Коментирам, чета: Човекът е единственото същество, забравило храната си (в ЗДРАВ ЖИВОТ)

Д-р Гайдурков, първата ви книга е озаглавена Човешкото хранене, какъв всъщност е човешкият стил на хранене, този който природата ни е отредила?

От много столетия насам науката може много точно да отговори на този въпрос. За жалост тази информация не е много популярна за широката публика, но специалистите знаят, че всеки биологичен вид има своята дадена от природата храна. ... ПРОЧЕТЕТЕ Я И СТАНЕТЕ ВЕГЕТАРИАНЦИ, ПАСЕТЕ ТРЕВА!  БЕЗ МЕН!

"Човекът първо е станал ХС... какво е това ХС ?!
МИСЛЯ ДРУГО:

Човекът е различен от животните и не може да го сравняваме с тези примитиви, живеещи за да трупат тор, да създадат поколение. Да ние правим същото, но... има у нас още нещо съществено: ние не живеем от инстинкти, като животни- имаме такива, но имаме, нещото, което ни прави подобие на създателя Бог- можем да мислим, да измисляме, да трупаме измисленото , като знание, което предава на децата си, на човечеството. Когато погледнем всичко, което ни заобикаля виждаме един свят, измислени от човека удобства, каквито няма в готов вид природата.Защото  природата ни е отредила, да се развиваме безгранично, докато открием всички природни тайни, да имаме знания, колкото Бог, защото той ни е създал да сме негово подобие, защото ... на вселената са нужни Богове, за да очовечават, а бе да живеят в застой. Мисията  да си човек е отговорна и всеки ще я види, когато душата му се върне при Бог, без значение дали си атеист или вярващ..., злодей или... всеки ще се изправи да даде отчет...

Човекът, по логиката на автора е забравил и как да живее- трябвало е да си остане в горите без огън, хляб и .. а той  непрекъснато е променял инструментите си и направените удобства, за да се движи по бързо, за да изработва с машините по вече , за да задоволява нуждите си. С откриването на компютъра човекът прогнозира по точно времето.. Стигна в Космоса  с Интернет промени комуникациите, увеличи капацитета на интелекта си и ще продължи все така по волята на Бог...

Не е излишно да се разгледа този проблем, месояден ли е човек или... и да се даде отговор, че

човекът не може да се сравнява с животните, защото не е всеяден, а трябва да се храни здравословно с храна в която има естествени съставки, а не синтетични, които го обричат на болести- такива са лекарствата- хапчета, както и добавките, на пазарната икономика.

Преди 2 века продължителността на човешкия живот в Европа е до 40 години. През зимата не е имало пазари с плодове и зеленчуци. Домовете не са имали канализация, мръсната вода е течала по улиците. .

Днес продължителността на живота в Япония, страните от ЕС достига над 80 години, в страните, където значителна част от храната е местна. Да се твърди, че сме хищници, защото ядем месо и местни продукти е нелепо, даже със скрита цел- да ни правят вегетарианци.

Преди век, когато европейски учени правят статистики за продължителността на живота констатират, че най много столетници има в България. Проучвайки с какво се хранят българите установяват, че това е свежа храна- кисело мляко. млечни продукти, плодове, зеленчуци, набрани от градината. БЪЛГАРИТЕ 80% ЖИВЕЯТ В СЕЛА.
И сега един век по късно същите българи се оказваме най болните от болестите на века с най висока смъртност. Не е трудно да забележим рязка промяна на начина на хранене- ядем индустриално подготвена, по законите на пазарната икономика храна, лишена от свежи плодове и зеленчуци. НО ТОВА НЕ Е ПРИЧИНА ДА СИ ВЪРНЕМ ДИВАШКОТО ЕЖЕДНЕВИЕ...

