• ТУК ПРОДЪЛЖАВА ПРЕДИШНИЯ ПОСТИНГ ЗА СЪСИПАНАТА БЪЛГАРСКА ИКОНОМИКА

• През 1962-1970 г. бяха построени десетки заводи по закупени от западни фирми лицензи за високи технологии и продукти със съвременно оборудване. Сред тях са:

  • Завод за германиеви полупроводници в Ботевград от френската фирма CSF по инициатива на Лазар Данчев;
  • Завод за метален обков във Варна, вкл. стан за студено валцоване на ленти по инициатива на инж. Димитър Валев;
  • Завод за санитарна арматура в Севлиево, с първия в източните страни цех за метални покрития на пластмасови детайли. За кратко време той завладя пазарите в Близкия изток;
  • Завод за тягови панцерни акумулатори от фирмата “Варта”;
  • Завод за диамантни дискове по шведски лиценз;
  • Завод за електропреобразователни елементи с линии за кварцови монокристали от Япония, по инициатива на инж. Янко Дюлгеров;
  • Завод за автобуси по лиценз от немската фирма “Кесборер”;
  • Завод за въздушни и маслени автомобилни филтри “Пирели”;
  • Завод за стоманени профили по лиценз на “Шльойман”, ГФР;
  • Завод за заваръчни електроди по лиценз от Германия;
  • Завод за дизелови двигатели по лиценз от “Перкинс”, Англия;
  • Завод за ръчни електроинструменти по лиценз на “АЕГ”;
  • Завод за вентили за автомобилни гуми по японски лиценз;

През 70-те и 80-те години първи в соцсистемата пристъпихме към практическа реализация на малки и средни предприятия, към привличане на чуждестранни капитали у нас и на наши в чужбина, към темите за стопанския риск, за рискови капитали, за неефективни предприятия и тяхния фалит.

Тези опити на индустриалната ни интелигенция за насочване на развитието ни по нови пътища бяха засилени след 1980 г.:

• С нови високи технологии, съвременно оборудване, лицензи и марки на световноизвестни фирми бяха построени над 600 малки предприятия и производствени линии;
• “Металхим”, “Балканкар” и БСК договориха с френската фирма “Рено” производството у нас на леки автомобили, към 1992 г. трябваше да стигне годишно 60 хиляди броя.
• Подписан бе договор с немската “ОБИ” за изграждането у нас на верига от хипермаркети. Първията сграда бе готова в Хасково и трябваше да заработи в 1990 г.;
• С холандската фирма “Беренберг” бе сключен договор за изграждането на верига от магазини за стоки за малкото селско стопанство. Първият от тях бе построен в Пловдив. Договорът бе прекратен веднага след 10 ноември 1989 г.
• С японска фирма бе договорено създаването на смесена лизингова фирма. През 1986 г. у нас бе учреден “Булгарлизинг” – първото в Източна Европа. След 1990 година връзката с японската фирма бе прекратена.
• През 1986 г. задейства първата в страната кооперация на частни собственици на леки автомобили “Кооптакси”.
• През 1988 г. неуморимият стопански и кооперативен деец Благой Рагин създаде кооперация “Коопхотели”.
• Учредена бе в 1981 г. “Банка за стопански инициативи” – първата в източния блок акционерна банка. За 6 години тя даде кредити над 700 милиона лева, в т.ч. 150 млн. щ.д. Изградените с тях МСП даваха към 1987 г. годишна продукция 1 милиард лева, осигуриха над 1000 нови видове стоки и разкриха 30 хиляди работни места.
• През март 1988 г. икономическият директорат на НАТО, по доклад на американския професор Макинтайър посвети 12 страници на икономическите промени в България и призна: “Програмата за малките и средни предприятия в България е важна и наистина новаторска форма за осъществяване на децентрализация. Това е реална крачка към пазара”. До днес никой не е погледнал нито програмата, нито доклада.

За съжаление много инициативи на индустриалната ни интелигенция не бяха реализирани.

Ярък е случаят с Горбачов. На 16 октомври 1987 г. той каза на Живков: “Около Вас има хора с прозападна ориентация. Вие трябва да го знаете! Във Вашето обкръжение има хора, които смятат, че трябва да вземат технологии от ФРГ, от Запада. Такива разговори ни безпокоят! И ако около Вас има хора, които дори само си мислят за “мини – ФРГ” и “мини – Япония”, не трябва да ги държите повече близо до Вас!”

Това беше не сигнал, а заповед на първожреца на съветската идеология и политика за разправа с индустриалната ни интелигенция.

Само след 3 години Горбачов, българските му наместници и кръжащите около тях идеолози, философи, социолози, политикономисти, медийни играчи и партработници се преустроиха по невероятен начин като дисиденти. Те обвиниха индустриалната ни интелигенция в закостенялост, разгониха я и сринаха цялата ни икономика.

