От тогава до сега чернокожите, получили "Оскар", са 32-ма, а номинациите за чернокожи киноактьори са 101.
Всички американски университети са с квоти за цветнокожи и в частност – чернокожи, и при равни академични показатели между кандидати отпада белият за сметка на цветнокожия.
Исторически нещата също са много интересни. Първият колеж за чернокожи е създаден през 1837 г., първият университет за чернокожи датира от 1854 г., а робството официално е приключило през 1865 година. Университетът е създаден от Джон Милър Дики и съпругата му Сара Емлин Кресон, но през 1866 г. е кръстен на президента Линкълн, който се бори именно за прекратяване на робството.

Към 2013 г. 42 на сто от белите жители на Америка на възраст между 18 и 24 години се учат в колежи и университети, 36,4 процента от чернокожите в същата възрастова група са на студентската скамейка, 37,5 на сто от испаноговорящите получават висше образование. Това сочат данните на Националния център за статистика в образованието на САЩ.

Едно е сигурно - те не са част от бандите и не изглеждат като жертви.  По расовия показател в образованието е видно, че расизъм няма. Следвайки тази логика, България би трябвало да е сред най-черните статистики за расова сегрегация, защото какъвто и процент от населението на станата да представляват циганите, техните представители в университета дори след 100 години няма да представляват 35 на сто от общия им брой. Ние дори не сме сигурни, че 35 процента от децата на циганите посещават училище.

От 1950 година до днес чернокожите нобелови лауреати са петнадесет.  В началото на април тази година „Ню Йорк Таймс“ публикува сравнително проучване на университета „Джордж Вашингтон“ за расово разминаване между назначените полицаи в съответните управления в 18 американска града с техните най-големи квартали (всеки сравним със средно голям български град) и съотношението в населението по същия признак. С между 4 и 77 на сто е численото превъзходство на белите униформени в съотношение с местните чернокожи. Едва в три населени места от проучените градове черните униформени са повече от белите си колеги с 1 процент.

Независимо от статистиката черни и бели полицаи работят рамо до рамо. Важно е обаче да се знае и какво е присъствието на чернокожи в най-уважаваните професии в САЩ. В публикацията на „Бизнес Инсайдър“ от ноември 2014 г. са цитирани данните топ 10 на най-елитните професии. На първо място са лекарите (в тази професия чернокожите присъстват с около 4 процента от общия брой и са извън помощния медицински персонал), на второ – армията, където тъмнокожите са 20 процента от общия брой армейци, и на трето – пожарната. Интересното е, че за последните 10 години чернокожите жени в пожарната традиционно са около два пъти повече от белите жени, като в някои години те достигат 15 на сто от общия брой на всички пожарникари. Полицейската работа като престиж е едва на седмо място, където според университета „Джордж Вашингтон“ белите доминират.
Накратко: няма сфера в която чернокожите да не са постигнали присъствие и успехи. Това се дължи на техните лични качества, амбиция, желание да се учат и да напредват. Възможностите за развитие са налице за всички.

Данните, свързани с престъпността в САЩ, обаче разкриват плашеща картина. Национална търговска финансова корпорация публикува информацията, че градовете Чикаго, Балтимор, Детройт, Ню Орлиънс, Ню Йорк, Лос Анджелис, Сейнт Луис, Окланд и Мемфис с 3200 жертви годишно постигат около една четвърт от убийствата в целите Съединени щати. Само в Чикаго броят на убийствата е равен на тези в цяла Япония и от Сирия преди войната и е на ниво от около 16 на 100 хиляди население. Но Чикаго дори не е водещ град. Ню Орлиънс е неоспорим лидер със 73 убийства на 100 хиляди души, което е около 10 пъти по-високо равнище от средното за САЩ. Ако Ню Орлиънс бе независима държава, то щеше да е на второ място в света по брой на убийствата. В Сейнт Луис убийствата са с 2 на сто по-малко от тези в цял Белиз, а броят на убитите в Детройт е по-голям от тези в цяла Колумбия.

В тези градове преобладава броят на белите полицаи пред чернокожите. И там проблемът не е в обема на притежаваното оръжие, проблемът са бандите. Статистическите обобщения стават още по-безмилостни: Америка притежава повече квартални въоръжени банди от убийци, отколкото са убийците в Сиера Леоне, Еритрея и Пуерто Рико, взети заедно.

