. Така нареченият ден на св. Валентин е измишльотина с христианизирано име, но основаващо се на езически практики посветени на демоните и дявола и вместо "св. Валентин" би трябвало да се нарече "Сатана Валентин".

Част от хората, които са като овце и правят всичко по инерция без да мислят приемат всякакви празници и измами посветени на дявола и са жертви. Материалите, които пиша в блога от няколко години насам са с цел да покажа истинското положение на нещата и който има акъл да взима тези неща под внимание и да се променя. Честването на различни езически празници и чествания свързани с езичеството са посветени на дявола и демоните и носят духовно проклятие върху тези, които ги спазват. Ранните (първите) християни много добре са знаели това и сред апологетите от II-V век често са се изобличавали подобни неща. Картагенският презвитер Тертулиан, който е безусловен авторитет от II-III век заявява много точно:

"Всички грехове са обида към Бога, а всичко, което Го обижда, идва от демоните и злите духове, на които идолите са посветени. Затова изобщо не трябва да се съмняваме, че щом някой върши грях, извършва именно това престъпление – идолопоклонство. Това, което прави, принадлежи на господарите на идолите." (De Idolatria, I)

Тертулиан пише против различните езически празници и чествания:

 „… и ти боготвориш с преклонение олтари, храмове, както и с други служения и празнуваш техните игри и рождени дни, тези които би трябвало да обсипеш с най-голяма омраза.” (Adversus Nationes, книга I, раздел 64)

„Светият Дух укорява евреите с техните празници. Вашите съботи и новолунията, и церемониите, казва Той, душата ми мрази. За нас, на които съботите са странни и новолунията, и фестивалите в миналото обичани от Бог, Сатурналия и Новата година¹, и фестивалите по средата на зимата и Матроналия са посвещавани – подаръците идват и си отиват – Новогодишните подаръци – игрите с техния шум – банкетите съпътствани с тяхната глъчка! Ох по-добре верността на народите към техните собствени секти, които нямат претенции и не важничат, че са християни! Нито деня Господен, нито Петдесятница, дори и да им бяха известни не биха споделили с нас, защото поне биха се страхували, да не би да изглеждат като християни. Ние не сме загрижени данеби да изглеждаме като езичници!” (De Idolatria, раздел 14)
 
Тертулиан тук много правилно казва, че християните честващи езически празници са станали като езичници. И това води до духовно проклятие, тъй като всяко смесване с езичеството е омразно на Бог.

 В продължение на дълги векове в римокатолическата църква, която по-правилно е да наричаме секта в църковния календар се отбелязвал денят на така наречения "св. Валентин" на 14 февруари, но тъй като е установено, че такъв човек не е съществувал вече римокатолическата институция от повече от три и половина десетилетия се дистанцира от този ден. Българската православна църква не приема св. Валентин, а на протестантите им изглежда пълна глупост - дяволска измама.
Всъщност 14 февруари е бил древен езически празник, посветен на богинята на любовта и семейството Юнона, което го прави демонично обладан и особено на тема любов. Дълго преди идването на християнството четиринайсти февруари е бил по-раншен езически ден на любовта в чест на римската богиня на брака и семейството Юнона и на този ден девойките пишели любовни писма-послания, слагали ги в голяма урна, а след това мъжете изваждали писмата. Всеки мъж трябвало да ухажва девойката, чието писмо е изтеглил, според „волята на богинята”, и имал правото да прави секс с нея до следващия 14 февруари. И да не пропусна, че понякога на този ден следвала и оргия.
Денят, посветен на римската богиня Юнона, бил част от тридневен фестивал, наричан Lupercalia (празници на изобилието), траещ от 13 до 15 февруари. Според преданията Луперкалия започва още от времето на Ромул. А самите Луперкалии произлизат от древен канибалски празник. Луперкалиите стартирали с принасяне на жертвоприношение, при което жреците се напръсквали с кръвта на жертвеното животно - коза или куче, а после се измивали с мляко. Те били голи, единствено с наметната през рамо кожа на козел и в този си вид обикаляли из града и удряли хората с изрязани от закланите животни ремъци, като се вярвало, че това е ритуал носещ плодородие. Особено много се радвали на ударите с кожата от жертвеното животно жените, които били ялови и искали да имат деца. Ремъците, с които удряли хората за плодородие се наричали фебруа, откъдето произлязло и наименованието на месец февруари.
 По-късно със създаването на църковната институция според легендите избрали датата на екзекуцията на предполагаемия Валентин през 269 или 270 г. Получава се обаче едно малко объркване, тъй като самата католическа църква в един момент се оказва, че не знае за кой Валентин става въпрос, тъй като в римската църква се счита, че имало трима души през III век с подобно име Valentine, Valentines и Valentin. Самата църква не може да посочи кой е човекът набеден за светец, а хората трябва да вярват в него. Не ви ли се струва малко прекалено? Относно честването на хора (светци), които в езичеството били обожествявани Квинтий Тертулиан пише:

