как и кога българските заплати може да се изравнят с европейските? Не, не може. „Ние, българите, често искаме целта, но не искаме пътя към нея. Искаме шведската социална държава, обаче не искаме 60-те процента данъци. Даже и 10-те процента са ни много. Същото е и с идеята за примерно 50-процентно рязко увеличение на доходите, почерпана от Унгария. Там обаче последва съответното поскъпване и срутване на пазара на труда, така че покупателната способност на унгарците въобще не се повиши с 50% и до изравняване на доходите с европейските не се стигна. Така че това е илюзия и то предизборна илюзия„   За късата памет на политици и избиратели По думите му в България преди избори всички се упражняват на тема доходи. „90% казват „не ни стигат парите„, другите 10% казват „гласувайте за нас и ние ще ви оправим парите„. След изборите 10-те процента започват да обясняват, че обещаното не може да стане по причини, които не са им били известни по-рано. Макар че на предишните избори пак са обещавали същото“ Според Иван Нейков, освен за късата памет – и на политиците, и на избирателите – тази непрекъснато повтаряща се ситуация е пример за това, че в България дебатът за доходите се води на погрешна основа – „едните искат, другите дават„. На принципа „искаме 50 лева отгоре“ правителството отговаря „не може, даваме ви 20″. „Защо обаче едните искат 50, защо другите дават 20, на никой не му е ясно„ „По отношение на доходите ние вече десетилетия много упорито сме концентрирали усилията си в това някой да ни даде повече, някой да дойде и да ни оправи. Това е носталгия, както се казва, спомен от миналото, но обърнат към бъдещето. Логиката е – не ми стигат парите, затова ми дай 50 процента. А тя би трябвало да е обратна – плащай ми повече, защото аз ти давам качествен труд. Парадигмата ни е сбъркана. Това е улица без изход„   Какво трябва да се направи? Експертните изследвания, включително на Балканския институт по труда и социалната политика, основаващи се на сравнителен анализ на добрите практики по света, сочат, че съществува друг, по-перспективен път. „Нужни са ясен модел и действащ механизъм за формиране на доходите, каквито всъщност в България нямаме. Нямаме отговор на въпроса как се съотнасят доходите между отделните професии. Нямаме инструментариум, за да знаят хората, че техните действия или бездействие водят до един или друг резултат в доходите им„ Като пример той най-напред посочва необходимостта от механизъм за корекция на минималната работна заплата, който да се базира на съчетание от обективни показатели като инфлация, други ценови нива, развитие на средната работна заплата, продуктивността, линията на бедност. Нейков изтъква, че след няколкогодишен труд на експерти, включително от Министерството на труда, се е стигнало до професионална и общоприемлива – и за работодателите, и за синдикатите – разработка на такъв модел. Тя обаче е била отхвърлена без никакви обяснения от финансовото министерство при предишното правителство. „Идеята е жива, Министерството на труда продължава да я поддържа, но има абсолютна нечуваемост по отношение на минималната работна заплата и от днешния състав на Министерството на финансите„, че този синдром на нечуваемост се наблюдава не само при минималната работна заплата, но и въобще при формирането на доходите. Като следващ елемент от един възможен общ механизъм той посочва инфлационният индекс като коректив на доходите. Той присъства в някои колективни трудови договори, но би могъл да бъде възприет и по-широко, още повече че приложението ме у елементарно.   Без никакъв ориентир „В България в момента нямаме никаква базова стойност, никакъв ориентир„, посочва експертът и дава за пример опита на Полша. „Там преди много години казаха: избираме няколко професии, даже няма значение кои точно, които са ориентирът. Констатираме какво е днес съотношението спрямо тези заплати на всички останали, приемаме, че това е „минимално деформирано“ състояние и от този момент нататък, мръдне ли едната заплата, променят се и другите, така че да бъде запазено това съотношение – като оценка на обществото, като стойност на труда, тежест, качество„ Следващият му пример е свързан с Германия и скандинавските страни. „Те са заложили един „абсолютен кит“, върху който плува цялата им система за формиране на доходите – квалификацията. В тези страни съществува почти автоматична връзка между квалификация и доходи. Което прави хората изключително мотивирани да поддържат и повишават квалификацията си. В България такава обвързаност напълно липсва„   Разумният път между крайните илюзии Разработването и прилагането на такъв механизъм за формиране на доходите е единственият разумен път между двете крайни и илюзорни представи за тяхното повишаване – чрез груба административна намеса на държавата или чрез пълната липса на регулация, оповаваща се само на свободния пазар. „Такъв механизъм ще позволи на предприемачите да прогнозират бизнеса си, а на хората да правят своя избор и да знаят какво трябва да направят, за да постигнат целите си„ „Пътят, който сме избрали сега, няма да ни доведе доникъде. Просто ще повикаме, ще минат изборите, ще мръдне малко минималната заплата, после пак ще продължаваме да сме последни по доходи„

