Цацаров командирова прокурора Роман Василев "да работи по доктората си" - 25 яну Прокурорът Роман Василев подал оставка, не е приета - 12 апр Източниците, източниците... на колене! - 11 апр Лъсна полицейско насилие по делото срещу бившия военен министър - 27 апр Съкрушителни за прокуратурата и следствието мотиви обяви Софийският апелативен съд (САС), потвърждавайки оправдателната присъда по делото "Цонев, Сантиров, Попов".

Процесът е монтиран чрез действията на главния прокурорски свидетел и сегашен началник на Столичната следствена служба Петьо Петров, като е била инсценирана и задействана корупционна схема с цел да бъдат дискредитирани тримата подсъдими - този е основният извод на съда.

На съд бяха изправени бившият военен министър Николай Цонев, съдията от Софийския градски съд Петър Сантиров и бившият главен секретар на Министерството на финансите Тенчо Попов с обвинение, че Цонев в съучастие с Попов е трябвало чрез съдията Сантиров да даде на следователя Петьо Петров 20 хил. евро подкуп, за да потули делото срещу бившия военен министър. Разследването се прослави с начина на задържането на Цонев в болничен коридор от маскирани и тежко въоръжени командоси, предвождани от зам. градския прокурор Роман Василев, който, разпореждайки Цонев да падне на колене пред телевизионните камери, го нарече абсолютен престъпник.

Съмненията, че процесът е монтиран и че следователят, който по-късно оглави столичното следствие, сам е поискал пари, възникнаха още в началото на разследването, след като стана публично известно, че върху плика с парите, който е главното веществено доказателство, липсват пръстовите отпечатъци на Попов. След присъдата и на втората инстанция - Апелативния съд, вече се чете черно на бяло, че следователят Петров съзнателно е провокирал подсъдимите, за да ги въвлече в корупционна схема, което означава, че умишлено е създал предпоставки за извършване на престъпление.

В мотивите си съставът на САС с председател Спас Иванчев, Милена Панева - докладчик, и Калинка Георгиева детайлно се спира на ролята на следователя Петров, но не като лицето, на което е бил предложен или даден подкуп. А защото той е "бил лицето, преднамерено създало условия за предлагане даване на подкуп". Негова е била инициативата за срещите с всеки един от подсъдимите, той е настоявал за лична среща с Цонев, "като сам признава, че след такава среща с Цонев неговото участие в подкупа би било "директно".

Ето защо, сочи САС, всичко случило се през март 2010 г. "представлява единствено и само неправомерна форма на разследване". "Тук не се касае за една започнала вече неправомерна дейност на тримата подсъдими или на някого от тях, за пресичане или за разкриването на която да е била реализирана, макар и провокативно, една помагаческа дейност от страна на свидетеля Петров. Тук се касае за провокационно мотивиране от страна на този свидетел към престъпление. Без значение е целта на тази му активност – дали, за да бъде разобличен онзи, който даде или приеме подкупа, или пък целта е била единствено за злепоставянето на това лице. Целта не е в състояние да промени същността на действията, представляващи преднамерено стимулиране на другиго към извършване на престъпление, нито е способна да ги оправдае", казва Софийският апелативен съд.

Въпреки че и първата инстанция на СГС излезе с близки мотиви за оправдателната присъда, които силно дискредитират високопоставен в йерархията магистрат, никаква реакция нямаше от страна на Висшия съдебен съвет.