнини. Това трябва да бъде тънък слой от мазнини, но ако не е така, той е почти винаги обект на реконструкция при съвременните мъже и жени поради опитите да се контролира теглото и формата на тялото.
Холестеролът не е това, което си мислят хората. Холестеролът не е мазнина и няма нищо общо с наситените мазнини. Това е сложно съединение принадлежащо към семейство стероли. Холестеролът се комбинира с мазнините, когато циркулира в кръвта за да достигне всички клетки. Холестеролът е важна съставка при образуването на стероиди, жлъчни киселини, хормони и други. Защото холестерола е много важен, тялото трябва постоянно да снабдява с него всички клетки. Следователно тялото не само взима холестерол от храната, но и също произвежда предимно чрез черния дроб. Черният дроб трябва да доставя достатъчно холестерол, за да посрещне нуждите на тялото, независимо че ние не приемаме достатъчно с храната. Холестеролът произведен от черният дроб циркулира като липопротеини. По време на тази циркулация в кръвния поток, холестеролът може да бъде депозиран по стените на важни артерии, специално по стените, където има точки на възпаление, малки неравности или малки прекъсвания. Този процес се нарича артериосклероза и водещ до коронарни болести и в някои случаи на високо кръвно налягане.

Сега знаете как храносмилателната система работи и какво пречи на нейната ефективност.

Инсулин
Какво трябва да знаем за инсулина? Инсулинът е най важният от всички хормони за метаболизма. Когато разберем неговото действие, ще разберем как работи диетата. Инсулинът се произвежда от бета клетките на панкреаса. Повечето от хората произвеждат около 200 единици инсулин на денонощие. Той е като метла. Помита глюкозата, аминокиселините и свободните мастни киселини към клетките. При нормалните хора кръвната захар не варира много, поради съгласуваната и компенсираща хормонална активност на инсулина и глюкагона. Инсулинът е единствения хормон, който регулира кръвната захар да не достигне до опасни високи нива. Глюкагонът, който също се произвежда от панкреаса предпазва кръвната захар да не достигне много ниски нива (хипогликемични нива). При ниски нива на кръвната захар глюкагонът разгражда гликогена в черния дроб в глюкоза. Глюконеогенеза може да се получи при дълго гладуване или при прекомерно физическо натоварване. През първите 24 часа на гладуване гликогенът в черния дроб се използва, а след това тялото започва да използва мускулния протеин. Освобождаването на глюкагон се стимулира при хипогликемия, при гладуване и също при приемане на богата на протеини храна.
    Когато приемаме въглехидрати, храносмилателните ензими разграждат храната и когато се абсорбира чрез червата се повишава нивото на глюкоза. Това стимулира отделянето на инсулин. Както знаем инсулинът способства за натрупване на мазнини. Когато кръвната захар падне твърде ниско се отделя глюкагон, който превръща натрупаните мазнини в глюкоза.
    Глюкозата е главният стимулант за производство на инсулин. Фруктозата от захарта в плодовете и аминокиселините (протеини) от месото причиняват значително отделяне на инсулин само при вече съществуващо повишение на кръвната захар. Наднорменият индивид вероятно има повишено отделяне на инсулин поради прекомерна стимулация на панкреаса чрез преяждане или има генетична тенденция на съпротивителност към инсулина. Повишаването на инсулина води до запасяване на черния дроб и мускулите с глюкоген. След като протеините и мазнините са усвоени инсулинът съдейства за отлагане на протеини в мускулите и мазнини в мастните клетки като триглицериди. Не е чудно, че е трудно да се отслабне при повишено ниво на инсулина.
    Инсулинът също пречи за разграждане на глюкогена и триглицеридите (мазнините). Метаболичните процеси включващи инсулин са изключително чувствителни да причиняват складиране на мазнини и също да пречат на разграждането на мазнините. Инсулинът даже активира ензим наречен липопротеин липаз (ензимите са протеини, които ускоряват метаболизма), който съдейства за премахването на триглицеридите от кръвния поток и тяхното депозиране като мазнини. Инсулинът пречи също на хормоночувствителния липаз (друг ензим), който разгражда депозираните мазнини. Следствие на тези две дейности на инсулина се натрупват мазнини, което води до напълняване и увеличаване на натрупванията около кръста.
 




Гласувай:
5
0



1. zaw12929 - Най важната политика не е колко са ...
20.10.2013 20:19
Най важната политика не е колко са депутатите в парламента, коя партия ни управлява, а как аз управлявам тялото си, за да имам здраве и дълголетие
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zaw12929
Категория: Политика
Прочетен: 10671141
Постинги: 5153
Коментари: 11270
Гласове: 57578
Архив
Календар
«  Април, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930