Откриването на огъня е голяма стъпка в развитието на човечеството, сравнимо само с откриването на колелото и хляба. С огъня той усвои грънчарството, металолеенето и премина в желязната, даже в модерната епоха-  наречена още пазарна, защото на пазара излиза стоката, на ума- изобретението защитено от патента. Достиженията дадоха шанс на държави да набират роби, да печелят от тази най гнусна форма- ГЕНОЦИД практикуван от САЩ, Англия, Испания, Италия..с насилие, непосилен труд да унищожават хора, докато са издигнали лозунга за унищожаване на феодализма и налагане на демокрация в която има равенство, братство, свобода и... всички са равни пред закона...  ама кога

Един свят, където човечеството нараства с милиапди не може да се облича с методите на хурката и вретеното на баба, нито да се храни от градината. В същото време нарастват вредностите, които с слагат с цели на пазара, дори и с цели за унищожаване на хора. Например:

Има храни с вредности, като например пържените картофки, които инкасират такива от мазнината, която се прегрява, от мазнина, която се долива и употребява , а трябват устройства, пърженето да става в мазнина с температура до 200 градуса по целзии. Тези вреди се осъществяват в обществените заведения, с цел по високи печалби. Стигаме пак до пазарната алчност, човек, не може да знае как са му приготвили яденето и     по добре човек да не яде пържени картофи в обществени заведения.

Нямам обяснения, защо трябва да се откажем от яденето на месо., на животинска храна. Освен да сме вегетарианци, което е по вредно.

Оценявам статията, като неадекватна на човешката природа, на прогреса. На стремежа хората, които държат властта на света,  да ни  делят на групи, които да се противопоставят. Такова общество не може да върви напред, затова ние съсипахме икономиката си. Запада е в застои и освен вегетарианството измисли и либерализма, прикривайки, как използва фондовете на ЕС само за целите на едрия капитал, а ние сме колония и сега трябва да пасем трева или да ядем варено жито. Кой му плаща на този автор.

 Има и други книги научи какво се очаква 2015 година

"Дневник" се обърна към писатели, издатели и ревностни читатели, за да ги попита за тяхната лична класация на литературната 2014 г. и най-вече - какво очакват в близко бъдеще. Освен че влиза във вторите две категории, от тази година Захари Карабашлиев - автор на "18% сиво", "Кратка история на самолета", "Откат", "Симетрия" - е и главен редактор на издателство "Сиела".

Кои книги очаквате с нетърпение през 2015 г.?

- С нетърпение очаквам романът на Деница Дилова, който спечели първия анонимен конкурс на Сиела. В момента се редактира усилено, в началото на годината ще е готов. Очаквам продължението на "Кастинг за месия" от Петър Делчев, очаквам нещо и от Деян Попов; Милен Русков обеща, че ще е готов с неговия роман. Очаквам продължението на "Сестри Палавееви" на Алек Попов - имах късмета да прочета малко от него и мисля, че ще е едно от най-добрите неща следващата година. 

Много талантливият българският писател живеещ в Щатите Мирослав Пенков също излиза със своя първи роман в най-престижното американско издателство Farrar, Straus and Firoux и това, което прочетох от книгата е блестящо по замисъл и изпълнение. 

От световните автори на български излиза един ужасно силен дебютен роман - "All the Light We Cannot See" на Антъни Доер - преплитащ съдбите на сляпо френско момиче и млад нацист през Втората световна война.

Излиза "Петнайсетте живота на Хари Август" на Клеър Норт, един супер четивен роман в който героят препуска през редица свои прераждания; излизa "Белканто" на Ан Пачет - един от най-награждаваните англоезични романи отпреди няколко години, "Момичето с часовниковото сърце" на Питър Суансън - жестока кримка; "Призракът" на Майкъл Пънк, приключенски, уестърн-роман, по който в момента се снима филм с Леонардо Ди Каприо и по всичко личи, че този път "Оскар"-а няма как да го подмине. 

За най-малките – за пръв път на български ще излезе един автор-институция на американската детска литература Доктор Сюс (познат с "Гринч"); за тийнеджъри и написана от тийнеджърка идва романа "Popular"; също очакваме продължението на "Сезонът на костите", както и това на "Ана в рокля от кръв"… - все яки неща. 

Какво подсказват тенденциите за онова, което ще се чете догодина?

- Горе-долу същото каквото и предната - човечеството не си мени вкусовете за една новогодишна нощ. От обиколколките си миналата година в Америка, а тази година в България, се уверих, че децата както в Калифорния, така и в Карлово четат горе-долу едно и също - Рик Риърдън, Сюзън Колинс, Джордж Мартин, Джон Грийн и тъй нататък…

Никога няма да излязат от мода увлекателните, майсторски написани четива. Истината е, че летвата за писателите е вдигната много. Да пишеш добре в днешни дни означава да познаваш жанровете, да си добър и опитен читател, да работиш върху стила си. 