Тези остри думи не са от професионална завист. Животът се оказа безкрайно сложен.

Горбачов се превърна в жалка фигурка. Някои от намстниците му имаха фатална съдба. Дори новите милионери не могат да предизвикат завист! Няма да останат без висше възмездие и други, познати по своята низост, грабителство и корупция!

Голямо престъпление на нашите перестройчици е, че разединиха националния интелект във върховно време, когато се решава съдбата на България за векове, а може би и завинаги!

В ужасната транжорна те изрязаха и изхвърлиха от живота почти цялата ни индустриална интелигенция!

Прегледайте списъка на българските експерти в екипа на г-дата Ран и Ът – и в него няма да срещнете нито едно име, утвърдено през дългогодишния процес на индустриалното съзидание.

Перестройчиците наложиха неслучайно това разединение:

Те нямаха общ език с индустриалната интелигенция. Строгите условия на материалното производство и прецизността на точните науки изискват от индустриалния интелектуалец взискателност, самодисциплина, обективност, самостоятелност, категоричност, бързи реакции, недопускане на низкопоклонство и най-вече вътрешна чистота. Хора с такива качества щяха да пречат на перестройчиците да осъществяват поръченията си.

Тези различия имаха стратегически характер – целта на ”перестройката”, прикрита зад мъгляви декларации беше ликвидацията на българската промишленост. Индустриалните интелектуалци нямаха място в такъв процес!

Неизмерима е загубата на България от това разединение!

Българските индустриалци бяха естественият екип, годен да поведе по правилен път Родината ни през сложните процеси на промяната.

Само те можеха да дадат верни съвети! Ето някои от тях:

Съвет 1: Пазете и развивайте индустрията! Тя крепи държавата! Защото:

• Дава 80% от обществения продукт.
• Създава работа на 2 милиона и 200 хиляди българи.
• Осигурява финансово здравеопазването, образованието, културата, пенсиите на старите хора.
• Тя е средата, в която се създава и развива индустриалният интелект, а той е абсолютно нужен в 21-вия век.
• Към 80-те г

. Децата, бъдещето на България са в потрес : –  в училища и ВУЗ- насилие, побоища между деца и юнаши, бият учители.

Преди : Децата в училищата пееха, там нямаше нужда от камери и охрана…

ЧЕТИ, ЗНАЙ, ПРЕДАЙ НА ДЕЦАТА СИ  ЗА ИНДУСТРИАЛНИЯ И КЪЛТУРЕН УСПЕХ НА БЪЛГАРИЯ

• Завод за диамантни дискове по шведски лиценз;
• Завод за електропреобразователни елементи с линии за кварцови монокристали от Япония, по инициатива на инж. Янко Дюлгеров;
• Завод за автобуси по лиценз от немската фирма “Кесборер”;
• Завод за въздушни и маслени автомобилни филтри “Пирели”;
• Завод за стоманени профили по лиценз на “Шльойман”, ГФР;
• Завод за заваръчни електроди по лиценз от Германия;
• Завод за дизелови двигатели по лиценз от “Перкинс”, Англия;
• Завод за ръчни електроинструменти по лиценз на “АЕГ”;
• Завод за вентили за автомобилни гуми по японски лиценз;

През 70-те и 80-те години първи в соцсистемата пристъпихме към практическа реализация на малки и средни предприятия, към привличане на чуждестранни капитали у нас и на наши в чужбина, към темите за стопанския риск, за рискови капитали, за неефективни предприятия и тяхния фалит.

Тези опити на индустриалната ни интелигенция за насочване на развитието ни по нови пътища бяха засилени след 1980 г.:

• С нови високи технологии, съвременно оборудване, лицензи и марки на световноизвестни фирми бяха построени над 600 малки предприятия и производствени линии;
• “Металхим”, “Балканкар” и БСК договориха с френската фирма “Рено” производството у нас на леки автомобили, към 1992 г. трябваше да стигне годишно 60 хиляди броя.
• Подписан бе договор с немската “ОБИ” за изграждането у нас на верига от хипермаркети. Първията сграда бе готова в Хасково и трябваше да заработи в 1990 г.;
• С холандската фирма “Беренберг” бе сключен договор за изграждането на верига от магазини за стоки за малкото селско стопанство. Първият от тях бе построен в Пловдив. Договорът бе прекратен веднага след 10 ноември 1989 г.
• С японска фирма бе договорено създаването на смесена лизингова фирма. През 1986 г. у нас бе учреден “Булгарлизинг” – първото в Източна Европа. След 1990 година връзката с японската фирма бе прекратена.
• През 1986 г. задейства първата в страната кооперация на частни собственици на леки автомобили “Кооптакси”.
• През 1988 г. неуморимият стопански и кооперативен деец Благой Рагин създаде кооперация “Коопхотели”.
• Учредена бе в 1981 г. “Банка за стопански инициативи” – първата в източния блок акционерна банка. За 6 години тя даде кредити над 700 милиона лева, в т.ч. 150 млн. щ.д. Изградените с тях МСП даваха към 1987 г. годишна продукция 1 милиард лева, осигуриха над 1000 нови видове стоки и разкриха 30 хиляди работни места.
• През март 1988 г. икономическият директорат на НАТО, по доклад на американския професор Макинтайър посвети 12 страници на икономическите промени в България и призна: “Програмата за малките и средни предприятия в България е важна и наистина новаторска форма за осъществяване на децентрализация. Това е реална крачка към пазара”. До днес никой не е погледнал нито програмата, нито доклада.

