В приказния свят на Алиса нищо не е, както изглежда.
В случая с Петър Волгин и неговата „Деконструция“ по БНР ситуацията е абсолютно същата. Масовата реакция е добре изчислена – или „така му се пада на този руски дупедавец“ (извинявайте за цинизма, но цитирам мнения от форуми), или обратното: „демокрацията е в опасност – такава цензура нямаше и при Живков“ (отново цитирам из форуми)  Този разчет е за вътрешна употреба – тук, вътре в страната. Но явлението, от което щрих е „цензурираният Волгин“ е много по-сложно, отколкото се вижда на пръв поглед в действителност.
Ето ви част от него – пак с днешна дата, за което никой няма да ви информира, освен аз – тук, в моя профил:
+ (давам и скрийншот освен цитата)

Опаааа!
И това ли е цензура, а? Ясно, че не е и не може да бъде!
Какво случайно съвпадение – руските медии спират емисиите си на български, т.е. ограничават пропагандата си в България, а българската власт – управляващи, правителство, СЕМ и респективно УС на БНР най-сетне и именно в този момент се присещат като „западни и американски подлоги“ да лишат ефира от Волгиновата „Деконструкция“.

При това аз не смятам нито властта, нито УС на БНР, нито СЕМ за такива идиоти, че да демонстрират открито цензурски похвати. Примерно можеха да „пипнат“ програмната схема, да променят или отменят някои предавания заедно с това, или да сменят часове, дни на излъчване, да се отиде в по-неслушаемо време, или пък да му се възложат на Волгин не едно, а концепции за две нови предавания и на тази основа да се спре това и т.н., и т.н., и т.н. Можеше „Деконструкция“ заедно с др. рубрики да се спре уж за временно, а временното да се превърне в постоянно. Можеше и парадоксално да го решат – например да се оваканти място в СЕМ и да изберат Волгин там, така че да му затворят устата (реално от СЕМ нищо не зависи, камо ли от един-единствен негов член). Въобще похвати – далеч по-елегантни, а и нескандални, дал Господ.

И няколко мисли – спирането на прокремълската агитация у нас не само чрез спряната „Деконструкция“ на Волгин, а и от страна на руски медии е оценка. Не родната, а онази под рубиновите звезди на 2500 км на североизток от нас.   Явно оценката за успеха на скритата пропутиновска и проруска пропаганда у нас е висока и затова се спира явната.
Например българските медии са пълни със съобщения за руските военни действия в Сирия и практически никъде няма новини за бойните действия на западните съюзници и на САЩ. Ще отбележа, че след години манкиране те изведнъж се активизираха и нанасят тежки и сполучливи удари срещу ИДИЛ.
Или друг пример – у нас медиите преливат от новини за всяко изказване на Путин или негова пресконференция и са пределно лаконични, ако става дума за такива на западни лидери, камо ли пък на обитателя на Белия дом.
Накратко: имаме два вида пропаганда – непряка, която си служи с други похвати, прилага информационен филтър и е предназначена за широка и разнолика по убеждения аудитория. И пряка, която беше за този сегмент от нея, който си има съответните непоклатими вярвания и убеждения. Е, ами като си ги има, защо ни е да му ги пропагандираме.

******* Затова истинските въпроси са защо спирането на „Деконтркуция“ направиха толкова открито, дори бих казал демонстративно?
******* И има ли връзка освен случайната между решенията на Москва за спиране на официална руска пропаганда у нас и родните „решения“ за спиране на прокремълската трибуна на Волгин.
******* И защо този скандал „съвпадна“ с друг, според мен много по-голям – „завръщането на Доган“ в политиката, както го нарече г-н Милер.

Възможна хипотеза е, че решението за Волгин е тест за начало на реална предизборна кампания (макар и необявена).  Апропо, Петър Волгин е схващан като говорител на новото „ляво“. След провала на българската Сириза на Велизар Енчев проектът „Волгин“ е повторение на онзи замисъл, но с друга фигура – също журналист, също популярно лице, също с обществен статус на „интелектуалец“ и „отрицател на статуквото“.

Най-сетне – отказът на руски медии да пропагандират у нас, актът „антиВолгин“ и словото на Доган е рисунък от друг замисъл, игран преди година и половина – имитация под надслова „реабилитация“ на прозападното.
Разбира се, тези събития не могат и не бива да се разглеждат единствено в контекста на случващото се само у нас, но и в международен конспект на започващото както явно (Франция), така и скрито (САЩ и по-скоро Белия дом) сътрудничество между Кремъл и Запада.
И времето е избрано точно на фона на някои необявени договорености за Украйна от срещата в Минск и тайни договорки за зоните на влияние в Сирия и съдбата на Башар Асад.