Детската литература е в традиционно добра форма - поддържат я сериите "Дръндьо", "Тими Провала" и така нататък;  юношеската само за 4 години в САЩ показа ръст от 30%, фентъзи цунамито завзема нови и нови територии, а благодарение на "Игра на тронове" стигна и до хора като мен, които никога не бяха посягали към този жанр.

Може би последните няколко години донякъде поизтощиха търсачите на нови и измислени светове и махалото се обърна, като дори мина от фентъзи през суров реализъм и към почти негативните територии на sick lit* (Джон Грийн).

Еротичните, софт-садо-мазо-порн-нюанси на сивото (Е.Л. Джеймс) ще продължават да вълнуват както отличнички-гимназистки, така и техните преподавателки, още повече, че филмът се задава (в комплект с бич и белезници :) през февруари.

По -"сериозната" литература също ще ни донесе нови заглавия през новата 2015 г. Джон Ървинг се очаква с роман до лятото, Джонатан Франзен с нова, епична сага с работно заглавие "Чистота", Умберто Еко с нов роман и тaка нататък… 

Старите кучета като Стивън Кинг, Джеймс Патерсън и Балдачи сигурно също няма да пропуснат годината. Тенденцията обаче е все повече да се търсят силни, вълнуващи нови автори. Идва смяна на поколенията, както при писателите, така и при читателите. Никога не е било по-добро време за дебютни романи. 

Търси ли се и появява ли повече българска литература? А добива ли тя нов характер и почерк?

- Да, търси се и за радост се появява. Нашият пръв анонимен конкурс за български роман беше изключително популярен сред пишещите - над 400 заглавия! Но и критериите вече са много високи. Не е достатъчно просто да пишеш на кирилица и да изливаш вълнения и тегоби - това не интересува никого, а и може да се прави доста по-бързо и лесно във "Фейсбук". Българският читател сега има достъп до най-доброто от световната литература и не се задоволява с полуфабрикати и литературни недоноси. Изповедални, безжанрови и като цяло безформени "текстове", доскоро толерирани от критиката сега са все по-нежелани от читателите.

Налага се българските писатели да работят много по-отговорно, да търсят добри редактори, да се занимават много повече с текстовете си, защото без добро писане няма добри резултати. А добри резултати се постигат с отлично редактиране. Читателите в България сравняват българските писатели с най-добрите световни образци.

Като количество българската литература като че понамалява, но като качество имаме наистина стойностни неща. И има глад за повече такива.

Кои според вас бяха литературните събития на 2014 г. у нас и в чужбина?

У нас:

- Събитието "Чети с мен" бе една брилянтна инициатива, която въпреки тъпия си начален ПР постигна своето. Можем да направим рекорд в 2015. Защо не? Зависи от нас, четящите.

- Международният литературен фестивал в НДК с акцент - скандинавските литератури. Дано организаторите обаче прозрат, че сух и ветровит декември в София е далеч по-непрвилекателен от… края на май, да речем, с цъфнали липи.

- "Пътуващите писатели" – една великолепна инициатива на мецената на литературата Никола Николов от Разград, който пое разноските на 5 български писатели да посетят училища и библиотеки в Делиормана, да се срещнат с деца и възрастни, които нямат достъп до това, което се случва в София, нямат достъп до книжарници, нови книги, разговори с писатели… Никола направи това, което очаквам, че ще вдъхнови и други хора на бизнеса в България.

- Номинациите на Георги Господинов в двете най-престижни италиански литературни награди;

- Стипендията на ROLEX, която направи възможно за младия писател Мирослав Пенков и неговия ментор класика Майкъл Ондатджи( "Английския пациент") да работят над новия роман на Миро, да пътуват до България и се срещнат с читатели.

- Наградата "Аполинер" за поезията на Аксиния Михайлова;

- Лекцията на Юлия Кръстева в СУ – това бе като да пиеш вода от лечебен извор.

- Наградата от Европейския Съюз на Милен Русков;

- Отбелязването на 100 години от рождението на Павел Вежинов, 

- Създаването на Националния център за книгата в НДК. От тях тепърва ще очакваме да работят здраво, защото книгите са най-добрите и евтини български посланици по света;

- Наградата "Хеликон" беше дадена един наистина силен роман "В една и съща нощ" на Христо Карастоянов, 

- Връчването на наградата "13 века България" на Васил Георгиев за "Апарат"; 

- Също така, по някакъв странен начин едно от най-големите литературни събития у нас беше смъртта на великия наш интелектуалец Валери Петров.