ОТКЛОНЕНИЕ ЗА КУЛТУРА: Годишно  ДО  1989  г.  се произвеждат над 100 игрални филма в най модерната на света  БЪЛГАРСКА  киностудия "БОЯНА"   Сега е дадрна за вечни времена на Запада- там произвеждат ФРЕНСКИ, НАЙ ВЕЧЕ   холивудските филми при най ниски цени... износ на българскИ КАПИТАЛ...

За съжаление много инициативи на индустриалната ни интелигенция не бяха реализирани.

Ярък е случаят с Горбачов. На 16 октомври 1987 г. той каза на Живков: “Около Вас има хора с прозападна ориентация. Вие трябва да го знаете! Във Вашето обкръжение има хора, които смятат, че трябва да вземат технологии от ФРГ, от Запада. Такива разговори ни безпокоят! И ако около Вас има хора, които дори само си мислят за “мини – ФРГ” и “мини – Япония”, не трябва да ги държите повече близо до Вас!”

Това беше не сигнал, а заповед на първожреца на съветската идеология и политика за разправа с индустриалната ни интелигенция.

Само след 3 години Горбачов, българските му наместници и кръжащите около тях идеолози, философи, социолози, политикономисти, медийни играчи и партработници се преустроиха по невероятен начин като дисиденти. Те обвиниха индустриалната ни интелигенция в закостенялост, разгониха я и сринаха цялата ни икономика.

Тези остри думи не са от професионална завист. Животът се оказа безкрайно сложен.

Горбачов се превърна в жалка фигурка. Някои от намстниците му имаха фатална съдба. Дори новите милионери не могат да предизвикат завист! Няма да останат без висше възмездие и други, познати по своята низост, грабителство и корупция!

Голямо престъпление на нашите перестройчици е, че разединиха националния интелект във върховно време, когато се решава съдбата на България за векове, а може би и завинаги!

В ужасната транжорна те изрязаха и изхвърлиха от живота почти цялата ни индустриална интелигенция!

Прегледайте списъка на българските експерти в екипа на г-дата Ран и Ът – и в него няма да срещнете нито едно име, утвърдено през дългогодишния процес на индустриалното съзидание.

Перестройчиците наложиха неслучайно това разединение:

Те нямаха общ език с индустриалната интелигенция. Строгите условия на материалното производство и прецизността на точните науки изискват от индустриалния интелектуалец взискателност, самодисциплина, обективност, самостоятелност, категоричност, бързи реакции, недопускане на низкопоклонство и най-вече вътрешна чистота. Хора с такива качества щяха да пречат на перестройчиците да осъществяват поръченията си.

Тези различия имаха стратегически характер – целта на ”перестройката”, прикрита зад мъгляви декларации беше ликвидацията на българската промишленост. Индустриалните интелектуалци нямаха място в такъв процес!

Неизмерима е загубата на България от това разединение!

Българските индустриалци бяха естественият екип, годен да поведе по правилен път Родината ни през сложните процеси на промяната.

Само те можеха да дадат верни съвети! Ето някои от тях:

. Децата, бъдещето на България са в потрес : –  в училища и ВУЗ- насилие, побоища между деца и юнаши, бият учители.

Преди : Децата в училищата пееха, там нямаше нужда от камери и охрана…

ЧЕТИ, ЗНАЙ, ПРЕДАЙ НА ДЕЦАТА СИ  ЗА ИНДУСТРИАЛНИЯ И КЪЛТУРЕН УСПЕХ НА БЪЛГАРИЯ

V

В България, както и в целия социалистически лагер бяха необходими политически и икономически промени. Но липсваха хората, които да ги направят така, че да се запази социализма. Примерът беше даден още през 60-те години с "Тексим", който пример не беше разбран от партийните чиновници и "Тексим" съсипан.