Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.04.2016 01:29 - ПЪРЖЕНИ ИЛИ ВАРЕНИ КАРТОФИТЕ ВРЕДЯТ НА МОЗЪКА ТРАЙНО, НЕПОПРАВИМО
Автор: zaw12929 Категория: Политика   
Прочетен: 1696 Коментари: 5 Гласове:
14


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Прекомерната употреба на картофи нанася вреда на главата, А ТОВА Е КОМАНДНИЯ ПУНКТ НА ТЯЛОТО.. Прекомерната употреба на картофи НАНАСЯ ВРЕДИ, КОИТО СЕ НАТРУПВАТ НЕПОПРАВИМО ВЪРХУ МОЗЪКА- ПОЛУЧАВА СЕ ЕФЕКТА НА ИНСУЛТА:  мозъка намалява възможността да командва органите на тялото- изтощение, което не допуска дълголетие вижте защо: Картофите съдържат малко белтъчини но...  съдържат извънредно много нишесте, което вътре в човека трябва да се превърне в захар; отначало в декстрин, а после в захар. Ако човек прекалява с картофите, главата му е принудена твърде много да работи за да препятства процеса на ферментация. Ето защо възниква слабост в главата при хората, които ядат прекалено много картофи, принуждавайки главата си страшно да се пренапряга, за да се справи с ферментацията на картофите. Конкретно, средната част на главния мозък отслабва; 
Ако човек като дете или съвсем млад юноша яде прекалено много картофи, средната част на главния му мозък става извънредно слаба. А средната част на главния мозък е изходен пункт, източник на най-важните сетивни органи там се намира зрителният, очният нерв и други подобни; даже зрението може да отслабне поради прекомерна употреба на картофи, защото именно в средния мозък е разположен зрителният център.

Някои възникващи в старостта очни болести произлизат поради това, че в детството си човек е ял твърде много картофи. При човека се появява слабост на зрението, слабост на очите. Действително, нещата са така, че по-рано хората, когато не са консумирали картофи европейците   не са   страдали от възрастово отслабване на зрениетом, отколкото сега. Причината за това е пак там, че освен всичко останало, въздействащо върху очите – такива въздействия като електрическата светлина и други подобни не са така силни, както  прекомерната употреба на картофи е много вредна за очитем

Прекомерната употреба на картофи влияе даже на възможностите на вкусовия орган – даже на вкусовия орган! Виждате ли, тук става следното. Да допуснем, че още в детството човек яде прекалено много картофи. В по-късна възраст при такъв човек много често се наблюдава, че той не знае дали достатъчно е ял, дали е сит, защото вкусът му е нарушен от употребата на картофи. В същото време човек употребяващ не толкова много картофи, инстинктивно знае кога се е наситил. И така, инстинктът е свързан в по-голяма степен със средния мозък и се губи поради прекомерна употреба на картофи. Това особено силно се проявява в ново време.

Родина  на Картофа е  Америка и по-точно Южна Америка – където е днешната държава Перу. Земеделските култури,  домати, царевица, тютюн, фасул и др., също са американски и идват в Европа и останалия свят след 1492 г., когато Колумб открива Америка. Нека видим, как картофите са дошли в Европа, България и в Родопа планина? 

Картофът тръгва към нашите земи от Андите (наричани още Кордилери). Там той бил отдавна познат на туземното население обитаващо високите плата на днешно Перу. От археологическите проучвания личи, че картофите били едно от основните ястия на хората в района и те започнали да търгуват със земеделската култура преди около 2000 години пр.н.е. Така Картофът се разпространил в много части на днешна Америка.

В ранната петъчна утрин на 12 октомври 1492 г. Колумб открива „Новия свят” за Испания. В кралството започват да пристигат вести за богатствата на откритата земя* и различни биологични „мостри” (в това число и хора от местното население – т.нар. индианци), както и злато, заради което, пак в петък,** на 3 август същата година, от град Севиля започва и самата експедиция. Минават 78 години. През 1570 г. Картофът е пренесен в Испания, а след три години той вече се отглежда в градините на болницата „Сантре” край Севиля. Така картофите постепенно започнали да навлизат в Европа.

След Испания Англия е една от първите страни, където се появява новата земеделска култура. Там, през 1580 г., картофите са пренесени направо от Америка, като по-късно проникват в Белгия. След 150 години (през 1730 г.) се появяват и по Немските кралства. Трябва да отбележим, драги читатели, че в Прусия с картофите стават такива интересни неща, които звучат почти легендарно: В началото немските селяни не искали да отглеждат „това мизерно и кисело семе...” и за да ги принуди - пруския крал Фридрих Вилхелм (1688-1740) въвел строги наказания за тези, които не изпълнявали заповедтта за засаждане и дори поставил стражи да пазят нивите. През лятото на 1733 година обаче един селянин, въпреки заплахата от санкции, решил да запали картофената си нива и се отърве от „бремето” – пък и пепелта е добра тор. Речено – сторено. Ала когато нивата изгоряла, селякът изровил един печен картоф, който му се видял апетитен, опитал го и неговият вкус много му допаднал. Така европейците открили, че „американското семе” не е за подценяване, особено когато се подложи на топлинна обработка. Благодарение на тези „случайности” картофите в Прусия бързо се разпространили, и когато 13 години по-късно там настъпил глад, грудките спасили живота на много хора. 

