ДЕМОГРАФСКИ ПРОЦЕСИ ПРЕЗ 2014 ГОДИНА:   Нима има цена унижението или убийството на... пенсионер: затова не казвайте, че престъпленията на циганите са дребни, защото са терор срещу беззащитни стари българи!
  В резултат на преселванията между градовете и селата, през 2014г. населението на градовете е намаляло с 5 017 души-  с толкова се е увеличило населението в селата.   Текущата демографска ситуация в страната се характеризира с продължаващо намаляване и застаряване на населението и задържащо се високо равнище на общата и детската смъртност. Като положителни тенденции през 2014 г. могат да се отбележат увеличаването на броя на живородените деца и нарастващата средна продължителност на живота.   Към 31 декември 2014 г. населението на България е 7 202 198 души, което представлява 1.4% от населението на Европейския съюз  и нарежда страната ни на 16 -то място по брой на населението , непосредствено след Австрия (8 507 хил. души) и преди Дания (5 627 хил. души). В сравнение с 2013 г. населението на страната намалява с 43 479 души, или с 0.6%.
Мъжете са 3 502 015 (48.6%), а жените-3 700 183 (51.4%), или на 1 000 мъже се падат 1 057 жени. Броят на мъжете преобладава във възрастовите групи до 51 години. С нарастването на възрастта се увеличава броят и относителният дял на жените от общото население на страната. Продължава процесът на остаряване на населението. В края на 2014 г. лицата на 65 и повече навършени години са 1 440 329 или 20.0% от населението на страната. В сравнение с 2013 г. делът на населението в тази възрастова група нараства с 0.4 процентни пункта.

