Приписани са му действия, за които парламентът не е свалял имунитета му, нито е давал на главния обвинител разрешение за арест.

Прокуратурата гази Конституцията с идеята, че единственият шанс за правосъдие на арестанта е да осъди България, а не закононарушителите, в Страсбург.

- Г-н Нотев, защо престоят на г-дата Сидеров и Чуколов в Следствието продължи толкова дълго? Защо г-н Сидеров обяви гладна стачка?

- Волен Сидеров е задържан в противоречие с Конституцията и процесуалните правила. Вменено му е обвинение, което не съответства по обем и рамки на обвинението, поради което неговият депутатски имунитет беше снет и бе дадено разрешение за задържането му, което беше гласувано от НС. Това несъответствие, при възможността да се приеме за законно такова действие на прокуратурата, стана повод за разговор в кабинета на следователя и повод за искането ни да се срещнем с наблюдаващия прокурор“, заяви Нотев.

Налице е закононарушение, то е очевидно и няма как да бъде заличено, то ще остане и на вниманието на съда. Става дума за това, че те са задържани, след като е дадено съгласие от Народното събрание, а това съгласие е дадено в определен обем. Народното събрание не се е съгласило, не е решило те да бъдат задържани на кой за каквото му хрумне и за каквото си помисли, че могат да бъдат обвинени, не осъдени двамата депутати.  Обвиненията са за действия, които не присъстват в решението на Събранието. Впрочем, решението на Народното събрание чисто обемно се състои от 5 или 6 реда, а обвинението сега – както ми беше поднесено с нови факти, обстоятелства, имена и действия – е разширено до половин страница и повече. Тоест, то е дописано и всъщност се оказва извън рамките на снетия имунитет. Извършват се действия, за които имунитетът на Сидеров не е снет. Затова казваме, че е налице тежко нарушение.

Изправянето на тази грешка може да стане по два начина – с ново искане (което е по-тежката процедура) до Народното събрание, което да се съгласи да снеме имунитета и за тези конкретни действия, които не присъстват в първото решение или пък Прокуратурата да бъде добра да се съобрази и да се вмести в рамката на снетия от него имунитет. Нито едното, нито другото не бе направено. По този повод искахме лична среща с наблюдаващия прокурор Димитър Петров, но той не се яви. Следователят, който ни прие, обясни неговото поведение с някакво чисто фактическо затруднение. Първо обеща, че ще дойде, после изчезна някъде, загубихме маса време. Той се върна с т.нар. поемни лица, които да подпишат и да оформят документите без подписа на Сидеров и неговата защита, защото ние отказахме да подпишем един  незаконен акт, един акт, който гази конституцията.

-         Какво пишеше всъщност в акта, освен хулиганските прояви?

- Казвам ви, че има дописани други прояви.

- Които са други действия, освен тези в НАТФИЗ във въпросната вечер, така ли?

- Те са отнесени пак в същата вечер, пак в НАТФИЗ, но са дописани действия, които не присъстват в прокурорското искане за сваляне на имунитета и за задържане и за тях няма разрешение на парламента. Този формален критерий се следи много стриктно в наказателното право, това е повече от ясно. Обвинението не може да бъде неконкретно по принцип и да завършва изречението с думите „и така нататък“. Това няма как да се случи. Това е основното възражение, което ние, наказателните адвокати, правим. То е много добре е известно на следователите, много добре е известно на прокуратурата.

- А защо г-н Сидеров реши да води гладна стачка?

- Защото се видя до къде стигнахме, видя се, че някой е решил да прегази закона, да направи това, което е решил предварително, а именно – искането за неговата постоянна мярка да се внесе, може би в самия неин край, като че ли Съдебната палата се намира далеч от тук, в Търговище, например. За какво са необходими тези 72 часа, след като по този случай се работи и медийно вече две седмици? Документите са готови и оттук ние заедно с вас можехме да отидем в Съдебната палата, където се намира съдът и той да се произнесе. Впрочем, български гражданин не може да бъде задържан повече от 24 часа без съгласие на съда. Изключението, чисто като технологичното време не е приоритет, не е даденост. Не е в компетентността на прокуратурата да наказва, да репресира определени, избрани от нея лица.

- Има ли вариант г-н Сидеров да потърси правата си в Страсбург?

- Да ви попитам кога би могло да стане това? Нали всички знаем, че първо трябва да се изчерпат националните институции – това е предпоставката за гледане на делото в Страсбург. И второ, аз споделих пред вашите колеги, не зная дали се чу, че на този етап, становището на Волен Сидеров е било и продължава да е, че дело „България срещу Волен Сидеров“, или обратно, „Волен Сидеров срещу България“, както се озаглавяват делата в Страсбург, няма да бъде съставено. Основание за тази негова позиция, която е достойна за уважение и аз лично я споделям, е обстоятелството, че пострадалите от нарушение на закона от съответните длъжностни лица, които осъждат България, не могат да получат удовлетворението от стоварване на последиците върху служителите,  нарушили закона, те остават за сметка на бюджета. И в този смисъл продължава беззаконието, към което впрочем бяха подтикнати и прокурори, и следователи, а вероятно и магистрати от други професии с изявлението на г-н Радан Кънев в парламента при обсъждането на дадено разрешение. Той каза: „Нека, ако нашето решение е предпоставка за извършване на незаконен арест и бъдат претърпени вреди от този арест, г-н Сидеров да съди България в Страсбург“. Това прозвуча от трибуната на българския парламент, справка – стенограмите при обсъждането. Ето, тук е отговорът на въпроса защо се пристъпва до тази крайна мярка, от която се опитахме до го предпазим, но той е непреклонен – гладна стачка и то във формат, опасен за здравето му. Той отказва да приема вода и храна от момента, в който беше задържан и твърди, че това е негово твърдо решение.