Книги-събития на 2015 за мен бяха сборника "Кривата на щастието" на Иво Иванов, стихосбирката "Нощта е действие" на Илиян Любомиров, който превърна поезията си в бестселър, романът "Отвътре" на Радослав Парушев,  "Симеон II" на… Симеон II, който разказа своята версия на това да си роден в царско семейство в погрешното време.

В чужбина литературни събития бяха Джон Грийн с "Вината в нашите звезди", заради това, че е Джон Грийн, а и поради едноименния филм, "Миниатюристът" на Джеси Бъртън (защото е отлична книга), "Щиглецът" на Дона Тарт (по същата причина), "Не казвай сбогом" на Джилиян Флин (филмът е убиец), Реза Аслан – авторът на "Зилот" бе един от най-канените и най-развлекателни писатели в ток-шоутата на Америка…

Навлизат ли електронните книги повече у нас?

- Слабо. Очаквам 2015 г. да е различна в това отношение - на практика всеки смарт фон е електронен четец и walk-man. Ние можем да четем и "слушаме" аудио-книги винаги, когато пожелаем. 

Вашият топ 3 футуристични книги - фантастика или друга художествена или документална литература, която обсъжда бъдещето?

- Singularity is Near - Ray Kurzweil, Altered Carbon на Richard K. Morgan и "1984" на Джордж Оруел.

Коя книга ще подарите за Коледа?

- "Светът на огън и лед" на Джордж Р. Р. Мартин, "Кривата на щастието" на Иво Иванов. "Абба" на Георги Тошев, "България" на Николай Генов и Румяна Николова, "Нощта е действие" на Илиян Любомиров, една книга на Далай Лама, забравих заглавието й, "Делнична библия" на Божана Апостолова, "Миниатюристът" на Джеси Бъртън, "Вечерята" на Херман Хох, "Симеон II" и сигурно още няколко книги, за които ще се сетя в последния момент…
  Нали не сте забравили да се смеете:


Без Дянков по Дянковски- забравиха политиците ни да обложат с данък богатие и защо ли??


малоумно е, според Дянков и... сегашния финансов министър  да намаляващ богатството на богатите,
докато има бедни... вземи им и последния залък

- забравиха ба отменят  чл 417  за лакомите съдии изпълнители, лакомията на чуждите банки ЕРП-та

- забравиха да  приемат закона за достъп на българските производители в моловете, а имаме най много молове на глава от населението, а те се подиграват с българите искащи да възродят българската икономика...

ИСКА МИ СЕ ДА ВЯРВАМ В СИЛАТА НА БЪЛГАРСКИЯ ДУХ ДА НАКАРА УПРАВЛЯВАЩИТЕ ДА ДЕЙСТВАТ В ИНТЕРЕС НА ВСИЧКИ БЪЛГАРИ, А НЕ НА БОГАТАШИ- НАШИ И ЧУЖДИ!!!

Въоръженият преврат в Киев болезнено наподобява операциите на ЦРУ за отстраняване на нежелани чуждестранни лидери в Иран, Чили и Венецуела, заявява американският филмов режисьор Оливър Стоун след като интервюира отстранения от длъжност президент на Украйна във връзка с документален филм.
Стоун прекара четири часа в Москва, разговаряйки с Виктор Янукович, който беше свален от власт по време на преврата през февруари 2014 г., режисьорът написа на страницата си във Фейсбук

"Подробности очаквайте в документалния филм, но изглежда е ясно, че т.нар. "стрелци", които убиха 14 полицаи, раниха около 85 и убиха 45 протестиращи мирни граждани са били външни, чужди агитатори", споделя той. "Много свидетели, включително Янукович и полицейски служители вярват, че тези чуждестранни елементи са били внедрени от прозападни части- като следата в това води до ЦРУ."

"Мръсна история погледнато отвсякъде, но в трагичната последица на този преврат Западът поддържа доминиращия разказ за "Русия в Крим", докато истинният разказ е "САЩ в Украйна." Истината не бива излъчвана на Запад," е написал Стоун."Това е нереално извращение на историята, което се случва още веднъж, както по време на кампанията на Буш, предшестваща Ирак с неговите "оръжия за масово поразяване". Но аз вярвам, че истината в крайна сметка ще възтържествува на Запад, надявам се на време, за да може да се спре по-нататъшна лудост."