Ето едно римокатолическо изображение на въображаемия Валентин

 

Сpедновековен витpаж на Валентин в римокатилическа катедрала

Отклонението с навлизането на изображенията в християнството става, след като през II-III различни езичници повярват и някои от тези, които по-рано са правели изображения на езическите божества са продължили да правят изображения. Тертулиан говори за напълно недопустимото, че имало направо такива, които казвали, че това е техния начин на препитание и нямали какво друго да правят и някои такива малоумници продължавали да произвеждат езически идоли правейки изображения и в същото време ходели на църква:

"Производителите на идоли са били приети в свещената организация на Църквата. Какъв позор!  За идолопоклонството Тертулиан още казва:

"Най-голямото престъпление на човешкия род, злодеянието, което съдържа в себе си всички останали, причината за осъждението ни – това е идолопоклонството. Независимо че всяка недобросъвестна проява сама за себе си е осъдена отделно, истината е, че всички имат за основа идолопоклонството. Забравете имената им, вижте плодовете им. Идолопоклонството е и убийство. Вие ще ме попитате кого е убило? Аз чета в Писанията: „Убиец не на чужденец, нито на враг, а на самия себе си.”
Истинската любов е едно от най-хубавите неща на земята, но любовта понякога може и да служи за манипулиране, какъвто е случаят с набедения за светец Валентин. За повече информация относно манипулирането с любовта, сватбите и други неща около темата можете да прочетете книгата ми Лъжата за св. Валентин. Поглед назад към брачните церемонии и сватбените тържества. За поръчки можете да се обърнете на e.h.books@abv.bg цената на луксозното издание на книгата е само 9 лв.

 

Още подобни мои постинги:

http://ernest.blog.bg/history/2013/02/13/lyjata-za-sv-valentin.1052785

http://ernest.blog.bg/history/2014/02/10/sv-valentin-ili-po-tochno-izmamata-za-sv-valentin.1237046

Постинг за истинската любов:

http://ernest.blog.bg/tq-i-toi/2013/07/19/ima-li-vechna-liubov.1131334
------------------------------------------------------------


Вижте как в Русия се справят с криминалните мюсюлмански мигранти! (ВИДЕО 16 плюс)

за постинга!

бих си поръчала книжката..
и от мен поздрави

Не го разбирам този празник с червения цвят, показността на "любов", подаряването на мечета, сърца-възглавници, финтифлюшки и други подобни боклуци.
Истинската любов няма нужда от показен празник, демонстрации на "любов" и бонбони за 10 лева.

Здраве, zaw12929. Склонен съм да вярвам, че е така. Преди двадесетина години нямаше такъв празник. Изведнъж се взе отнякъде и дойде на мястото на Трифон зарезан. Дори по едно време обявиха февруари за месец на трезвеността. Лошо няма, но защо точно февруари? Аз категорично не признавам чуждите за българите празници и имам отрицателно отношение освен за Св. Валентин и за още много други. Поздрави!