Настана време да свържа в някакви мои си изводи предишните постове, които написах. В крайна сметка този ми блог имам намерението да е свързан с теориите, които ми хрумват. В тази теория ще дам примери, които според мен подкрепят изводите ми, а диалектичният момент в който съобщавам примери оборващи теорията ми, ги оставам на вас. Подло, а?

    В по-ранен пост изразих мнение, че човек е съвкупност от отношения,разностранни, менящи се отношения, които изразява по различен начин, но и които определят становището ни в даден момент.
В състояние сме да имаме различна гледна точка за едно и също нещо в различни моменти, а често и в един и същи момент.
А в друг свой пост изказах мнението си за невъзможното като вероятност и съпътстващ ни момент в определянето на събития, които сме склонни да наричаме чудати, странни и дори невъзможни. Тези си две мнения аз свързвам така:   

Човек изгражда очаквания си към света, на база отношенията които има в даден момент. Разбира се последните зависят много и от нивото му на информираност, обща култура, генетични заложености и дори възпитание. Но въпреки всички субективни фактори, които ни повлияват докато очакваме нещо да се случи, или умувайки колко невероятно стечение на обстоятелствата трябва да е, за да се е случило, то ние предопределяме с отношението си случването на невъзможни събития. Наистина шокиращо невъзможни – ако ги разглеждаме като статистически вероятности.

Тук подозирам, че трябва обстойно да обясня и го сторвам веднага.Сега смятам да напиша същински увод, така че затегнете коланите.

            Имаше един виц за един дядо, който бил толкова черноглед, че бил прословут в селото в което живеел именно с това си черногледство. Той не само бил черноглед, ами и всичко, което смело съобщавал на съселяните си, имало склонността да се случва. Така едно лято се оказало особено сушаво и селяните в селото уплашени за реколтата си се събрали на събрание. Като въпросният черноглед дядо бил помолен ако идва на това събрание, да спести всичките си песимистични коментари и ако може само да  мълчи. А за това му мълчаливо поведение, селяните му обещали по един чувал картофи от всяка къща. Дядото чул предложението и отсякъл:
    -         Хм?! Чувал картофи казвате? То пък много ще се роди толкова...

    Законите на вероятността не винаги са благосклонни към обикновената логика; понякога те могат да бъдат влудяващо непредвидими. Но пък от друга страна човечеството, най-вече заради застрахователните компании, е събрало такъв набор от статистически данни, че буквално за всяко събитие има статистика, върху която може да се вещае прогноза. Някои статистики са толкова потресаващо невероятни, че ако им обърнете внимание, бихте си изградили съвсем други очаквания към света.
Така например каква е вероятността сред събрали се на едно и също място хора да има двама, родени в един ден? Сигурно ще решите, че при 365 дни в годината ще са ви нужни половината от това число (около 183 души), за да бъде шансът петдесет на петдесет. А всъщност са ви нужни само двадесет и трима души. Опитайте на следващата сбирка. Помолете всеки да каже рождената си дата. Ако участниците са над двадесет и осем, съвпадението ви е в кърпа вързано – и неизменно води до изумление.

Добър пример са и статистическите данни за непредвидима смърт. Оказва се, че най-смъртоносното животно на планетата ни,  това което причинява най-много смъртни случаи, не е акулата, мечката, гърмящата змия или отровният паяк. Лъвската част от смъртните случаи се държи не от лъва, а от сърната.  Само в Щатите тези симпатични животинки са причина за стотина фатални автомобилни катастрофи и щети за над 1 милиард долара годишно. За сравнение, рискът да бъдете нападнати от акула е 1 на 4 милиона. Алигаторите са два пъти по-опасни (1 на 2 милиона). След това идва ред на змиите – 1 на 700 000, мечките 1 на 410 000 и кучетата 1 на 240 000. Сърните и елените може и да са очарователни, но са много по-смъртоносни от всички други зверове, взети заедно – и дори повече отколкото цитираните цифри, които са случаи на нападение, а не на смърт.
Или пък примерът за времето. Статистически процес е, че всяка година имаме нов рекорд по нещо. „Незапомнена суша”, „Най-дъждовна есен”, „Най-топла зима” ... и естествено тези данни пробуждат експерта у всеки от нас. Хората виждат в тези странни промени поличби за омразата на Земята към нас или най-малкото за глобални промени в климата. Наистина има „по-топло от обикновеното” време, или по-студено, по-сухо или по-влажно. Но вероятността е една от тези аномалии да ни сполетява не само всяка година, но и всеки сезон.
Така в събраните официални данни за смърт от времето, гласят че сред торнадото, урагана, мълниите, студа или наводненията, най-много жертви взема жегата. Рискът да умрете от топлинен удар е 1 на 10 000 – повече от всички останали взети заедно.

