Вчера, 13:26 Енергийната „примка” на Европейския съюз

Фото: EPA

В навечерието на срещата на високо равнище на "Източно партньорство" във Вилнюс, привържениците на европейската интеграция продължават активно да рекламират „изгодите”, които държавите от постсъветското пространство могат да получат от асоциацията с Европейския съюз.

Особено място в сбирките с легенди за райския живот в Европейския съюз заемат разказите, че Европа ще помогне на Украйна, Молдова и други страни на "Източно партньорство" да получат енергийна независимост от Москва. Ако обаче погледнем опита на източноевропейските членки на Европейския съюз, възниква съвсем друга картина. Обещанията за енергийна независимост на практика се превръщат в „енергийна примка”.

Отношението на Европейския съюз към икономическите интереси на своите „младши” партньори е лесно ад се оцени, изхождайки от това, какво европейските власти направиха с тяхната енергетика. Класическият пример е Прибалтика, която се превърна във вносител на скъпия европейски ток след като Брюксел накара Литва да затвори Игналинската АЕЦ. На европейци не им трябват конкуренти, а използването на административни лостове за тяхното премахване е доста печеливша и отдавна изпробвана практика. Игналинската АЕЦ не е единственият пример за безкомпромисно егоистичната политика на Европейския съюз в сферата на енергетиката. Съдейки по това, че контролът върху украинската атомна енергетика след подписването на договора за асоциация с ЕС изцяло преминава в ръцете на европейската агенция Евроатом, чака я пълно унищожаване.

Политиката на Европейския съюз в енергетиката добре се вижда и върху примера на България, Румъния и Полша. Европейският съюз създава условия за включване на енергийните системи на партньорите в своята система, което от една страна отваря възможности за износ на ток, но от друга рязко повишава вътрешните цени, което води до загуба на рентабилност на промишленото производство. В случая с Украйна, Европейският съюз има и един друг подбудителен мотив: синхронизирането на украинската и европейската енергийна система означава „отсичане” от руската система, което, според Брюксел, е съществен плюс. А за да не може Украйна по административен начин да запази вътрешните такси за ток, Брюксел си има верен съюзник в лицето на Международния валутен фонд. Румънският опит за преговори с Международния валутен фонд сочи една интересна закономерност. Брюксел и Международният валутен фонд издигат доста сходни изисквания: приватизация на енергетиката, цени на равнището на европейските. Този тандем леко постига своите цели, особено на преговори със страните, които изпитват финансови сложности. Излиза, че вместо обещаната енергийна независимост и помощ в постигането на „европейски стандарти”, Европейският съюз хвърля върху шията на слабите икономики „енергийна примка”.
Цялото: http://bulgarian.ruvr.ru/2013_11_20/Energijnata-primka-na-Evropejskija-sjuz-4629/

 

НЕ Е ДАЛЕЧ ВРЕМЕТО- ДО 10 ГОДИНИ, КОГАТО И БЪЛГАРИЯ ЩЕ ВНАСЯ СКЪП ТОК, АКО ПРОДЪЛФАВА ДА СПИ НА УХОТО НА СОРОСДОИДИ И РЕФОРМАТОРИ И ВСЯКАКВИ ПРОДАЖНИГИ , ЧЕ НЕ ТРЯБВА ДА ЗАВЪРШИМ СТРОЕЖА НА АЕЦ БЕЛЕНЕ

Военното присъствие в Каспийско море на държави, които не влизат в този регион, е недопустимо, заяви днес министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров на открването на 34-то заседание на специалната работна група по определяне на правния статут на Каспийско море.

„В съвременните условия изключително важно е Каспийският регион да бъде запазен като зона на мира, дружбата и добросъседството. Русия има намерение твърдо да спазва съществуващите договорености по решаване на всички принципни каспийски въпроси единствено в рамките на „петорката” (Русия, Казахстан, Туркменистан, Азербайджан и Иран), чиито членове имат изключителните суверенни права по отношение на морето и неговите ресурси”, отбеляза министърът.
Цялото: http://bulgarian.ruvr.ru/news/2013_11_21/Lavrov-prisstvieto-v-Kaspijsko-more-na-chuzhdi-drzhavi-e-nedopustimo-9372/

Евгени Диков, ръководител на Софийската градска прокуратура (СГП), е предложен за директор на Националната следствена служба (НслС) на овакантеното от Бойко Найденов място.

Това стана ясно на заседанието на Висшия съдебен съвет.

Кандидатурата на Диков е подкрепена от главния прокурор Сотир Цацаров и членовете на ВСС Румен Боев и Румен Георгиев.

Ако в Румъния още някой не знае, то скоро ще се убеди, колко е "приятно" да лежиш на плажа в достъпна видимост на военна база.

За чувствата могат да разкажат туристи, които това лято са почивали на кипърския курорт Пафос в момент, когато удар срещу близко разположената Сирия изглеждаше неизбежен. Всички гледаха към морския хоризонт и очакваха възможен ответен удар по Акротири – разположен близко до военната база на Англия. Защо посочваме всичко това? Защото румънското пристанище Констанца, оживен туристически център, е било решено да бъде преобразувано във военно-транспортен възел на ВМС на САЩ. През него, а по-точно през тукашното летище, ще се извършва прехвърляне на американски товари в Афганистан. Необходимостта от такива транзитни пунктове никой не отрича. Въпросът е за друго. Не са ли твърде много военните бази на НАТО в Черно море?
Цялото: http://bulgarian.ruvr.ru/2013_11_21/VMS-na-SASHH-kraj-plazhovete-na-Konstanca-2117/