КОГА БЪЛГАРСКИТЕ ЗАПЛАТИ МОЖЕ ДА СЕ ИЗРАВНЯТ С ЕВРОПЕЙСКИТЕ?
ЕТО KАКВО НАПРАВИ ПУТИН:

Путин УБИ на запада печелившото магаре, спря кранчето на източване от превърната  до 2000 година в колония на Запада Русия:  увеличи бюджета на Русия 22 пъти.  Увеличи военните разходи 30 пъти.
Увеличи брутния вътрешен продукт 12 пъти (по ниво на брутния вътрешен продукт Русия се издигна от 36-то на 6-то място в света).Увеличи златно-валутните резерви на Русия 48 пъти.Върна 256 залежи на полезни изкопаеми  под руска юрисдикция (под чужда останаха само 3). Национализира 65% от нефтената промишленост и 95% от газовата. Вече пета година поред Русия заема 2-ро или 3-то място в света по износ на зърно (в момента САЩ са на 4-то място).  Средната заплата в на държавните служители се увеличи 18,5 пъти. Средната пенсия се увеличи 14 пъти.  Намаляването на населението спадна от 1,5 млн годишно през 1999 г. на 21 хил. през 2011 г. - тоест, 71,5 пъти. Забрани депутатите в Държавната дума да имат сметки в чужбина.     Предотврати американското нападение срещу Сирия.
Прекрати войната в Чечня. От януари 2000 г. до днес курсът на рублата се промени от 28 рубли за долар на 29 рубли за долар. 

Днешна Русия е нормална европейска държава - а не онази просяшка страна, в която средната пенсия беше 20 долара и където господари бяха финансовите пирамиди и Международният валутен фонд. През 1992 г. режимът на Елцин отмени ИЗЦЯЛО износното мито на нефтопродуктите. На 23 януари 1999 г. правителството на Е. Примаков въведе отново такова мито. При износна цена на нефта от 9,5 долара/барел митото беше 2,5 евро на тон, а при цена над 12,5 долара/барел - 5 евро на тон.  Това не беше кой знае колко обременително за износителите- но,  даде 14 милиарда рубли в празната хазна.През август 1999 г. Елцин назначи Путин за министър-председател.Само след месец Путин увеличи митото на 7,5 евро/тон, а от 8 декември - на 15 евро/тон.  Митото все повече се увеличаваше - и днес износителите отчисляват в държавния бюджет около половината от цената на експортирания нефт. От януари до ноември 2007 г. митниците на Русия предадоха в държавния бюджет 2,57 трилиона рубли - около половината от всички приходи в бюджета.

Рязко се увеличиха и доходите на гражданите. Това се отрази най-вече върху строителството на жилища. Цяла Русия днес на практика е една огромна строителна площадка: от януари до септември 2007 г. са построени 375,9 хил. жилища с обща площ 34 млн. кв. Метра. Циментовите заводи в Русия не успяват да задоволят търсенето и се налага внос на цимент от Китай.  Нарасналите доходи на населението доведоха до увеличаване на търсенето на жилища,  увеличи цената има, което  на свой ред повиши доходността от строителната дейност. Резултатът- в строителството се вливат огромни средства и се наблюдава истински строителен бум.

Увеличените доходи на гражданите повишиха търсенето на автомобили. Само за 2006 г. обемът на автомобилния пазар в Русия се увеличи с 45% и достигна 32 милиарда долара, а броят на продадените нови коли - 2 млн броя. По този показател Русия е на 5-то място в Европа след Германия, Великобритания, Италия и Франция. В момента се строят няколко нови автомобилни завода, а досегашните увеличават обема на производството си.  Всичко това е последица от увеличаване на търсенето, което означава - от повишаване на доходите на населението.

