При възпалението на бъбреците са засегнати или бъбречните телца (гломерули) или каналчетата и околното пространство. Под гломерулонефрит медиците разбират възпалението на кълбото от съдове в бъбреците, в които се образува първичната урина. Гломерулонефритът е третата поред причина за хронична бъбречна недостатъчност след диабетната нефропатия и високото кръвно.

Гломерулите образуват първичната урина. Тя се променя още по пътя си през бъбречните каналчета и накрая се изхвърля от организма през пикочния мехур. В гломерулите буквално се филтрира кръвта – течности, определени протеини (белтък), соли и други вещества като например червени кръвни телца напускат съдовете и попадат в първичната урина. Ако гломерулите са възпалени и увредени по този начин, се накърнява филтриращата способност на бъбреците.

При интерстициалния нефрит са засегнати предимно пикочните каналчета. Като последица настъпват смущения в концентрацията на първичната урина. При бъбречни възпаления, които се появяват без да е налице заболяване, се говори за предпървични гломерулонефритиди.

Най-честата форма на първичния гломерулонефрит е IgA нефропатията, която се провокира от имунни процеси. При тях в бъбреците се отлагат образувани в организма антитела, произвеждани като реакция на различни инфекции. Впоследствие се стига до възпалителни промени, които увреждат бъбречната тъкан и накърняват тяхната функция.

До възпаление на бъбреците може да се стигне и заради бактериална инфекция. Често причинителите са стрептококи, които са виновни също за ангини и възпаления на средното ухо (отит). Тези бактерии заедно с образувани заради тях антитела попадат в бъбречните телца (пост-инфекциозен гломерулонефрит).

При някои заболявания може да се образуват антитела срещу структури в бъбреците, като по този начин директно се привличат възпалителни клетки в бъбреците. При голяма част от пациентите с първичен гломерулонефрит обаче причината за заболяването не е известна.

Вторичният гломерулонефрит настъпва като последица от други болести, например системен лупус или други имунни заболявания. Други заболявания също могат да засегнат бъбреците:

• Сифилис
• Хепатит В и С
• ХИВ
• Рак на белия дроб
• Злокачествени заболявания на лимфната система.

Медикаментите и веществата, които могат да предизвикат гломерулонефрит, съдържат:

• Пеницилин
• Злато
• Живак
• Хероин

Когато при възпаление на бъбреците някои гломерули (бъбречни телца) бъдат засегнати,  отначало здравите телца поемат и функцията на увредените. Тази компенсация може да продължи дълго без човек да усети симптоми. Уврежданията могат да се открият с обичайните изследвания едва когато се разрушат повече от 50% на тъканите на двата бъбрека.

Може да се наблюдават промени в урината. Нейното количество първо намалява осезаемо, макар че в хроничната фаза пък се увеличава. Освен това се наблюдават оцветявания, когато с урината се отделят кръв или белтъци (протеини). Ако урината е помътняла или се пени, това може да е признак на загуба на белтък (протеиноурия). Ако има кръв, цветът обикновено става кафеникав. Кръвта в урината обаче невинаги се вижда с просто око. При много малки количества трябва да се направи изследване и тя да се докаже по химичен път или с микроскоп.

Освен промени в урината може да има и други симптоми на гломерулонефрит. Пациентите се чувстват уморени и отпаднали. Имат главоболие, болки в крайниците или хълбоците. При някои се появява и високо кръвно. Понякога се натрупва течност в тъканите (едеми). Например има оток около очите или други части на лицето. Ръцете и стъпалата също може да подпухнат.

При гломерулонефрит може да се стигне до нефротичен синдром. Бъбречните телца стават пропускливи за белтъчините (протеините). В резултат в урината се открива повишено ниво на белтък (протеиноурия), а в кръвта възниква дефицит на протеини. Едновременно се наблюдава отлагане на вода около очите и в краката. Настъпват смущения в обмяната на веществата и нивата на мазнините в кръвта се повишават. Най-тежката последица от гломерулонефрита е бъбречната недостатъчност.

Заболяването рядко има симптоми в ранната фаза

Заболяването често се открива случайно, при рутинни изследвания на урината. Само в редки случаи хората търсят лекар, когато забележат кръв в урината. При установени лабораторно минимални количества кръв или белтък в урината, не е нужно непременно да се назначава медикаментозно лечение. Трябва обаче състоянието да се проследява редовно с изследвания.

При кръвните изследвания обикновено се гледат нивата на креатинин. Този показател дава ориентировъчна информация за филтриращите способности на бъбреците.  Покачването на креатинина сочи отслабване на бъбреците. Необходимо е бързо изясняване на състоянието, за да се избегне влошаване. Лекарят може да назначи и изследване на определени антитела, които са свързани с гломерулонефрит. Ако изследването потвърждава съмнението за това заболявяне, може да се вземе на биопсия (проба от тъкан) под ехографски контрол. Според резултата и установената причина за гломерулонефрит се назначава и лечението.
ЦВЕТЪТ НА УРИНАТА ПОКАЗВА СЪСТОЯНИЕТО НА ОРГАНИЗМА:
Над червената линия сте здрав, хидратиран добре в позизия 1
В позиции 4, 5 и 6 , 7 и 8  трябва: