Светът е изложен на опасност от война, и дори унищожение, с единствената цел да поддържа живи привилегиите на американския елит.

През последните години военните разходи на Вашингтон са на средна стойност от около 600 милиарда долара годишно. Това е повече от половината от всички вътрешни дискреционни разходи (допълнителни годишни разходи, одобрени от Конгреса – бел. ред.) на американското правителство и надхвърля бюджета за образование, здравеопазване и социална сигурност. Тази стойност се равнява на 35% от годишните военни разходи на цялата планета.

 
Военно-индустриалният комплекс, за чието зараждане Дуайт Айзенхауер предупреди в своята прощална президентска реч през 1961 г., наистина е станал една основна и определяща черта на американското общество и икономика. Да се говори за „американски капитализъм на свободния пазар“ е откровено нелепо, при положение че толкова голяма част от икономиката на страната е напълно зависима от финансирания от правителството милитаризъм.

Казано по друг начин, ако американският военен бюджет бъде драстично намален така, че пропорционално да отговаря на този на другите държави, всемогъщият военно-индустриален комплекс – както и САЩ в сегашния им вид – ще се сринат. Няма съмнение, че с времето би се формирало нещо по-добро, но последствията за интересите на установената власт биха били пагубни и затова тя упорито се съпротивлява.

Това е контекстът, в който трябва да бъде разглеждано ескалирането на напрежение с Русия през последната седмица (в духа на Студената война), благодарение на разположената от САЩ противоракетна система в Румъния. Предвижда се до две години така нареченият Противоракетен щит, който е на стойност 800 милиона долара, да стигне до Полша и в крайна сметка да обхваща цяла Европа от Гренландия до Южна Испания.

Американската система за противоракетна отбрана (ПРО)
край румънското селище Девеселу бе открита официално на
12 май по време на церемония в присъствието на генералния
секретар на НАТО Йенс Столтенберг и на американски и
румънски лидери. „Днес САЩ и Румъния създават история,
като предоставят тази система на НАТО“, заяви
командващият на военноморските сили на САЩ в
Европа и Африка Марк Фъргюсън.

 Длъжностните лица от Вашингтон и НАТО поддържат тезата, че противоракетната система „Иджис“ не е насочена срещу Русия. Воденият от САЩ военен съюз твърде неубедително твърди, че мрежата е предназначена за защита от ирански балистични ракети и други неуточнени „престъпни държави“. Като имаме предвид факта, че Европа се намира далеч отвъд обхвата на иранските балистични ракети, както и този, че през миналата година Техеран сключи международно ядрено споразумение с Групата 5+1 (Китай, Франция, Русия, Великобритания, САЩ и Германия – бел. ред.), тази обосновка звучи направо фантастично.

 Руското правителство не се поддава на тези заблуди. Москва упрекна разполагането на противоракетния щит като заплаха за нейната сигурност и добави, че ще предприеме необходимите ответни мерки, за да възстанови стратегическия ядрен баланс. Системата „Иджис“ основателно може да бъде тълкувана като средство, даващо на НАТО възможността първа да нанесе удар по Русия.

Кремъл заяви, че разполагането на елементи от
американския противоракетен щит в Румъния е
заплаха за сигурността на Русия. „Това не са
отбранителни системи, това е част от ядрения
стратегически потенциал на САЩ, изнесен в
периферията“, изтъкна Путин. Той поясни,
че в случая под периферия се разбира Източна Европа.

 Преди да стигнем до същината на въпроса, няколко неща трябва да бъдат уточнени. На първо място, европейските държави преследват иранските бизнес инвестиции и пазари от сключването на вече споменатото споразумение през юли 2015 г. насам. Германия, Франция, Италия, Великобритания и Австрия са част от европейските страни, които се конкурират за домогване до големия икономически потенциал на Иран. Идеята, че Иран планира военна заплаха срещу своите бъдещи партньори, е абсурдна.

 На второ място, твърденията на САЩ, че имат чисти намерения към Русия, са откровена обида за здравия разум. Те си противоречат с безчет изявления на Вашингтон – в това число на Обама и неговите най-висши служители в Пентагона – в които Русия е била определяна като агресивна заплаха за Европа. Вашингтон умножава четворно военните си разходи в Европа и увеличава броя на своите войски, танкове, изтребители, военни кораби и военни учения практически до руските граници, единствено за да „спре руската агресия“.

 С други думи, САЩ възприема Русия като своя най-голям световен враг и екзистенциална заплаха. От тази гледна точка разполагането на противоракетната система „Иджис“ в Източна Европа е в пълно съответствие с войнствената политика на Вашингтон срещу Москва. Би било нелогично и наивно да заключим обратното – че САЩ и техните съюзници от НАТО не са в настъпление срещу Русия.

Американската противоракетна система край селището
Девеселу в Южна Румъния

 Представянето на Русия като заплаха за световната сигурност е, разбира се, нелепо. САЩ изказва подобни твърдения и по отношение на Китай, Иран и Северна Корея. Подобни определения са изключително преувеличени.Неуморно повтаряните в западните медии мантри за „анексирането“ на Крим и „инвазията“ в Източна Украйна могат лесно да бъдат оборени с факти, които биха предоставили едно по-точно описание на ситуацията – проведената от Вашингтон скрита смяна на режима в Киев.