Другият аспект от тази паяжина е словото на извадения от официалния нафталин Доган. Забележете някои от акцентите му:

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

"утвърждаването на Русия е необратим процес, който искам да наблюдавате. Русия ще направи всичко възможно тази линия да продължи и, ако е необходимо, дори СИЛОВО. От тази гледна точка бихме задали въпроса за НАТО – АДЕКВАТНА СИСТЕМА ЗА ОТБРАНА ЛИ Е?"  БЕЛ. МОЯ: Доган откроява силовият подход на Путин и май призовава за по-силно НАТО – странно за руска пета колона, каквото представлява ДПС

"ЕС все още няма идентичност, това е само проект на идентичност. И именно заради това ние се намираме в такава ситуация на разкрачен стоеж." "Например, има различни конфликти по света, по отношение на които европейската позиция се свежда до самооправдание, защото ЕС е джудже във военно-политическо отношение…"  БЕЛ. МОЯ: Доган декларира факта на българската разчекнатост между Изтока и Запада, обаче тук акцентира на европейското, а не на атлантическото. И това е новият нюанс спрямо предишната позиция на Местан, когато ДПС свали от власт кабинетът на Орешарски.

"В региона, освен Русия, Турция иска да намери новото си място в световния ред и това може да породи много сложни взаимоотношения и кризи в региона на Балканите и Европа. Изобщо новото препозициониране в целия регион е толкова сложен и подмолен процес, че на този етап трудно могат да бъдат предвидими последиците."
"И можем да бъдем жертва, като пушечно месо, на тази криза. Само си представете потенциалния конфликт между Русия и Турция За мен беше гаф тази декларация, г-н Местан. Пентагона няма позиция, НАТО няма позиция… Аз не искам България да се превърне в жертва, не желая нашия електорат да бъде разменна монета за каквото и да е. Не искам!"   БЕЛ. МОЯ: а тук, забележете, акцентира на атлантическото и дистанцирането от Турция
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

„Балканите са мозайка от етнорелигиозни малцинства, господа. Много пъти сме говорили за това. При една такава ситуация всеки се стреми да потърси пета или шеста колона. Ако искате да играете тази игра – това е политическо бедствие. Аз не искам да бъда нито пета, нито шеста колона. Моята философия е в България и в региона да има сигурност, и то независимо от външните обстоятелства.“

Това е декларацията във вярност – както към Москва, че ДПС няма да подкрепи Анкара, така и към Запада от името на Кремъл, че няма да дестабилизира България при евентуален и все по-вероятен военен конфликт между Турция и Русия.   Разбира се, Доган няма намерение да се завръща официално в политиката. Нямат такова намерение и факторите зад него. В случая той е говорител и нищо повече. А той е говорителят вместо Местан, понеже реабилитацията на „проатлантическото“ и „проевропейското“ не се състоя и при втория кабинет на Бойко Борисов, както се ангажира Местан. В онзи политически театър ролята на Доган беше да олицетворява ретроградността, ала беше ясно, че си остава факторът в ДПС.
Сега – в новия акт от същата пиеса ролята му е да визуализира поредния завой в танца на проруската „пета колона“ – именно като съществения задкулисен фактор в организацията. Казвам проруска, понеже се декларира пълно откъсване от влиянието на Анкара. Което не е за чудене, като знаем състоянието на отношенията между Путин и Ердоган.

И последното – основната цел на случилото се и случващо се в последните дни не е толкова вътрешна, колкото международна.
Низът от скандали, включително и със съдебната реформа, включително и с пародийното излизане на ДСБ от властта, е имитация на заплаха от дестабилизация на България като страна от ЕС и НАТО.
Имитация, защото ОФ-то здраво се е хванало за властта и не желае да се откъсне от нея, докато бозае екстрата й – корупцията.  Заплахата всъщност е шантажа на слабия – лошо е, ама може да стане много по-лошо, ако не дадете парите. Именно за това говори и Доган, изразявайки „притеснението“ си за съдбата на България.

Факт – предстои да се вземат нови заеми за 13 млрд! Без тях незабавно сме фалирали с параметрите на катастрофата при Виденовата БСП. (с тях – само отлагаме момента) Но се знае, че имиджът на управляващата коалиция не е завиден нито в лондонското Сити, нито на Уолстрийт, както във финансов, така и в политически аспект. Не е завиден и в западните столици.  Т.е. наред със заплахата трябва да се „реабилитира прозападния облик на България“ (по Местан, когато ДПС смъкна от властта кабинетът на Орешарски). Онази „реабилитация“ поотпуши спрените тогава за България европейски субсидии от Брюксел.
Но се вижда, че те:                                                                                                      

1.не стигат като размер за алчната клика, която дирижира страната ни

2.отново има проблеми с евротраншовете заради липса на компетентност, управленски капацитет и развихрилата се отново корупция

3.дори и в достатъчно количество, не могат да ни спасят от банкрута

 „Реабилитацията“ трябва да осигури международната политическа протекция за новите дългове.
*** Заемите са жизнено важни за Москва, за да остане България стабилна (за техните цели), макар и „разкрачена“.
*** Заемите са спасителни за местните клики, иначе ще бъдат издухани от властта и дефакто Запада ще поеме руля вместо тях (най-вероятно САЩ, понеже ЕС се свлича към насипно състояние).

Та затова „проруското“ у нас беше поударено чрез „цензурата“ срещу Волгин, проруското само се отказва от някои свои незначителни позиции (чрез руските медии) като намигване към Запада, подобно на онзи половин лист от менюто, дето Сталин и Чърчил чертали процента на влияние, проруското се отказа от ДПС като негов посланик в отношенията му с Анкара.

А в резюме: политическо-бизнес кликите у нас се „понавеждат, докато мине вятърът“, ако използвам прочутата фраза на Живков.

Григор Лилов