Изключително трудно е за повечето хора да се откъснат от етапа на знаенето с ума, и да приложат в практиката наученото. Силата на инерцията, бетонираните шаблони в съзнанията ни, утвърждавани години наред – дори само в този живот, та и в предишните, са наистина трудно преодолими стени. И това не е срамно! Това е напълно нормално! Но малко по малко, светлинката пробива отвори в тази бетонна стена, започва да я пропуква и да намира своето практично приложение в живота. И така малко по малко, с глътка увереност, после още една, и още една, се натрупват различни опитности, и тяхната сила и маса в един момент разрушава бента. И тогава животът в нулевата точка е едно абсолютно естествено, природно състояние – единственото, което ти се струва, че познаваш. А онези другите много контрастни изстрадани опитности – остават далече, сякаш смътни спомени от някой друг живот. Но пък от трета страна – ако бяхме толкова съвършени, че да пребиваваме постоянно в нулевата точка, толкова безгрешни във всеки свой избор, действие, реакция, мисли и чувства – то нямаше да сме във физически тела. Нямаше да има изобщо смисъл да идваме в плътността и контраста на материята и енергийните й предизвикателства, ами щяхме да си се носим в ефирните полета на безусловната любов. И съответно – нямаше да има никакъв напредък в светлинния ни потенциал, нямаше да има еволюция. Колко скучно!

Дори когато сме познали абсолюта и безграничността на нулевата точка, е съвсем естествено да ни се случват неща, които да се опитват да ни изместят от там. Съвсем естествено е в различни моменти да реагираме по различен начин. Та всеки ден е различен, във всеки момент във външната среда има различни енергии, които искаме или не – взаимодействат с нас. Всеки ден безбрежният океан на съзнанието ни е с различен отенък, цвят, облачност, атмосферни условия. Някой път успяваме да останем в центъра си, друг път пак се понасяме по инерцията на махалото и се втурваме в крайни емоции. И това е съвсем уместно и необходимо!!! Защото ни дава толкова различни гледни точки, защото отново и отново ни дава възможност да осъзнаем какво ни се случва и как функционират вътрешният и външният свят!

На първо място да видим каква е разликата между чувство и емоция. Емоцията е нещо, което обикновено е бурно, крайно и контрастно. И е причинно, обусловено. Тоест – възниква поради наличието на някаква външна причина. Емоциите са едно безкрайно люлеене на махалото в различните крайности. Те може да са положителни, или отрицателни – няма никакво значение. Те са двата полюса на едно и също нещо. Гняв, тъга, възмущение, раздразнение, агресия, осъждане, ревност, нехаресване, страх, малоценност. Или пък бурна радост, тържествуване, ликуване, влюбване, харесване. И двата полюса от емоции са причинени заради наличието на някакъв външен фактор. Гневни сте и се възмущавате заради нещо или някой, когото не харесвате и не одобрявате във външния свят. И то предизвиква бурна реакция във вас. Ликувате и изпитвате бурна радост заради някакво събитие, или човек, когото много харесвате. И това е чудесно! Не ме разбирайте погрешно – това НЕ Е лошо. И добро не е Просто Е. Но какво ще се случи с влюбването ви, ако причината то да възникне се промени, или отпадне? Ако жената напълнее (а вие я обичате заради невероятното й тяло), или парите, които сте спечелили неочаквано и са довели до бурна радост бъдат изгубени, похарчени – просто вече ги няма?