Младежките убийства са на четвърто място в общия списък с убийствата. Причина номер едно за размяната на изстрели са... улични разправии, започнали от една криво казана дума или лош поглед. Изследването показва, че на първо място жертви на бандите са членове на други банди и че повечето жертви са с криминални регистрации от ранна възраст. Това по същество няма общо с расовата тема, а с икономическата, или иначе казано – кастовата сегрегация.

 Връщаме се на историята с чернокожата майка,   която яростно гонеше сина си и с удари по главата опитваше да го избута от общото меле. Истината е, че светът щеше да поздрави абсолютно всяка майка, която с такава ярост се намеси и покаже, че вандалството трябва да бъде отречено първо в семейството. Ако се водим от публикацията на The Washington Post, трябва да зададем въпроса дали публичното опозоряване от страна на бясна майка е възпитателно, наказателно или символ на неугасващ расизъм, който кара угнетените да бъдат агресори?

Дейвид Кенеди, директор на Център за криминална превенция и контрол, обобщава: „Болшинството от жертвите на убийства са с богати криминални досиета. Те самите идват от семейства с традиционни криминални прояви. Така работи машината в света на криминалните убийства“. Изводът е генерален, а не етнически.
Данните на този център обаче изтъкват следното:

• Чернокожите са седем пъти по-склонни да извършат убийство от коя да е друга раса;
• Когато извършват престъпление, чернокожите са три пъти по-склонни да използват огнестрелно оръжие и два пъти по-често от всички останали да употребят нож;
• Испаноговорящите, които извършват тежки престъпления, са три пъти повече от тези, извършени от бели;
• Азиатците извършват една четвърт от обема на престъпления, извършени от бели;
• Най-високи нива на престъпност се отбелязват в квартали, които са изцяло за чернокожи или изцяло за испаноговорящи;
• 45 на сто от жертвите на чернокожите са бели, 43 процента са чернокожи (тоест почти по равно), 10 на сто са испаноговорящи.
• Когато белите извършват тежки престъпления, в 80 на сто от случаите те са срещу бели, а останалите са срещу други раси.

От водещите банди

Според американското правосъдно министерство за период от една година чернокожи са жертви на 805 хил. престъпления и 8 хиляди убийства. Тъмнокожите съставляват 13 на сто от населението на САЩ, тоест около 46 милиона. Те са жертви в 15 процента от случаите на престъпления без фатален изход. Наблюденията сочат, че чернокожите мъже по-често стават жертви; чернокожите деца е по-вероятно да преживеят насилие или посегателство от чернокожите възрастни; по-бедните чернокожи са по-склонни към престъпна дейност от всякакъв характер, сравнени с тези, които са с постоянни доходи, образование и по-висок социален статус.

Истината за света остава непроменена: нискограмотните семейства, които поколенчески живеят от социални помощи, в лоши битови условия и в среда, сходна с тази на българските цигани, традиционно са абонирани за живот в бандите, в затворите и под куршумите. За разлика от българското общество обаче, хората от проблемните райони в Америка, които искат да променят живота си, срещат подкрепа

Програмите несъмнено работят, защото от 2001 до 2004 г. криминалните посегателства срещу черните намаляват с около 20 на сто, а от 1993 до 2001 г. – с 57 процента.
Предвид численото превъзходство на белите жители на Америка, в абсолютно изражение броят на белите жертви на посегателства, престъпления и убийства е по-висок, високи са нивата на престъпност сред испаноезичните. Общата тенденция обаче за последните 15 години е плавно намаление в типа и обема на извършените престъпления, като на някои места в резултат от съвместната работа на институциите, неправителствените организации и местните общности, тя е свалена с до 70 процента.

Едно е сигурно: на всяко място по света агресията на конкретни социални групи – по расов или друг признак, може да бъде оправдано с историческо страдание и обикновени вандали се освобождават от отговорност с няколко фалшиви и голи фрази.

В Австралия асимилацията на аборигените спира едва през 1973 г., а австралийският премиер се извинява за причинените страдания на коренното население през... 2008 г. Но не сме чули за вълни на човекоядство сред австралийците заради нанесените емоционални травми над местното население.

Ако съдим по активността, с която се отразява всяко вандалство, свързано с чернокожите в Америка, то явно именно те са извоювали правото на световно онеправдани. Но тогава образът на гневната майка, която нанася удари по глупавата глава на детето, е израз на надежда: здравият разум е достатъчно силен, за да прояви сила над безотговорното безразсъдство.