            Но защо се получава така? Защо най-невинните на пръв поглед явления се оказват фатални, или защо законите за всемирната гадост са така закономерни?
Отговорът аз лично го намирам в квантовата физика. В това ми твърдение никой мой познат не би се изненадал. Съзирам квантова зависимост вече във всичко.

    Чели сте предполагам за котката на Шрьодингер? Тя е станала главна героиня в известна опитна постановка, чиято цел е била да онагледи принципа на Хайзенберг. Последното е основен постулат в квантовата теория. Принципът на неопределеността е следният: "Нищо не е сигурно, докато не бъде наблюдавано." Шрьодингер е обезсмъртил този принцип, както и прословутата си котка по следният начин: Сложил е котката си в запечатана кутия, свързана с устройство, което във всеки момент може да пусне или да не пусне отровен газ в кутията. В тази ситуация при затворена кутия, Хайзенберг казва, че котката е потенциално и мъртва, и жива - едновременно. Едва когато някой отвори кутията и погледне в нея, реалността избира едното или другото състояние. Мъртва или жива.
Да, звучи повече като философски, отколкото като научен постулат. И ако говорим за котка е точно така, но на податомно ниво нещата придобиват съвсем закономерен и научен смисъл.
Да гадаем дали котката е жива или мъртва няма особен смисъл, в живота се оказва, че собствената ни нагласа към котката, опитната постановка, електродите към кутията или дори цветът на кутията, т.е. нашето собствено отношение, кара реалността да се срине в някоя от възможностите. Отношението ни е онова измерващо устройство, което определя събитията на макро ниво.

Малко величаво ми дойде и на мен тази ми идея, че сме околната среда за събитията, но поглеждайки пак посредством квантовата теория на нещата, одобрявам идеята, че сме идеалното за момента квантово устройство. Нашата собствена ДНК за момента е най-невероятната подредба на саморепликиращи се протеини.

Така че ние сме чудото, определящо с отношенията си останалите чудеса, а последните – те просто ни се полагат. А какво да очакваме, или пожелаваме, или каква нагласа да имаме към събитията? Предлагам да е възможно най-позитивната, но фантастично непредвидимо позитивна. Пък реалността – тя няма да има особен избор след такава нагласа, освен да ни изненада в другата посока. Разбира се и за това има статистически данни. Ако очаквате невъзможно най-доброто, то ви се случва в закономерност 1 към 35, а ако очаквате невъзможно най-лошото, там данните споменават 1 към 8 300. Затова по-добре е да сме крайни оптимисти.
Благодаря за вниманието.

За мен например отдавна не е тайна че светът в които живеем съществува единствено и изцяло в мозъкът ни. Кои може да каже какво е реалност? Това което виждаме или това което чуваме, или пък това което усещаме? Не е ли мозъкът този който обработва информацията от сетивата ни?

Подлежа на всякакъв вид идейно облъчване, стига последното да може да се подкрепи с доказателства. :)
Ако всички ние живеем в някакъв друг свят, а мозъците ни са същинските виновници групово да сме убедени, че пуканките са царевичен продукт, или че компютърът ни, па макар и квантов, не може (за сега) да се разхожда по улиците и да дъвче дъвка - примерно. То какво е това нещо, което фокусира така еднакво този ни орган? Пък и ако има мозък като състояние на материята, защо да няма и пуканки, слънце, галактики... квантова теория? Идеята в "Матрицата" е по-стара и по-недоказуема за сега, но саундтрака е убийствено проявление на имагинерните ни мозъци. Не пречи да му се изкефим докато можем. ;-)
http://www.youtube.com/watch?v=_YCGtT_FRYg