За 10 години бюдж. разходи за социална политика (пенсии и помощи) се увеличиха с 30%. Преди Путин пенсиите бяха под екзистенц-минимума с около 25%, а през 90-те години и въобще не се изплащаха.
Сега са с 50% над екзистенц-минимума и постоянно се увеличават.
През 2000 г. средната заплата в Русия е била 2223 рубли (около 80 долара). Сега средната заплата в Русия е 19174 рубли (около 660 долара).
Закупуването на домашни потребителски стоки за 10 години се увеличи 10 пъти. Личните автомобили са се  увеличили  3 пъти.

Путин национализира ЮКОС, без да изнервя руския бизнес, по съвсем пазарен начин - чрез фалит и търг.
Това стана в рамките на законите, приети от демокр. парламент. Президентът няма право да използва други средства. Повод за арестуването на Ходорковски бяха данъчните машинации на ЮКОС. С такива машинации се занимават практически всички големи частни фирми и затова никой не вярва в този предлог. То не е и за вярване че.. Путин защити интересите на държавата.  Доказателство за това е предаването на активите на ЮКОС на държ. компания „Роснефть“. По-справедливо би било тези активи просто да бъдат конфискувани, но... има си закони. И Путин просто се придържа към тях. Президентът не може да излезе от рамките на своите пълномощия.
Може само да се добави, че след като Ходорковски влезе в затвора, събираемостта на данъци от бившите активи на ЮКОС се увеличи 80 ПЪТИ!

През 2004 г. Путин окончателно премахна закона „Споразумение за дележ на продуцията“. Този закон беше приет от режима на Елцин, за да забогатяват олигарсите (Ходорковски, Гусински, Березовски и т. н.) и за да може руските нефтени залежи да бъдат заграбени от западни (американски и британски) нефтодобивни корпорации. По този закон руските залежи на природни ресурси минаха под междун. юрисдикция, съответно парите от добива на руския нефт постъпваха не в бюджета на руската държава, а в западни фирми. Парите от добива на нефт отиваха най-вече в британската компания „Шел“ за покриване на фирмените й разходи. Чак когато останеше нещо, те го предаваха на Русия. През 2006 г. Путин заяви следното по този повод: „Ние и сега нищо не получаваме от тях, а ако те увеличат разходите си, няма да получаваме и през следващите 10 години“. Фактически до този момент Русия не получаваше никакви пари от собствения си нефт.
След като законът беше премахнат през 2004 г., постъпленията в бюджета се увеличиха от 3 до 4 пъти.
След развалянето на договорите по залежите „Сахалин-1“ и „Сахалин-2“ Русия остана с дългове към американски фирми в размер на 700 млн. долара. За онзи момент това беше твърдемного. Целият англо-саксонски свят настръхна срещу Путин по една проста причина: Великобритания планираше да осигури петролните си резерви за дълги години напред за сметка на Русия - единствено Германия и Франция, които нямаха пряк интерес в този процес, останаха неутрални...

През 1992-1995 г. държавният апарат на Русия се формира според вижданията на чуждестранни съветници. Цялото законодателство на Русия от 90-те години, в това число данъчното, беше написано от тях. В руските министерства работеха около 10 хиляди чужди съветници. Джордж Сорос финансираше написването на учебници по история, където за битката за Сталинград се споменаваше на 2 страници, а за срещата на Елба между съветските и америк. войници - на 10. Върху тетрадките на руските ученици се мъдреха портретите на четирима президенти на САЩ.  За съжаление, и до ден-днешен в правителството са останали реликти от онази епоха - но да се надяваме, че постепенно Путин ще ги изхвърли окончателно.  Но защо Путин не може веднага да уволни всички тези враждебно настроени към Русия чиновници? Причината е проста: Конституцията на Русия, написана под диктовката на западните съветници, не позволява бързата им замяна.
Сега Президентът е само един от многото хиляди чиновници, при това с доста ограничени пълномощия. Вярно, малко по-големи, отколкото на другите чиновници - но държавният глава не може да влияе върху всичко. Той дори не може изцяло да определи състава на Министерския съвет, макар по закон това да е в сферата на пълномощията му.

Преизпълнението на бюджета по времето на Путин позволи да бъде създаден Стабилизационен фонд. Сега е натрупан огромен златно-валутен резерв - и Русия няма външен дълг.

