Репей срещу диабет, камъни в пикочният мехур и бъбреците, гастрит, язва на стомаха, чернодробни и кожни заболявания, артрити, болести на ставите, хемороиди, косопад, ревматизъм, газове и стомашни болки ...

 ПРИГОТВЯНЕ според българска народна медицина БНМ:
Употребяват се листата, корена и семената. Чаят от листата ускорява храносмилането, отстранява стомашните възпаления, стомашните рани. Чаят от корена е очистително, пикочогонно и потно средство.
Ефикасен е при  подагра и упорити случаи на ревматизъм. Употребява се при живачни отравяния.
Външно: за растеж на косата (сушени корени на чай), към него се прибавя масло от репей (една шепа изсушени корени и нарязани на дребно в малко спирт). След 7-8 дни се прибавя 1/2-3/4 дървено масло и се оставя така 3-4 седмици, като се разклаща от време  на време.
От семената се приготвя чай, който е по-лечебен от горните чайове.                            
. При аденом на простатата се вземат корени от репей, утвърдено  средство за лечение. За пречистване на кръвта се пие ракиена настойка от корени на  репей. Отвара от листа и корени в старо вино, към което се прибавят 3-4 с. л.  мед. Пие   се при кашлица и охтика / туберкулоза/  заедно с това листата се топят  в оцет и дървено масло и се налагат на гърдите на болния.
Отварата от  репея служи за гаргара при обриви в устата и гърлото. Отварата от семената се пие при световъртеж, шипове болното място се намазва  с мас и  тогава се налага с пресния лист. При маясъл се гълтат корени от репей, Изцеденият сок от корените се капва при очни болки
 Коренът от репея има  противоязвено действие. Под форма на отвара вътрешно стещу камъни  в бъбреците и пикочния мехур, при възпаление на стомаха и червата - гастрити, язви, колити, хемороиди. Външно се прилага при ревматизъм, подагра хемороиди,  кожни заболявания
Чаят от репей  лекува  диабет, камъни в пикочният мехур и бъбреците, гастрит, язва на стомаха, чернодробни и кожни заболявания, артрити, болести на ставите, хемороиди, косопад, ревматизъм, газове и стомашни болки. Външно при нараняване, изкълчване, разширени вени.
 Репеят е двугодишно растение. Сгъстената отвара се смесва със свинска мас и се използва като мехлем при  навяхване на ставите.
Отварата се приготвя като 1 с. л.  ситно надробен корен се залива  с 500 мл.  кипяща вода и ври 10 мин. Пие се по 100 мл.  3 пъти дневно преди ядене.  Срещу остро възпаление на пикочните пътища   и пикочния мехур: корени репей, нарязани на дребно, 10 г. , невен 5 г. , бял оман 10 г. , грамотрън  и лайка по 20 г. От тази смес се вземат 4 ч. л. за 500 мл.  вода, вари се 5 мин., кисне 20 мин. Пие се по 80 мл. 15 мин.  преди ядене 3 пъти дневно.
Корените се изваждат октомври ноември или рано напролет, измиват се,  нарязват се на дребно и се сушат на сянка.
За лечение се използват се само едногодишни  корени, да ги познаете- растението няма стебло.  а двегодишните корени са са кухи. Стимулира обмяната на веществата и има диуретично,  потогонно и дезинфекционно действие.
БНМ я препоръчва при камъни в бъбреците и пикочния мехур, гастрит и язва на стомаха, възпаление на устната кухина, ставни заболявания и артроза. Външно: за заздравяване на рани, изгаряния, дерматити, екземи, себорея. Отварата от репей е сред най-популярните средства за укрепване на косата и косопад.

Начини на използване:
- Запарка - 1 с. л. ситно нарязани корени се залива с 500 мл.  вряща вода и кисне цяла нощ. Пие се на 3 приема преди ядене.
- Отвара - 1 с. л. ситно нарязан корен се  залива с 500 мл.  вряща вода, вари се в захлюпен съд 30 мин. Използва се за гаргара, изплакване на косата и компреси.
- Спиртен извлек - 50 г.  ситно нарязан корен се залива с 500 мл.  силна ракия. Кисне 2 седм.  и се прецежда. Употребява се за разтривки при ревматизъм.
- Маслен извлек - 50 г.  ситно нарязан корен се слага в бутилка и се залива с 500 мл.  зехтин и се оставя 2 седмици на слънчево и топло място. След прецеждане се използва за масажиране на корените на косата при косопад. (Христина Илиева, в-к "Зн.", бр. 43 - 1998 г.)