и във Франция, най-културната европейска страна в онези времена, проникналите в края на ХVIII век картофи били също така отричани  „Военният фармацевт и химик Антоан Огюст Пармантие напразно рекламирал чудесния вкус на картофите и дори ги нарекъл „пом дьо тер” (земна ябълка), но уви – французите не проявявали никакъв интерес. Най-сетне той се обърнал за съдействие към кралското семейство и нещата се развили благоприятно за Картофа. Една сутрин френската кралица Мария-Антоанета поставила букетче от картофени цветове върху своята фризура и на другия ден всички придворни дами последвали примера й. Така за по-малко от месец картофите станали най-търсения артикул във Франция, а когато през 1793 г. те спасили страната от глад, били оценени и по достойнство.

И в Русия Картофът бил нелюбезно посрещнат. От Холандия руският цар Петър I Велики (1682-1725) изпратил в Петербург първите чували, като се надявал „мужиците” да проумеят качествата на перспективната земеделска култура. Останала обаче само Надеждата. Картофите създали на Петра твърде големи грижи – дори по-големи и от войната му с шведите. Руските селяни така се опълчили срещу сеитбата на картофи, че когато излезнала царска заповед за задължително им отглеждане в много части на Русия избухнали т.нар. картофени бунтове. Те били потушавани с изключителна жестокост и трябвало да мине около век и половина, докато руснакът разбере и оцени достойнствата на Картофа.

Само на едно място в Европа картофите били приети с радост. Това била бедната и гладна Ирландия. Още през XVI век там започва масовото им отглеждане и никъде с такава бързина картофите не са се разпространявали, както в Ирландия. В следствие на осигурената прехрана, населението започнало да се увеличава и се получил един вид демографски „бум”. Ала дошла мрачната за ирландците 1845 година. Картофите заболели от някаква неизвестна болест, която унищожила цялата реколта. В Ирландия настъпил ужасен глад, който отнел живота на близо 1 000 000 (милион) души. Други милион и половина били принудени да изоставят земята си, и да се изселят (най-вече в Америка) от своята родина...

Как картофите дошли по българските земи и в Родопите?

Името „картофи” е италианско, като в Италия испанските „патати” получили названието „тартофули”, което станало „картофули”, а по-късно – „картофи”. Това наименование се приело по Балканите и най-вече в България. Впрочем, в родопския диалект съществува една много любопитна подробност - думата патета, патато - т.е. „картофи, картоф”. Тя е от индиански произход (патат, патет) и самата дума със същото произношение „патейтос”, се е наложила в някои европейски езици. Интересното в случая е: как думата „патета” е дошла, и се популяризирала в Родопите? Но затова, след малко!

    Проникването на картофите в Родопите, има сходни с Ирландия моменти, които заслужават да бъдат отбелязани: В Родопите, както и в Ирландия, гладът бил един от постоянните спътници на населението. Наистина в планината има пригодна за обработване земя, но на нея не могат да виреят много полски култури и най вече жито. Не че почвата не е плодородна, но тя не е типичния и „тлъст” чернозем – характерен за равннините области на България, като - Тракия и Добружа. Освен това, при най-малкото засушаване реколтата върху стръмните и плитки нивици загивала и трябвало да се набавя жито от полето (ако е имало с какво да се закупи). Отгоре на това, Родопите са широка и мъчно проходима планина – особено през зимата, когато пътищата и пътеките стават за няколко месеца непристъпни от снежни преспи и бури. Така родопчани периодично се озовавали в една „блокада” и трябвало да чакат свършека на зимните дни. Много от хората и животните обаче, не дочаквали пролетта: „На лету господне 1875-то стана зимата последна с многу снегове, затува измреха животните и фанаха и человеци да умиратъ утъ гладъ. Защото на месецъ мартъ 15 денъ станала една ледунка примерена отъ попъ Паскалъ деветъ педи на пиргуту, дету седи камбаната. Затова изписахъ азъ попъ Паскалъ съ моята десница тува писмо за последните хора, за да знаятъ каква гуляма зима е станала”.

