Страна, колонизирана, се управлява от колонизатора

Забравете Европа, която познавахте до скоро Днес  Европа е стисната в мюсюлманските геополитически клещи: Испания, Италия и Балканите. Дори в Букурещ, където на практика няма мюсюлмани, Турция построи най-голямата джамия в Европа.

 Неотдавна Балканите бяха посетени от Виктория Нюланд, която заяви: за да победи „Ислямска държава“, на САЩ са необходими от 5 до 10 години. За да се победи ИД, е нужно не време, а воля. питате, кой има интерес от хаоса в Близкия изток? Само сметнете колко хора в САЩ работят за военно-промишления комплекс. Пряко или косвено. Сметнете и членовете на семействата им. А колко избиратели ги поддържат? За да се развива военната промишленост, трябва да се изтъргува вече готовото оръжие. И да се изпробва новото. Не може просто да го произвеждате. Това е най-голямата индустрия на света. По-голяма, отколкото е газовата и нефтената. И още един въпрос: Нуждае ли се Америка от силна Европа?“

Страна, която е колонизирана, няма как да не бъде управлявана от колонизатора. И естествено, колониалното правителство на поробената страна не е суверенно, национално правителство. То няма нищо общо с народа и с неговите интереси. Напротив, то прави всичко възможно, за да експлоатира народа в угода на колонизатора. Това е елементарна система – така е било винаги в света на юдео-англосаксонската (западната) цивилизация. Нищо не се е променило.

Важен, ключов елемент на колониалната власт е медийната пропаганда (мозъчните промивки). Целта е народът да бъде доведен до такова безмозъчно, овчоподобно състояние, че изобщо даже да не си дава сметка, че е колонизиран и поробен. Напротив, той трябва да възприема положението си даже със задоволство (!) – всички неща точно на обратно, надолу с главата. Народът трябва да счита робството за „свобода“, диктатурата – за „демокрация“, феодалната зависимост – за „прогрес“, ограбването – за „стопанска инициатива“, и т.н., да не изброявам. Медийната пропаганда се грижи за това и именно по тази причина медиите са всъщност най-важният инструмент на колонизатора, те са неговата ПЪРВА власт. В нашите колонизирани страни, пропагандата работи безотказно и направи народа безволен, тъп, полуграмотен, елементарен, порочен, безгласен, объркан, развратЕн, дезорганизиран, политически импотентен, накратко – напълно безпомощен.

Друг инструмент е образованието. Не случайно веднага след колонизирането на страната първата работа на поробителя е да започне „реформи“ на образователната система. Тя трябва да бъде лишена от нейната възпитателна функция и трябва да престане да произвежда мислещи хора. Трябва да започне да щампова елементарни, полуграмотни и примитивни изпълнители. Най-добре би било, ако те са и хора развратени, егоисти и социопати. За целта се работи по „половата просвета“ на учениците, налагат „прогресивни методи“, използващи психопрограмиране и пр., масово се налага решаването на тестове (за време), за да се стимулира тъпото наизустяване, а не творческото мислене… В управлението на страната се подхожда системно, още от самата конституция, в цялото законодателство, та чак до подзаконовите актове. Навсякъде се залагат механизми, които не допускат до политическия живот и особено до реалната власт никакви хора, които не са вече лоялен (!) елемент на колониалната система. Ако не сте национал-предател, вие просто няма да стигнете до парламента, а оттам и до изпълнителната власт.

В обществения живот се налага мрежа от изкуствени (външни) „обществени“ организации (т.нар. НПО-та), обслужващи интересите на поробителя. Те се занимават с налагане на деструктивни и измамни идеологии, с манипулиране на хората, с разузнавателно-аналитична дейност, с активна намеса в обществения живот, даже с т.нар. „активни мероприятия“ от агенти на колонизатора, които имат за цел да изместят от обществения живот истинските, естествено възникващи обществени организации и сили, да подменят волята и гласа на народа, да му „обяснят“ какво той „иска“ (или „трябва да иска“) и т.н. и пр.

И това далеч не са всички механизми на „меката сила“, с която колонизаторът държи в подчинение поробения народ и експлоатира страната. ЕТО ЗАЩО между действията на народа и действията на правителството не може да има съответствие. Това е така просто поради една елементарна причина: ЛИПСАТА НА СУВЕРЕНИТЕТ. Или иначе казано, поради РОБСТВОТО.

И тук не трябва да бъркаме две неща: класовата експлоатация на трудещите се и колониалната експлоатация на народа. Едното и другото протичат едновременно. Борбата срещу едното и другото си има своите специфични методи, които могат да се комбинират и често се припокриват. Но могат и да са различни. И приоритетите могат да са различни. Обикновено пръв приоритет е националното освобождение (възвръщането на националния суверенитет) Няма нищо сложно. Елементарно, Уотсън.