Процесът на остаряване е по-силно изразен сред жените, отколкото сред мъжете. Относителният дял на жените на възраст над 65 години е 23.2%, а на мъжете- 16.6%. Тази разлика се дължи на по-високата смъртност сред мъжете и като следствие от нея- по- ниската средна продължителност на живота при тях.
В регионален аспект делът на лицата на 65 и повече навършени години е най-висок в областите Видин (27.9%), Габрово (26.7%) и Ловеч (25.6%). Общо в седемнадесет области този дял е над 20 % от населението на областта. Най- нисък е делът на възрастното население в областите София (столица)- 16.5%, Благоевград- 17.5%, Варна и Бургас- съответно 17.6% и 17.7%  
Към 31.12.2014 г. в градовете живеят 5 267 480 души или 73.1%, а в селата– 1 934 718 души или 26.9% от населението на страната. Към края на 2014 г. населените места в България са 5 266, от които 257 са градове и 5 009 са села. През 2014 г. в страната са регистрирани 68 083 родени деца, като 67 585 (9 9.3%) от тях са живородени. В сравнение с предходната година броят на живородените се увеличава с 1 007 деца, или с 1.5%. Коефициентът на обща раждаемост през 2014 г. е 9.4‰, а през предходните 2013г. и 2012 г. той е бил съответно 9.2‰ и 9.5‰. В градовете и селата живородени са съответно 50 704 и 16 881 деца. Коефициентът на раждаемост в градовете е 9.6‰, а в селата– 8.7‰   Юридически бракове през 2014 г. са 24 59– с 2 653 повече  спрямо предходната година. От всички регистрирани бракове 76.3% (18 756) са сред населението в градовете, докато в селата са сключени 5 840 брака. Коефициентът на брачност е 3.4‰ , като за сравнение през 2013 г. той е бил 3.0‰    През 2014г. средната възраст при сключване на първи брак за мъжете и жените е съответно 30.6 и 27.5 години. Спрямо предходната година средната възраст се увеличава с 0.3 години при мъжете и с 0.2 години при жените. Областта с най- много бракове на 1 000 души от населението е Кърджали (4.8‰ ), следвана от областите Търговище (4.5‰), Разград и Добрич- по 4.3‰ . Най -нисък е коефициентът на брачност в областите Видин- 1.7% и Враца 2.0‰. Броят на разводите през 2014 г. е 10 584 и е с 324 по- малък от този през 2013 г. От всички прекратени бракове 2.0% с е отнасят за населението в градовете. Най- голям е делът на браковете, прекратени по „взаимно съгласие“ (62.6%), следват причини „несходство в характерите“ (27.4%) и фактическа раздяла“ (7.5%). През 2014г. средната продължителност на брака до неговото прекратяване е 15.1 години .
Вътрешна и външна миграция на населението: През 2014 г. в преселвания между населените места в страната са участвали 94 520 лица. От всички, които са променили своето обичайно местоживеене вътре в страната, 45.7% са мъже, а 54.3%- жени. По отношение на възрастовата структура, с най- голям относителен дял сред преселващите се са лицата във възрастовата група 20- 39 г (35.8%), следвани от лицата под 20 години (25.3%). Значително по- малък е делът на 40- 59- годишните (17.2% на тези на 60 и повече навършени години (21.7%). Най- голямо териториално движение има по направлението „град- град“ (43.5%).
Значително по- малки по брой и относителен дял са миграционните потоци по В резултат на преселванията между градовете и селата, населението на градовете е намаляло с 5 017 души, респективно с толкова се е увеличило населението в селата. От преселващите се в страната за свое ново местоживеене най- голям брой са избрали област София (столица)- 17 807 души. Областите с най- относителни  дялове в миграционния поток към област София (столица) са София- 9.6%, Благоевград- 6.8%, Пловдив- 5.9%, Враца- 5.2 % и Варна- 5.1%. Най- малко преселили се в столицата има от областите Разград и Силистра- по 0.8%. През 2014 г. 28 727 души са променили своя настоящ адрес от страната в чужбина, като 54.8% от тях са мъже. На възраст между 20- 39 г. са 55% от емигрантите. Във възрастовата група 40- 59 години относителният им дял е 25.8%. Най- младите емигранти (под 20 г.) са 12.6%, а тези на 60 и повече навършени години- 6.6% от всички емигранти. Най- предпочитани от емигрантите дестинации са Германия (19.6%),  Обединеното кралство (16.1%) и Испания (15.1%). Потокът на имигрантите, т.е. лицата, които са сменили местоживеенето си от чужбина в България, включва българи, завърнали се в страната, както и граждани на други държави, получили разрешение или статут за пребиваване в страната. През 2014 г. 26 615 лица са променили своето обичайно местоживеене от чужбина в България. Относителният дял на мъжете е 55.3%, а на жените 44.7%   Откъсването на циганите от останалата част от обществото изглежда застрашително, посочват от "Галъп интернешънъл" на базата на данни от национално представително проучване по темата, направено между 26 юни и 2 юли сред 1011 българи в цялата страна.

Негативното отношение към тях не е индивидуално или повлияно само от лични преживявания, а е групово и принципно, коментират анализаторите.

Казусите около Гърмен и Орландовци са дали определено отражение върху резултатите, но дори в по-спокойна обстановка данните едва ли ще бъдат чувствително различни, смятат от "Галъп интернешънъл".

Анкетираните са били помолени да си представят, че партията, която подкрепят, издигне в техния район компетентен и честен кандидат, който е циганин 18 на сто твърдят, че биха гласували за него, а 70 процента - че не биха.

Социолозите са проверили и  варианти,  циганин ръководител, началник на полицейско управление, вицепрезидент. Във всички варианти близо 20 на сто биха приели, около 70% са на обратното мнение.

На въпроса биха ли се оженили за циганин  - само 9 на сто отговарят положително, а 85 процента - отрицателно.

20 на сто от запитаните заявяват, че лично са пострадали от цигани , 77 на сто - че не са. Близо половината от интервюираните пък твърдят, че имат познати роми, с които са в нормални, добри отношения.

Към началото на юли, около ситуацията в Гърмен и Орландовци, 34% от запитаните са намирали сериозна заплаха за етническия мир в България, а 47 на сто - не. 39 на сто са съгласни с твърдението, че ромите са най-големият проблем на България, 50 процента са на обратното мнение.