Най-старото писмено известие, което оповестява за появата на картофите по българските земи се смята това на отец Зотик от Преображенския манастир (близо до Търново). То е датирано от 1825 година и според написаното в него става ясно, че още тогава – градинари от Лясковец донесли в светата обител картофи, наречени „влашки боб” („Влашко” - дн. Румъния). Друг известен извор е и дневника на търговеца от Самоков Димитър Смрикаров, в който той записал: „Презъ 1835 година, месецъ априлий, за пръвъ пътъ въ българско засадихъ картофи – червени и жълти, въ градината си надъ града. Същите донесохъ отъ сръбско и гръцко, дето ми ги хвалиха и азе ядохъ отъ тяхъ”. Има и други предположения за проникването на Картофа в България дори още през 1750 г., от Унгария, но това е по-скоро сензация и конкретни писмени документи и доказателства няма и не са открити.

За съжаление не са открити и писмени сведения, кога и как картофите са донесени в Родопите. Според многобройните устни предания обаче, това ще да е станало между 1815 г. – когато избухва Сръбското въстание, оглавено от Милош Обренович и 1829 г. – годината на Гръцкото въстание. Родопските мохамедани на бимбашията (хилядник) Агуш ага от с. Могилица (Смолянско), които участвали в потушаването на Гръцкото въстание, на връщане донесли със себе си първите картофи в планината.

Достоверно обаче звучи едно друго предание: Среднородопски мохамедани, под командата на билюкбашията Сюрчо от с. Райково, след потушаването на по-раншното Сръбско въстание достигнали чак до Босна и от там, наред с другата плячка, донесли и малко картофи за зоб на конете си.

Родопчани започнали да сеят картофите, но в началото не били доволни от техния вкус, защото ги консумирали сурови. По-късно обаче, когато Сюрчовите приближени им разкрили, че трябва да ги варят и пекат – станало ясно, че „франсъзкия коченъ” („френски кочан”), наречен по-късно с оригиналното индиано-испанското название „патато”, е нещо много вкусно и апетитно.

Има и други предположения за появата на картофи в Родопите – така например: отец Константи Канев от с. Момчиловци (Смолянско) в едно свое изследване твърди, че тази земеделска култура е дошла дори и по-рано от гореспоменатите събития т.е. –  още в самото начало на управлението на известния Салих Ага Пашмаклийски (от 1808 до 1838 г.).Николай Хайтов, от своя страна, пише, че появата на картофите в Смолянско датира към 1830 година и като доказателство сочи, че църквата в с. Павелско е била построена през 1834 г., а тогава тук картофите вече били известни и застъпени като земеделска култура.  Според изследванията на д-р Ташев картофите са пренесени в България и по-специално в Средните родопи от Александрия към 1834-35-а г. Тези твърдения  не са лишени от логика и ако се открият конкретни доказателства ще се види, че пътя на Картофа в България вероятно е проправен от Средноропието...

Днес родопските картофи са популярни по България и Европа със своя чудесен вкус, Не само за картоха- за всяка храна, напитка, за всичко, което слагаме в устата важи правилото: Няма вредни храни има вредни количества, 




Гласувай:
14
0



1. kvg55 - Но пък са вкусни, дявол да ги вземе. ...
13.04.2016 15:27
Но пък са вкусни, дявол да ги вземе.
Пържени картофи с бира, хммм.
Печени, сготвени с месо!
цитирай
2. dedenze - Всичко без мяра е вредно !
13.04.2016 22:29
Но най- вредно и убийствено е тъпия български политик, който може да се сравни със тлъста свиня и тонове картофи !
цитирай
3. zaw12929 - Трябва да надделява разум в защита на здравето
14.04.2016 05:21
kvg55 написа:
Но пък са вкусни, дявол да ги вземе.
Пържени картофи с бира, хммм.
Печени, сготвени с месо!

цитирай
4. zaw12929 - Но най- вредно и убийствено е тъпия ...
14.04.2016 05:25
dedenze написа:
Но най- вредно и убийствено е тъпия български политик, който може да се сравни със тлъста свиня и тонове картофи !


Свиня от кладенчова вода и политик от интерес на народа не разбират, докато са заети със собственото си богатеене, докато ни превръщат във все по жалка колония
цитирай
5. pvdaskalov - * ! *
14.04.2016 17:46
dedenze написа:
Всичко без мяра е вредно !
Но най- вредно и убийствено е тъпия български политик, който може да се сравни със тлъста свиня и тонове картофи !


Завче, щом се изпростява от картофите, предлагам подписка в клетвата на народните избраници, кабинета, президента и прочее богоизбрани да се вмъкне, че се заклеват да не ядат картофи, докато са на власт. Но и това няма да оправи нещата, защото, ако се съди по поведението им, те са преяждали с картофи в детството си.
Поздрави за оригиналния постинг!
Най-хубавите картофи в България са от землището на с. Равногор в Родопите. Конкурират ги калоферските. Честно!
П и е р
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zaw12929
Категория: Политика
Прочетен: 10671156
Постинги: 5153
Коментари: 11270
Гласове: 57578
Архив
Календар
«  Април, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930