 Западното подклаждане на страх обаче – подкрепено от нестихваща медийна пропаганда – до голяма степен успя да създаде един образ на Русия, която заплашва цяла Европа с хибридна война. Това е една нелепа страшна история за руския Торбалан – с расистки оттенъци и корени в нацистката идеология за демонизиране на славянските варвари.

 Демонизирането на Русия (и на другите световни врагове) е необходима опора за американския военно-индустриален комплекс и функционирането на американската икономика.
Годишният военен бюджет от 600 милиарда долара на Вашингтон е грубо десет пъти по-голям от този на Русия. И въпреки това, противно на реалността, като заплаха е представена Русия.

Според Международния институт за изследване на мира в Стокхолм, военният бюджет на САЩ е по-голям от следващите девет най-големи военни бюджета взети заедно – тези на Китай, Саудитска Арабия, Русия, Великобритания, Франция, Германия, Индия, Япония и Южна Корея.

 Ако не беше този огромен, субсидиран от правителството военен бюджет, американската икономика – доминирана от интересите на Пентагона, Конгреса и Уолстрийт – вероятно щеше да спре да съществува.

 В структурно отношение американската икономика се е превърнала в една военна икономика и единственият начин тя да бъде поддържана е САЩ непрестанно да бъдат във война. САЩ са участвали във военен конфликт с друга държава в 95% от времето на своята 240-годиша история.

По време на старата Студена война със Съветския съюз често повтаряща се тема във Вашингтон е предполагаемият „ракетен недостатък“, чиято цел е да създаде образа на едни изоставащи във военно отношение САЩ. Това довежда до неспирни военни разходи и надпревара във въоръжаването; отчасти и до разпадането на Съветския съюз.

 Привилегията да натрупва безкрайни дългове (в момента почти 20 трилиона долара), която Вашингтон сам си предостави благодарение на господството на долара като световна резервна валута, позволява на САЩ да избегнат деня на разплата за своята разрушителна военна необузданост.

Тази налудничава ситуация продължава да бъде реалност. Четвърт век след официалния край на Студената война военните разходи на САЩ продължават със същите разточителни темпове. Това, от което Вашингтон се нуждае, за да поддържа фиаското, е да повлече останалия свят в безумие от страх и ненавист. Затова през последните години беше подновена и Студената война с Русия и Китай. Конфликтът няма да бъде преустановен, тъй като интересите на властта, която управлява американската икономика, не се коренят в мира.

Путин на няколко пъти призова за световно съдействие по въпросите на сигурността – особено за съдействие със САЩ. Наскоро Москва обяви, че не иска да започва нова надпревара във въоръжаването. Нейната предпазливост е разбираема, като се има предвид горчивия опит на Съветския съюз с неразумния военен бюджет. Именно от това обаче се нуждаят САЩ: глобална надпревара във въоръжаването, която може да послужи за оправдание на чудовищната им войска.

 По данни на Международния институт за изследване на мира в Стокхолм, Китай и Русия значително са увеличили своите военни разходи – с по около 7.5% през 2015 г. Русия може би не иска да става част от тази надпревара, тъй като тя би оказала натиск върху националните ресурси и развитие; но инсталирането на нова противоракетна система в близост до границите ѝ от страна на САЩ безспорно дава тласък на нейните военни ангажименти.

Беларус и Русия се споразумяха за съвместно разработване на адекватен отговор на разполагането на системи противоракетна за отбрана (ПРО) на САЩ в Европа, заяви ръководителят на белоруското Министерство на външните работи, Владимир Макей. „Ние заедно ще разработим адекватни мерки за реагиране“, каза той пред репортери в Минск в понеделник след среща с руския външен министър Сергей Лавров.

 Именно това цели Вашингтон. Русия не представлява обективна опасност за сигурността на САЩ и техните съюзници. Истинската заплаха за Вашингтон са мирните международни отношения, които могат да направят американския военно-индустриален комплекс излишен.

Тревожна е реалността, в която световният мир е несъвместим със самата основа на американската корпоративна капиталистическа власт. Срамно е, че светът е изложен на опасност от война, и дори унищожение, с единствената цел да поддържа живи привилегиите на американския елит. Сред жертвите на тази жестока несправедливост са и самото мнозинство американски граждани, които са принудени да живеят в бедност и нещастие, докато техният корпоративен елит източва 600 милиарда долара всяка година за военни извращения.

 Превод: Момчил Вачев / Memoria de futuro

Автор  Финиън Кънингам  ирландски експерт по международни отношения. Редактор и автор в няколко медии, като Irish Times и The Independent. През 2011 г. е изгонен от Бахрейн за критичната си журналистика, в която описва случаи на потъпкване на човешките права от подкрепяния от Запада режим. Преди да започне своята журналистическа кариера, Кънингам е научен редактор в английското Кралско общество по химия. Негови анализи се превеждат на множество езици.

  АКО МЕМОРИЯ Е ПОЛЕЗНА ЗА ВАС, ПОДКРЕПЕТЕ НИ ТУК

 Или станете наши приятели във ФЕЙСБУК