Твърдението, че големите престъпления в държавата се извършват всъщност от българи, а не от цигани, се подкрепя от над половината интервюирани, а 24 на сто не са съгласни. Нима има цена унижението или убийството на... пенсионер: затова не казвайте, че престъпленията на циганите са дребни, защото са терор срещу беззащитни стари българи!

64 на сто приемат твърдението, че "задължение на българското мнозинство е да осигурява равнопоставеност на всички малцинствени групи", а 22 на сто са на обратното мнение.

Над 60 на сто от хората споделят мнението, че ромите не могат да се интегрират дори и при усилия от страна на държавата. Над половината споделят мнението, че политиците нарочно предизвикват проблемите между българи и роми, а 27 на сто не са съгласни с това твърдение.

75 на сто от запитаните са съгласни с твърдението: "Циганите  са оставени да си мислят, че имат само права", 13 на сто са на обратното мнение. 25 на сто се съгласяват с твърдението "най-добре би било всички цигани  да бъдат изгонени от България", 57 процента са на обратното мнение.

21 на сто пък се съгласяват, че отношението към циганския етнос у нас е несправедливо. 62 процента са на обратното мнение.

Откъсването на ромите от останалата част от обществото изглежда застрашително, посочват от "Галъп интернешънъл" на базата на данни от национално представително проучване по темата, направено между 26 юни и 2 юли сред 1011 българи в цялата страна.

Негативното отношение към тях не е индивидуално или повлияно само от лични преживявания, а е групово и принципно, коментират анализаторите.

Казусите около Гърмен и Орландовци са дали определено отражение върху резултатите, но дори в по-спокойна обстановка данните едва ли ще бъдат чувствително различни, смятат от "Галъп интернешънъл".

Анкетираните са били помолени да си представят, че партията, която подкрепят, издигне в техния район компетентен и честен кандидат, който е ром. 18 на сто твърдят, че биха гласували за него, а 70 процента - че не биха.

Социолозите са проверили и други варианти, сред които ром да е ръководител, началник на полицейско управление, вицепрезидент. Във всички варианти близо 20 на сто биха приели, докато около 70% остават на обратното мнение.

На въпроса биха ли се оженили за ром - само 9 на сто отговарят положително, а 85 процента - отрицателно.

20 на сто от запитаните заявяват, че лично са пострадали от роми, 77 на сто - че не са. Близо половината от интервюираните пък твърдят, че имат познати роми, с които са в нормални, добри отношения.

Към началото на юли, около ситуацията в Гърмен и Орландовци, 34% от запитаните са намирали сериозна заплаха за етническия мир в България, а 47 на сто - не. 39 на сто са съгласни с твърдението, че ромите са най-големият проблем на България, 50 процента са на обратното мнение.

Твърдението, че големите престъпления в държавата се извършват всъщност от българи, а не от роми, се подкрепя от над половината интервюирани, а 24 на сто не са съгласни.

64 на сто приемат твърдението, че "задължение на българското мнозинство е да осигурява равнопоставеност на всички малцинствени групи", а 22 на сто са на обратното мнение.

Над 60 на сто от хората споделят мнението, че ромите не могат да се интегрират дори и при усилия от страна на държавата. Над половината споделят мнението, че политиците нарочно предизвикват проблемите между българи и роми, а 27 на сто не са съгласни с това твърдение.

75 на сто от запитаните са съгласни с твърдението: "Ромите са оставени да си мислят, че имат само права", 13 на сто са на обратното мнение. 25 на сто се съгласяват с твърдението "най-добре би било всички роми да бъдат изгонени от България", 57 процента са на обратното мнение.

21 на сто пък се съгласяват, че отношението към ромския етнос у нас е несправедливо. 62 процента са на обратното мнение.

Прочети още на: http://www.dnes.bg/obshtestvo/2015/07/29/galyp-otkysvaneto-na-romite-ot-obshtestvoto-e-zastrashitelno.271596
    Цигани, а не роми