Употреба  Корен в прясно състояние  има регулиращ калциевата обмяна ефект и се използва за лечение на шипове, артрит, остеопороза, кръвоспиращ ефект, кожни обриви, подагра и др. Външно за усилване растежа на косата, хемороиди, бързо зарастване на рани и кости. Вътрешно: пресен сок от корена 70 г. се смесва с 30 г. чист спирт, който има консервиращо действие. Взема се 3 пъти дневно по 1-2 чаени лъжички. Сушен корен 1 ч. л. се вари 10 мин. в 200 мл. вода. Изпива се за 1 ден на 3 пъти преди ядене. Външно: сушен корен от репей се смила на брашно и 10 г. от него се смесват с 20 г. краве масло. Маже се  2 пъти дневно при подувания, отоци, хемороиди.  С корените се лекува радикулит. Прави се 10% настойка от корените  с 40-градусов спирт или водка. С нея се мажат болните места 3 пъти на ден. На 2 годишно растение коренът е вретеновиден, дълъг мъхест, отвън сиво-кафяв, а отвътре бял. Цветовете са червено-виолетови. Събирай се корени на 1- годишни растения-  през есента (октомври-ноември) и  ранна пролет (март). Корените на двегодишни растения не се използват като билка, тъй като са вдървени и кухи. Едногодишното растение се отличава по това, че не развива стебло, а само листа, докато двугодишните растения имат цветоносно стебло. Химичен състав: полизахариди, инсулин (до 45%), протеини (около 12%), гликозида арктинин, етерично масло (до 0.17%), палмитинова и стеаринова киселина, слузни, дъбилни, горчиви и белтъчни вещества , ситостерин, стигмастин, смолистни вещества, мазнини, сулфати и фосфати на Са, К и Мg  и др. В листата се съдържат етерично масло, слузни и дъбилни вещества, аскорбинова киселина (до 350 мг. %). Действие: дрогата има диуретично, подобрявашо обмяната и антибактериално действие и има благоприятен ефект при подагра, диабет, камъни в бъбреците и пикочния мехур, гастрит и стомашна язва, възпаление на устната кухина, ставни заболявания, дерматити и екземи (под форма на компреси). БНМ препоръчва корените  на репея и при ревматизъм, хемороиди, малария, стомашни болки и метеоризъм, за укрепване на косата, против косопад. Извлек със силна ракия (1:10) се използва за разтривка при ревматизъм, а със зехтин (1:10) при косопад. Вътрешно корените се използват под форма на запарка. Две ч. л. ситно нарязана дрога се заливат с 400 г. кипяща вода. и кисне 6 часа. От прецедената запарка се взема по 80-120 г. 3 пъти на ден преди ядене.
Думата на науката: 
Убиецът на микроби: РЕПЕЙНОТО МЛЯКО.

Млечната запарка се получава от смлените семена на репея. Една препълнена чаена лъжичка от смлени семена на репей се попарва вечерта в половин литър вода и се оставя да кисне до сутринта. На външен вид запарката прилича на воднисто прясно мляко. Прецежда се през марля. Вкусът е леко горчив и може да се подобри като се прибави към запарката съвсем малко прясно мляко. Пие се на глътки през целия ден.

Това „репейно мляко” е един от най-ефикасните убийци на микроби, според фармаколози, понеже семената на репея съдържат арктинин С27-Н34-О11, който не само е лигнан, но е и гликозид, т.е. е от онези лигнани, които се хидролизират. В случаят, арктининът в семената на репея се хидролизира на арктигинин С21-Н24-О11, който има силни противомикробни свойства.

По сила на антимикробно действие лигнаните на гликозида арктинин, които се съдържат в семената на репея, е равнопоставен от фармаколози на адаптогените на китайския лимонник и елеутрокока, чиито лигнани шизандрин и сирингарезинол са в основата на тонизиращата и лечебната им стойност.

Какво представляват лигнаните?

Те присъстват навсякъде в растенията, но особено в семената, стъблата и корените. Най-много лигнани има в чудните семена на лена. Когато ленената храна попадне в стомаха, лигнаните й имат свойства близки до тези на лигнаните на бозайниците и човека. Оттук идват всички ефекти от употребата на лененото семе и неговото брашно.

Лигнаните, голяма част от които не се хидролизират, изпълняват защитни функции. Те защитават растенията, влияят на техния ръст, предпазват ги от ултравиолетовите лъчи. Лигнаните имат различни фармакологични свойства, в случая нас ни интересува семето на репея, което притежава гликозидния лигнан арктинин, който може да се хидролизира и ние получихме т.нар. „репейно мляко”, което е мощен убиец на микроби.

   Според народната медицина, репея лекува много трудноизлечими болести. Основно се използва корена на репея, който има до 50% инулин, употребяват се и листата, а от цветовете се прави спиртна настойка.

 Семената на репея тепърва навлизат във фитотерапията, независимо, че винаги е имало хора, които са знаели, че притежават силни противомикробни свойства.