Войната в Кавказ е приключена, сепаратистите са унищожени. Всички що-годе известни лидери на терористите са ликвидирани физически.Даже е убит и Яндарбиев в Катар, да не говорим за всякакви там басаеви и умарови. Путин обеща да ги „удави, ако трябва, и в тоалетната чиния“ - и изпълни обещанието си. Разбира се, сепаратизмът не е унищожен напълно, такива конфликти не се решават бързо. Сегашното положение в Кавказ е оптималният вариант. Ако чеченският елит чувства силата на Москва и ползите от сътрудничеството си с нея - тогава сепаратизмът ще изчезне от само себе си. Именно това се случва.     Опитите на западните шпионски централи да захранват терористите все още водят до отделни терористични актови, но това е максимумът. Война вече няма да има.За 10 години Путин увеличи политическото влияние на Русия в света и издигна нейния имидж. Днес тя следва собствените си интереси, а не тези на Запада. Путин беше признат за най-влиятелния световен политик за 2013 г. Той предотврати унищожението и разрушението на Русия, като я изведе от катастрофата, причинена от Горбачов и Елцин. Затова и западните медии го ненавиждат и го сравняват с дявола.

Всеки, който се интересува от политическия живот в Русия, вижда, че борбата срещу корупцията придоби невиждани мащаби:2-3 пъти седмично телевизиите показват арести на чиновници, полицаи, съобщават за поредните присъди срещу държавни служители.

Да не забравим и Крим. Ето как беше предаден той на Украйна. През 1992 г., на подписването на Беловежките споразумения за разпадането на СССР, украинският представител Леонид Кравчук забелязва, че Борис Елцин се е заиграл с водката и бави подписването. Затова го подканва:
- Боря, ако искаш, вземи Крим - само подпиши най-после договора!
Пияният Елцин великодушно махва с ръка:
- За какво ми е Крим? Ето, подарявам ти го!
И подписва, като по този начин с едно драсване зачеркна усилията на княз Потьомкин, Екатерина Велика, героите от отбраната на Севастопол през 1856-та, героите от отбраната на Севастопол през 1941-ва...
Преди няколко дни Путин премахна последиците от тази подигравка с историята - и хората в Крим пееха и танцуваха по площадите, завръщайки се в Родината си.
Ето, затова русофобите мразят Путин!а ТОВА Е ТЪТЯТ ДА СЕ СПАСИМ ОТ НОВОТО КОЛОНИАЛНО РОБСТВО- ЗАПАДНА ДЕМОКРАЦИЯ:
МНОГОПАРТИИНОСТ- ЗА ДА СЕ НАМРАЗИМ, ЗА ДА СЕ НАДЕЛИМ...
ПАЗАР ЛИ??? ЗА ПРОСТИТУТКИ 13 000 КРАСИВИ БЪЛГАРКИ СА НА ЗАПАД

По материали от http://rublogers.ru/     Реките на Сибир гъмжат от хипопотами.

Тамошните жители ги ловуват и продават, щом се събудят от зимния сън.

Комодор Р. Пери

Из доклад до британския парламент

1742 г.

 

 

Владимир Медински

 

МИТОВЕТЕ НА РУСОФОБИЯТА

 

Няма народ, за който да са измислени толкова лъжи, нелепости и клевети, както за руския народ.

Екатерина Велика

немкиня

Реките на Сибир гъмжат от хипопотами.

Тамошните жители ги ловуват и продават, щом се събудят от зимния сън.

Комодор Р. Пери

Из доклад до британския парламент

1742 г.





Владимир Медински



МИТОВЕТЕ НА РУСОФОБИЯТА



Няма народ, за който да са измислени толкова лъжи, нелепости и клевети, както за руския народ.

Екатерина Велика

немкиня

Ако россия и България бяха управлявани от т.нар. западняци, днес щяха да са процъфтяващи или поне нива икономически над това което "са" - това е "простата" истина, не мит, всичко друго е лаладжийство.

Вечния мит за руснаци (за част) и българи (и пак за част) е, че чужденците са виновни за всичко (тези от запад), докато руснаци и българи са гениални, епохални, добри и винаги жертви... а да - и избрани от Господа :)

ИЗЛИШНО Е ДА КАЗВАМ НЕЩО, КОЕТО ЗАПАДНЯК НЕ РАЗБИРА, НО НИЕ ВЕЧЕ ЗНАЕМ, ЧЕ СМЕ КОЛОНИЯ НА ЗАПАДА... ТОЧКА ПРИЯТЕН ДЕН!!

Всеки проблем има (поне) две гледни точки (често и повече) и за това трябва да приемаме (или търпим) различното мислене - това се отнася и за двама ни в случая :)